М
О Т И В И: НОХД № 13/2020
г. на ЕлРС
Подсъдимият
П.Т.М. *** е обвинен в това, че:
1. В периода след 23.05 до 28.07.2017 г.
в гр. З. съставил неистински частен документ (Искане за оттегляне на Заявление
за промяна и участие/заявление за прехвърляне с вх. № 0852 от 04.08.2017 г. на
УПФ ДСК-Р. АД) и го употребил, за да докаже, че е прекратено някое право (че е
прекратено участието на Г.В.Г.в ПОК ДСК- Р. АД).
Районна прокуратура – Велико Търново е
квалифицирала извършеното от подсъдимия П.Т.М. деяние като престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК
2. В
периода след 23.05 до 08.08.2017 г. в гр. З. съставил неистински частен
документ (Искане за оттегляне на Заявление за промяна на участие/заявление за
прехвърляне на ПОК ДСК-Р. АД) и го употребил, за да докаже, че е прекратено
някое право (че е прекратено участието на Г.В.Г.в ППФ ДСК- Р. АД).
Районна прокуратура – Велико Търново е
квалифицирала извършеното от подсъдимия П.Т.М. деяние като престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание, състояло се на 10.06.2020 г., представителят на Районна прокуратура
– Велико Търново измени обвинението по отношение на подсъдимия П.Т.М. за
престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК и престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК,
в които същият е първоначално обвинен. Великотърновската районна прокуратура
обвини подсъдимия П.Т.М. в това, че в периода след 23.05.2017 г. до 08.08.2017
г. в гр. З. при условията на продължавано престъпление извършил следните
деяния: 1. Съставил неистински частен документ (искане за оттегляне на
заявление за промяна на участие/заявление за прехвърляне с вх. № **г. на ПОК
„ДСК – Р.” АД) и го употребил, за да докаже, че е прекратено някое право (че е
прекратено участието на Г.В.Г.в УПФ „ДСК – Р.”), и 2. Съставил неистински
частен документ (искане за оттегляне на заявление за промяна на
участие/заявление за прехвърляне с вх. № **г. на ПОК „ДСК – Р.” АД) и го
употребил, за да докаже, че е прекратено някое право (че е прекратено участието
на Г.В.Г.в ППФ „ДСК – Р.”)
Престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК за подсъдимия П.Т.М..
Приложението на института на изменение на обвинението е допуснато от
съда.
Представителят
на Районна прокуратура – Велико Търново в съдебно заседание поддържа така
повдигнатото (изменено) обвинение на подсъдимия П.Т.М. за престъпление по чл. 309,
ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК. Прокурорът счита, че са налице предпоставките на
чл. 78А от НК. Предлага на съда да признае подсъдимия П.Т.М. за виновен в
извършване на престъплението, квалифицирано по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26
от НК, да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба.
Защитникът
на подсъдимия П.Т.М. – адв. Н.Л.Н. *** прави искане за допускане на
предварително изслушване на страните с оглед провеждане съкратено съдебно
следствие по глава 27 от НПК. Същият взема становище, че направеното от
подзащитния му самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства. Счита, че подсъдимият М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 309, ал. 1 във вр. с
чл. 26 от НК. Адв. Н. намира, че са налице предпоставките на чл. 78А от НК. Моли
съда да признае подсъдимия П.Т.М. за виновен за извършеното престъплението по
чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба.
Подсъдимият
П.Т.М. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Същият се признава за виновен. Излага, че написаното
в обвинителния акт е вярно. Подсъдимият проявява критично отношение към
извършеното деяние.
Съдът, като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
прие за установено следното:
Подсъдимият
П.Т.М. ***. Същият е женен и има едно дете. Подсъдимият М. работи като специалист
„Административно обслужване“ в община З.. Освен това е и брокер към ПОК „Д.“ АД
на граждански договор.
Свидетелят
Г.В.Г.живее в гр. З.. Същият е клиент на ПОК „Д.“ АД. През лятото на 2017 г.
свидетелят В. решил да прави ремонт в дома си. На същият му били необходими
пари, поради което отишъл в „Банка ДСК“ ЕАД, за да кандидатства за
потребителски кредит. Служителят на банката - свидетелката Ц.Х.Х. предложила на
свидетеля В. да се прехвърли като клиент на ПОК „Д.“ АД в Универсален фонд „ДСК
Р.“. Последният се съгласил. За целта, на 23.05.2017 г. свидетелят В. подписал
две заявления за прехвърляне в този фонд, като подписите му били заверени от
нотариус в гр. Елена, където бил клонът на „Банка ДСК“ ЕАД. Документите били
представени пред комисията за финансов надзор - заявление вх. № *********и вх.
№ ******** за промяна на участие/прехвърляне. За предприетите от клиента
действия била уведомена и ПОК „Д.“ АД. Процедурата изисква изчакване от три
месеца, като в този срок заявителят - свидетелят В., можел да бъде убеждаван от
брокери на другия/напуснатия фонд (в случая ПОК „Д.“ АД) да се откаже от
действието си по прехвърлянето. След това представители на двата фонда извършвали
прехвърлянето на активите на лицето.
Заради
подаденото от св. В. заявление за промяна на пенсионноосигурителния му фонд, по
телефона с него се свързал представител на ПОК „Д.“ АД. Първият обяснил на
последния, че няма претенции към фонда, но поради това, че е изтеглил заем от „Банка
ДСК“ ЕАД, е станал клиент на Универсален фонд „ДСК Р.“.
Подсъдимият П.Т.М., като брокер на ПОК „Д.“ АД, следвало отново да
привлече като клиент свидетелят Г. В. В.. Първият не се свързал с последния.
Вместо това един ден в периода след 23.05.2017 г. до 08.08.2017 г. в гр. З.
подсъдимият М. съставил искане за оттегляне на заявление за промяна на
участие/заявление за прехвърляне с вх. № **г. на ПОК „ДСК – Р.” АД (за
заявление вх. № ********/23.05.2017 г.),
като изписал ръкописния текст в него и след това го подписал от името на
заявителя Г. В. В.. След това същият се свързал със зам.-кмета на община З. -
свидетелят Веселин Йорданов Чанев, който в този момент изпълнявал длъжността
кмет, тъй като титуляра бил в отпуск. Поради тази причина на последния било
прехвърлено правомощието да извършва нотариални заверки на подпис. В този
момент зам.-кметът бил зает и нямал възможност да извърши заверката. Подсъдимият
М. се уговорил със същия по-късно да му представи заявлението и зам.-кметът да
завери подписа на лицето, въпреки че той не е положен пред него. Според
уговорката това било извършено на 28.07.2017 г., когато зам.-кметът на община З.
Веселин Йорданов Чанев направил нотариалната заверка. Също така един ден в
периода след 23.05.2017 г. до 08.08.2017 г. в гр. З. подсъдимият П.Т.М. изготвил
и искане за оттегляне на заявление за промяна на участие/заявление за
прехвърляне с вх. № **г. на ПОК „ДСК – Р.” АД (за заявление вх. №
Р0448610/23.05.2017 г.). В него същият отново изписал собственоръчно ръкописния
текст и се подписал от името на свидетеля Г. В. В.. След това зам.-кметът на
община З. Веселин Йорданов Чанев го заверил нотариално на 02.08.2017г. След
като изготвил по този начин двете заявления, подсъдимият М. *** на свидетелката
Даниела Пенчева Сотирова – областен представител на ПОК „Д.“ АД, и същите били
представени пред Комисията за финансов надзор, за да докаже, че свидетелят Г.В.Г.е
променил намерението си и отново се е върнал като клиент на ПОК „Д.“ АД.
Така
описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, писмените доказателства, съдебно-графическата
експертиза на вещите лица М.Л.М., Н.Х.К. и Х.М.Б., съдебно-техническата
експертиза на вещото лица С.Й.Х., съдебно-техническата експертиза на вещото
лица С.Й.Х.. По същата не съществува спор между страните.
Направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, се подкрепя изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства. В този смисъл с определение
от 10.06.2020 г. на осн. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия П.Т.М.,
направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
приема за установено, че подсъдимия П.Т.М. е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК. Същият в периода след
23.05.2017 г. до 08.08.2017 г. в гр. З. при условията на продължавано
престъпление извършил следните деяния: 1. Съставил неистински частен документ
(искане за оттегляне на заявление за промяна на участие/заявление за
прехвърляне с вх. № **г. на ПОК „ДСК – Р.” АД) и го употребил, за да докаже, че
е прекратено някое право (че е прекратено участието на Г.В.Г.в УПФ „ДСК – Р.”),
и 2. Съставил неистински частен документ (искане за оттегляне на заявление за
промяна на участие/заявление за прехвърляне с вх. № **г. на ПОК „ДСК – Р.” АД)
и го употребил, за да докаже, че е прекратено някое право (че е прекратено
участието на Г.В.Г.в ППФ „ДСК – Р.”).
Деянието е
осъществено от подсъдимия П.Т.М. при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал
свойството и значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния му
характер и последици и е целял тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието не е висока. Налице е посегателство
спрямо обществените отношения, касаещи документите.
Обществената опасност на подсъдимия П.Т.М. не е завишена. Същият е с
добра обществена характеристика. Подсъдимият М. е с чисто съдебно минало. Същият
работи. Подсъдимият е женен и има едно дете. Следва да се отчете, че М. прави
самопризнание и проявява критично отношение към извършеното престъпление.
Съдът
счита, че са налице основанията на чл. 78 А от НК. За извършеното престъпление
по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години при умисъл. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Съдът счита, че П.Т.М.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание Глоба в размер на 1000.00 лв., която да заплати в полза на Държавата.
Настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на
наказанието би респектирала дееца да спазва законодателството за в бъдеще и ще
въздейства възпитателно както на самия него, така и на останалите членове на
обществото.
Причини за
извършване на престъплението: Ниска обща и правна култура.
При този
изход на делото подсъдимият П.Т.М. следва да бъде осъден да заплати сумата 759.10
лв., представляваща направени разноски по делото на фаза досъдебно производство
по сметка на ОД на МВР – Велико Търново.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: