Р Е Ш Е Н И Е
Номер 182 Година 25.02.2015 Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми януари Година 2015
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КИРИЛ АДЖЕЛЕВ
Секретар : Н.Н.
Прокурор :
като разгледа докладваното от съдията КИРИЛ АДЖЕЛЕВ
гражданско дело № 4095 по описа за 2014 година.
Предявен е иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД във
вр. с чл. 52 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на Р.З.З. против И.С.Д. и Д.С.Д.. Ищецът твърди в исковата си молба, че
бил жертва на престъпно деяние, извършено от ответниците. *** му била причинена
средна телесна повреда от ответниците, изразяваща се в счупване на лявата
голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак и
множество телесни увреждания, имащи характера на многостепенна лека телесна
повреда, изразяващи се в - оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното
око, оток, кръвонасядане и охлузване на задната повърхност на лявото рамо,
кръвонасядане и оток на лявата мишница, счупване на петата предкиткова кост на
лявата ръка. Тези увреждания му били причинени от ответниците абсолютно
безпричинно, след като преследвали управлявания от него автомобил и по
хулигански подбуди, на публично място - в района на кръстовище, образувано от
улиците „***. За извършеното деяние срещу ответниците било образувано
наказателно дело - НОХД 1340/2014г. по описа на РС С.З., което приключило на
30.07.2014г. с определение, с което било одобрено постигнато споразумение по
делото, образувано срещу двамата ответници. Същите били признати за виновни в
причиняването на средна телесна повреда на ищеца и на неговия познат Д.И.К., и
им било наложено съответното наказание. Сочи, че определението на съда било
влязло в законна сила. С деянията си, извършени спрямо личността на ищеца,
ответниците му причинили огромни болки и страдания. Освен преживените от него
физически болки и страдания по време на престъплението и след това, случилото
се отразило и на целия му по нататъшен живот. Съзнанието му било трайно
обременено от негативното изживяване. Избягвал не само да пътува с автомобил,
но и избягвал въобще да контактува с хора, тъй като се опасявал да не възникне
друга подобна ситуация. Избягвал да се намесва в разрешаването на конфликти,
въпреки че бил възпитан да помага на хората, когато се налагало. Ограничавал се
да излиза навън с приятели или по друг повод. Въпреки че вече бил изминал
период от няколко месеца от инцидента, мисълта за случилото се и последиците от
него продължавали да смущават ищеца. Близки и познати, които знаели какво се
било случило го съжалявали, други си правели неприятни шеги с него. Страданията
му и усещането за дискомфорт, вследствие извършеното от ответниците
престъпление вече били белязали необратимо живота му и ищеца трудно щял да ги
преодолее. Възстановяването му било бавен и труден процес. По време на
лечението му освен физическата болка той изпитвал и срам от това, че негови
роднини го обслужвали. Помагало му се за елементарни действия и битови нужди,
които не можел да върши сам. Не можел дори да се облича без чужда помощ. И към
настоящия момент все още куцал и трудно вървял. Причинените му вреди от неимуществен
характер оценява на 25 000 лв., които ответниците му дължали солидарно. Предвид
изложеното, за ищеца бил налице правен
интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение за обезвреда на
причинените му вреди от неимуществен характер, представляващи претърпените от
него болки и страдания, вследствие извършеното от ответниците по делото.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на извършеното от тях спрямо
личността на ищеца на 17.06.2014 г. престъпление - причиняване на средна
телесна повреда и многостепенна лека телесна повреда, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието - 17.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира
за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците са подали писмен отговор на
исковата молба на 22.10.2014 г. Считат, че предявеният иск е допустим, но претендираната
сума, като обезщетение за претърпени вреди от неимуществен характер била силно
завишена. Намират исковата
претенция за неясно формулирана, тъй като се твърдяло, че има причинена средна
телесна повреда на друго лице, участващо в инцидента, а такова деяние не било
установено в приложеното споразумение по н.о.х.д. № 1340/2014 г. Напротив, в
материалите по това дело имало доказателства за причиняване на лека телесна
повреда на един от ответниците - И.С.Д., за което имало приложена съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 276/2014г. В с.з. чрез пълномощника си излагат
съображения, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а в
случай че съдът приеме, че иска е доказан по основание да определи справедливо
обезщетение.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното :
Не се спори
по делото, а се установява и от приложеното НОХД № 1340/2014 г. по описа на
Районен съд – С.З., че ответниците И.С.Д. и Д.С.Д. на 17.06.2014 г. в гр. С.З.,
в съучастие помежду си като извършители, по хулигански подбуди причинили
телесна повреда на повече от едно лице : средна телесна повреда на ищеца Р.З.З.,
изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно
затруднение на движението на левия крак и лека телесна повреда на лицето Д.И.К..
С одобреното от съда споразумение по НОХД № 1340/2014 г. ответниците са
признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4, т. 12
вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 130 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 54 НК, като на всеки един от ответниците е наложено наказание лишаване
от свобода в размер на три месеца, което следва да изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо заведение от открит тип.
От
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се
установява, че при нанесения му от ответниците побой на 17.06.2014 г, ищецът е
получил следните травматични увреждания : отворено счупване на лявата
голямопищялна кост, счупване на петата предкиткова кост на лявата ръка, оток и
кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток кръвонасядане и охлузване
по задната повърхност на лявото рамо, кръвонасядане и оток на лявата мишница.
Тези травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени по време и начин, отразени в исковата молба. Счупването
на лявата голямопищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията на
левия крак. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Трайното затруднение на
движенията на левия крак е било преодоляно за срок от около пет месеца.
Затруднението на движенията на лявата ръка на ищеца е преодоляно за срок от
около един месец. При защитата на заключението си в с.з. вещото лице сочи, че
останалите нанесени травматични увреждания на ищеца – кръвонасядания,
охлузвания и отоци са със срок на възстановяване 2-3 седмици. След иницидента
лявата ръка на ищеца е била с непълноценна възможност в рамките на този месец,
а левия крак е изисквал ходене с помощни средства в рамките на първите три
месеца. В тези три месеца ищецът е имал потребност от човек до себе си, който
да му помага в битовите му дейности, които ако би вършел сам би увеличило
изпитваните от него болки и страдания.
От
показанията на разпитаните свидетели З.Р. З. /баща на ищеца/, В.А.П. и П.Г. В.
се установява, че след процесния иницидент и най-малкото движение причинявало
болка на ищеца, който не можел да си служи нито с ръката, нито с крака. Когато
свидетелите З. и П. вдигнали ищеца , за да го откарат с линейка до болницата за
медицинска експертиза, ищецът припаднал в ръцете им. Веднага след иницидента,
левия крак на ищеца бил гипсиран, а лявата му ръка била гипсирана след няколко
дни. Вечер ищеца не можел да спи от болка, искал да смени позицията си, но не
можел сам да се обърне. Едва след три месеца и половина болките започнали да го
отпускат. Ищецът бил и психически много зле, което наложило позната на
семейството психоложка /св. П.В./ да го посещава в дома му и да разговаря с
него, тъй като ищецът се бил затворил в себе си и се депресирал, не искал да
излиза от дома си, като много рядко излизал с приятели, които идвали да го
вземат от дома му. В първите дни след иницидента, болките на ищеца били толкова
силни, че баща му /св. З./ поискал от лекарите да му дадат по-силни лекарства
за болка, дори и морфин в доза, която да него прави зависим, за да се облекчи
болката му. Ищецът не можел сам да се облича и да обслужва елементарните си санитарни
нужди, като за него се грижела основно майка му. След иницидента ищецът отнесъл
много подигравки, че не се бил защитил и това му се отразявало много зле
психически. Обстоятелството, че при иницидента пострадал и друг негов приятел,
също се отразило негативно на психическото състояние на ищеца. В момента ищецът
се движел, но бавно и леко накуцвал и започнал да преодолява депресията, в
която бил изпаднал.
От
показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели З.Ж. и В.С.А. се
установява, че три пъти свидетелите, заедно с ответниците виждали ищеца с
негови приятели в кафета в С.З. и на Руския пазар. Това се случило в средата на
септември, в края на октомври и през м. ноември. На свидетелите направило
впечатление, че ищецът е в добро настроение, като първия път носел сак за
фитнес.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съобразно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно
правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : наличие на
деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди
и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.
В настоящия
случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав описан
по – горе. Предвид наличието на одобрено от съда споразумение, с което ответниците
са признати за виновни в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото
авторство, противоправността му и виновността на ответниците са безспорно
установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици на деянието, относно посочените по–горе
обстоятелства. Независимо от това, че в
случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение на осн. чл. 384
ал. 1 и ал. 3 НПК, употребеният от законодателят термин „присъда” следва да бъде тълкуван разширително, като в
неговото съдържание се включи и одобреното от съда споразумение, имащо
последиците на влязла в сила присъда съгласно разпоредбата на чл. 383 ал.1 НПК.
