О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София,
31.01.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Аделина Иванова
внчд № 34/20г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 16.01.2020г.,
постановено по НОХД № 4704/19г. по описа на СпНС, 23-ти състав, с което
определение по реда на чл.270 ал.1 и ал.2 НПК е отказано да бъде изменена
търпяната от подс.М.А. МН „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Срещу определението е постъпила частна жалба от
защитата на подс. А., в която са развити подробни доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се отправя искане за неговата
отмяна и изменение на оспорената МН в по-лека.В своята обосновка на горното
искане защитата акцентира на липсата на изложени от първостепенния съд доводи
относно обоснованото подозрение за извършено престъпление и на несъобразяване с
представени в тази вр. доказателства; акцентира на липсата на реална възможност
от страна на подсъдимото лице за въздействие върху процеса на разследване,
доколкото ДП е приключило и делото е внесено за разглеждане в съд; навежда се
довод с подробно изложени в частната жалба аргументи за продължителност на
изтърпяване на МН при липса по настоящем на изискуемите по чл.63 ал.1 НПК
опасности от укриване или от извършване на престъпление.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната
жалба доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена
от активно легитимирано лице, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
На първо място от фактическа страна се отбелязва, че
наказателното производство се намира в своята съдебна фаза – на 19.12.19г. в
СпНС е внесен ОА срещу няколко подсъдими лица, включая и подс.М.А., на която е
повдигнато обвинение за пет отделни престъпления, съответно по чл.321 ал.3 т.2
вр.ал.2 НК, по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК, по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.20 ал.3 НК, по чл.256 ал.2
вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.1 и пр.3
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, всяко едно от които престъпления представлява тежко
такова по см. на чл.93 т.7 НК и за които законодателят е предвидил наказание
ЛСВ.
Въззивната инстанция намира за правилен и
законосъобразен акта на първостепенния съд, с който е отказано изменение на
търпяната от подсъдимата М., като
изложените в тази насока мотиви са ясни и недвусмислени, макар и изключително
лаконични.
Атакувайки постановеното от СпНС определение, защитата
на подс.М. А. се позовава на липса на изложени самостоятелни мотиви за наличие
на обосновано подозрение за извършено престъпление, като се твърди направена
препратка към мотивите на предходни съдебни състави, разгледали производства по
чл.64 и чл.65 НПК. При извършената проверка на атакувания акт, АСпНС
действително установява липса на подробни съображения, свързани с анализ на
събраните доказателства, но също така се установява изрично отразяване на направения
извод за формирано разумно подозрение досежно обоснованото предположение по см.
на чл.63 ал.1 НПК. Т.е. в атакувания съдебен акт присъства извод на
първоинстанционния съд касателно изискуемата по чл.63 ал.1 НПК материално-правна
предпоставка, макар и този извод да не е подкрепен с доказателствен анализ.В
контекстта на горното АСпНС отбелязва, че в настоящото производство не се дължи
детайлен доказателствен анализ, тъй като се изследва само и единствено
наличието на подозрение за извършено престъпление, а волята на СпНС в тази
насока е изключително ясна.Тук се отбелязва, че последното разгледано
производство по реда на чл.65 НПК датира от края на м.09.19г. – съответно СпНС
се е произнесъл на 18.09.19г., а АСпНС на 26.09.19г., като е дал отговор и на
редица от възраженията на защитата, посочени и в настоящата частна жалба и така
изложеното от въззивната инстанция становище се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав, а именно липсата по настоящем на данъчни задължения от страна
на „В. Г.К.“ ЕАД, като в случай на евентуален осъдителен акт би
могло да бъде приложен привигилирования състав на съответното престъпление. В
допълнение и в отговор на наведените в частната жалба доводи настоящият състав
отбелязва, че в хода на развилото се пред СпНС производство по чл.270 НПК са
представени от защитата и съответно са приобщени към доказателствената
съвкупност и редица други документи, които действително не са обсъдени от
първостепенния съд – визират се Удостоверение от НАП за липса по настоящем на
данъчни задължения от„В. Г. К.“ ЕАД,
Постановления от НАП за наложени обезпечителни мерки (запор на банкови сметки и
възбрана на недвимижи имоти) и Удостоверения от Агенцията по вписванията,
отразяващи факта на изпълнение на наложените от НАП мерки, като всички тези
документи удостоверяват само и единствено факта на развити определени
охранителни производства по реда на ДОПК.
На последно място в контекстта на съображенията за наличие
на обосновано подозрение по см. на чл.63 ал.1 НПК и в отговор на изложени в
тази вр. в процесната частна жалба доводи относно престъплението по чл.253 НК,
се отбелязва, че решаващият съдебен състав дължи собствен прочит на
доказателствата по делото и не е обвързан от този, направен от предходни
съдебни състави.В случая защитата се позовава на направен от АСпНС в
производство по чл.64 ал.7 – ал.8 НПК извод за липса на обосновано предположение
за горното престъпление.В тази насока се отчита, че ЧНД № 270/19г. по описа на
АСпНС е разгледано в един по-ранен етап от развитие наказателното производство,
като в последствие държавното обвинение е събрало доказателство в подкрепа на
извода за наличие на обосновано предположение.
Безспорно съдебното следствие по образуваното против
подс.М.А. НОХД № 4704/19г. все още не е отпочнато и поради това касателно
евентуалното подозрение се отчита събрания по ДП доказателствен материал, на
базата на който решаващият въззивен съд гради извод за наличие на обосновано
предположение, че подс.М.А. е вероятен автор на всяко едно от вменените й
престъпления.
Въззивният съд споделя направения от първостепенния
съд извод за наличие и на двете, предвидени в чл.63 ал.1 НПК опасности, респ.
не приема за основателни изложените в тази насока възражения в процесната
частна жалба.В същата се излагат определени теоретични постановки за законова
изначална недопустимост на задочно производство и се твърди липса на редовно
призоваване на подс.М.А. в хода на ДП, твърди се наличие на безспорни връзки на
същата със страната и липса на парични средства, които биха подпомогнали
укриването й.Съобразявайки горните възражения и материалите по делото,
настоящият съд при преценката си относно опасността от укриване отчита следните
факти: налице е официална справка за напускане пределите на страната от
подсъдимата на 20.08.18г., като ДП се образува с нарочно Постановление на СП на
28.08.18г.; на 31.08.18г. са предприети
безрезултатни действия за призоваване на подсъдимата, като е изготвена и
докладна за нейното неоткриване на редица адреси в страната (т.3 л.65); същата
задочно е привлечана в качеството на обвиняема и на 31.08.18г. е издадено
Постановление от СП за нейното 72-часово задържане и с телеграма е обявена за
ОДИ (т.3, л.47 и 56); издадена е ЕЗА,
като едва на 07.03.19г.е установено местонахождението на подс.А. и същата е
предадена на българските правоохранителни органи на база постановено Решение на
съда в гр.М., потвърдено от Националния съд
на К. И.; на 31.05.19г. по реда на чл.64 НПК на
подсъдимата е взета първоначална МН „Задържане под стража“, изпълнявана и по
настоящем.Въззивният съд споделя становището на защитата за изначална законова
недопустимост на задочното производство, респ. българското законодателство
допуска възможността за задочно привличане на едно лице в качеството на обвиняемо
такова, но само и единствено при налично знания у това лице за воденото против
него наказателно производство.В конкретния случай и с оглед материалите по ДП,
се установява факта на информираност от страна на жалбоподателката за
образуваното наказателно производство и обективен белег за това е подписаното
на 06.09.18г.лично от нея адвокатско пълномощно.В същото време се установява от
изготвената по ДП техническа експертиза, че още в един по-ранен времеви момент,
а именно на 31.08.18г. подс.А. получава посредством телефонна комуникация
уведомление за образуваното ДП. При тези налични данни съдът приема, че същата
притежава знание за воденото против нея наказателно производство и въпреки това
продължава да се укрива и то за един сравнително дълъг период, до момента на
нейното установяване на територията на К. И..Т.е.
независимо, че съдът споделя изложените от защитата теоретични постановки
относно института на задочно привличане за обвиняем и е запознат с посочените в
частната жалба съдебни актове, то съобразно конкретиката по случая, се
заключава за наличие на опасност от укриване, чиято реалност се извлича именно
от обективираното от подсъдимата поведение.Т.е. налице е формирано намерение за
избягване от наказателно преследване, което независимо, че се извлича от едни
минали събития (предхождащи реалното задържане на лицето), се приема за налично
и по настоящем, именно поради характера и същността на обективираната
деятелност, описана по-горе.Във вр. с довода за липса на разполагаеми парични
средства и имущество, което евентуално би подпомогнало възможността за
укриване, въззивната инстанция отчита и събраните по ДП данни, получени в от
Кипър в отговор на отправено искане за международна-правна помощ, за
осъществявани от подс. А. и от нейния съпруг В.A.(също подсъдим) действия по
опериране с банковите сметки на офшорните фирми, собственици на капитала на ЗКП
АД и В. Г.К.ЕАД.
Относно опасността от извършване на престъпление: Тук
защитата отново развива подробни доводи, позовавайки се и на съдебна практика,
които доводи се приемат за неоснователни такива.Според защитата, опасността от
извършване на престъпление не може да се обоснове с факта на запознаване на
подсъдимата с материалите по ДП, тъй като това е самостоятелно право на всеки
обвиняем и дори е елемент от правото на защита.Да, принципно АСпНС се съгласява
с този довод, но не може да се избяга от конкретиката по делото за това как и
по какъв начин жалбоподателката се запознава със събраните доказателства – в
случая се касае за ангажиран човешки и технически ресурс за препращането й на
тази информация (и то изключително избирателно) посредством съобщения чрез
различни приложения, респ. вложени са определени усилия за убеждаване на
определени трети на процеса лица за предприемане на действия, включени
изключително и само в правомощията на разследващите органи.В този смисъл съдътт
може обосновано да приеме, че рискът от неправомерно въздействие върху
доказателствения материал е все още значителен.
При гореизложените мотиви съдът приема за налични
опасностите по чл.63 ал.1 НПК, които опасности все още не са отпаднали дори и
на плоскостта на изтеклия срок на изтърпяване на МН „Задържане под стража“,
който се приема за разумен такъв.
На последно място и касателно изложените в частната
жалба твърдения за влошеното здравословно състояние на подсъдимата,
първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на СМЕ с участие на специалист
нефролог и специалист кардиолог, заключението по която СМЕ е прието за доказателство
по делото.В тази вр. е установено, че жалбоподателката страда от определени
заболявания, но по отношение на същата се прилага съответното медикаментозно
лечение и то при ниска доза на предписаните медикаменти, като именно този
последен факт, изразен в полагане на необходимите грижи за опазване живота и
здравето на подсъдимата, се приема за решаващ такъв относно извода за съвместимост
на здравословното й състояние с местата за лишаване от свобода.
Съобразявайки всичко горепосочено, АСпНС приема процесната
частна жалба за неоснователна, респ. не се налага промяна на търпяната от
подс.М.А. мярка за процесуална принуда.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.01.2020г. по НОХД №
4704/19г. по описа на СпНС, 23-ти състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
търпяна от подс.М.Л.А. с ЕГН: **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.