Р Е Ш Е
Н И Е
№179 07.07.2020
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа
докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №129 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на П.Д.М. против решение №120/20.02.2020г., постановено по АНД №155/2020
г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено Наказателно
постановление №19-1228-003248/27.12.2019г, издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ с наложени на касатора административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000лв и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.3 предл. второ от ЗДвП за
това, че на 13.12.2019г в 01.45ч в град Стара Загора, по ул. „Промишлена в
посока изток, на кръстовището с бул. „Свети Патриарх Евтимий“ управлява лек
автомобил БМВ 330Д с рег. №**** и в качеството си на водач е отведена до сектор
„Пътна полиция“, където категорично отказва да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с Дръг тест
5000. Издаден талон за медицинско изследване №0050295 с връчени 7 холограмни
стикери към него. Не е дал кръв за медицинско изследване. АУАН е съставен по
данни на свидетелите в сектор „Пътна полиция“. С посоченото деяние е осъществил
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
С въззивната си жалба М. е твърдяла, че в АУАН не
са описани фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, тъй като
липсват констатации да е отказала да даде материал за медицинско изследване.
Поддържа тезата, че АНО трябва да докаже изпълнението на издадения талон за
медицинско изследване. Правните аргументи са били за избор на начина на
проверка на водача и само ако същият откаже да бъде проверен с тест и не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, само
тогава е налице основание за ангажиране на административно наказателната му
отговорност. Освен това не са посочени мястото и времето, когато и където е
поискано от водача да се подложи на проверка, а това е съществен порок на
обвинението.
За да потвърди НП РС Стара Загора е приел за
установено следното от фактическа страна: описаните фактически обстоятелства в
АУАН и в НП се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, които кореспондират помежду си и са подкрепени от талона
за изследване, в който е записано „Отказвам“. Действията на М., описани от
свидетелите на обвинението са послужили като основание да бъде съставен АУАН за
нарушение по чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП, чието осъществяване е доказано
по несъмнен начин от АНО в хода на съдебното следствие и не е опровергано нито
с насрещни твърдения за други факти, нито с посочване на доказателствени
средства, чрез които да бъде установена друга фактическа обстановка, отричаща
съставомерното деяние. При издаване на НП не са допуснати нарушения на
административно производствените правила по ЗАНН. Посочено е конкретното място
и дата на извършване на нарушението, а съдържанието на НП отговаря на
изискванията на АУАН. В обстоятелствената част на НП е посочена разпоредбата на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, а като основание за налагане на административното
наказание чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП, но това не нарушава правото на
защита по никакъв начин, тъй като не е противоречие между фактическо и правно
обвинение.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в противоречие с чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 от ЗАНН като се поддържа
тезата за липса на час на извършване на проверката, на причина за отвеждане на
водача на друго място, различно от това, на което е установено управлението.
Освен това в НП е записано текстово, че водачът е осъществил едновременно и
двете форми на изпълнително деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП, а в текста на закона
е използван съюза „или“. Така водачът има две правни обвинения – за отказ да
бъде извършена проверка с тест и за неизпълнение на издаденото предписания за
химико-токсикологично лабораторно изследване. От съда се иска да приеме, че
няма описание на датата и часа на проверката, а само на нейното място в сградата
на сектор „Пътна полиция“, което нарушава правото на защита, както и че
обвинението е за едновременното извършване на двете форми на изпълнително
деяние, което препятства правото на защита. Претендира се отмяна на въззивното
съдебно решение и постановяване на друго за отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът ОД на МВР Стара Загора не се
представлява и не представя писмен отговор против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище
за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна
страна, за която съдебното решение се
явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП е административно наказателна и материално правна по
своя характер норма, тъй като съдържа задължение за водачите в хипотезата си,
която се извлича от нейната диспозиция – от описанието на двете форми на
изпълнително деяние, които противоречат на изискуемото поведение, и санкция-
предвидените две кумулативни административни наказания. Правилото за поведение,
което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба
на ЗДвП е следното: водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е формално, поради което е описано,
чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение
от дължимото поведение. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни
форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай действително в НП е цитирана неточно разпоредбата на чл.174
ал.3 от ЗДвП като е употребен съюза „и“ вместо „или“, но предвид фактическите
обстоятелства, а именно отказ да бъде извършена проверка с тест и вписан
изричен отказ на издаденото предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване, се налага извода за липса на нарушение на правото на защита.
Жалбоподателя е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества, а
поради това, че се касае за неизпълнение на вмененото му с хипотезата на
правната норма административно задължение, той трябва да докаже, че е изпълнил
указанията на контролните органи за проверка. АНО следва да докаже, че е
поискал да бъде извършена проверка, както и качеството на проверяваното лице на
водач на моторно превозно средство, за което свидетелства факта на управлението
му – той е обстоятелство по извършване на нарушението, което не е съставомерно,
тъй като не представлява отклонение от хипотезата на правната норма, за чието
спазване се гарантира, чрез предвидено административно наказание. Доказателства
за качеството водач на лицето и за отправено искане да бъде проверен, са
събрани в хода на съдебното дирене, чрез разпита на свидетелите по извършване
на нарушението, които показания кореспондират с докладната записка на единия от тях- Нейко Делчев, който е и
свидетел по АУАН. Следва да се каже, че
в АУАН и в НП са посочени час и място на нарушението, което в случая е
отрицателен факт и поради това няма времеви и пространствени предели. Следователно
времето на нарушението и неговото място са времето и мястото на отправено
искане да бъде извършена проверка на водача. Фактическото обвинение е
категорично, че на 13.12.2019г в 01.45ч, водачът е съпроводен до сектор „Пътна
полиция“ и там отказва да бъде проверен
с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. След като
съставомерното поведение е отрицателен факт, то се налага извода, че необходимо
и достатъчно е да се конкретизират спрямо времето и пространството онези
обстоятелства, които пораждат задължението му да се подложи на проверка за
употреба на наркотични вещества, а именно: управление на моторно превозно
средство и покана да бъде проверен, които са отразени в наказателното
постановление и в АУАН – сектор Пътна полиция, на 13.12.2019г в 01.45ч., град Стара
Загора. Следва да се каже, че по силата на чл. 6 ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози / Наредбата/, часът на
извършване на проверката се вписва задължително в съставения АУАН, но за
установено нарушение на чл.5 от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. В
настоящия случай времето на извършване на нарушението съвпада с времето на
спиране на водача, за да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Видно от издаденото предписание – талон, лицето е следвало да даде
материал за лабораторно изследване до 03.20ч, а същият му е връчен в 02.10ч, а
часът на нарушението е 01.45ч на 13.12.2019г. Така от началото на проверката –
01.45ч до нейния край с връчване на талона в 02.10ч са изминали точно 25
минути, което сочи, че часът на отказа е действително 01.45ч – талона се
съставя след отказа да бъде извършена проверка с тест. Като се има предвид, че
отказа се формира при неизпълнение на искането на контролните органи да се
извърши проверка с тест, то се налага извода, че часът на връчване на талона не
е час на съставомерния му отказ, още повече, че лицето разполага и с време да
изпълни предписанието. Както се посочи и по-горе изпълнителното деяние,
представляващо отклонение от дължимото поведение има две форми, поради двата
основни способа за проверка, а с осъществяването на която и да е от тях се
извършва административно нарушение, при това само едно. НП отговаря на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН а словното правно обвинение напълно
съответства на фактическото – лицето е отказало изрично да бъде проверено с
тест, както и да изпълни предписанието за лабораторно изследване. АНО би нарушил
закона в посочения от касатора смисъл, ако бе наложил две административния
наказания за деяние, което осъществява едно административно нарушение. Възможните
форми на изпълнителното деяние не могат да бъдат тълкувани като избор на лицето
как да бъде проверено за употреба на алкохол или наркотични вещества, нито като
две нарушения. Водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на контролните органи се приема за отказ да
следват установения ред на държавно управление, който се наказва по
административен ред с административно наказание. В разпоредбата на чл.2 от
Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / Наредбата/ е казано
следното: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение
на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването
на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Законодателя борави с термина „задължение“ да бъде проверен, като начина се
избира от контролните органи, според състоянието на водача и техническите
възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което препятства
проверка се приема за отказ тоест квалифицира се правно като деяние по чл.174
ал.3 от ЗДвП. Предвид различните начини за проверка на място – с техническо
средство за алкохол, съответно с тест за наркотичните вещества, а когато не е
възможно с други средства, законодателя е предвидил две различни форми на
изпълнителното деяние в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, при осъществяване
на която и да е от тях, водачът извършва административно нарушение и подлежи на
административно наказание. По силата на чл.3 от
Наредбата при извършване на проверка на място концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на
избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач. Издадения
талон за медицинско изследване не е изпълнен, който факт потвърждава
извършването на административното нарушение по чл.174 ал.3 от НК и чрез двете
му форми на изпълнително деяние.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №120/20.02.2020 год.,
постановено по АНД №155/2020 год. по описа на районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.