РЕШЕНИЕ
№ 260000 07.08.2020
година град Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II
СЪСТАВ
На
седми юли две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.гр.д. №1293 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Т.Т.Т. и Т.П.К.-Т., чрез адв. К.А., против Решение №1144 от
09.08.2019 г., постановено по гр.дело №6362/2018 г. по описа на РС Стара
Загора.
Въззивниците обжалват решението като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и неправилно.
Оплакванията им касаят два решаващи извода на първоинстанционния съд: 1) че към
момента на смъртта наследодателят не е притежавал и други недвижими имоти, с
които на основание чл. 31 от ЗН да се образува наследствена маса, и 2) че
имотът, предмет на завещателни разпореждания, е лична собственост на
наследодателя, а не придобит заедно със съпругата му в режим на съпружеска
имуществена общност. Искането към въззивния съд е да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен искът.
Въззиваемите Н.Т.Б. и Г.Т.Г. оспорват
въззивната жалба. Считат за привилен извода на първоинстанционния съд, че
завещателното разпореждане на общия наследодател обхваща цялото му имущество,
не е необходимо образуване на наследствена маса и процесният апартамент е лична
собственост на наследодателя, като придобит преди сключване на брака му с
въззивницата Т.К.-Т.. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло първоинстанционното такова.
В съдебно заседание въззивниците Т.Т. и Т.К.-Т.,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа въззивната жалба. Претендира разноски.
В
съдебно заседание въззиваемите Н.Б. и Г.Г., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
отговора на въззивната жалба. Претендира разноски, за които представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемите.
Пред районния съд са били предявени
искове с правно основание чл. 30 и чл. 69 от ЗН.
Ищците (сега въззиваеми) са твърдели в
исковата си молба, че заедно с първия ответник са деца и наследници по закон на
Т.Г.Т., починал на 12.01.2015 г. Последният, със саморъчно завещание от
31.01.2014 г., обявено на 26.01.2015 г., завещал на първия ответник собствения
си недвижим имот, представляващ 1/5 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в ***, заедно с 1/2 ид.ч. от намиращия се на
приземния етаж от разположена в имота сграда самостоятелен обект – апартамент.
Посочили са, че този имот бил единственото притежавано от наследодателя
имущество към момента на откриване на наследството. Изложили са, че с
направеното завещателно разпореждане била накърнена запазената им част от наследството.
Поискали са да бъде намалено завещателното разпореждане и да бъде възстановена
запазената част на всеки от двамата в размер на по 5/24 ид.ч. Изложили са, че
ищцата Б. е собственик на собствено основание на останалите 1/2 ид.ч. от
включения в завещателното разпореждане самостоятелен обект – апартамент, като
са поискали след възстановяване на запазените им части от наследството същият
да бъде допуснат до делба между правоимащите наследници при законните квоти за
собственост. Поискали са от съда да осъди ответника Т.Т. да заплаща на всеки от
ищците обезщетение за лишаване от право да ползват имот за периода от датата на
исковата молба до влизане в сила на решението за извършване на делбата.
Ответниците (сега въззивници) са оспорили
исковете, като са твърдели, на първо място, че процесният имот е придобит от
наследодателя и ответницата Т.К.-Т. в режим на съпружеска имуществена общност
чрез договор за издръжка и гледане с родителите на наследодателя. Обосновали
са, че грижите и издръжката са осигурявани от наследодателя и втората
ответница, без принос от страна на ищците. На следващо място, поддържали са, че
следва да се образува наследствена маса, в която да се включат имот, с който
наследодателят се е разпоредил чрез дарение през 1981 г., както и земеделски
земи, с които наследниците на наследодателя са се разпоредили чрез
покупко-продажба след смъртта му. Поискали са от съда да отхвърли иска за
възстановяване на запазени части от наследството и да допусне делба на процесния
самостоятелен обект само между ищцата Н.Б. и ответника Т.Т. при квоти 1/2 ид.ч.
за всеки един от тях.
Първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че страните са единствените наследници на Т.Г.Т.,
починал на 12.01.2015 г. Бракът му с първата му съпруга е прекратен през м.
декември 1993 г., а бракът му с втората му съпруга (ответницата Т.Т.) е сключен
на 29.06.1996 г. На 29.01.1996 г. родителите на общия наследодател (Г.Т.Г. и Н.И.Г.)
са му прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане 1/5 ид.ч. от дворно
място, находящо се на адрес ***, ведно с 1/2 ид.ч. от реално обособения
приземен етаж от построената в това място двуетажна масивна жилищна сграда.
Прието е още, че на деветнадесетия ден от неустановен месец през 1995 г.,
общият наследодател и първата му съпруга (Е.М.Т.) са продали на сина си – ищеца
Г.Г. свой собствен недвижим имот – апартамент, находящ се в ***, за сумата от
120000 лева, като Е. Т. си запазила пожизненото право на ползване върху имота.
На 22.08.1997 г. Г.Г., баща на наследодателя Т.Г.Т., е бил признат за
собственик на шест броя недвижими имоти, находящи се в землището на ***. Г.Г.Т.
– баща на наследодателя е починал на 26.09.2007 г. и Н.И.Г. – майка на
наследодателя е починала на 20.12.2008 г. Със саморъчно завещание от 31.01.2014
г. наследодателят по делото Т.Г.Т. е завещал в полза на сина си – ответника Т.Т.,
своя недвижим имот – 1/5 ид.ч. от описаното вече дворно място, ведно с 1/2
ид.ч. от реално обособения приземен етаж от построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда. На 08.10.2015 г. наследниците на общия наследодател, т.е.
страните по делото (Т.П.К.-Т., Н.Т.Б., Г.Т.Г. и Т.Т.) и техен съсобственик (Р.Г.С.)
са продали на Р.Т.Т.горепосочените недвижими имоти, находящи се в землището на ***.
От правна страна първоинстанционният съд
е приел, че процесният имот – 1/5 ид.ч. от недвижим имот и 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда, построена в този имот, е представлявал цялото
имущество на наследодателя и че към момента на смъртта си не е притежавал друго
такова. Приел е, че собствеността върху процесния имот е придобита от
наследодателя в момента на сключване на договора за издръжка и гледане от 1996
г., че задължението му да се грижи за насрещните страни по него е следствие от
облигационната връзка и че фактът, че ответницата Т.Т. е полагала грижи за
родителите на наследодателя, не я прави съсобственик на тези имоти. На базата
на тези и други подробно изложени съображения е достигнал до извода, че този
имот не е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност. Приел е
също така, че с продажбата на земеделските земи след смъртта на наследодателя,
на 08.10.2015 г. страните са извършили доброволна делба по отношение на тези
имоти. Така е достигнал до извода, че въпреки посочването на конкретни имоти,
със завещателното си разпореждане наследодателят се е разпоредил с цялото си
имущество към момента на смъртта си и е накърнил запазените части на своите
наследници. Изчислил е размера на запазените части, които следва да бъдат
възстановени, и е определил квотите в съсобствеността, при които следва да се
допусне делбата.
Въззивният съд, след като подложи на
самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при
съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното
производство, намери въззивната жалба за неоснователна.
Формираната и изложена в мотивите на
решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна,
кореспондираща с доказателствения материал и безспорна, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към нея. По спорните в настоящото
производство въпроси, очертани с въззивната жалба, въззивният съд намира
следното.
От фактическа страна по делото се
установява, че процесният имот се явява единственото имущество на наследодателя
към момента на смъртта му. Действително, с покупко-продажбата от 08.10.2015 г.
е извършено възмездно разпореждане с наследствен имот на страните по делото, с
което е прекратена съсобствеността между тях само по отношение на продадените
имоти. В тази възмездна разпоредителна сделка са участвали всички наследници и
всеки е получил дял от продажната цена, което по никакъв начин не накърнява
наследствените им права. Не са налице основания за връщане на тези имоти и
образуване на наследствената маса, която включва всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му и чиято цел е да
възстанови имуществото на наследодателя във вида, в който би било, ако не беше
правил приживе безвъзмездни разпореждания. С отчуждаването на някои имоти,
извършено от наследниците, самите те са се разпоредили с наследствено имущество.
По тази причина липсва основание да се образува наследствена маса. С оглед на
изложеното това оплакване не се споделя от въззивния съд.
Не се споделя и второто оплакване,
касаещо собствеността върху завещания имот и дали същият е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. В настоящия казус не е налице спор относно
моментите на сключване на договора и сключване на брака. За възникването на
съпружеска имуществена общност определящ е моментът на придобиването на правото
на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става
съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в
обстоятелствата. При сключване на договор на прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля
със сключване на договора, независимо че изпълнението на поетото задължение за
издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Ако договорът е
сключен по време на брака, възниква бездяловата съпружеска собственост, по
силата на закона. В обратния случай, какъвто е и настоящият, при сключване на
договора преди брака, не възниква съсобственост, а имотът се придобива
еднолично от приобретателя. Това положение не се променя, въпреки че
изпълнението по договора се осъществява по време на брака. В този случай биха
възникнали облигационни отношения между съпрузите.
Предвид на изложените съображения и при
съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за
всеки от тях.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1144 от 09.08.2019 г., постановено по гр.дело № 6362/2018 г. по описа
на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Т.Т., с ЕГН **********, и адрес: ***, и Т.П.К.-Т.,
ЕГН **********, и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Н.Т.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Т.Т., с ЕГН **********, и адрес: ***, и Т.П.К.-Т.,
ЕГН **********, и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Г.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: