РЕШЕНИЕ
№ 3030
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Виолета Йовчева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20221100500462 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20184444 от 13.09.2021 г. по гр.д.№ 31387 по описа за 2019
г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав, постановено по реда на чл.247 ГПК се:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 31387 по описа за
2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав и изпълнителен лист от 02.06.2021 г.
като навсякъде в диспозитива на решенето и в изпълнителния лист след името
М. Б. Д. вместо с „ ЕГН *******“ да се чете с „ЕГН **********“.
Постъпила е въззивна жалба от „АЛК“ АД, ответник пред СРС.
Излагат се доводи за недопустимост на решението. Твърди се, че в случая се
касаело до различни лица, тъй като било налице разминаване между имената
и ЕГН на лицето. Наред с това решението, което било поправено в
производството по чл.247 ГПК било потвърдено от СГС с влязло в сила
решение, което се ползвало със сила на пресъдено нещо. Затова не можело да
1
се иницира производство по реда на чл.247 ГПК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното
първоинстанционното решение.
От ищцата пред СРС, въззиваем пред настоящата инстанция-М. Б. Д.,
ЕГН **********, е постъпил отговор по въззивната жалба в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение. Излагат се доводи, че СРС е допуснал грешка при
посочване на ЕГН на лицето. Сочи, че по време на производството не било
имало спор относно идентичността й. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 24.09. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 04.10.2021 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
диспозитива на решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№
31387 по описа за 2019 г., както и издадения на 02.06.2021 г. въз основа на
него изпълнителен лист, е допусната техническа грешка при изписването на
ЕГН на ищеца, която грешка следвало да бъде поправена по реда на чл.247
ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което
е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
2
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо.
С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл.
247 ГПК по т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка на
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е
налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда
воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е
обективирано в диспозитива.
Същевременно с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 515 ОТ 11.05.2017 Г. ПО ГР. Д. №
80/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, разглеждащо идентичен на настоящия
случай, е даден отговор на въпроса : „погрешно изписания в решението
единен граждански номер на страната може ли да бъда поправен по реда на
чл. 247 ГПК, когато в делото се съдържат писмени доказателства, съдържащи
верния единен граждански номер и когато няма съмнение относно правния
субект, спрямо когото се е произнесъл съда“ . Наред с това и в служебно
известното на съда решение по чл. 290 ГПК № 223 от 10.6.2014 г по гр. дело
№ 6064813 г на ГК, Четвърто гражданско отделение, също е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка на ЕГН на страната.
Следва да добавим, че за провеждане на производство по реда на чл.247
ГПК съдът не е обвързан със срок, нито важи диспозитивното начало макар в
случая СРС, 24-ти състав да е бил сезиран с молба от ищцата М. Б. Д., ЕГН
**********, подадена на 27.07.2021 г./л.57 по делото пред СРС/.
Затова настоящият състав, намира, че обжалваното решение не е
недопустимо.
Действително, решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав е потвърдено от
СГС, Трети Б въззиваен състав по в.гр.д.№ 10302 по описа за 2020 г., но
видно от диспозитива на последното ЕГН на ищцата М. Б. Д. е изписано по
начина, по който е възпроизведен в атакуваното пред настоящата инстанция
решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, а именно: ЕГН **********. По
този начин ЕГН е отразено в самата искова молба, в пълномощното на л.14 по
делото пред СРС, във фактурата, отразяваща разхода за заплатено
адв.възнаграждение /л.33 по делото пред СРС/, в писмената защита на л.37 по
3
делото пред СРС.
В диспозитива на решение № 148771 от 14.07.2020 г., постановено по
гр.д.№ 31387 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав, ЕГН на
ищцата М. Б. Д. веднъж е изписан като : „ЕГН ***********“ , втори път като :
„ЕГН *********“ и трети път като: „ЕГН *********“.
Съгласно чл.406, ал.4 ГПК в производството по издаване на
изпълнителен лист се прилагат съответно чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК.
Тъй като са били налице предпоставките на чл.247 ГПК, то
обжалваното пред настоящата инстанция решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват и такива са сторени за
адв.възнаграждение в размер на 300 лв. , които й се присъждат.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20184444 от 13.09.2021 г. по гр.д.№ 31387 по
описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 24-ти състав.
ОСЪЖДА „АЛК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, да заплати на М. Б. Д., ЕГН
**********, гр.София, бул.“*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******
адв.А.И., САК, сумата в размер на 300 лв., представляваща
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5