ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
гр. Монтана , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Людмила Др. Никова
Аделина Люб. Тушева
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500261 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на ИВ. Н. М.
против разпореждане № 262812 от 23 юни 2021 г. по ч. гр. д. № 1459/2018 г. на
Ломския районен съд, с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 414 от
ГПК.
Жалбоподателят И.М. твърди в частната си жалба, че разпореждането е
неправилно, затова моли да бъде отменено. Твърди, че е спазил срока за подаване на
възражение, а връчването на заповедта за незабавно изпълнение по обраузавното по-
рано изпълнително дело е без правно значение. Изтъква, че самият ДСИ в
постановлението за прекратяване на първото изпълнително производство е отбелязал,
че поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение не са връчени на
длъжника.
Ответникът по частната жалба и заявител в заповедното производство „ххххх
АД оспорва доводите на жалбоподателя и моли частната жалба да бъде оставена без
уважение. Поддържа, че след като заповедта за изпълнение е била веднъж връчена през
2018 г. и не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, то зтя е влязла в сила и подлежи
на изпълнение.
Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните
и приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в едноседмичен срок от съобщаване на
жалбоподателя за разпореждането, поради което е допустима, но по същество е
неоснователна.
1
В полза на „хххххх“ ЕАД е била издадена заповед по чл. 417 от ГПК срещу ИВ.
Н. М. по ч. гр. д. № 1459/2018 г. След като се снабдил със заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, кредиторът е завел изп.
д. № 301/2018 г. по описа на СИС при ЛРС. Държавният съдебен изпълнител е
изпратил препис от заповедта за незабавно изпълнение на длъжника М. заедно с
поканат .а за доброволно изпълнение. Те са били връчени лично на 11 септември 2018
г. От този момент за длъжника И.М. е започнал да тече срок за подаване на писмено
възражение по чл. 414 от ГПК. Към онзи момент е действала редакцията на чл. 414, ал.
2 от ГПК от преди изменението, публикувано в ДВ бр. 100/2019 г., и срокът е бил
двуседмичен. В този срок не е постъпило възражение, поради което заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила и подлежи на принудително изпълнение.
Изпълнителното производство пред ДСИ е било прекратено с постановление от
9 февруари 2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Кредиторът е получил
обратно изпълнителния лист и е завел ново изпълнително дело - № 706/2021 г. по
описа на ЧСИ Мая Иванова, която отново изпратила на длъжника препис от заповедта
за изпълнение заедно с поканата за доброволно изпълнение.
Въззивният съд намира, че повторното образуване на ново изпълнително
производство след прекратяване на изп. д. № 301/2018 г. на СИС при ЛРС не е
основание за възобновяване на срока за подаване на възражение.
Заповедното производство има за цел да провери дали вземането е спорно,
затова след издаването на заповедта за изпълнение длъжника се уведомява за нея. Ако
той счита, че вземането не е изискумо или то не съществува, може да подаде писмено
възражение по чл. 414 от ГПК. Липсата на такова възражение стабилизира заповедта,
тя влиза в сила и към установителното й действие се прикрепва и изпълнителна сила.
За да влезе в сила заповедта за изпълнение, достатъчно е веднъж да бъде обявена на
длъжника и той да не подаде възражение. М. е бил надлежно уведомен за издадената
заповед и той е разполагал с възможността да предяви своите възражения, за да се
пристъпи към исков процес, в който да защити правата си.
Частният съдебен изпълнител е спазил чл. 418, ал. 5 от ГПК и е изпратил
заповедта заедно с поканата за доброволно изпълнение, тъй като той няма как да знае,
че тя вече е била връчена на длъжника от друг съдебен изпълнител. Това негово
действие обаче не открива нова възможност за възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като
заповедта вече е била влязла в сила и възможността на длъжника да възрази е
преклудирана.
В мотивите на постановлението за прекратяване на първото изпълнително
производство ДСИ е вписал, че заповедта и поканата за доброволно изпълнение не са
връчени на длъжника. Тази фактологическа грешка не заличава последиците на
2
редовното връчване. То е удостоверено с поканата за доброволно изпълнение, препис
от която самият ДСИ е изпратил за прилагане по ч. гр. д. № 1459/2018 г. и е приложена
в заповедното производство.
ЛРС правилно е оставил възражението, подадено от И.М. на 18 юни 2021 г. без
разглеждане като просрочено, затова въззивният съд оставя частната жалба без
уважение като неоснователна.
При този изход на поризводството по обжалване н аразопреждането на
ответник апо жалбата се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на
100 лв юрисконсултско възнаграждение
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ИВ. Н. М. против разпореждане №
262812 от 23 юни 2021 г. по ч. гр. д. № 1459/2018 г. на Ломския районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. Н. М., ЕГН **********, да плати на "ххххх" АД, ЕИК
*********, разноски в размер на 100 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3