Определение по дело №721/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 104
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20197170700721
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

104

гр.Плевен, 17.01.2020 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               Председател: Цветелина Кънева

 

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 721/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Т.И. *** против отказ за достъп до обществена информация.

В жалбата се твърди, че на 28.05.2019г. е подал до Министерство на културата заявление за достъп до обществена информация, с което е поискал копие от протокол на заседание на СЕСОНКЦ проведено на 09.05.2019г., на което в т.10 е разгледана заключителна оценка на Директора на НИНКН относно статута на сграда в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №2, на която е съсобственик. Сочи се, че на 13.06.2019г. е получил отказ с писмо изх.№97-00-32/11.06.2019г. Счита се, че последният е неправилен, тъй като цитираната норма на чл.8 т.2 от ЗДОИ се отнася за документи, които вече се съхраняват в НАФ-РБ. Твърди се, че заседанието на СЕСОНКЦ е на 09.05.2019г., а заявлението за достъп е от 28.05.2019г., като в този период от 12 дни въпросният протокол не е бил архивиран съгласно ЗНАФ и се е намирал в Министерство на културата. В заключение се моли за отмяна на отказа за предоставяне на достъп до обществена информация.

С определение от 15.07.2019г. е оставена без разглеждане жалбата на И. и производството по делото е прекратено, като е прието че не е налице изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, а уведомително писмо. При инстанционен контрол прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като е прието, че с писмото от 11.06.2019г. се отказва на заявителя да се предоставят исканите документи, а е въпрос по същество дали посоченият в писмото ред за снабдяване с исканите документи е действително приложим или не.

Предвид горното делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2019г., когато е отложено за 05.02.2020г. за представяне на доказателства от страна на ответника.

С молба вх.№6532/31.12.2019г. от ответника е представено Решение №97-00-32/18.12.2019г. на МК, с което на Т.И. е предоставен достъп до обществена информация по заявление от 28.05.2019г. Сочи се, че за лицето вече няма правен интерес от оспорване на отказа за предоставяне на достъп до обществена информация и се моли за прекратяване на делото. Претендират се разноски.

Молбата, ведно с приложенията към нея, са изпратени на оспорващия за посочване дали поддържа жалбата срещу отказа за предоставяне достъп до обществена информация, като в указания срок такова не е представено по делото.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът счита жалбата на Т.И. за процесуално недопустима, по следните съображения:

Със заявление вх.№97-00-32/28.05.2019г. Т.И., като собственик на сграда в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №2, с категория „за сведение“, чийто статут е разглеждан на заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), проведено на 09.05.2019г., е поискал по реда на Закона за достъп до обществена информация следните документи: 1.Пълното съдържание на протокола от заседанието на СЕСОНКЦ от 09.05.2019г. и 2. Всички приложени материали към внесеното за разглеждане от НИНКН предложение: заключителна оценка, снимки, както и други документи, които са послужили при разглеждането на статута на сградата.

С писмо изх.№97-00-32/11.06.2019г. на Главен секретар на Министерство на културата, И. е уведомен, че търсената от него информация попада в хипотезата на чл.8 т.2 от ЗДОИ, като разпоредбите на този закон не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с  административното обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния архивен фонд на Република България. Уведомен е още, че исканата от него информация не е предмет на процедура по ЗДОИ, а се предоставя по реда на Наредба №Н-3/26.01.2012г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на Националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и научния архив на музеите. Уведомен е също, че решението на СЕСОНКЦ може да бъде прегледано в официалния канал на Министерство на културата.

Този отказ е предмет на настоящето производство.

От представеното по делото Решение №97-00-32/18.12.2019г. на Главен секретар на Министерство на културата е видно, че на Т.И. е предоставена исканата със заявление от 28.05.2019г. информация, а именно: Протокол от заседанието на СЕСОНКЦ от 09.05.2019г., както и заключителна оценка за процесната сграда и предложение на директора на НИНКН за предоставяне на статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „за сведение“, което решение е получено от неговия адресат на 20.12.2019г.

Предвид последното, съдът намира, че към настоящия момент не е налице правен интерес от обжалване на отказа за предоставяне достъп до обществена информация по заявление от 28.05.2019г. Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. За да е налице правен интерес, нарушаването или застрашаването на правата, свободите или интересите трябва да е налице във всеки един момент от съдебния процес от подаване на жалбата до постановяване на решението. Ако междувременно нарушението или застрашаването на правата е преустановено, то тогава ще е налице отпаднал правен интерес. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата. Отпадането на правния интерес в определен момент е предпоставка за прекратяване на съдебното производство. Ето защо жалбата на И. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Тъй като искането на оспорващия И. е удовлетворено от административния орган след образуване на делото, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което и по арг. от чл.143 ал.2 от АПК не му се дължат разноски. Искането за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.12.2019г. за насрочване на делото за 05.02.2020г. от 11.30часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И. *** против писмо изх.№97-00-32/11.06.2019г. на Главен секретар на Министерство на културата, в който е обективиран отказ за предоставяне на документи по реда на ЗДОИ по заявление от 28.05.2019г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №721 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски по делото.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.        

                                                                                                                                                                                                                                            С Ъ Д И Я:/п/