№ 4118
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20203100103646 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.
Образувано е по молба с входящ при ВРС №288014/09.12.2020г., която е
регистрирана във ВОС с входящ №26024/14.12.2020г., депозирана от Н. А. Н., с искане за
определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №5760/2019г. на ВРС, 25-ти състав – с
искане за „отговор по молба №281562 от 16.11.2020г.“
Към молбата не е приложено относимото дело на ВРС, защото същото е вече
изпратено и се съхранява към момента във ВОС, по въззивна жалба и по две частни жалби.
По относимото дело на ВРС е направена цялостна служебна проверка от настоящия съдебен
състав на ВОС.
Към молбата в случая не е приложено становище на съдията-докладчик по
относимото за случая дело на ВРС, което е негово право, доколкото нормата на чл.255, ал.2
ГПК предпоставя възможността за обосновка от състава, чиито действия по делото се считат
от подателя на молбата за бавност, за забавени или за неизвършени.
За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.
Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й.
Съгласно чл.257, ал.1 ГПК молбата за определяне на срок се разглежда от съдия в
горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпване на молбата. В случая молбата е
постъпила във ВОС на 14.12.2020г., а настоящият съдебен по нея акт е постановен на
15.12.2020г., с което горепосоченият срок е безусловно спазен от компетентния състав на
ВОС.
Разгледана по същество молбата е абсолютно неоснователна, защото:
Нормата на чл.255, ал.1 ГПК дава възможност на страната да се защити срещу
неоснователното процесуално бездействие на съда да извърши ясно и конкретно посочено
процесуално действие, което бездействие нарушава правото на страната делото й да се
разглежда в разумен срок. За да може да е основателна една молба по чл.255 и сл. ГПК е
необходимо на първо място да е посочено ясно и несъмнено конкретното процесуално
1
действие, което се счита да е необосновано неизвършено. На следващо място е неоходимо
изрично да е предвиден в закона срок за въпросното конкретно действие, който следва да е
просрочен, при това не просто формално просрочен, а забавата да е значима и да води до
накърняване правата на страна в процеса, по конкретни причини. А ако се касае за действие,
за което законът не е предвидил изричен срок, следва да се държи сметка за общия принцип
на разумния срок по чл.13 ГПК. А той от своя страна дължи преценка за множество
обстоятелства, сред които сложност и обем на дължимото неизпълнено действие, характер
на делото, поведение на страните в производството по повод на други паралелно отправяни
искания и не на последно място общата натовареност на съдебния състав, във връзка с
предходните обстоятелства, както и на другите важни за случая такива. Само в този случай
би могло да се констатира „необоснованост“ на забавянето, по см. на чл.257, ал.2, изр.2
ГПК. От друга страна съгласно императивния чл.256, ал.1 от ГПК, ако след подаването на
молбата за бавност съдът незабавно извърши всички действия, посочени в молбата,
последната се смята оттеглена, защото в този случай тя ще е лишена от интерес. В
производството по чл.255-257 ГПК не се разглежда правилност на съдебни актове, нито
срочност по принцип, а само и единствено се разглежда своевременност на съда по
отношение на конкретно индивидуализирано процесуално действие, съобразно горните
критерии.
В настоящия случай на първо място молбата за бавност е нередовна. В нея би могло
(с известни резерви) да се приеме, че е формулиран петитум (т.е. конкретното действие,
което се сочи да е забавено), но в обстоятелствената й част има само хаотични,
непоследователни и неясни оплаквания по принцип по аспекти от разглеждането на делото
от състава на ВРС. Такива обаче изобщо не са предмет на проверка по реда на чл.255 ГПК.
Ето защо дори и само дотук молбата следва да се отхвърли.
На следващо място, макар да липсват каквито и да било ясни и относими възражения
за бездействия на състава на ВРС по повод „молба №281562 от 16.11.2020г.“, доколкото все
пак се твърди липса на произнасяне по нея, следва да се посочи, че това твърдение е
очевидно голословно, защото е видно, че точно по тази молба (л.476-477 от делото на ВРС,
където са двата идентични екземпляра от молба вх. №281562/16.11.2020г.), е налице
произнасяне от ВРС с разпореждане с №271215/18.11.2020г., обективирано върху самата
молба. В случая само два дни след входиране на молбата на ищеца от 16.11.2020г., тя е
разгледана. Уважаването или не на последната не се проверява по реда на чл.255 – чл.257 от
ГПК. Поради това, включително и по арг. от чл.256, ал.1 ГПК молбата за бавност се явява
напълно безпредметна, което е самостоятелно основание за отхвърлянето й.
На трето място следва ясно да се подчертае, че по молби с искания, като тези в
„молба №281562/16.11.2020г.“ законодателят не е предвидил изричен срок за произнасяне от
съда. Затова и твърдението, че едва ли не следвало било съдът да се произнася незабавно в
същия ден или пък на следващия, не почива на никакви законови разпоредби. Относим е
общият разумен за случая срок и той е напълно спазен от състава на ВРС. Съвсем отделен е
въпросът, че съдът не дължи „отговор“ на никоя страна в процеса, а дължи произнасяне при
спазване на законовите правила и вътрешното си убеждение. Изложеното също е
самостоятелно основание за отхвърляне на жалбата за бавност.
На последно място и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че не само от
материалите по относимото гр.д. №5760/2019г. на ВРС, 25-ти с-в, но също и от материалите
по гр.д. №7365/2019г. на ВРС пак на 47-ми с-в, е видно, че Н. А. Н. системно се домогва да
упражнява свои права по делата, чрез множество подадени в кратки периоди, но
неоснователни (с оглед произнасянето на съставите на ВОС) жалби за бавност. С което от
една страна само и единствено той забавя последващите производствени действия по
делтата, а от друга страна затруднява необосновано процеса, с желанието си за
„санкциониране“ на първоинстанционния съд. Такова поведение колидира с принципа за
добросъвествност по чл.3 ГПК и манифестира ясна злоупотреба с процесуални права, което
2
е напълно изключено да се толерира или допусне, което неколкократно е отбелязвано от
различните състави на ВОС, но което не влияе по никакъв начин на последващото
поведение на Неделчо Неделчев.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молба с входящ при ВРС №288014/09.12.2020г., която е
регистрирана във ВОС с входящ №26024/14.12.2020г., депозирана от Н. А. Н., с искане за
определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №5760/2019г. на ВРС, 25-ти състав – с
искане за „отговор по молба №281562 от 16.11.2020г.“, на осн. чл.255 – чл.257 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати на ВРС, 25-ти състав, заверен препис от настоящото определение, за
запознаване и сведение, като делото, заедно с въззивното дело на ВОС и цялото
първоинстанционно дело на ВРС в оригинал, да бъдат задържани и докладвани на
въззивния състав по подадените ВЖ и ЧЖ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3