С исковата молба ищецът претендира солидарно против
двамата ответници за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в
резултат на непозволеното увреждане болки и страдания в размер на 25 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а
личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се
включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди
по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът
дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат : характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.
При определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от
събраните по делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищеца
травматичните увреждания имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост,
довело до трайно затруднение на движението на левия крак и на многостепенна
лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата предкиткова кост на
лявата ръка, оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток,
кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане
и оток на лявата мишница. Независимо, че с одобреното по н.о.х.д. № 1340/2014
г. на СтРС споразумение ответниците са признати за виновни единствено в
причиняване на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на
лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия
крак, причиняването на многостепенна лека телесна повреда се установява по
безспорен начин от приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-медицинска експертиза и отчасти от гласните показания на св. З., който
сочи, че в резултат на иницидента на 17.06.2014 г, причинен от ответниците,
ищеца е имал травма и на лявата ръка, която също е била гипсирана. Счупването на лявата голямопищялна кост е било
съпроводено с много силни болки и страдания за ищеца и възстановителния му
период е продължил около пет месеца. Затруднението на движенията на лявата ръка
на ищеца е преодоляно за срок от около един месец. Физическите болки на ищеца
от счупването на левия му крак са били толкова силни, че баща му /св. З./ е
искал от лекарите да му предпишат морфин в умерени дози, за да се облекчат
болките. През
периода на възстановяване ищеца е вземал болкоуспокояващи, като е бил нарушен
нормалния му ритъм на живот, същия е бил откъснат от обичайната си среда и е
бил принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, като е разчитал на
помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Настъпила
е негативна промяна, както във физическото, така и в психо-емоционалното
състояние на ищеца, като същия се е затворил в себе си и се е депресирал, не е имал желание да излиза навън
с приятели непосредствено след иницидента. Допълнителни емоционални страдания
на ищеца са били причинени от това, че побоя му от ответниците е бил нанесен
публично и по жесток и унизителен за него начин, което е намерило обществен
отзвук и са се намерили хора, които да се подиграват с нещастието му.
Обстоятелството, че ищеца е бил видян да пие кафе с приятели от свидетелите З.А.
и В.А. само по себе си не води до извода, че ищеца не е бил изпитван болки и
страдания, още повече, че ищецът е бил видян на кафе за първи път в средата на
септември,
При така обсъдените обстоятелства, за
претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на болки и
страдания, съдът намира че с обезщетение
от 15 000 лева ищеца ще бъде справедливо обезвъзмезден по смисъла на
закона за причинените му неимуществени вреди. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно
отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено–икономически условия на живот. Претендирания от ищеца
размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява прекомерен над размера
от 15000 лв. до претендираните 25000 лв., поради което над този размер
предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на увреждането – 17.06.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 1500
лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
На
основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ищеца следва да заплати на ответника Д.С.Д. сумата
от 480 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска. По делото няма доказателства за направени разноски
от ответника И.С.Д., като видно от представения договор за правна защита /л.
35/, уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е платено.
На
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответниците следва да заплати в полза на Държавата
по Бюджета на съдебната власт дължащата се ДТ за производството в размер на 600
лв., както и в полза на РС – С.З. дължащите се разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 90 лв, съразмерно с уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен
на осн. чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН ********** *** 94 и Д.С.Д.,
ЕГН ********** *** 94 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.З.З.,***, сумата от 15000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на причинена на 17.06.2014 г. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до
трайно затруднение на левия крак и многостепенна лека телесна повреда,
изразяваща се в счупване
на петата предкиткова кост на лявата ръка, оток и кръвонасядане на долния
клепач на дясното око, оток, кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на
лявото рамо и кръвонасядане и оток на лявата мишница, ведно със законната лихва
върху сумата от 15000 лв., считано от 17.06.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски по
делото съразмерно с уважения размер от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания размер от
25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.З.З.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д.,
ЕГН ********** *** 94, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ -
разноски по делото, съразмерно с отхвърления размер от иска.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН ********** *** 94 и Д.С.Д., ЕГН **********
*** 94 ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата
от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща дължима ДТ за производството.
ОСЪЖДА И.С.Д.,
ЕГН ********** *** 94 и Д.С.Д., ЕГН ********** *** 94 ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
РС – С.З., сумата от 90,00 лв. /деветдесет лева/, представляваща дължими
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С.З. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :