Решение по дело №67/2020 на Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ № 72

 

гр. Кнежа, 10.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

 

         при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 67 по описа на съда за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба против ответника Х.З.К., в качеството на Земеделски производител, ищцата Д.М.Б., чрез пълномощника – адв. П.А. от Плевенска АК, твърди, че е единствен законен наследник на Марин Стефанов Баросов, б.ж. на гр. Плевен, починал на 01.02.2019 год. в гр. Тръстеник. Твърди се, че наследодателят на ищцата е притежавал земеделски земи в землището на с. Ленково, които отдавал под аренда. Посочва се, че с договор за аренда от 29.05.2015 год. Марин Баросов, чрез пълномощник – Севдалина Георгиева Качамачкова, е предоставил под аренда на ответника – земеделски производител, земеделска земя – две ниви, находящи се в землището на с. Ленково, с обща площ 34.560 дка. Сочи се, че съгласно договора, със срок на действие до 30.09.2022 год., арендното плащане е било договорено в размер на 35 лв. на декар годишно или в натура по пазарни цени за килограм върху левова равностойност за декар арендувана земя. Излагат се твърдения, че ответникът е издължавал арендното плащане само в пари, като за смъртта на арендодателя същият е бил своевременно уведомен, чрез пълномощника Севделина Качамачкова. Твърди се, че последната е поела ангажимент да бъде преведено по банкова сметка ***опанската 2018/2019 год., но въпреки това и след неколкократни устни молби не последвало плащане от страна на ответника.

В заключение, ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 1 209.60 лв. (хиляда двеста и девет лева и 60 ст.), представляваща неиздължено арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по Договор за аренда от 29.05.2015 год., вписан в Служба по вписванията – гр. Никопол с вх.рег.№ 2828/ 29.05.2015 год., акт № 56, том VІІ, сключен с наследодателя й Марин Баросов, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ищцата – редовно призована, не се явява в съдебното заседание, но се представлява от адв. П. А. от ПлАК, с пълномощно по делото. Процесуалният представител оттегля предявения иск за сумата от 1 209.60 лв., поради направено плащане от страна на ответника, но претендира деловодни разноски. В хода по същество, с оглед доказателствата по делото излага доводи за основателност на искането за разноски, Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – редовно призован, не се явява в с.з., но се представлява от адв. Валери Каменополски от АК Плевен, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител взема становище за неоснователност на искането за разноски, с оглед направеното от ответника плащане на претендираната искова сума за аренда, като счита, че същият с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Претендира деловодни разноски.

С протоколно определение в о.с.з., проведено на 09.07.2020 год., на основание чл. 232 от ГПК съдът е прекратил производството в частта досежно предявения иск по чл. 8, ал.1 вр. чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, поради оттеглянето му.   

Разпоредбата на чл. 232 от ГПК предвижда възможността ищецът да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото по делото съдебно заседание. В случая са представени доказателства за това, че на 12.02.2020 год. ответникът е заплатил на ищеца по банков път парична сума в размер на 1 301.78 лв. От своя страна, ищецът потвърждава, че е получил парична сума в претендирания по делото размер, представляваща арендно плащане за стопанската 2018/2019 година по договор за аренда от 29.05.2015 год. и с оглед на това оттегля предявения иск с правно основание чл. 8, ал.1 вр. чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД. С оглед направеното в хода на съдебното производство плащане, съдът намира иска за доказан по основание и размер, но погасен чрез плащане.  

Наред с предявения иск, макар и оттеглен до приключване на първото по делото съдебно заседание, с исковата молба ищцата е претендирала заплащане на разноски, което искане се поддържа в съдебното заседание.

По делото няма спор, че към датата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 год., претендираната сума за арендно плащане е била дължима от ответника (съгласно договора, сумата е следвало да бъде платена в срок до 31.10.2019 год., бел. на с.д.), като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Спорното право е погасено след подаване на исковата молба (с вх.№ 359/ 10.02.2020 год.) с направено плащане на 12.02.2020 год. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 год. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112 /1956 год. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Разноски се присъждат в полза на ищеца и в случаите при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, обусловено от нововъзникнали факти, в т.ч. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, а направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждане на делото, остават в негова тежест. Извънпроцесуалното поведение на ответника във връзка с преценката за това, дали е станал причина за завеждане на делото, би било релевантно само в случаите, предполагащи приложение по аналогия на чл. 78 ал.2 ГПК, какъвто настоящият не е. Още повече, че самият факт, че задължението е било погасено в хода на делото и в резултат искът е бил оттеглен, означава, че сумата е била дължима по договора за аренда, сключен между наследодателя на ищцата и ответника. Оттук, интересът на ищеца е съществувал към момента на завеждане на делото и е отпаднал впоследствие поради погасяване на съществуващото задължение. И в тази връзка, неоснователно се явява искането на ответника досежно заплащането на деловодни разноски.

Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл. 78, ал.2 от ГПК, като изплати дължимите суми в хода на процеса. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, според която правото, респ. задължението на ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респ. при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото. В този смисъл е например определение № 300 от 20.04.2012 год. на ВКС по ч.гр.д. № 245/ 2012 год., IV г.о., ГК, в което се приема следното: „…. Върховният касационен съд намира, че отговорността за разноски поставя различни правни въпроси при разглеждането на делото в съответното инстанционно производство. В първоинстанционното производство ответникът дължи разноски съответно на уважената част от иска, а ищецът – съответно на отхвърлената част от иска. Когато искът е установителен (не е осъдителен, нито конститутивен), ответникът не дължи разноски и при уважаване на иска, ако не е дал повод за предявяването му и го е признал. Действително ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото поради оттеглянето на иска или отказ от иска. Когато обаче е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказа от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства (след подаването на исковата молба), право на разноски има ищецът.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът Х.К. следва да бъде осъден да заплати на ищцата Д.Б. сумата от 460 лв., представляваща сторени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, а искането на ответника за плащане на разноски следва да бъде отхвърлено.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският Районен съд

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.З.К., ЕГН **********,***, да заплати на Д.М.Б., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, жив. в Австрия, Виена,  сумата от 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева) – деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Х.З.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Каменополски от ПлАК, за заплащане на разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: