№ 237
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000100 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ Г. Х.“ ЕООД ЕИК *********,
представлявано от управителя на дружество Г. Л. чрез пълномощника си по
делото адвокат В. С. , вписана в АК- В. против Решение № 260121 от
19.11.2021 г.,постановено от Хасковският окръжен съд по търг. дело№
60/2021 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ответното
дружество „ Г. Х. „ЕООД ЕИК ********* да заплати н аищеца „П.
А.“ЕООД- град Б. сумата от 39 432.96 лева, дължима на основание чл.55,ал.1
от ЗЗД, представляваща авансово заплатена сума по договор от 18.12.2020
г.за доставката на 100.8 тона амониев нитрат, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба -25.03.2021 г. до
окончателното й заплащане, както и да заплати съдебни разноски пред
първата инстанция в размер на 2760.32 лева.
1
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е
приложил материалния закон и е приел, че правното основание на исковата
претенция е чл.55,ал.1 от ЗЗД, без да разграничи на коя точно от трите
предвидени в чл.55,ал.1 ЗЗД три хипотези основава претенцията си.
Наред с това се поддържа оплакването ,че решението е постановено и в
нарушение на процесуалния закон, като съдът в противоречие на събраните
по делото доказателства е приел, че исковата претенция е доказана по
размер. Претендира се отмяната на обжалваното решение като
незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по съществото на
спора, по силата на което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна „ П. А.“ ООД ЕИК *********, представлявана от
управителя си Д. Г. М. чрез пълномощника си по делото адвокат СТ. ЕВТ.
поддържа писмен
отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че правоотношението между
страните е възникнало по силата на договор за покупко-продажба от
18.12.2020 г. на 403 200 кг. химически тор – амониев нитрат / неоферт/,
доставката на който следва да се осъществи в биг бегове от по 600 кг.
Общата стойност на договора за продажба е 157 731.34 лева, в която се
включва ДДС. Срокът на доставката на цялото договорено количество
амониев нитрат е точно фиксиран: 31.01.2021 г. Продавачът „ Г. Х.“
ЕООД- град Д. е издал данъчна фактура №********* от 18.12.202 г. ,в която
е посочена общата стойност на сделката 157 731.84 лева, в която се включва
и ДДС.
По делото не е спорно, че с платежно нареждане от 21.12.2020
г.купувачът „П. А.“ ООД е превел по банковата сметка на продавача пълния
2
размер на продажната цена, както е посочена в издадената данъчна фактура.
Договореното количество амониев нитрат, който следва да бъде доставен е
403.2 т и крайният срок на доставката е точно определен: 31.01.2021 г. Към
31.03.2021 г. от общото количество амониев нитрат 403.2 т са били
експедирани / доставени / 302.4 т., като дължимото и все ще недоставено
количество от тази суровина е в размер на 100.8 тона. Паричната
равностойност на недоставеното количество амониев нитрат е в размер на
39 432.96 лева, до който размер е предявен иска. Данните за недоставеното
количество амониев нитрат са отразени в двустранния констативен протокол
от 30.03.2021 г., подписан от управителите на двете търговски дружества.
Този двустранен протокол и конкретно подписа на управителя на продавача
„ Г. Х.“ЕООД не е бил оспорен от ответника с отговора на исковата молба. Не
е направено оспорване и в допълнителния отговор на исковата молба. В
крайна сметка автентичността на двустранния констативен протокол не е
била оспорена от ответника в двуседмичния срок по чл.367 от ГПК. Това е
констатирано и от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че е
настъпила преклузията по чл.370 от ГПК, тъй като оспорването е направено
в първото съдебно заседание по делото.
Ответникът не е представил доказателства да е осъществил реално
доставката на недоставеното количество амониев нитрат от 100.8 тона.
Относно който факт е налице признание от страна на ответника,
обективирано в двустранния констативен протокол от 30.03.2021 г.
Искането да се задължат трети лица- доставчици да представят
търговски документи – товарителници, магазинни бележки чрез които да се
установи какви количества амониев нитрат са натоварили през процесния
период от време, направено във въззивното производство бе оставено без
уважение. И трите търговски дружества са транспортни фирми ако са
осъществявали транспорт, то това е станало по заявки, подадени от ответника
„Г. Х. „ЕООД.
Следователно тези доказателства ответника е имал възможност и сам да
представи ,но не е направил това с прозрачното намерение да се забави
процеса.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че е налице
неизпълнение на договора за продажба на амониев нитрат, като след срока на
3
доставката, който е краен продавачът не е доставил 100.8 тона амониев
нитрат. Това неизпълнение е дало основание на изправната страна да
упражни потестативното си право и да развали договора за продажба като
претендира паричната равностойност на заплатеното, но недоставено
количество амониев нитрат. Развалянето на договора има обратно действие,
поради което е отпаднало правното основание за продавача да задържи
паричната равностойност на заплатеното му , но недоставено количество от
процесната суровина. След развалянето на договорната връзка поради
неизпълнение отношенията са извъндоговорни. Налице е неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл.55,ал.1 предл.3то от ЗЗД – процесната сума в
размер на 39 432.96 лева подлежи на възстановяване от ответника като
получена от него на отпаднало правно основание.
В този смисъл съдът в мотивите на обжалваното решение правилно е
определил правното основание на предявеният иск като такъв по чл.55,ал.1
предл.3- то от ЗЗД, но е пропуснал да отрази това в диспозитива на
обжалваното решение. Този пропуск обаче е поправим и няма пречка
въззивната инстанция да го отстрани .
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно материалния и процесуалния закон.
Не се представят доказателства въззиваемата страна да е направила
съдебни разноски пред тази инстанция, поради което и такива не се
присъждат.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260121 от 19.11.2021 г.,постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 60/2021 г., по силата на което съдът
е осъдил „Г. Х.“ЕООД ЕИК ********* да заплати на „ П. А. „ООД ЕИК
********* сумата 39 432.96 лева, представляваща парична равностойност на
заплатеното, но недоставено количество от 100.8 тона амониев нитрат, която
сума се дължи от ответника на основание чл.55,ал.1,предл.3то от ЗЗД на
отпаднало правно основание, поради развалянето на договора от 18.12.2020
4
г. за покупко-продажба на амониев нитрат поради неизпълнение от страна на
продавача „Г. Х. „ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5