Решение по дело №296/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Заложна къща Конектив София“ ЕООД, [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат С. К., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, офис №**, против Решение №27 от 09.02.2024 г., постановено по АНД №1029/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че по отношение на обжалваното решение били налице касационните основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК – нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и несправедливост на наложеното наказание. Излагат се съображения, че решаващият състав не бил взел предвид и не бил обсъдил установените в хода на съдебното следствие съществени нарушения по провеждането на административно наказателното производство. Не били взети предвид показанията на актосъставителката относно съществения факт как е установено самото нарушение и какво означава да не е въведена изискуемата информация за залогодателя, в случая – саморъчно изписване на трите си имена под подписа в декларацията съгласно приложение №5 към НДЗК. Спорно било възприето от страна на решаващия състав, че деянието е извършено от юридическото лице. В случая това не било допуснато дори от управителя на дружеството, а от един от служителите в заложната къща, при това поради невнимание, и нарушението с нищо не застрашавало или препятствало дейността на дружеството, на контролните органи, или на фиска като цяло. Твърди се, че размерът на наложената имуществена санкция от 500 лв. все пак бил значителен с оглед характера на самото нарушение, и отношението на същото към дейността на заложната къща и контролните органи, поради което едно предупреждение щяло да има по-значим и възпиращ ефект за в бъдеще. Сочи се също, че служителят в заложната къща не бил орган на власт, поради което неправилен бил доводът на решаващия състав, че въпросната декларация, освен установяване авторството на залагането на дадена вещ, водела и до възможност за ангажиране наказателната отговорност на лицето в случай на невярно деклариране.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него Наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Ответникът, Директор на Регионална дирекция – Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №002688 от 28.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), на „Заложна къща Конектив София“ ЕООД, със седалище в [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение разпоредбата на чл.14, ал.3 от НДЗК.

Санкцията е наложена на дружеството за това, че при направена на 17.03.2023 г. проверка от контролните органи на КЗП в обект Заложна къща „Берекет“, с адрес [населено място], [улица], е установено, че Декларация по чл.14, ал.3 от НДЗК към заложен билет №***** от 17.03.2023 г. не е попълнена по образеца съгласно Приложение №5 от НДЗК, като в представената декларация не са попълнени трите имена на заемателя, които според образеца деклараторът следва да изпише по документа за самоличност собственоръчно.

За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е установил фактическата обстановка, въз основа на събраните в административнонаказателната преписка писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели К. и К., която е приел и за неспорна от жалбоподателя. Преценил е, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 от НДЗК залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение №5, а в Приложение №5 е налице изрично предвиден реквизит – трите имена по документа за самоличност, които се изписват от декларатора собственоръчно. Приел е за безспорно установено, че на 17.03.2023 г. в обекта на дружеството жалбоподател, от последното е сключен договор със заемател, с който предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, за което е съставен заложен билет №*****, но в декларацията по образец съгласно Приложение №5 към НДЗК към него липсва изискуемия реквизит, а именно саморъчно изписване на трите имена по документ за самоличност от заемателя, което представлява нарушение на чл.14, ал.3 от Наредбата. Съдът е преценил, че деянието, за което на дружеството е наложена имуществена санкция, е обявено от закона за наказуемо, доказано е извършването му от санкцонираното юридическо лице и законосъобразно е наложена санкция на основание чл.36, ал.1 от НДЗК в минималния предвиден в нормата размер. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелството, че се касае за формално нарушение, и е изложил съображения, че в случая същото не представлява по-ниска степен на обществена опасност и няма основания случаят да се прецени за маловажен.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Изводите на районния съд за законосъобразността на обжалваното Наказателното постановление се споделят изцяло от настоящата инстанция и същата препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК.

Действително в Приложение №5 към чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи е предвиден образец на Декларация, в който е предвидено саморъчно изписване на трите имена по документ за самоличност на декларатора, а в Декларацията към заложен билет№***** с дата 17.03.2023 г. саморъчно попълване на имената на декларатора липсва. От страна на дружеството касатор на практика не се оспорва извършването на нарушението, нито неговата наказуемост. Възраженията, че същото е извършено не от дружеството, стопанисващо конкретния обект, а от негов служител, и то поради невнимание, не намира опора в доказателствата по делото, доколкото и в самия заложен билет №*****не се съдържат данни за конкретен служител, приел декларацията, а билетът е издаден от името на „Заложна къща Конектив София“ ЕООД. Твърденията в касационната жалба за значителност на размера на наложената санкция сами по себе си не обосновават маловажен случай на извършеното по смисъла на чл.28, ал.1, вр. §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, и доколкото по делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да сочат, че неизпълнението на задължението от страна на юридическото лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните му последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, то санкцията е законосъобразно наложена. Не са налице сочените касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.

Като е потвърдил Наказателното постановление, районният съд а постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №27 от 09.02.2024 г., постановено по АНД №1029/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.