Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
гр. Хасково, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
449 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Феро Макс“ ЕООД, гр. Д., ул. ***,
представлявано от С.Ц.Ч., против Решение №89/03.04.2022г., постановено по АНД
№144/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател счита атакуваното решение за
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните
правила. От мотивите не можело да се разбере защо било прието, че дружеството
има отношение към извършваната работа от съответното лице без трудов договор на
обекта. Неотрича, че фирмата имала ангажименти по работата на този обект. Също
така тримата работници заварени впоследствие там работили в дружеството в
продължение на два месеца с трудов договор на този обект. Вярно било и
обстоятелството, че след прекратяване на трудовия договор тримата отишли заедно
за доизвършване на някакви разрушителни работи, но това не станало нито по
поръчение, нито със знанието на някой от дружеството. Видно от разпита на
свидетеля И.И., тримата, които били заварени на обекта след изтичането на
трудовите им договори, направили това абсолютно самоволно, без знанието на
ръководството на дружеството. Тези свидетелски показания се подкрепяли от
обстоятелството, че И.И. писмено помолил да се плати и на тримата допълнително,
на което представляващия дружеството като едноличен собственик на капитала на
фирмата отговорил, че това няма да стане, тъй като уговорените разрушителни
работи с контрагентите в Хасково не били извършени и не получили парите по
договорите си с тях. Нито писмено, нито устно представляващия дружеството
обещавал на тримата бивши работници, че ако идат на обекта и работата се
завърши, ще им бъде платено. Това били техни представи за нещата, като следвало
да се има предвид, че ставало дума за хора, които били не само правно, но и
въобще неграмотни и интерпретирали нещата по свои начин. В тази връзка се
навеждат доводи, че дружеството няма вина за случилото се. Моли се за отмяна на
обжалваното решение, респективно на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен
съд – Хасково като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага да се остави
в сила решението на Районен съд – Хасково.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка
по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №89 от
03.04.2022г. по АНД №144/2022г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 26-2100079 от 12.01.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Хасково, с което на „Феро Макс“ ЕООД, гр. Д., ЕИК *********и адрес:
гр. Д., ул. ***, като работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не били допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на последното. АУАН отговарял на изискванията
на чл.42 от ЗАНН, като не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето, предявяването и връчването му на представляващия
дружеството-жалбоподател, и по този начин била осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание и да направи възражения. Наказателното
постановление било издадено от компетентен орган, спазени били формата и редът
за издаването му, а по съдържание отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Съдът е приел, че от материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта
и наказателното постановление, проверени с допустими по закон доказателствени
средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано било, че
на 29.09.2021г., при извършване на проверка след настъпил инцидент, от контролните
органи на Д „ИТ“ – Хасково било установено, че свидетелят И. К. И., заедно с
лицата С. П. С. и В. Г. А., бил дошъл в края на месец септември на
обекта в град Х., Северна индустриална зона за
довършване на работата в него, тъй като след разчистване се оказало, че били
останали за събаряне стени в помещенията. Тази работа била от името и за сметка
на „Феро Макс“ ЕООД, град Д. по силата на Договор за извършване на строително –
монтажни работи, сключен с „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, град П. и „БМК Холдинг“ АД, град Х.,
който действително бил със срок от 2 календарни месеца, но се прекратява при
условие, че този срок изтече и при точно и съответно на уговореното изпълнение
на задълженията по него, тоест не бил прекратен от една страна. От друга
страна, въпреки, че трудовият договор на лицето С. П. С.с дружеството –
жалбоподател и изпълнител по цитирания договор за СМР бил прекратен, то
управителят поставил изплащането на трудово възнаграждение под условие, а
именно довършване на работата. С оглед на това съдът е приел, че завръщането на
обекта от лицето С. П. С., а и на другите две лица, на обекта за довършване на
работата по него не било „на своя“ глава, както се целяло да бъде определено с
показанията на св. И.И., а било поставено като условие от работодателя по вече
прекратен трудов договор за изпълнение на условието по него, а именно за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение. Без значение било, че в молба
лицето поискало заплащане не на вече дължимо, а на допълнително възнаграждение
за положения тежък физически труд. Съдът е обобщил, че изложеното, довело до
изясняване на положителния факт на наличие на правоотношение, което следва да
се окачестви като трудово и страните по него в лицето на С. П. С.– работник и
„Феро Макс“ ЕООД, гр. Д. – работодател и при наличие на отрицателната
предпоставка към процесната дата, свързана с неизпълнение на задължението за
регулиране на това правоотношение със сключване на писмен трудов договор,
обосновавало извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава
на твърдяното административно нарушение по чл.414 ал.3, вр. чл.61 ал.1 от КТ,
както правилно деянието било квалифицирано от административнонаказващия орган.
В случая обосновано и в съответствие с материалния закон била реализирана
отговорността именно за това нарушение. Съдът е приел също, че при
индивидуализация на санкцията наказващият орган съобразил в пълна степен разпоредбата
на чл.27 ЗАНН, като определил наказанието за нарушението по чл.61 ал.1 от КТ в
размер глобата от 1500 лева, т.е. съобразно установения специален минимум.
Решението е
правилно.
Изложената от
районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При
спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и
относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по
делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият
състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за
потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.
В случая не са
налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават
процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Както в АУАН, така и
в наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на
нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна
на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или
ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд, че е доказано извършването на
описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Разпоредбата на чл.61,
ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ
задължава това да става в писмена форма. Съгласно чл.414, ал.3 от КТ,
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000
лв., за всяко отделно нарушение.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място „Феро
Макс“ ЕООД, гр. Д., като работодател, е нарушил разпоредбата на чл.61 ал.1 от
Кодекса на труда, като не е сключил трудов договор с лицето С. П. С., преди постъпването
му на работа като „работник“ на посочения в АУАН и НП обект в гр. Хасково,
Северна индустриална зона, комплекс „Сердика“.
При анализа на
доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният
съд, че извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение е
доказано от обективна страна.
Не се споделят
наведените в касационната жалба възражения, че С. работил
в дружеството в продължение на два месеца с трудов договор на този обект, като
след прекратяване на трудовия договор той отишъл заедно с още двама свои колеги
за доизвършване на някакви разрушителни работи, но това пребиваване на обекта в
Хасково след прекратяване на трудовия договор било извършено без знанието на
фирмата и на длъжностни лица от тази фирма, които я представляват. Твърдения в
тази насока са били навеждани и пред районния съд, който подробно е обсъдил
същите и обосновано е приел, че са неоснователни. Изложените в тази насока
мотиви в обжалваното решение са правилни, изцяло се споделят от настоящия
състав и не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се
препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Хасково правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление
изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и
са неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма
и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане чрез процесуален
представител, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да
бъде определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/03.04.2022г., постановено по
АНД №144 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
ОСЪЖДА „Феро Макс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. ***, представлявано от С.Ц.Ч., да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково сумата от 80 (осемдесет)
лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.