№ 92462
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110125550 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „................“ ООД с искане за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. С. Н., с ЕГН:
**********.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземанията, представляващи договорна неустойка и еднократно начислена неустойка за
забава , предвид следните съображения:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 16.09.2022 г., като възникналото въз
основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно изложените твърдения в т. 12 от заявлението, основанието, на което
заявителят претендира вземането в размер на сумата от 127,53 лева, представляваща
договорна компесаторна неустойка е неизпълнение от страна на длъжника, в качеството му
на заемополучател по процесния договор за паричен заем, на задължението по същия за
представяне от заемателя на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да
има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
1
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в
неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена
към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси
с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния й размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки
за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката,
дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън
присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради
което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че сумата от 175 лева представлява
еднократно начислена неустойка при допусната забава на плащането и представлява 25 % от
размера на главница. В т. 6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от
„................“ ООД, на която се позовава заявителя и приложена към заявлението, е
предвидено начисляването на такса за разходите за събиране на просрочено вземане,
включващи разходите на кредитора във връзка с изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и др. п., като е установено, че
не могат да нахвърлят 25 % от главницата по договора за кредит.
Съдът намира, че с оглед така очертаната цел и основанията, при наличието на които е
дължимо процесното вземане за неустойка, всъщност се касае за предвидена от заемодателя
такса с еднократен характер, начислена в противоречие с чл. 10а ЗПК, предвиждаща
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дори да се приеме,
че това вземане по естеството си представлява неустойка за забава, то същата е начислена в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава е дължима
единствено законната лихва за забава, като целта на това вземане е да обезпечи кредитора
поради допуснатото неточно във времево отношение изпълнение – забавено такова. Съдът
намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено
плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на
чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част, както и в съответната й част от
разноските по делото, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „................“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. Н., с ЕГН: ********** за сумата от 127,53лева,
представляваща договорна компесаторна неустойка за периода от 16.09.2022 г. до 23.12.2022
г., за сумата от 175 лева, представляваща еднократно начислена на 01.02.2023 г. неустойка
за забава, както и за сумата от 26,40 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно
2
на отхвърлената част от искането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3