Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Габрово, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на
прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 151 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на М.З.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата № 20-0341-000059 от 24.02.2020 година, издадена от полицейски
инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово,
Районно управление - Севлиево.
В жалбата се изразява несъгласие с оспорената заповед и се твърди, че последната противоречи на фактическата обстановка и на закона. Развиват се доводи за липса на мотиви, като се сочи, че липсват аргументи защо е прието, че М. е управлявал моторно превозно средство под въздействието на наркотици, при положение че се води досъдебно производство, по което са допуснати експертизи, които да установят, че не се касае за наркотици, а за лекарства, които жалбоподателят приема съгласно издадени му рецепти и които лекарства съдържат психотропни вещества; оспорва се компетентността на лицето, издало оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, нецелесъобразна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, с позоваване на всички основания по чл. 146 от АПК, както и на чл. 145 от същия кодекс. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят М.З.М. се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и
искането по същество.
Ответната страна полицейски
инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово,
Районно управление – Севлиево не се явява в открито съдебно заседание,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя М. лично срещу подпис на 09.04.2020 година /л. 19/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 13.04.2020 година /л. 1/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата № 20-0341-000059 от 24.02.2020 година, издадена
от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Габрово, Районно управление - Севлиево, на жалбоподателя
М.М. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка:
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите
на заповедта е посочено, че на 22.02.2020 година около 23:30 часа в гр. Севлиево
по ул. „********““ до № 65в в посока ул. „********“ М. управлява лек автомобил,
подробно описан в заповедта, собственост на посочено в заповедта лице, като на
23.02.2020 година около 00:10 часа при извършена на М. проверка в сградата на
РУ - Севлиево за употреба на наркотични вещества с еднократен наркотест Дрегер DrugCheck 3000 STK6 с референтен №
8327961 е отчетен положителен резултат за метамфетамин и амфетамин; издаден е
талон за медицинско изследване № 0054560. Предвид изложеното по-горе е прието,
че М. управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2
от ЗДвП.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя М.М., е съставен АУАН серия GA и № 115174 от 22.02.2020 година /л. 18/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.
От представената административна преписка се установява, че за извършената проверка на жалбоподателя за употреба на упойващи или наркотични вещества е издаден Протокол от 23.02.2020 година /л. 20, гръб/, с резултатите от която проверка жалбоподателят не се е съгласил, като е издаден талон за изследване бланков № 0054560 /л. 20/. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 38/, М. *** на 23.02.2020 година в 01:40 чака, като при прегледа е отрекъл употребата на наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС, но е посочил, че приема медикамента Паратрамол по лекарско предписание, при дневна доза – 2 таблетки. В Протокола е посочено, че от лицето не е взета кръвна проба и урина.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на забраната по отношение на наркотични вещества или техни аналози води до ангажиране на наказателната отговорност на водача на основание чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тук следва да се посочи, че според чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, се уреждат в закон. Това изискване в случая е спазено – в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, изрично е посочено, че мярката се прилага когато е налице управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тази разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, обосновава приложимостта на принудителната мярка, когато органът установи управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо че деянието съставлява престъпление по посочения текст от НК.
При наличие на медицинско изследване на кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП законът е предвидил, че установените стойности са определящи - чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. При липсата на доказателства за проведено изследване на база взета от М. проба въз основа на издадения му талон за медицинско изследване се налага изводът, че данните на техническото средство, установили употреба от М. на наркотични вещества при извършената му проверка и удостоверени в посочения по-горе АУАН, не са оборени. При липса на резултати за проведено лабораторно изследване, основание за налагане на процесната мярка са резултатите, установени с техническото средство, който извод е в съответствие както с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, така и с чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Макар по
делото да са налични данни за употреба от М. на определени медикаменти /2 броя
епикризи - л. 6-7 от делото, амбулаторен лист – л. 8, рецептурна бланка – л. 9
и свидетелски показания на майката на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание
на 27.07.2020 година – л. 44-45/, същите са ирелевантни поради посочената
по-горе липса на лабораторно изследване, резултатите от които да оборват тези,
от проверката с техническо средство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи /л. 37/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 22-23/ за упълномощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са определени /упълномощени/ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Габрово/т. 1, 1.9 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“. Възраженията на оспорващия по повод компетентността на издателя на заповедта са неоснователни – посочените по-горе заповеди са представени по делото във вид на надлежно заверени копия и/или преписи и по посочените по-горе съображения установяват компетентност на органа – издател.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 20-0341-000059 от 24.02.2020 година, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.З.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 20-0341-000059 от 24.02.2020 година, издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление - Севлиево.
ОСЪЖДА М.З.М. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: