№ 245
гр. Ямбол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330104015 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД - гр. София против З. И. А. от гр. Я.. С исковата молба се
твърди, че между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен договор за стоков кредит
№ ***/29.03.2020 г. Твърди се, че съгласно договора кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е
отпуснал на ответницата, в качеството на кредитополучател, стоков кредит в размер на
905,38 лв. за закупуване на стоки от „Технополис България“ ЕАД. Твърди се, че сумата от
кредита се усвоява еднократно, безкасово, по сметка на търговеца „Технополис България“
ЕАД. Сочи се, че кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 1 от които в размер на по 92.92 лв., а остатъкът в размер 91.59
лв. се дължали с последната вноска, съгласно уговорения между страните погасителен план.
Твърди се, че към настоящия момент, ответникът дължи главница в размер на 905,38 лв. На
следващо място се сочи, че с договора страните са уговорили фиксиран лихвен процент от
40,32 % годишно или 0,112 % на ден. Твърди се в този смисъл, че договорната лихва е в
размер на 238,30 лв. като ищеца претендира частично сумата от 208,33 лв. за периода от
29.04.2020 г. до 29.03.2021 г. На следващо място се поддържа, че ответникът дължи
обезщетение за забава считано от 30.04.2020 г. до 24.09.2021 г. На следващо място се сочи,
че с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 г., между „Банка ДСК“
ЕАД и ищеца, и подписано допълнително споразумение от 24.11.2020 г. и приложение №
1.1/24.11.2020 г., вземането на „Банка ДСК“ ЕАД е било прехвърлено вземането в полза на
ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на
ответника. Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата в
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което и по същество ищеца обосновава правния си
1
интерес, предмет на разглеждане в производството, като се претендира от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ищеца има следните вземания срещу
ответницата, по договор за стоков кредит № ***/29.03.2020 г., а именно: главница в размер
на 905.38 лв., договорна лихва в размер на 208.33 лв. за периода от 29.04.2020 г., до
29.03.2021 г. лихва за забава върху непогасената главница в размер на 101,97 лв. за периода
от 30.04.2020 г. до 24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски. С ИМ е направено искане и да бъде постановено неприсъствено
решение на основание чл.238 ГПК, с което да бъдат уважени исковете така, както са
предявени. Искането по чл.238 от ГПК се поддържа от ищеца с нарочно депозираната по
делото преди с.з. писмена молба вх. № ***/05.05.2022 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е
взел становище по основателността и допустимостта на предявените искове, редово
призован за с.з, не се явява, не прави изявления за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.10.2021 год. пред ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист против длъжника З. И. А., за сумите от: 905,38 лева – главница; 238,30 лева – договорна
лихва за периода от 29.04.2020 год. до 29.03.2021 год. и 101,97 лева – лихва за забава за
периода от 30.04.2020 год. до 24.09.2021 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на Заявлението до изплащане на вземането. По така депозираното заявление пред
ЯРС е образувано ч. гр.дело № ***/2021 год по описа на същият съд. Заповедният съд е
уважил искането на заявителя за претендираната сума и е издал заповед № ***/11.10.2021
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника длъжник
по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: заверени копия от договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 г., договор за стоков кредит №
***/29.03.2020 г., погасителен план и ГПР по искане за кредит № ***/29.03.2020 г.,
служебен бон – дубликат за закупуване на стока от „Технополис България“ ЕАД от
29.03.2020 г., допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020 г., писмо-потвърждение за настъпило
прехвърляне на вземанията по допълнителното споразумение, с дата на прехвърляне
24.11.2020 г., уведомление до ответницата от „Банка ДСК“ ЕАД за прехвърляне на
вземанията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
2
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени
доказателства.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева и сторените такива в исковото производство в размер на 225,00 лева
или общо разноски в размер на 300,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ****, представлявано от Я. Б.
Я. има следните вземания срещу З. И. А. с ЕГН ********** от гр.Я. ***, по Договор за
стоков кредит № *** от 29.03.2020 год.: главница в размер на 905,38 лева; договорна лихва в
размер на 208,33 лева за периода от 29.04.2020 год. до 29.03.2021 год.; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 101,97 лева, за периода от
30.04.2020 год. до 24.09.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.10.2021 год. до окончателното и
изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № ***/11.10.2021 год. по ч.гр. дело № ***/2021 год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. И. А. с ЕГН ********** от гр.Я. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. ****, представлявано от Я. Б. Я. сумата от 300,00
лева, представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4