Р Е Ш Е Н И Е
№77
гр.
Перник, 31.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева КАНД № 42 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-София чрез
пълномощник адв. К.,*** против Решение № 10 от 17.01.2023 година, постановено
по АНД № 1005/2022 година по описа на Районен съд-Перник.
С обжалвания съдебен акт е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 95 от 17.06.2022 година, издадено от директора
на РИОСВ-София, с което за нарушение пo чл. 123в, т. 2 oт Закона зa опазване на
околната среда /ЗООС/, нa основание чл. 164, aл. 1 oт същия закон на ответника
по касация "***" АД е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 60 000 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния
закон –касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че административното нарушение не е
доказано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК,
ответникът „***“АД, депозира отговор, в който оспорва касационната жалба и иска
същата да се остави без уважение.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован за представител изпраща юк. Б.Б.. Поддържа касационната жалба
и пледира същата да се уважи.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, за представител изпраща юк. С.С.. Оспорва жалбата и поддържа
депозирания отговор. Пледира решението на районен съд-Перник да се остави в
сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Перник, прокурор Бисер Ковачки дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е
правилно.
Съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.
348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния
съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако
са били изложени в жалбата като касационни основания.
Предмет на съдебен контрол пред районен
съд-Перник е наказателно постановление № 95 от 17.06.2022 г., издадено от
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на
"***" АД, гр. Перник, представлявано от изпълнителния директор Чавдар
Стойнев, на основание чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложена имуществена
санкция в размер 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., за това, че на 01.02.2022 г., в
гр. Перник, кв. Мошино, на площадката на ТЕЦ-Република в дружеството, в
качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и
електрическа енергия, не е изпълнило задължения по условие, определено в
Комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021
г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда,
а именно Условие 9.3.4: "Притежателят на настоящото разрешително да
предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни
вещества, в съответствие с изискванията на чл. 70 на Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за
допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от
обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № № 10 от
17.01.2023 година, постановено по АНД № 1005 по описа на съда за 2022 г., го е
отменил.
За да
постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, във основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техен анализ,
съвкупен и поотделно, е приел от фактическа страна за установена по несъмнен
начин отразената в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и процесното
НП фактическа обстановка.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, след извършената цялостна служебна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществена
санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин, че дружеството не е предприело достатъчно
ефективни и необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни
вещества, в съответствие с изискванията на чл. 70 на Наредба № 1 от 27.06.2005
година, в нарушение на заложени в комплексното разрешително условия, а именно Условие
9.3.4. При направен подробен анализ на разпоредбата на чл. 70 от наредбата и
при съобразяване с констатациите в АУАН и дадените свидетелски показания, е
изведен извод, че в случая е налице „авария“, по смисъла на пар. 1, т. 2 от
наредбата, във вр. с пар. 1, т. 51 от ДР на ЗООС, при която нормалната
експлоатация на ЕФ 5 е нарушена вследствие запушване на бункери на филтъра, и е
обусловила спирането на съоръжението. Въз основа на това е приел, че при такава
ситуация касаеща отклонение от нормалните условия на експлоатация в наредбата са разписани особени изисквания
към операторите, различни от тези посочени в чл. 70, приложими при работа в
нормални условия. Установил е, че реално са предприети действия от страна на
оператора на инсталацията по ограничаване на праховите емисии чрез ангажирана
механизация-фадрома и облажняване на района с помощта на водоноска, които
действия попадат в обхвата на чл. 70. Решаващият съдебен състав е приел, че
изложените факти в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП
следва да се конкретизират по такъв начин, по който е трябвало да бъде изпълнено
това задължение, съответно, чрез какво конкретно извършено действие или
бездействие, чрез които конкретното условие по комплексното разрешително не е
изпълнено. Въз основа на това е приел, че на дружеството не е осигурена
обективна възможност да се защити срещу непълното описание на нарушението,
съответно съдът е възпрепятстван да осъществи съдебен контрол относно
съставомерността на деянието. Въз основа на горното е отменил наказателното
постановление като недоказано.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния
съд правни изводи за недоказаност на деянието, прието за административно нарушение.
Настоящият касационен състав счита, че не следва да повтаря направените
правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение
след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е
изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени
спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от
наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд-Перник за
законосъобразно, правилно и обосновано.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебно следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретно дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото в обжалваното решение, като е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи,
които настоящият касационен състав изцяло споделя.
Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след
преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно
нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на дружеството, което настоящата касационна инстанция възприема. В
разпоредбата на чл. 70 от наредбата изрично са разписани различните процеси,
при които се получават прахообразни замърсители, като за всеки процес са
посочени изисквания, които следва да спазва оператора на инсталацията. В случая
видно от АУАН и НП не е посочен конкретния процес, извършван от дружеството,
който да попада под разпоредбите на наредбата и за които да се извърши преценка
какви действия е следвало да се предприемат за ограничаване на неорганизираните
емисии, в случая при отстраняваща се в момента авария. Такава конкретизация
няма. Не се споделя изложеното в касационната жалба, че извършваните дейности е
следвало да се приравнят от съда, на
някоя от дейностите по чл. 70 от наредбата. При отклонение от нормалните условия на
експлоатация в наредбата са разписани
особени изисквания към операторите, различни от тези посочени в чл. 70,
приложими при работа в нормални условия, при което се споделя извода, че не е
доказано нарушение по чл. 123в от ЗООС.
Съобразявайки
изложеното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението
на районния съд в условието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба. Проверката
по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и
несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, включително не
установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в
касационната жалба доводи. Решението като правилно ще бъде оставено в сила.
Относно разноските:
Разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд – Перник в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 10 от 17.01.2023 г., постановено по АНД № 1005 по описа за 2022 година на
Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/