Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 11.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието
на секретаря РУМЯНА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 661 по описа за 2019год, за да
се произнесе съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.К.С., ЕГН **********, с пост.адрес: *** против „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение” №7, представлявано от Р.М.Б..
Ищцата излага в ИМ, че е работела на длъжност „Административен секретар” с място на работа „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС" АД, в гр. Ловеч и добросъвестно е изпълнявала задълженията си по силата на трудов договор № 011/27.04.2015 г. Твърди, че на 15.01.2019 г. й е връчено предизвестие с изх. № 71/15.01.2019 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 16.02.2019г., основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, а на 01.02.2019г. й е връчена и издадената Заповед № 05/31.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на същото правно основание, считано от 01.02.2019г.
Счита, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно поради следните причини: от постъпването си на работа до момента на прекратяването на трудовото правоотношение е изпълнявала добросъвестно всички свои задължения, не е била дисциплинарно наказвана. Предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение са напълно формални и немотивирани. В тях не са посочени признаците на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ за това какво е естеството на причината, изтъквана като обективна невъзможност. Не са посочени обстоятелства, които да причинят невъзможност за изпълнение на трудовия договор от служителя и да изпълнят състава на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, довела до прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Посочва, че трудовият договор е сключен с максималния 6-месечен изпитателен срок, който е изтекъл на 27.10.2015г. и през този дълъг период работодателят е установил възможността за изпълнение на работата от служителя си. Трудовият договор е бил продължен като такъв с неопределен срок на основание чл.71, ал. 2 от КТ след изтичането на първоначалния изпитателен срок.Счита, че към онзи момент, работодателят е установил, че служителят притежава необходимите лични и професионални качества за изпълнение на възложената му работа.
Твърди се, че на 15.01.2019г., когато е връчено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, в него само е вписан формално законовият текст на чл.328, ал. 1, т. 12 от КТ, без да се запълни той със съдържание. Изтъква, че Заповед № 05/31.01.2019г. е още по-лаконична - тя само посочва цифровия текст на правното основание от КТ и съответстващото му съдържание. Излага съображения, че за да е законосъобразно едно уволнение на посоченото правно основание от КТ, следва да се изложи мотивирано и подробно каква е обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор от служителя. Нещо повече, следва да се посочи още как тази обективна невъзможност е установена и да се приложат доказателства за това. В противен случай, служителят, както е понастоящем, е поставен в положението на процесуална изненада, тъй като не му е известно срещу какво да се брани и да организира защитата си. Твърди се, че към момента на уволнението на ищцата не й е било известно каква невъзможност се претендира тя да притежава. Не е установено и неефективно изпълнение на работата от нея, което да е в причинна връзка с нейната обективна невъзможност да изпълнява трудовия договор. Не са налице такива обстоятелства, които да причинят невъзможността й за изпълнение на трудовия договор.
МОЛИ съдът да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразно уволнението, извършено с предизвестие с изх.№ 71/15.01.2019 г. и Заповед № 05/31.01.2019 г., да отмени Заповед №05/31.01.2019 г. и да възстанови ищцата Д.К.С. на заеманата от нея преди уволнението длъжност, като й присъди направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът е депозирал такъв. Намира исковите претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ за допустими, но изцяло неоснователни. Не оспорва, че е налице валидно възникнало и прекратено трудово правоотношение между страните. Посочва, че преди издаването на Заповедта, работодателят е отправил писмено предизвестие до ищцата, връчено й на същата дата, като в предизвестието е записано основанието, на което ще бъде прекратен трудовия договор – чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че била поставена в положение на процесуална изненада, тъй като не й било известно срещу какво да се брани и да организира защитата си. Намира, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата съзнателно премълчава факта, че с допълнително споразумение от 02.01.2019 г. е преназначена от длъжност Технически сътрудник на длъжност Административен секретар. Твърди, че причината за промяна на длъжността е известна на ищцата – поради системно неизпълнение на задълженията й като технически секретар, свързани основно с нежеланието й за вербална комуникация, общуване и работа в екип, като работодателят все пак е решил да й даде допълнителен шанс. Твърди, че след преназначаването й на новата длъжност ищцата показала обективна невъзможност да изпълнява новата длъжност, изразена в: абсолютна враждебност, надменно и претенциозно отношение към колегите, липса на прецизност, неспособност за спазване на срокове, липса на: инициативност, лоялност, умения за работа в екип. Ответникът оспорва изцяло твърдяната от ищцата фактическа обстановка, като невярна и съзнателно преекспонирана. Твърди, че воден от морално етични съображения, работодателят не е изложил в Заповедта писмено мотивите за прекратяване на посоченото основание – обективна невъзможност за изпълнение, т.к. същите са много добре известни на ищцата. Сочи, че поради това обстоятелство и тази известност на действителната фактическа обстановка, ищцата не е възразила при връчване на писменото й предизвестие за прекратяване на посоченото основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Възразява срещу искането на ищцата за присъждане на разноски в настоящото производство, тъй като с поведението си „Крис Фешън Индъстрийс”АД не е дал повод за завеждане на настоящото производство. Като пряка и допълнителна индиция посочва факта, че в деня на връчване на Заповедта за прекратяване на ТПО – 01.02.2019 г. ищцата е сключила трудов договор с фирма АЛФА БОРИМА.
В с.з.ищцата Д.К.С. се представлява от договорно упълномощен процесуален представител- адв. С. Л. ***. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени в хода на устните състезания.
Ответникът „КРИС ФЕШЪТН ИНДЪСТРИЙС”АД се представлява от Изп.директор Р.Б.и представител по пълномощие - адв. А. Т..Изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и моли като такива да бъдат отхвърлени. Подробни съображения са развити в хода на делото по същество и доразвити в писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че за периода 27.04.2015г. до 01.02.2019 г.между страните са съществували трудово-правни отношения, възникнали първоначално по силата на срочен трудов договор, а впоследствие - по договор за неопределено време. Ищцата Д.К.С. е била назначена на длъжността „ Технически сътрудник”, което се установява и от вложеното за послужване трудово досие на същата. Съгласно последното подписано между страните допълнително споразумение към трудовия договор 11 с дата 02.01.2019 г. ищцата е била преназначена от длъжността „Технически сътрудник” на длъжността „Административен секретар”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 750.00лв. Същата е била запозната с длъжностната характеристика за длъжността „Административен секретар”, което е удостоверила с подписа си. Съгласно описанието на длъжността, основните задължения на ищцата са свързани с осъществяване преглед и координация на стандартни и нови офисни процедури, създаване на работни приоритети и осигуряване на стриктно спазване на всички срокове и процедури при изпълнение на задачите, установяване на професионални контакти, координиране информационния поток между служители, клиенти и ръководителя, събиране данни и подготвяне периодични, специални и текущи справки и отчети, извършване на преводи, подготовка и оформяне на различни материални и официални документи, осъществяване на телефонни комуникации и факсове, завеждане по установения ред входящата и изходящата писмена кореспонденция и други задължения, описани подробно в в длъжностната й характеристика./л.63/.
Не се спори, че на 15.01.2019 г.на ищцата е връчено предизвестие с изх.№71/ 15.01.2019 г., с което съгласно чл.328 от КТ работодателят е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 27.04.2015 г. Посочено е, че трудовият договор следва да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 16.02.2019 г., като в случай на неспазване на предизвестието от страна на работодателя, на ищцата ще бъде изплатено обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец, съгласно чл.220, ал.1 от КТ.
С атакуваната Заповед №5/ 31.01.2019 г. трудовото правоотношение с ищцата Д.К.С. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Текстово причините за прекратяване на трудовия договор работодателят е формулирал чрез пренасяне на текста от закона – „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”, като не са изложени конкретните фактически основания, довели до прекратяване трудовото правоотношение. В заповедта е посочено,че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ – брутното трудово възнаграждение за периода от 01.02.2019 г. до 15.02.2019 г. – 11 работни дни.
В дадените пред съда обяснения Изп.директор Р.Б. заявява, че с оглед осъществяваните от дружеството търговски и икономически отношения с чуждестранни партньори основно изискване към лицата в администрацията е добро владеене на немски и английски език. Тъй като е завършила езикова гимназия, ищцата е била назначена, но впоследствие се оказало, че нивото на знание на езика е незадоволително. По-големият проблем при ищцата обаче били липсата на комуникация, допускане на грешки в изготвяната документация, непридвижване на кореспонденцията до съответните лица, вкл. и до изп.директор, неумението й за работа в екип. Всичко това оказвало отражение върху оценката на външнотърговските партньори и най-вече ръководството на дружеството в Германия и на имиджа на екипа в България.
От
показанията на разпитаните свидетели: Н.С. и Г.С.се установява, че са работели
заедно с ищцата в „Крис Фешън Индъстрийс”АД. Първоначално ищцата заемала
длъжността „технически сътрудник”, но поради несправяне с работата през
м.януари
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344,ал.1,т.1 от КТ.
В рамките на настоящия процес ищцата оспорва издадената заповед за уволнение, като твърди,че същата е незаконосъобразна.
Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя,който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.
След съвкупна преценка на приобщения към делото доказателствен материал , съдът намира предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен, като счита, че работодателят–ответник, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е провел успешно доказване, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Уволнението на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ изисква работодателят да установи, че кумулативно са налице няколко предпоставки: настъпила след сключване на трудовото правоотношение невъзможност за изпълнение на работата, както и че тази невъзможност по характер е обективна и не е настъпила по волята на страните по трудовия договор.
Хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, на която се е позовал работодателят, регламентира безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор –обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Именно обективният характер на същото предпоставя и задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, като посочи конкретните факти, които осъществяват основанието за уволнение. Същият следва да посочи и доведе до знанието на работника причините, които се явяват външни, непреодолими и независещи от волята на страните по договора и са в причинна връзка с неизпълнението или невъзможностто за изпълнение на трудовите задължения на работника. Трайната съдебна практика приема, че в тежест на работодателят е да докаже, че при създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по независещи от работника фактори. / в този смисъл Решение №218/17.03.2010 г. по гр.д.№ 984/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
В настоящия случай, от представените по делото писмени доказателства се установява, че нито в отправеното до ищцата предизвестие № с изх.№ 71/15.01.2019 г., нито в издадената Заповед за прекратяване на ТПО №05/31.01.2019 г. работодателят е изложил конкретни факти и обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност на ищцата да изпълнява трудовите си задължения. В предизвестието е посочено единствено цифровото основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ, на което трудовият договор следва да бъде прекратен, а в издадената впоследствие уволнителна заповед като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”, т.е. използвана е общата формулировка текста на т.12, дадена от законодателя при изброяване на случаите, в които работодателят може да прекрати ТПО с предизвестие. По делото не са ангажирани други доказателства, които по категоричен начин да водят до извода, че към момента на уволнението ответникът е уведомил ищцата за конкретните факти и обстоятелства, явяващи се външна, обективна причина за нейното уволнение. В тази връзка съдът приема за основателно и почиващо на доказателствата по делото твърдението на ищцата, че поради немотивираност на процесната заповед, същата не е имала яснота относно причините и основанието за нейното уволнение, с оглед на което е поставена в положение на процесуална изненада. При така изложените обстоятелства съдът намира, че работодателят не е спазил изискванията на закона относно формата на извършване на уволонението и доколкото както в отправеното до ищцата предизвестие, така и в оспорената заповед за прекратяване на ТПО не се съдържа конкретизация на твърдяната от работодателя обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор, уволнението се явява формално незаконосъобразно. При липсата на изложени мотиви относно конкретни факти и обстоятелства, в които намира проявление посоченото безвиновно основание съдът е лишен от възможност да извърши проверка за тяхното действително наличие, а работникът не е в състояние да организира ефективно своята защита. Едва с писмения отговор, депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответникът за първи път е въвел твърдения относно конкретните причини, довели до уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ от длъжността „административен секретар”, на която е била преназначена - „абсолютна враждебност, надменно и претенциозно отношение към колегите, липса на прецизност, неспособност за спазване на срокове, липса на инициативност, лоялност и умения за работа в екип.„ В хода на процеса, посредством дадените от изп.директор обяснения и разпита на свидетелите допълнително се изтъкват и други причини за уволнението на ищцата – непридвижване на кореспонденция, недостатъчно познания по немски език, допускане на математически грешки, неорганизираност.
Извън формалната незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО съдът намира, че въведените в хода на процеса факти и обстоятелства, касаещи системно неизпълнение на задълженията на ищцата, нежеланието й за работа, неуменията и да осъществява нормална комуникация и да работи в екип и др. не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и не могат да бъдат отнесени към основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Тук е мястото да се отбележи, че същото се явява самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор, като намира приложение в случаите на настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор извън онези, които са специално уредени в КТ. В настоящия случай, събраните по делото доказателства насочват към приложението на друго основание за прекратяване на ТПО с ищцата – това по чл.328, ал.1 , т.5 от КТ - „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”, евентуално – дисциплинарно уволнение за системни нарушения на трудовата дисциплина. Посочените са самостоятелни основания за прекратяване на ТПО и при наличие на предпоставките за тяхното приложение за работодателя не съществува възможност за уволни работника или служителя на друго основание, в случая по чл.328, ал.1, т.12 КТ, която разпоредба се отнася за специфични случаи, при които трудовите задължения не могат да се изпълняват по обективни причини, независещи от волята на работника или работодателя. В случая самият ответник е заявил, че ищцата е нямала воля да изпълнява точно и добросъвестно работата си, по неизвестни за работодателя причини, което е тясно свързано с причини от субективен характер и в никакъв случай стоящи извън волята й, каквото е изискването на закона в хипотезата, на която ответникът се е позовал. Самият факт, че липсата на нужните качества у ищцата, поведението й на работното място и нежеланието й да изпълнява добросъвестно трудовите си функции са намерило обективно отражение в дейността на ответното дружество не е достатъчен да обуслови включването му като основание за прекратяване на ТПО по чл.328, ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че към момента на извършване на уволнението на ищцата основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, реално не е било налице нито по отношение на работника, нито по отношение на работодателя. По тези съображения, съдът счита, че заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява немотивирана и неподкрепена с изискуемите от закона писмени доказателства, обосноваващи по безспорен начин наличието на предпоставките, визирани в чл.328, ал.1, т.12 от КТ,.поради което същата се явява незаконосъобразна. Поради това, съдът намира, че уволнението на Д.К.С., извършено с предизвестие с изх.№ 71/15.01.2019 г. и Заповед № 05/31.01.2019 г. на Изп.директор на „Крис Фешън Индъстрийс”АД – гр.Ловеч, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл, предявеният от Д.С. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като посочената по-горе заповед № 05/31.01.2019 г. бъде отменена.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Тъй като процесната Заповед №05/31.01.2019 г. на Изп.директор на „Крис Фешън Индъстрийс”АД – гр.Ловеч , с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а ищцата е работила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „ Административен секретар” с място на работа в „Крис Фешън Индъстрийс”АД – гр.Ловеч.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 560.00лв. Неоснователно е направеното от ответника с отговора възражение срещу искането на ищцата за присъждане на разноски по делото. Доколкото работодателят не се е възползвал от предоставената му възможност да отмени заповедта за уволнение по свой почин, което е могъл да стори до предявяване на иска, то същият е дал повод за завеждане на делото и въпросът за законността на уволнението е предоставен на съда, който дължи да се произнесе по възникналия трудов спор.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху всеки един от уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК -чл.1 и чл.3 от нея или сума в общ размер от 100.00 лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д.К.С., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, извършено с Предизвестие с изх.№ 71/15.01.2019 г. и Заповед №05/31.01.2019 г. на Изп.директор на „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС”АД – гр.Ловеч и ОТМЕНЯ посочената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношения с ищцата.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д.К.С., с горните данни, на заеманата от нея преди уволнението длъжност „ Административен секретар” с място на работа в „Крис Фешън Индъстрийс”АД – гр.Ловеч, ако се яви в двуседмичен срок при работодателя от съобщението, че е възстановена.
ОСЪЖДА,на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, Северна промишлена зона, ул.”Освобождение” №7, представлявано от Р.М.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.С.,с горните данни, сумата от 560.00лв/петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, Северна
промишлена зона, ул.”Освобождение” №7, представлявано от Р.М.Б. ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на
Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100.00лв./сто лева/
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от днес.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: