Решение по дело №116/2020 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20201310200116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    103

 

гр.Белоградчик, 20.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                Районен съдия:  Анна Кайтазка

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 116 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Т.Т.Т. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 242-50-ЗЗ-2020/27.04.2020 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с което му е наложена "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание чл.209А ал.1 от Закона за здравето.

         В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и не законосъобразно, отрича се извършване въобще на деянието, твърди се , че са допуснати нарушения при установяване на нарушението и налагане на наказанието, наказанието било завишено. Моли се атакуваното НП да бъде отменено. Редовно призован за с.з. по делото, жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата, признава фактическата обстановка по казуса – т.е. не отрича нарушението си, но изразява недоволство от начина , по който му е извършена проверка от полицейските служители, както и твърди, че с поведението си не е създал опасност за никого .

          Въззиваемата страна в придружителното админ.нак. преписка писмо, моли съда да потвърди НП, като обосновано и законосъобразно.

         Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери следното от фактическа страна:

         На 17.04.2020 г., служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин -  свидетелите Б.И. и В.В., извършвали рутинен обход на територията на гр.Б.. На бул.“С.“ в града, до дом № , на самото пътно платно, те забелязали лице, което не било поставило на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, нито друго някакво предпазно средство. Към това време – 17.04.2020 г. действали правилата, въведени на осн. чл.63 от ЗЗ , със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед № РД-0-197/11.04.2020 г. на МЗ, издадени по повод обявеното в страната извънредно положение на основание епидемията от заразно заболяване – COVID-19. Забелязаното от полицейските служители лице, което те познавали визуално пресякло пътното платно и влязло в МПС, паркирано там / негов автомобил/. Св. И. и В. , след като спрели своя служебен автомобил, отишли до жалбоподателя, който вече седял в колата си и му поискали документи за самоличност. При извършената документална проверка проверяващите установили безспорно самоличността на лицето - жалбоподателят Т.Т.Т. ***. На въпроси им, защо е бил на улицата без маска, той им заявил, че е излязъл за малко от дома си, и там е забравил маската, която иначе има. Проверяващите преценили, че Т. не се е съобразил по този начин с изискванията на т.9, въведени като противоепидемична мярка със Заповеди № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед № РД-0-197/11.04.2020 г. на МЗ / вече отменени и двете към настоящият момент – със Заповед РД 01-263 от 14.05.2020 г. на МЗ/. Разпоредбата на тази т.9 изисквала „всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа, шал или др. „ и де факто е извършил нарушение на чл.63 ал.1 от ЗЗ / в редакцията му до 14.05.20г./.  В цитираната разпоредба на т.9 се правело и пояснение кои са „обществените места и пространства“ по смисъла на същата.

Проверяващите И. и В. наредили на Т. да отиде и да вземе маската си, след което да се явил в сградата на РУ-Белоградчик. Той изпълнил нареждането и след около 10 мин. дошъл в полицейското управление. Така веднага, в присъствието на свидетеля на установяване на нарушението и очевидец на извършване на  същото – В. В.,  св. Б. И. / оправомощен със Заповед № 368з-483/27.03.2020 г. на Директора на ОД-МВР-Видин/  съставил АУАН № 50/21.04.2020 г. на Т.Т. за нарушаване на чл.63 ал.1 от ЗЗ / редакция към момента на деянието/ . Нарушителят отказал да подпише документа обаче, което е удостоверено с имената и подписа на трето лице. Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 242-50-ЗЗ-2020/27.04.2020г. от Директора на ОД-МВР-Видин. Същото е връчено на нарушителя на 18.05.2020 г.  

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и поради причини, различни от излаганите от жалбоподателя.

         При съставянето на акта и при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на ЗЗ и ЗАНН, което налага отмяната на атакуваното наказателно постановление.

         Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се оспорва принципно от страните, като жалбоподателят в с.з. сочи, че не е създал опасност с поведението си – не носене на защитна маска, тъй като покрай него не е имало хора.

         По делото, от събраните гласни доказателства – свидетелски показания, и писмените такива -  публично достъпни – Заповеди на МЗ, с които съдът се запозна чрез справка на страницата на Министерството, безспорно е установено, че към момента на проверката, извършена от служители на РУ-Белоградчик на 17.04.2020 г.,  жалбопод. Т. Т. Т. , на открито обществено място / улица – булевард, в гр.Б./ , не е бил поставил защитна маска за еднократна или многократна употреба /както и каквото и да е друго предпазно средство/ на лицето си. Твърдението на Т., че не е създал опасност, като не е бил поставил защитна маска, тъй като покрай него не е имало хора – не го извинява принципно, тъй като нарушението е формално. Съобразно въведените изисквания към този момент от Министъра на здравеопазването и ЗЗ – подобни положения не извиняват неизпълнението на противоепидемичните мерки.

         Но в настоящия казус, съдът открива едно нарушение на правилата на админ. нак. производство - материалните, допуснато при съставяне на АУАН, а впоследствие  същият пропуск на АНО – който не е коригирал по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, нарушението на актосъставителя. На практика в АУАН на провинението на Т. е дадена неправилна квалификация. В разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗ / ред. към 17.04.2020 г./ задължение към някого, в частност към гражданите, няма въведено никакво. Там е регламентирано правомощието на Министъра на здравеопазването, при определени обстоятелства – „при възникване на ИЕО“, да може да въвежда противоепидемични мерки в цялата страна или конкретен регион от нея. Това неправилно квалифициране на деянието, т.е обвинение по текст, който не може да бъде нарушен от който и да е гражданин, защото там предписано поведение за него няма, води до нарушаване на материалните правила за провеждане на админ.нак. производство – а именно да се определи квалификацията – текстова и цифрова на нарушението.  На следващо място, АНО пък, дори и не е посочил коя разпоредба на Закона за здравето се нарушава – само в текста на обвинението има запис, че Т. е нарушил мерки, въведени на осн. чл.63 ал.1 от ЗЗ, след което квалификация от АНО, с цифри на поведението му на Т. – въобще няма/ няма запис „нарушение по чл…..“/. Директно от АНО е посочено на основание кой текст от закона – чл.209 а ал.1 ЗЗ се налага наказанието.

         Така констатираното от съда води до накърняване правата на нарушителя в производството, респ. правото му на защита -  да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него.

         По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-50-ЗЗ-2020/ 27.04.2020 г. на Директора на ОД-МВР-Видин-Видин, с което на Т.Т.Т. ***, с ЕГН **********, е наложена "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание чл.209А ал.1 от Закона за здравето.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                             

 

                                                      

                                                                   Районен съдия :