Мотиви към присъда по НОХД № 94 по описа за 2021г. на ШРС
Подсъдимият С.П.С. е предаден на съд по обвинение
за две престъпления по чл.183,ал.1 от НК, за това, че в периода
от 14.10.2019г. до месец ноември 2020г., включително в гр. Шумен, след като бил
осъден с Решение № 928 по гр. д. № 1204/2019г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 14.10.2019г. да издържа свой низходящ – сина си М.С. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски,
а именно 10 месечни вноски по 180 лева, общо в размер на 1 800 лева и за това, че в периода от 14.10.2019г. до месец ноември 2020г.,
включително в гр. Шумен, след като бил осъден с Решение № 928 по гр. д. №
1204/2019г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 14.10.2019г. да издържа
свой низходящ – дъщеря си С.С.С.съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 160 лева, общо в
размер на 1 600 лева
В съдебно заседание,
представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание “пробация”, което да бъде изпълнено чрез
следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 9 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 9 месеца, като предложените наказания бъдат
съобразени с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият С.П.С. дава обяснения, че е спрял да плаща, тъй като имал
финансови затруднения, но има намерение да изплати сумите. Изразява становище,
че е съгласен с предложеното от прокурора, наказание. В последната си дума
подс. С. няма какво да каже.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият
С.П.С. и свидетелката Ж.М.И. живели на семейни начала в гр. Шумен, без сключен
граждански брак. От съвместното си съжителстване двамата имали родени две деца
– М. - роден на ***г. и С. – родена на ***г. След раздялата на двамата родител,
свидетелката И. предявила граждански искове срещу подсъдимия С.С. с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, по повод на които било образувано гр. д. № 1204/2019г. по
описа на ШРС. Преди съдебното заседание, свидетелката Ж.И. и подс. С.
постигнали споразумение, което било одобрено от съда. По силата на Решение №
928/14.10.2019г. по гр. д. № 1204/2019г., влязло в законна сила на 14.10.2019г.
подс. С.С. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за децата си: за М.С. С. в размер на 180 лева и за С.С.С.в размер на
160 лева, считано от 24.04.2019г. На 04.09.2019г. още преди постановяване на
решението, подсъдимият С.С. превел по банковата сметка на свид. И. сумата от
340 лева. Като правно основание посочил „издр. деца м.04.2019“. На 04.10.2019г.
също преди влизане в сила на съдебното решение, подсъдимият превел по банковата
сметка на свид. И. сумата от 340 лева, като посочил, че същите са за издръжка
за месец май 2019г. След датата на влизане в законна сила на Решение № 928 –
14.10.2019г. подсъдимият продължил да внася по 340 лева ежемесечно, като
посочвал като основание за плащането издръжка за минал период. На 04.11.2019г.
подс. С. платил издръжката на децата си за месец юни 2019г., на 05.12.2019г.
платил за месец юли 2019г., на 06.01.20120г. платил за месец август 2019г, на
06.02.2020г.- за месец септември 2019г, на 09.03.2020г. – за месец
октомври2019г., на 21.04.2020г. – за месец ноември 2019г. След това през
месеците май, юни и юли на 2020г. подсъдимият не извършил никакви преводи по
банковата сметка на майката на двете му деца. На 28.08.2020г. подсъдимият С.
превел по банковата сметка на свид. И. сумата от 340 лева, като посочил, че
плаща издръжка за месец юни 2020г. През месец септември 2020г. не извършил
никакво плащане. На 09.0.2020г. подсъдимият превел сумата от 340 лева, с която
погасил задължението си за месец септември 2020г. От 14.10.2019г. – датата на
влизане в законна сила на съдебното решение, подсъдимият С.С. не бил изпълнил
задължението си за заплащане на издръжка на двете малолетни деца за месец
декември 2019г, и за месеците януари, февруари, март, април, май, юли, август,
октомври и ноември 2020г.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия С.С., показанията на
свидетелката Ж.М.И., както от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК. Съдът приема за
установено и доказано мястото и времето на извършване на двете деяния, авторството
на подсъдимия, както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му.
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото, прие, че с горното деяние,
подсъдимия С.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на две
престъпления от общ характер, наказуеми по НК, поради следното:
-
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона, лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собствено имущество;
- От обективна
страна – подсъдимият, чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да
заплаща издръжка на своите две низходящи по силата на съдебно решение, с което
е бил осъден да ги издържа на месечни вноски с определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски –
десет месечни вноски за двете деца – М.
и С.. През включеният в обвинението,
период подсъдимият С. е заплащал за минали периоди, така както е било по
съдебното решение, но това не го освобождава от задължението да плаща всеки
месец на пето число за текущия месец. Издръжката на низходящи според характера
си се дължи за текущия период от време, тъй като е плащане, което цели
осигуряване на нормален живот в момента – обучение, възпитание, обличане,
хранене. След като не бил заплатил текущата месечна издръжка за месец ноември и
декември 2019г., съответно на 05.11. и на 05.12.2019г., подсъдимият е
осъществил престъплението, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за всяко от двете си
деца. След това за месец януари, февруари отново продължава да не изпълнява
задължението си, като през месец март изплаща издръжката за месец октомври
2019г., но погасяването на една издръжка в период от четири – пет месеца не
декриминализира деянието;
-
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
лице, което е било осъдено да издържа свои низходящи;
-
От субективна страна престъплението е извършено
виновно от подсъдимият, с пряк умисъл – предвиждал е неплащане на дължимите
издръжки в размер на
повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи,
както неотговорното отношение на подсъдимият С.С. към задълженията му като
родител, така и липсата на финансова възможност.
При
определяне на наказанието, съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретните деяния, степента на обществена опасност на дееца – от данните за
личността му може да се направи извод, че е личност с ниска степен на
обществена опасност, както и причините и мотивите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимият:
-
смекчаващи вината, обстоятелства – признаване на
задължението и изказано желание за изплащане на задължението, чисто съдебно
минало;
-
отегчаващи вината обстоятелства – не се установиха.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на алтернативно,
предвиденото наказание “пробация”. Съдът счита, че пробацията следва да бъде
изпълнена, чрез следните пробационни мерки - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от Девет месеца с периодичност два пъти седмично и периодични
срещи с пробационен служител за срок от Девет месеца, за всяко едно от двете
престъпления. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави и даващо възможност на осъдения да
изпълнява задълженията си към своите двама низходящи.
На основание чл.23,ал.1 от НК съдът наложи едно общо наказание, като
наложи най-тежкото, а именно:
“Пробация” с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от Девет месеца с периодичност два пъти седмично и периодични срещи с пробационен служител за срок
от Девет месеца.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: