Р Е Ш Е
Н И Е
№ 879
гр.Бургас,15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2053 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на ЕТ „***“ с ЕИК: ***, против Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0007071, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. На първо място се застъпва, че
са допуснати пороци в самия документ – не е посочен орган, пред който може да
бъде обжалван и в какъв срок, не е посочен конкретен издател, дата на издаване
и подпис. Застъпва се, че липсва яснота относно използвания тип техническо
средство, което пък препятства възможността за преценка, дали при използването му
има човешки фактор или не. На последно място се
подчертава, че е незаконосъобразно да се издава ЕФ, с който се налага
имуществена санкция, доколкото препращането към чл. 189, ал. 4 ЗДвП изключва
това.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Андон Андонов – БАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълва, че остава неяснота на кого точно се издава ЕФ
и за какво точно нарушение. Цитира относима съдебна практика и моли за отмяна
на ЕФ.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се заявява, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, а санкцията е правилно определена, поради което и се пледира
за потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от отбелязването
на разписка на л. 6 фишът е връчен на 23.05.2020г., а жалбата срещу него е
депозирана на 26.05.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.06.2019г. в
15:55 часа в гр. Бургас, ул. „Въстаническа“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта
– „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, засякла и заснела автомобил „Шавролет
Каптива“ с рег. № А6128КР. От направената справка се установило, че към датата
и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на ЕТ„Комета
– Сталю Сталев“.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0007071 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал.1, т. 2 КЗ била наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН
m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.8 и л.18) и Писмо
(л.7).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил
съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано
по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената
санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.
647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в
същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно
описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква
санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие
не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните
причини.
В ЕФ е посочено, че той е срещу: „като законен представител ЮЛ
собственик на МПС… не е сключил задължителна застраховка…“. Собственикът на
автомобила е едноличен търговец (ЕТ „Комета Сталю - Сталев), който обаче не е
отделно юридическо лице (с регистрирането му като едноличен търговец се
разширява правоспособността на физическото лице и то може да участва като
търговец в търговския оборот, но не възниква нов правен субект под формата на
юридическо лице). От така описано не става ясно каква точно е волята на АНО -
да санкционира физическото лице Сталю Сталев в лично качество или собственика
на автомобила – едноличният търговец, който обаче не е ЮЛ, но чието е задължението
да сключи. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна
сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на физическо лице или на едноличния
търговец. Това объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик
е посочен ЕТ, който неправилно АНО приема за ЮЛ и веднага след това е посочено
физическото лице Сталю Сталев, като законния представител на фирмата. Следва да се има предвид, че
„фирмата“ на ЕТ не е юридическо лице, тя не е правен субект, за да има законен
представител (Определение №
565/05.10.2009г. по ч.т.д. № 565/2009г. на II т.о. на ВКС). По този начин не само,
че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната
отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди
квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а
непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което
пък предполага, че адресат е ЮЛ или ЕТ. Всичко това по мнение на настоящия
състав създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само
деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и
разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът,
който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО
да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен
път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил
„Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да
е ЕТ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от
съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което
пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е
издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство,
но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. Според
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се
явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на
който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на
Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към
него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението,
поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това
основание.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се
дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № 0007071, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.