ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Търговище, 22.04.2021г.
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 89 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Д.Б.П. *** против заповед № РД – 3 – 305 от 30.03.2021г.
на кмета на община Търговище, чрез която се отказва да се признае нотариален
акт за развод по взаимно съгласие № 852 от 25.05.2017г., постановен от Сантяго
– Аугусто Руис Родригес – нотариус от колегията в гр. Мурсия, Испания. В
жалбата се сочи, че незаконосъобразно е отказано признаването на нотариалния
акт за развод по взаимно съгласие, предвид нормата на чл. 21 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003г. на съвета на ЕС от 2003г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с вързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000. По
подробно изложени съображения се иска заповедта да бъде отменена. Претендират
се разноски по делото.
При изпращане на
преписката в съда кметът на Община Търговище не се е ангажирал със становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Административен
съд – Търговище намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните
съображения:
Със заявление с
вх. № РД – 02 – 2325 от 18.03.2021г. (по образец) жалбоподателката е поискала
да бъде признат нотариален акт за развод по взаимно съгласие № 852 от 25.05.2017г.,
постановен от Сантяго – Аугусто Руис Родригес – нотариус от колегията в гр.
Мурсия, Испания и да бъдат направени съответните вписвания в регистрите по
гражданското състояние и на населението. В самата форма на искането е посочено,
че то е по чл. 118 ал.1 от КМЧП.
Със заповед № РД
– 3 – 305 от 30.03.2021г. кметът на община Търговище е отхвърлил искането с
аргумент, че не са налице материалните предпоставки за признаване на акта,
които според административния орган са уредени в чл. 117 от КМЧП, доколкото
актът чието признаване се търси е постановен от нотариус, а българското
законодателство не предвижда компетентност на нотариусите да издават решения и
други актове „относно раздяла след брак и развод по взаимно съгласие“.
Заповедта е
връчена на жалбоподателката 31.03.2021г., а жалбата е подадена на 12.04.2021г.,
т.е. в законоустановения срок.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесният
нотариален акт е издаден от орган на държава-членка на ЕС. Актът и искането за
неговото признаване попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000. Този нормативен акт е пряко приложим нормативен акт
на вторичното право на ЕС, който в конкретния случай изключва приложението на
Кодекса на международното частно право. Признаването на акта от органа по
гражданската регистрация следва да се подчинява на уредбата в Регламента.
Нормата на чл.
21 от Регламента съдържа уредба на признаване на съдебно решение в обхвата на
Регламента. Съгласно § 1 на разпоредбата решение, постановено в една
държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални
процесуални действия. § 2 дефинира, че в частност, и без да се засяга
разпоредбата на параграф 3, не се изискват специални процесуални действия за
актуализиране на регистрите за гражданско състояние в държава-членка на
основание на решение за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на
брак, постановено в друга държава-членка и неподлежащо на обжалване в по-горен
съд, съгласно законодателството на тази държава-членка. §§ 3 и 4 предвиждат, че
без да се засягат разпоредбите на раздел 4 от глава III, всяко заинтересовано
лице може, в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2 от настоящата
глава, да подаде искане решението да бъде или да не бъде признато. Местната
подсъдност на съда, включен в списъка, с който всяка държава-членка уведомява
Комисията в съответствие с член 68, се определя от вътрешното законодателство
на държавата-членка, в която производството за признаване или непризнаване е
започнало. Когато искането за признаване на решение е повдигнато като
съпътстващ въпрос пред съд в държава-членка, този съд може да се произнесе с
решение по въпроса.
В съответствие с
тази правна регламентация е уредбата на ГПК с наименование "Признаване и
допускане на изпълнението на съдебни решения и актове при действието на правото
на Европейския съюз. " В нея се съдържа раздел II, наречен
"Производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени
в други държави – членки на Европейския съюз" (Загл. доп. - ДВ, бр. 100 от
2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм., бр. 50 от 2015 г.). Съгласно чл. 621 и
чл. 622 от него, националната процесуална уредба съдържа правила за пряко
признаване и за признаване по съдебен ред на такива решения.
Прякото
признаване означава, че съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред
който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и
придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.
Съдебните решения в обхвата на чл. 21, § 2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000, се признават
от компетентните органи по регистрацията (чл. 621, ал.2 от ГПК).
Съгласно чл.
622, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска признаването на решението
по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или
по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. Когато и
заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на
Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.
Разпоредбата на националния процесуален закон е в съответствие с § 3 на чл. 21
от Регламента.
По изложените
съображения съдът приема, че отказът да се признае съдебното решение не подлежи
на обжалване пред административния съд. Процесуалният ред за защита на
жалбоподателката е да поиска признаване по съдебен ред на чуждестранното
съдебно решение, щом е налице спор относно условията за такова признаване между
нея и административния орган, сезиран с искане за признаване на решението. Отказът
на административния орган да признае решението легитимира жалбоподателката да
предяви иск пред общия съд. Процесуалният ред затова е уреден в чл. 622, ал. 1
от ГПК.
Да се приеме
противното, а именно, че условията за признаване на чуждестранно съдебно
решение, в приложното поле на цитирания Регламент, могат да бъдат проверявани в
административен процес по оспорването на отказ на административен орган да
признае такова решение, означава в нарушение на разпоредбите на Регламента, да
се признае втори национален процесуален ред, различен от този по чл. 622, ал. 1
от ГПК за признаване по съдебен ред на чуждестранни съдебни решения.
С оглед на
изложеното жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е налице годен
индивидуален административен акт, върху който да се осъществи съдебен контрол.
Налице са предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, поради което жалбата ще се остави без
разглеждане, а образуваното производство ще се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл. 159, ал.1, т.1 от АПК и чл.
253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Б.П. *** против заповед № РД – 3 –
305 от 30.03.2021г. на кмета на община Търговище.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 89/2021г. по описа на АС -
Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните в
производството.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: