Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 200
30.09.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На трети август през
две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1029 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1968 от
31.07.2019г. по гр.д.№6801 по описа за 2017г.***, поправено с решение №2893 от
5.11.2019г. и с решение №349 от 22.01.2020г., постановени по същото дело, е
признато за установено по отношение на М.А.М., че Д.В.М. е собственик на
20000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху придобития през време на
брака им недвижим имот с идентификатор 07079.601.43.1.16, с адрес гр. Бургас,
ж.к. “Зорница“, бл.43, вх.1, ет.3, ап.16, разположен в поземлен имот с
идентификатор 07079.601.43, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент с площ от 52,33
кв.м., ведно с избено помещение №16 с площ 3,89 кв.м., при граници и съседи на
имотите, подробно описани в нотариален акт №34, т.I, дело №33 от 3.02.2014г. на нотариус Цвета Атанасова,
като искът е отхвърлен за останалите 5000/25000 ид.ч. от процесния недвижим
имот, претендиран изцяло като лична собственост на Д.М..
Срещу решението са
постъпили две въззивни жалби.
Първата-
въззивна жалба вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС е подадена от адв.Галин Кутиев
като пълномощник на ищцата Д.В.М., съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.Александровска“ № 88, ет.1 срещу тази част от решението на съда, с която е
отхвърлена претенцията ѝ за собственост на 5000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Въззивницата М. ***
в отхвърлителната му част като излага оплаквания за неговата необоснованост и
неправилност. На първо място се сочи, че въпреки, че приел за доказан факта, че
с пристигането си в България ищцата внесла и декларирала 600 000 рубли,
равняващи се на около 13 000 евро, както и 3 000 евро, районният съд незнайно
как счел за доказано, че за закупуването на апартамента са вложени 20 000 евро.
Не били съобразени писмените и гласни доказателства, посредством които били
установени фактите, касаещи размера на сумите и произхода им, наличието на две
сметки и транзакциите по тях за заплащане на покупната цена на процесния имот.
Не било ясно от къде и на какво основание съдът приел, че 5000/20000 ид.ч. са
съпружеска имуществена общност. Този извод бил в противоречие с констатираната липса
на доказателства, представени от ответника, както и за некореспондиране на
показанията на водения от него свидетел с останалия доказателствен материал.
Заявява, че по делото било доказано, че ищцата е разполагала с 36 000 евро или
70 000 лв. и е закупила имот за 46 000 лв., поради което неясно било защо съдът
е приел, че за 1/5 ид.ч. от имота ищцата няма личен принос при придобиването.
Районният съд не съобразил също, че процесното жилище било изцяло придобито с
лични средства на ищцата от реализирана в Р. продажба на недвижим имот, в
каквато насока били представените доказателства. Неправилно не били ценени и
показанията на бабата на ищцата, която потвърдила горната фактическа
обстановка, а нейните показания кореспондирали с останалия събран по делото
доказателствен материал. Неправилно били разпределени и разноските по делото, а
на процесуалният представител на ищцата не било определено възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА. Моли решението на РС-Бургас да бъде отменено в обжалваната
от ищцата част, като иска бъде уважен и по отношение на тази част от процесния
имот.
Срещу въззивна
жалба вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС,
подадена от ищцата Д.В.М., е постъпил
отговор на въззивната жалба, подаден от адв.С. в качеството на пълномощник на М.М..
С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според ответника жалбата се
основавала на факта, че въззивницата- ищца е продала личен имот /от баба
ѝ/, но също така било факт, че преди закупуване на семейното жилище
майката на М. също продала личен имот. Счита, че не е важно само кои са
конкретно използваните банкови купюри или от чия от семейните сметки на двамата
съпрузи са изходили (средствата за закупуването на процесния имот- бел. на докладчика). Факт било, че събирането и
съхраняването на сумата било в резултат на съвместния принос на двамата
съпрузи. Показанията на бабата на ищцата не следвало да се възприемат
безкритично, пример за което била частта им, в която същата се опитвала да
опровергае факта на извършения от М. ремонт и подобрения в семейното жилище, за
които били представени писмени доказателства и снимков материал. Моли жалбата
на въззивницата да се отхвърли, като се уважи жалбата на М.. Претендира
разноски за двете инстанции.
Втората-
въззивна жалба вх.№ 36749/23.08.2019г. по описа на БРС е подадена от М.А.М.,
ЕГН **********, чрез адв. Данаил Средков – в качеството му на
особен представител, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ № 9.
Втората жалба е
върната с определение №1771 от 25.06.2020г., което е отменено от Бургаския
апелативен съд с определение №510 от 24.07.2020г. по к.ч.гр.д.№229/2020г. С
последното е прието, че адвокат С. има качеството на пълномощник на М.А.М., по
силата на устно, общо упълномощаване, валидно за всички инстанции.
Тази жалба е
насочена срещу частта от решението на
БРС, с която ищцата е призната за собственик на 20000/25000 ид.ч. от процесния
имот. Изложени са съображения, че липсват причини за
приложението на чл.27, ал.2 от СК по време на брака, поради което е направено
искане за прекратяване на делото. Сочи се, че понастоящем е образувано
бракоразводно дело, в което се претендирал и процесния имот, поради което се
иска настоящото производство да бъде прекратено и присъединено към делото за
развод.
Ответникът заявява,
че е предявил насрещни искове за стойността на направените подобрения в
процесния имот, както и за поделянето на имота и на обзавеждането му, които не
били разгледани от районния съд, понеже били прекратени като преждевременно
предявени. В действителност основните и насрещните искове били корелативно
свързани и следвало да бъдат разгледани в едно производство. Развити са
съображения. Моли въззивната инстанция да разгледа и заведените от ответника
насрещни искове, които районният съд отказал да разгледа.
Сочи, че от брака
си страните имат общо имущество- процесния апартамент, който бил закупен с общи
средства на страните. Изложени са фактически твърдения за приноса на
въззивника- ответник за придобиване на имота, както и такива, че общите
средства на семейството били събирани по сметка, чийто титуляр била ищцата,
която като чужденец следвало да разполага със сума в размер, еквивалентен на
минималната работна заплата за страната за периода, през който пребивава в
България. За покупката на апартамента страните използвали 10000 лв., дадени на
сватбата на въззивника- ответник от майка му, чийто произход бил от спестявания
на последната. Д. приела тази сума, както и други суми, осигурявани ѝ от М.
и от майка му, като заявила, че ще ги ползва за закупуване на семейното жилище.
Освен сумата от 10000 лв., майката на М. получила от продажба на наследствен
имот 19000 лв., а също така получавала месечна пенсия от 978 лв. От последните
суми майката на въззивника- ответник теглела регулярно и ги давала на сина си
за закупуването, ремонта и подобренията в процесния имот, при което по-голямата
част от средствата, с които М. и майка му разполагали, били вложени в семейното
жилище. Общо били вложени 10643,70 лв. за СМР, както и 469 лв. за обзавеждане,
2063 лв. за ел. оборудване, както и 839 лв. за черна техника. Заявява, че в
случай, че семейното жилище не му бъде присъдено, претендира връщането на
изброените в жалбата мебели и ел. уреди или заплащането на тяхната стойност. По
отношение на извършените от въззивника подобрения в имота не съществувала
възможност за отделянето им от него, напротив, можело да се претендира тяхната
равностойност съгласно чл.72, ал.1 ЗС. Сочи се, че въззивникът е извършвал само
действия, водещи до закупуване и увеличаване стойността на процесния имот. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната от него част, като исковете на ищцата
бъдат отхвърлени. Моли в негов дял да бъде предоставено семейното жилище на
основание чл.349, ал.1 ГПК, чл.23, ал.1 СК и чл.29, ал.3 от СК, като уравни
дела на съпругата си. При условията на евентуалност претендира да се приеме
равен принос на двамата съпрузи, на основание чл.21, ал.1 СК. Ако се
установи, че имотът е поделяем, моли
същия да бъде поставен в равни дялове, при необходимост- след уравняването на
дяловете с пари. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че
придобитият по време на брака имот е неделим и бъде възложен в собственост на
ищцата по чл.349, ал.1 ГПК вр. чл.29, ал.3 от СК, моли ищцата да бъде осъдена
да му заплати вложените средства в размер на 26634,95 лв. /като частичен иск/.
В случай, че семейното жилище не му бъде присъдено, моли ответницата да му
върне изброените в жалбата мебели, уреди или да му заплати тяхната стойност,
възлизаща общо на 6681 лв.
Срещу въззивната
жалба на ответника М. е подаден отговор от адв.Кутиев в качеството на
пълномощник на ищцата Д.М.. С него жалбата на ответника се оспорва като
неоснователна и недопустима. Оспорени са твърденията на ответника, че е участвал
в закупуването на имота с каквато и да било сума. Изтъква се, че имотът е
придобит изцяло с лични средства на ищцата, за което пред първата инстанция
били представени доказателства. Оспорва предложената от ответника правна
квалификация на спора и основанието за претендираните в жалбата суми. Сочи, че
по тези искания районният съд вече се е произнесъл и ги е приел за недопустими.
Въпреки това излага и съображения по съществото на жалбата. Не ставало ясно
каква е претендираната от ответника точна сума. Оспорени са като неверни и
недоказани твърденията, че процесното жилище е закупено с общи средства, както
и че е налице участие на ответника и майка му в покупката. В хода на процеса
при условията на насрещно главно доказване ищцата провела успешно оспорване на
твърдяните от ответната страна факти, включително на разпечатката от банката,
както и на уж дадените на ищцата суми от майката на ответника. Относно
останалите оплаквания на ответника, касаещи извършени подобрения в имота, е
заявено становище, че същите са неотносими към предмета на делото. Моли
въззивната жалба на ответника да се остави без уважение, да се уважи жалбата на
ищцата, като на последната се присъдят разноските за двете инстанции.
По допустимостта на производството:
Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
надлежно упълномощени адвокати- представители на страните. Страните имат правен
интерес да обжалват решението в съответните оспорени от тях части. Въззивните
жалби отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК /страните са освободени от
РС от заплащане на държавни такси и разноски по делото/, редовни са и са
допустими.
За да разгледа по същество предявения за разрешаване спор, съдът взе
предвид следното:
Ищцата Д.М. е предявила против ответника М.А.М. иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК- за установяване, че тя
е собственик на процесния имот- апартамент, описан в исковата молба.
Твърди, че на 20.06.2012г. двамата сключили граждански брак. През време на
брака им, който не бил прекратен към завеждането на настоящото дело пред
районния съд, ищцата закупила лично и със свои средства процесния недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 07079.601.43.1.16, с адрес
гр. Бургас, ж.к. “Зорница“, бл.43, вх.1, ет.3, ап.16, разположен в поземлен имот
с идентификатор 07079.601.43, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-
апартамент с площ от 52,33 кв.м., ведно с избено помещение №16 с площ 3,89
кв.м., при граници и съседи на имотите, подробно описани в нотариален акт №34,
т.I, дело №33 от 3.02.2014г. на
нотариус Цвета Атанасова. Твърди още, че този имот никога не е бил семейно
жилище на страните и в него от закупуването му живее бабата на ищцата- Т.Ф..
Имотът бил закупен на 3.02.2014г. за сумата от 25 000 евро, изцяло с
нейни лични средства, получени през м. ноември 2012г. от продажбата на нейно
собствено жилище в Р. за сумата от 900 000 рубли, които към онзи момент се
равнявали на около 20 000 евро. Получените от банката суми превела по банковата
сметка на съпруга си в „СЖ Сосиете женерал Експресбанк“ АД на 24.12.2012г. На
следващата година ищцата внесла в България през митнически пункт и декларирала
600 000 рубли- около 13 000 евро, както и 3000 евро, което се установявало
с митническата декларация.
Заявява, че горните суми са й послужили, за да закупи процесния имот, да
плаща дължимите данъци и такси, да го обзаведе, както и да се издържат със
съпруга си, с който нямали постоянни доходи, а бизнесът им затънал в дългове. В
средата на 2014г., когато правила поредна инвитро процедура, ищцата узнала, че
съпругът й е болен от хепатит С, а през 2017г.- че е метадоново зависим.
Занимавал се с наркотици, лежал в затвора за наркотици и блъснал човек с кола.
В периода 2015- 2017г. той се издържал от пенсията на своята майка, както и от
спестяванията на ищцата, които свършили, а така също и от заплатата й, ако
успявала да си намери работа. Ответникът бил трайно безработен, изнасял техни
общи вещи и придобивки от жилището, трупал заеми и дългове, продължавал да е
хазартно и наркотично зависим. Постоянно я молел за пари, пращал на ищцата
заплашителни СМС-и, че ще ипотекира жилището й, а освен това гонел нейната баба
от имота.
В тази връзка е предявила и искане
за прекратяване на СИО по повод процесното жилище поради важни причини по
смисъла на чл.27, ал.2 от СК, които налагат това, както и да се приеме, че е
налице значителен и единствен принос от нейна страна в придобиването на имота
по смисъла на чл.29 СК.
Районният съд е счел, че исковата молба е нередовна досежно предявените при
условията на кумулативност обективно съединени искове и многократно е давал
указания на ищеца да изложи петитум, съответен на изложените в исковата молба
обстоятелства и вида на съединяването на исковете.
Ищцата е депозирала уточняващи молби- л.34-35; л.38-39; л.42 от делото на
РС.
С последната от тях е посочила, че главният иск е за установяване между
страните, че недвижимият имот е придобит с лични средства на съпругата и е
нейна лична собственост. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме,
че имотът не е придобит изцяло, а отчасти с лично имущество на ищцата и че
лично имущество на ищцата е съответната част от придобитото, или в случай, че
се приеме, че не е налице преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.23
от СК и имотът е СИО при условията на чл.21, ал.1 СК, е предявен иск за
прекратяване на СИО по време на брака, поради важни причини, като на ищцата се
определи по-голям дял от общото имущество, поради това, че приносът й значително
надхвърля правата на ответника.
На ответника М.А.М., който не е бил открит на заявения настоящ и постоянен адрес,
включително на адреса на неговата майка, е назначен особен представител по реда
на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на съда /понеже ищцата е освободена от внасяне
на такси и разноски за производството /, на който е връчен препис от исковата
молба.
Адвокат Средков е депозирал отговор в законоустановения срок /л.88-89/. По
иска за прекратяване на съпружеската имуществена общност е заявил, че
изложените от ищцата обстоятелства, с които обосновава твърденията си за
наличието на важни причини, които да налага това не са основание да се твърди
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, да се иска
разтрогването на брака, още повече инициаторът за това да придобие жилището.
Сочи, че не са налице доказателства за установяване на твърденията ни ищцата
във връзка с този иск.
Счита, че изложените в исковата молба твърдения за наличието на лични
средства у ищцата в размер, който позволява закупуването на семейното жилище,
макари подкрепени с доказателства, сами по себе си не изключват възможността
ответникът също да е разполагал с такива средства за закупуване на процесното
жилище, което било с цена от 25 000 евро.
По иска за определяне на по-голям дял от общото имущество на страните е
заявил, че предвид липсата на контакт с ответника не може да вземе становище,
но моли да му се даде възможност да ангажира доказателства.
В заключение е оспорил исковете като неоснователни. Поддържа становище, че
и двамата съпрузи имат принос в придобиването на имота.
Ответникът е взел лично участие във второто по ред съдебно заседание,
проведено на 5.07.2018г., като е заявил, че с ищцата все още са съпрузи и се
обичат.
Процесуалният му представител е заявил, че ответникът бил възпрепятстван да
спази сроковете за получаване на съдебните книжа поради заболяване, за което са
представени доказателства, поради което е поискал за му се даде възможност да
вземе становище по иска с нарочна молба и да представи доказателства.
На 19.07.2018г. ответникът е депозирал допълнителен писмен отговор, с който
е оспорил исковете като недопустими, респективно- като неоснователни. Заявява,
че не са налице важни причини, които да налага прекратяването на СИО . Твърди,
че никога не е бил в затвора, не бил хазартно зависим, не бил обществено опасен
и не бил наркозависим. От поне 10 години не употребявал наркотици и се водел на
поддържащо лечение по субституираща програма. Счита, че здравословното му
състояние не създава пречки или необходимост от иск за прекратяване на
общността. След проведено лечение бил излекуван от хепатит С, а заболяването му
от шизофрения се отключило на 19- годишна възраст, еднократно, без последствия
и след кратко лечение отшумяла. Заявява, че проведена инвитро процедура била
заплатена изцяло от него – 8000 лв., а 2000 лв. била получената помощ от
общината. Установил, че докато трае инвитро процедурата ищцата продължавала да
взема противозачатъчни хапчета. Въпреки, че
било констатирано, че при предходна операция на ищцата били вързани
маточните й тръби, според лекарите нямало пречка тя да зачене инвитро, но
ищцата отказала втора подобна процедура.
Заявява, че не е обществено опасен, не употребява наркотици, че е социален,
не е хазартно- зависим, нямал дългове и нямало опасност да се разпореди с общо
придобитото имущество. Твърди, че работи постоянно в семеен бизнес със своята
майка, като ищцата също работела в магазина и се ползвала от средствата му.
Счита, че иска за прекратяване на СИО и за трансформация по време на брака
е недопустим, като е цитирана практика на РС- Бургас.
Заявява, че процесното жилище е семейно, закупено е от страните с общи
средства и двамата го обитавали като съпруг и съпруга. След това в България
пристигнала бабата на съпругата му с цел да си закупи малка гарсониера, в която
да живее самостоятелно, защото в Р. нямало кой да се грижи за нея, но цените не
отговаряли на възможностите й. Опитали да живеят съвместно с нея, но това
създало трудности за всички, защото същата била възрастна и с влошено
здравословно състояние, поради което решили да я оставят да живее в техния
апартамент, а страните със съгласието на майката на ответника се преместили в
дома на последната. Работили заедно в семейния бизнес на неговата майка- магазин
за наливни питиета в базар „Подлеза“ на ж.к. „Зорница“. Към онзи момент ищцата
можела да работи само там, понеже трябвало да учи български език и не била
социализирана.
Заявява, че не е гонил ищцата от апартамента. Тя поискала да се върнат в
семейния им апартамент, но баба й била там и заболяването й затруднявало
съжителството им. Тогава ищцата, под предтекст, че иска да си почине след
сезонната работа в Созопол, заминала при своя приятелка в Харманли, уж за
кратко и „на гости“, но останала цялата зима с обяснението, че съпругът на
приятелката й починал, първоначално останала, за да й помогне да го погребат, а
след това приятелката й си счупила ръката и ищцата останала да работи в
ресторанта й, за да работи вместо нея. Отсъствието на ищцата било за период
около 2 години, през който ответникът бил под стрес, защото като неин съпруг
носел отговорност, а от друга страна защото през повечето време тя не му
отговаряла на телефона и той бил в неведение за ставащото с нея. В последствие
тя му признала, че има интерес към друг мъж. През лятото на 2017г. поискала да
се срещнат, за да обсъдят евентуален развод, но не се върнала. Затова намира,
че отсъствието на съпругата му не е основание за разтрогване на брака, нито
ищцата има моралното право да иска разтрогването му по вина на ответника.
Заявява, че многобройна част от българските семейства по различни причини,
включително работа на един от тях в чужбина или в друго населено място
преживяват многомесечни периоди на фактическа раздяла, което според него
сплотява, а не разстройва брака, с оглед трудностите, които преживяват
съвместно.
Сочи, че е вложил в брака си много чувства и средства. Твърденията на
ищцата за притежавани средства в размер, достатъчен за закупуването на имота на
стойност 25000 евро сами по себе си не изключвали възможността и факта, че той-
лично и с помощта на майка си, също разполагал с такива средства и вложил
половината от тази сума за закупуването на процесното жилище. Същевременно
ищцата била изхарчила значителна част от своите средства, както и от неговите
пари още преди закупуването на имота.
Твърди, че за закупуването на апартамента
използвали с ищцата предоставена на
ответника от неговата майка сума от 10000 лв., с произход продажба на
наследствен имот на майска му. Тази сума била внесена от съпругата му по общата
им сметка, на която тя била титуляр и в която събирали пари за покупката на
апартамента. Ищцата приела сумата от 10000 лв. , както и други предоставени й
от ответника суми, като казала, че ще ги ползва за закупуване на семейното
жилище. Майка му получавала месечна пенсия в размер на 978 лв., а така също
получила 19000 лв. от продажбата на наследствен имот и подобренията му, от
които средства в последствие постоянно теглела и давала на ответника за
закупуване и ремонта на семейното жилище. Твърди, че е закупил и платил
строителни материали, мебели, черна и бяла техника, съставляващи цялото
обзавеждане на процесното жилище.
Заявява, че съпругата му била много потайна и злоупотребила с неговото
доверие и пари, които събирали на обща сметка на нейно име и планирала
предварително всичко с цел да придобие семейното им жилище и български
документи за постоянно пребиваване на територията на България, което
противоречало на законите, тъй като от две години не живеела със съпруга си. Сочи
още, че ищцата знаела, че той е вложил над 1/3 от средствата, послужили за
закупуването на апартамента, поддръжката, ремонта и подобренията му, поради
което нямало как да го придобие изцяло и затова се стремяла да го придобие
изцяло като излагала неверни твърдения и го държала в неведение за делото.
Твърди, че поддържали контакти, предимно по интернет, макар вече тя да била
завела настоящото дело, но нито веднъж не му съобщила, че е завела иск и той не
бил призован лично за делото. Сочи, че двамата са контактували след извършената
му операция за отстраняване на тумор в гръдния кош на 4.01.2018г. и знаела, че
имунитета му е слаб и следва да избягва контакти, но не го уведомила, а вместо
това бил призован за делото и на адреса на семейното им жилище, за което й било
известно, че не се обитава от него. Научил за делото случайно, на 5.07.2018г. в
деня на съдебното заседание.
Изтъква, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл.2, ал.5 от Закона за
чужденците в България, както и чл. 4 на същия закон, понеже не живяла съвместно
със съпруга си повече от две години и самоволно напуснала жилището със семейни
пари , придобити по време на брака, за да живее с други лица. С това тя уронила
неговите престиж и достойнство. Моли съдът да приеме за доказано, че той, лично
и чрез своята майка е вложил над 26634,95 лв. за закупуване и обновяване на
жилището, като вложените от него средства надвишавали 1/3 от стойността му,
поради което претендира за равен принос на двамата съпрузи. Конкретизирал е
/л.139/ вложените средства за ремонт и
материали, като и за обзавеждане на жилището, общо в размер на 22318,70 лв.
Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а в
случай, че делото бъде разгледано по същество да бъдат отхвърлени и двата иска
като неоснователни. Претендира в негов дял да бъде поставено семейното жилище,
като ответникът уравни деля на съпругата си или да се приеме равен принос на
двамата съпрузи, а ако ли не- ищцата да бъде осъдена да му заплати сумата от
26634,95 лв.- вложени от него средства. Претендира и разноски.
По повод допълнителния отговор процесуалният представител на ищцата е
заявил, че възможността за представянето му е преклудирана, а от представените
от ответника доказателства било видно, че за шестте месеца, за които бил
призоваван на всички възможни адреси, включително при майка му, която вече била
разпитана по делото, чрез залепване на уведомления, той имал пролежани в
болница едва 8 дни. Затова намира, че не следва да му бъдат възстановявани
никакви срокове. Посочено е още, че след като ответникът се е явил лично, то
следва да бъде прекратено представителството на особения му представител.
Развити са подробни съображения във връзка с твърденията на ответника и
представените от него доказателства. Оспорва твърдението на ответника, че жилището
е придобито с общи средства, както и че е налице участие на ответника и
неговата майка в покупката. Признава, че са имали обща фирма, от която за три
години дейност имали само загуби или печалба от 800 лв. за година. За тази
фирма ищцата предоставила свои лични средства в размер на 5000 евро. Намира, че
твърденията за разрива в семейните отношения и за извършените подобрения са
неотносими към предмета на делото. Заявява, че липсват доказателства, че през
2014г. майката на ответника му е предала суми, а към датата на придобиването на
имота нямало извършени транзакции от страна на майката на ответника.
В съдебно заседание на 10.09.2018г. районният съд е разгледал молбата на
ответника по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за подаване на отговор, като
е констатирал, че представителството на ответника от адв.С. следва да бъде
прекратено, тъй като ответникът се явява лично в съдебно заседание. В тази
връзка ответникът е заявил, че желае адвокат Мръчков да го представлява в
настоящото производство, а адв.С. се е съгласил да представлява ответника в
това производство.
С определение от 9.10.2018г. /л.259-260/, районният съд е възстановил срока
за подаване на писмен отговор от ответника. Със същото определение е оставен
без движение предявения от ответника насрещен осъдителен иск на ответника
против ищцата, като съдът е указал на ответника да уточни твърденията си дали е
заплатил част от сумата за апартамента, както и каква част от средствата са
вложени в ремонти, като посочи основанието, на което претендира плащането й,
както и да посочи петитум на иска и внесе държавна такса.
В допълнително становище ищцата е
преповторила оспорванията на изложените в допълнителния писмен отговор
твърдения на ищеца.
С молба /л.276 от делото на РС/, ответникът, чрез пълномощника си адв.Средков
в изпълнение указанията на съда за уточняване на насрещната си искова претенция
е заявил, че процесният апартамент е закупен с общи семейни средства на
страните. Той осигурил на съпругата си семейно жилище, дрехи, храна, давал и
доходи от бизнеса на майка си, в който заедно участвали, давал и средства за
медицински процедури и инвитро, както и средства, необходими й да поддържа сума
в банка в размер на минималната работна заплата, с която тя като чужденец
следвало да разполага за периода на престоя си в страната. За закупуването на
семейното жилище събирали средства в общата семейна сметка на страните, чийто
титуляр била ищцата.
За закупуването на апартамента страните използвали дадената им на сватбата
от майката на ответника сума от 10 000 лв., чийто произход бил от спестявания
на неговата майка. Д. приела тази сума и другите парични средства на ответника
и казала, че ще ги използва за закупуването на апартамент. Майка му получавала
пенсия в размер на 978 лв. и придобила 19000 лв. от продажбата на свой
наследствен имот и подобренията му, от които средства тя непрекъснато теглела и
давала на ответника за закупуването и ремонта на процесното жилище. По-
голямата част от тези средства били вложени
в процесното жилище. Общо за закупуване и ремонт вложените средства били над
26634,95 лв. Описал е подробно вложените в ремонтни дейности, покупката на
мебели, както и оборудване за жилището средства: 10643,70 лв. за ремонт, 4078
лв. за мебели и 2063 лв. за техника, или общо- 16784,70 лв.
Отново е заявил, че предявения от ищцата иск е недопустим, а по същество-
неоснователен и недоказан. Не бил налице по-голям принос на съпругата,
напротив- приносът бил на двамата съпрузи. Направил е искане за прекратяване на
делото като недопустимо, да отхвърляне на предявените два иска. Направил е
искане на основание чл.349, ал.1 ГПК, чл.23, ал.1 СК и чл.29, ал.3 СК в негов
дял да бъде поставено семейното жилище, като в този случай му се даде
възможност да уравни дела на съпругата си в пари. Ако не бъде уважено това му
искане, моли да се приеме равен принос на двамата съпрузи. Ако се приеме, че
имота е неделим, моли ищцата да бъде осъдена да му заплати вложените от него
средства в размер на 26634,95 лв. за закупуването, ремонта, оборудването и
привеждането във вид, годен за ползване по предназначение на вещта.
Съдът е приел за нередовен предявения насрещен иск и е дал конкретни
указания на ответника- определение на л.280 от делото на БРС.
С поредна молба от 12.11.2018г.
/л.283/ ищецът е преповторил твърденията от предходната. Относно насрещния си
иск е заявил, че на основание чл.72 ЗС претендира стойността на подобренията,
включващи вещите, които са присъединени към главната вещ по смисъла на чл.97 и
чл.110 ЗС. Уточнил е, че от исковата сума по насрещния иск в размер на 26634,95
лв., като е коригирал твърденията си за предназначението им- 16 000 лв. са били вложени в придобиването
/закупуването/ на жилището, а 10 643,70 лв.- за извършените подобрения и
ремонт.
В съдебното заседание на 22.11.2018г. процесуалните представители на
страните за пореден път са уточнявали твърдяните средства, които всеки от
съпрузите е вложил при покупката, а ответника и за ремонта на жилището.
Ответникът е посочил още, че тъй като е имал висящо дело за ПТП, със
съпругата си са посетили адв. К. и са били посъветвани ответникът да държи
парите си по сметка на ищцата, за да не му ги вземе застрахователя. Това
обстоятелство е оспорено от пълномощника на ищцата, който е изтъкнал, че
обезщетението за ПТП е присъдено след закупуването на апартамента.
С разпореждане от 17.12.2018г. районният съд отново е дал указания на
ответника за уточняване на насрещната искова претенция и привеждане на петитума
в съответствие с твърденията му.
С молба от 4.01.2019г. /л.306- 308/ основно са потвърдени твърденията,
съдържащи се и в предходните молби, но са изложени и допълнителни твърдения за
извършени от ищцата разходи за пътувания до Москва и друго населено място,
както и за провеждано от нея лечение и скъпи козметични процедури. Ответникът е
конкретизирал, че сумата, която е вложена от средствата на неговата майка в
придобиването на имота е 16000 лв., от която 10000 лв. дадени на сватбата и
6000 лв. частично заявена претенция от сбор от периодично предоставяни от
неговата майка суми, общо в размер на 19000 лв., теглени от нейната банкова
сметка., ***твен недвижим имот и подобренията му.
С определение №1414 от 18.02.2019г. районният съд е изготвил нов проекто-
доклад по делото. Прекратил е като недопустимо производството по предявените от
ответника насрещни искове- за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата
от 10643,70 лв., представляващи стойността на извършения от него ремонт и
подобрения на процесния апартамент, иск за осъждане на ищцата да предаде на ответника
владението на движими вещи, индивидуализирани в писмените отговори,
респективно- равностойността на вещите; иск за делба на имота в случай, че е
поделяем по смисъла на чл.203 ЗУТ и искане за поставяне на имота в дял на
ответника с правно основание чл.349 ГПК.
Ответникът е подал частна жалба срещу прекратителното определение /л.329/,
която е върната като просрочена с разпореждане №6320 от 25.03.2019г. на БРС,
което не е обжалвано и е влязло в сила.
В районния съд са приети писмени доказателства и са разпитани свидетели.
За да уважи частично предявения иск за трансформация на лично имущество и
приеме, че ищцата е собственик на 20000/25000 ид.ч. от процесния апартамент,
районният съд е приел за доказано при условията на пълно и главно доказване,
че ищцата е притежавала сумата от 20000
евро от продажбата на имот в Р., които превела по сметката на ответника. С тези
средства в последствие бил закупен имота, предмет на спора и представляват част
от продажната чу цена- 25000 евро. Не се установявало обаче при условията на
пълно и главно доказване, че останалите 5000 евро също са били платени от
ищцата, понеже този извод не се подкрепял и от показанията на баба й Тамара,
според която процесният имот бил закупен изцяло със средствата от продажбата на
имота в Р.. Ето защо, съдът е счел, че 20000/ 25000 ид.ч. от апартамента са
лична собственост на ищцата, а останалите 5000/25000 ид.ч. са съпружеска
имуществена общност.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е и се установява от приложените по делото доказателства, че страните са съпрузи, чийто брак е сключен на 20.06.2012
г.*** /удостоверение на л.7 от делото на РС/. В хода на
делото ответникът е депозирал искова молба за развод, но към датата на
приключването на устните състезания пред въззивната инстанция не са изложени
твърдения, нито са представени доказателства за прекратяването на брака.
Съдът е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.23 СК- за установяване, че
процесният апартамент е лична собственост на ищцата, придобит чрез пълна
трансформация на лично, предбрачно имущество на ищцата- средства от продажба на
апартамент в Р. и лични средства, внесени от нея в България.
Разглеждането на този иск е допустимо както когато страните са в брак
/какъвто е настоящия случай/, така и след прекратяването му. В този смисъл е
константната съдебна практика- виж мотивите към т.5 от ТР №513 от 29.12.2014г.
по т.д.№5/2013, ОСГТК на ВКС.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че районният съд се е произнесъл по
допустим иск, в рамките на компетентността си, поради което обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Представен е препис от н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №34,
том І, дело №738 от 2014 г.
на нотариус Цвета Атанасова, съгласно който на 3.02.2014г., т.е. година и десет месеца след сключването на брака ищцата е
закупила
процесния апартамент- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 070079.601.43-1.16 в гр.Бургас, ж.к. „Зорница”, бл.43, вх.1,
ет.3, ап.16, ведно с общите части, за сумата от 25000 евро.
По делото не се спори, че това е действителната цена, за която е закупен
имота.
На основание чл.21, ал.1 СК, понеже е придобит по време на брака и предвид
презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос, до доказване на противното
се счита, че имотът е съпружеска имуществена общност на страните.
Ищцата сочи, че имотът е придобит изцяло с нейни лични средства, а
ответникът /след многобройни уточнения на твърденията/, че при закупуването на
апартамента той е вложил 16000 лв. с личен произход /10000 лв. предоставени от
майка му на сватбата и 6 000 лв. предоставени му от майка му от продажба на
неин наследствен имот за 19000 лв/.
По
отношение произхода на средствата, с които е платена цената на имота, съдът
намира следното:
Видно от договора за покупко-продажба /л.10-16/ ищцата и баба й Т.Ф. са
продали свой недвижим имот в гр.П.З., Мурманска област, за 900 000 рубли, от
който 270 000 рубли са били платени преди сключването на договора на 26.11.2012
г., а останалите 630000 рубли са изплатени от купувачите чрез ипотечен кредит
от „Сбербанк России” ОАО.
Безспорно е, че на 24.12.2012г. ищцата прехвърлила от сметката си в
посочената по-горе руска банка 20000 евро по сметката на ответника в „Сосиете
Женерал Експресбанк”. Писмените
доказателства в тази насока са налични на л.19-22, л.287-289.
Ищцата е представила извлечения от двете си банкови сметки в България: в
евро /на л.290-292/ и в лева /на л.293-295/.
От първата сметка се изяснява, че на 2.01.2013г. ответникът е прехвърлил по
нейната сметка по-рано преведените му от нея 20 000 евро /тези обстоятелства не
се оспорват от ответника/. На 22.01.2013г. ищцата е изтеглила 5000 евро, за
които твърди, че е вложила в общата фирма на страните. Следователно, към
22.01.2013г. ищцата е разполагала с 15000 евро.
На 22.01.2013г. ищцата е открила срочен депозит в същата банка с наличните
й 15000 евро, като на 23.07.2013г. е изтеглила лихвата по него – 236,39 евро.
На 4.12.2013г. по сметката на Т.Ф. са преведени 1000 евро, а от ищцата са били
изтеглени 1000 евро, при което по сметката са останали 13000 евро. На
7.01.2014г. ищцата е заплати на В.М.
сумата от 1000 евро, представляваща резервационна сума за закупуването
на процесния апартамент /така- депозитна разписка на л.102/.
На 3.02.2014г. от тази сметка са преведени 15000 евро по сметката на Й.К.,
който е един от продавачите, с които ищцата е сключила договора за продажба на
процесния апартамент. От това извлечение се установява, че по тази сметка не са
извършвани преводи от други лица в полза на Д.М.. Не са внасяни и други суми от
самата ищца.
Следователно, въз основа на тези доказателства, може да се направи
обоснован извод, че част от цената на процесния апартамент- 15000 евро е
платена изцяло с лични средства на ищцата с предбрачен произход /от продажбата
на имот в Р./.
От митническата декларация на л.23-27 се установява, че при пристигането си
в България на 22.12.2013г. ищцата е декларирала, че внася в страната 600 000
рубли /или около 13000 евро/ и 3000 евро /или над 31 000 лв/. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника.
От извлечението от левовата сметка на ищцата /на л.97 и на л.293-295/ е
видно, че на 9.01.2014г. тя е внесла на каса по сметката си 30000 лева. На
16.01.2014г., на 27.01.2014г. и на 29.01.2014г. ищцата е изтеглила от тази
сметка по 1000 лв., или общо 3000 лв., при което по сметката са останали 27000
лева.
На 3.02.2014г. е извършен превод от левовата сметка на Д.М. по сметката на Й.К.
/един от продавачите по сделката за покупка на процесния апартамент/ в размер
на 19580 лв., равняващи се на 10000 евро /фиксирания курс на еврото към лева
според обявените данни на БНБ е 1,95583/.
Ето защо, въз основа обсъдените по-горе доказателства се изяснява, че
пълната покупна цена на процесния апартамент- 25000 евро, е изплатена от двете
сметки на ищцата- в евро и в лева.
Преди ответникът да вземе лично участие в процеса, в с.з. на 5.07.2018г. по
делото са разпитани свидетелките Т.Ф.- баба на ищцата и Д. М.- майка на
ответника.
Свидетелката Ф. сочи, че през 2013г. /не помни кога точно/ продала
апартамент в Мурманска област за 900000 рубли, след което дала парите на
ищцата, която заминала. След това започнали да й звънят и да я канят да дойде в
България. Заявява, че имала спестени 1 милион рубли в книжка, взела тези пари и
пристигнала в България. Сочи, че с тези пари страните закупили апартамента в
България. Сочи, че в апартамента е живяла само тя, тя го е платила, както и че
никой друг не е живял там. Когато се нанесла в апартамента имало само евтини
мебели, които били за изхвърляне. Заявява, че ответникът не е участвал с
никакви пари в покупката на жилището.
Свидетелката М., при първия си разпит сочи, че процесното жилище се намира
в близост до нейния апартамент и те /с М. – бел. на докладчика/ го открили. Тя
продала една къща на село и парите отишли за апартамента. Заявява, че имала
вложени 22000 лв., които тя дала за апартамента. Заявява още, че теглила кредит
за покупката на това жилище и дала парите, които имала в банката от продажбата
на къщата. Бабата на ищцата изобщо не била в България, а всичко давала
свидетелката М..Заявява, че всичко е станало по банков път и може да докаже
твърденията си. Сочи, че страните се опитали да живеят в процесното жилище,
но ищцата заявила, че от 20- годишна не
живее с баба си и не може да я понася.
При втория си разпит, на 6.06.2019г. /извършен след като всички останали по
делото доказателства са били събрани/ свидетелката М. е посочила, че няколко
дни след сватбата на страните им е дала 10000 лева. Продала свое жилище в
гр.Средец за 25000 лв., от която сума почти всичко отивало за тях. Пенсията й
била 1000 лв. След като страните сключили брак, заживели при нея. Докато живели
при нея тя ги хранела и всичко било от нея. Сочи, че искали всичко да бъде на
името на ищцата, заради ПТП /допуснато от ответника- бел. на докладчика/.
Заявява също, че отделно е теглила два- три пъти пари, които им давала, правили
и инвитро, за което тя дала 6000 лв. Сочи, че обзавеждането на апартамента
струва колкото едно жилище. Сочи, че не е давала лично пари на Д., а на
двамата, като е уточнила, че е прехвърлила парите от банката.
По делото е приложен частичен препис- извлечение от банковата сметка на св.М.
в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” /л.145- 153/. От него е видно, че към
30.08.2012 г. св.М. е внесла по сметката си 19000 лв. На същата дата с тях е
открила срочен влог на същата стойност. По тази сметка е превеждана пенсията на
свидетелката /към м. септември 2012г.- 782,97 лв/. На 17.09.2013г. свидетелката
е прекратила предсрочно срочния си влог, който към този момент бил 19924,25
лв., изтеглила е 2000 лв. и с останалите 17341,88 лв. е открила нов срочен
депозит. На 4.10.2013г. предсрочно е прекратила депозита, изтеглила е 2000 лв.
и отново е открила срочен депозит на стойност 15342,62 лв. На 4.11.2013г. й е
предоставен кредит от 4200 лв., от който на същата дата са изтеглени 4000 лв.
на каса. Видно от това извлечение /стр.14 от 67/, към 1.01.2014г. крайното
салдо за деня по сметката на
свидетелката е било минус 535,14 лв. Ответната страна не е представила страници
от 15 до 20 включително от извлечението, като същото продължава от страница 21,
в която е отразено движението по сметката след 20.06.2014г.
Следователно, по делото липсват писмени доказателства в подкрепа на
твърденията на свидетелката М., че е превела суми от своята банкова сметка ***.
Липсват и доказателства /нито конкретика в показанията на свидетелката/, че
изтеглените от сметката й по-големи суми – например тези от по 2000 лв. /две
тегления/ и 4000 лв. /еднократно/ са били вложени за покупката на апартамента
/съгласно депозитната разписка имота е капариран на 7.01.2014 г/.
Показанията на свидетелката, че е дала на страните 10000 лв. непосредствено
след сватбата също не се потвърждават, но дори да се приеме, че са верни /при
съобразяване обстоятелството, че свидетелката е заинтересована от изхода на
делото по смисъла на чл.172 от ГПК като майка на ответника/, липсват каквито и
да било доказателства, че тази сума е била внесена по сметките на ищцата, от
които изцяло е извършено плащането на продажната цена на процесния апартамент.
Несъстоятелно е и твърдението на свидетелката М., че парите за апартамента,
които е давала за семейството са държани по сметката на ищцата, поради това, че
срещу сина й имало висящо дело за обезщетение за вреди от ПТП. Очевидно е, че
нищо не е пречело парите на свидетелката да останат по нейната сметка до
покупката на апартамента. Отново следва да се отбележи, че след анализа на
сметките на ищцата не се установяват други постъпления в тях освен от
прехвърлените в началото на 2013г. от руската банка по сметката на ответника
собствени 20000 евро на ищцата от продажбата на апартамента в Р., които той
незабавно е превел по нейна сметка в България,
както и останалите 30000 лв., внесени в края на 2013г. от нея през
границата след връщането й от Р..
С оглед обсъдените по-горе доказателства въззивната инстанция приема, че
към датата на сключването на договора за покупка на процесния апартамент ищцата
е разполагала с лични средства в размер на 25000 евро, налични по банковите й
сметки, а от извлеченията от банковите й сметки е видно, че от тези суми е
извършено плащането на пълната цена на процесния апартамент.
Ето защо
презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос на двамата съпрузи е
оборена и следва да се приеме, че е налице пълна трансформация на лични
средства на ищцата при закупуването на процесния апартамент, поради което и на осн. 23, ал. 1 от СК
този имот е станал лична собственост на ищцата,
макар и да е придобит по време на брака й с
ответника.
Ирелевантни за предмета на делото са всички останали твърдения- че
семейството е било издържано от майката на ответника /нейните показания в тази
връзка не са оборени/, че със средства на майката на ответника са заплащани
медицински процедури на ищцата, както и че със средства на майката на ответника
евентуално са заплатени извършения в жилището основен и обзавеждането му. От
значение е единствено какъв е произхода на средствата, вложени при покупката на
апартамента, а по делото се изясни, че те са лични на ищцата.
За останалите, вложени от ответника средства в ремонта и обзавеждането на
имота, с които се е увеличила неговата стойност ответникът разполага с право на
защита по общия исков ред, но тези обстоятелства не могат да бъдат съобразявани
в настоящото производство, което касае единствено иска по чл.23 СК, разгледан
от БРС.
Тъй като фактическите и правни изводи на БРС съвпадат частично с тези на
въззивната инстанция, решението му следва да бъде отменено в обжалваната от
ищцата част, като вместо това се постанови, че и останалите 5000/25000 ид.ч. от
апартамента са лична собственост на ищцата. В останалата част /за 20000/25000
ид.ч. на апартамента, за които съдът е приел, че са лична собственост на
ищцата/ решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото не са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на евентуално съединените искове за прекратяване на СИО по време на
брака и за определяне на по-голям дял от имуществото в полза на ищцата, поради
което не следва да се обсъждат твърденията и доказателствата на страните,
ангажирани по тези искове.
В допълнение следва да се посочи още, че районният съд е прекратил
производството по насрещните искове на ответника, като това определение е
влязло в сила, понеже ответникът не е обжалвал разпореждането за връщане на частната
му жалба срещу прекратителното определение. Ето защо въззивната инстанция няма
правомощия да се произнася по тези искове, в каквато насока са част от
исканията във въззивната жалба на ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника й-
адв. Кутиев, дължими за въззивната инстанция.
Районният съд с определение №9271 от 5.11.2019г. е определил по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение съобразно предявените искове и
цената на имота в размер на 1912,72 лв., от които с оглед приетия от него за
частично основателен иск по чл.23 СК е постановил ответникът да заплати на адв.К.
1513,16 лв. Предвид обстоятелството, че жалбата на ищцата е уважена от
въззивната инстанция, ответникът следва да заплати на адв.К. и остатъка до
пълния размер на възнаграждението за първата инстанция- 399,56 лв., както и
пълния размер на възнаграждението за въззивната инстанция – 1912,72 лв. /за
определянето му е съобразено, че спорът е висящ пред въззивната инстанция за
целия предмет на делото, предвид обстоятелството, че жалби са подали и двете
страни/. Или, с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв.К. общо 2312,28 лв.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена от адв. С. в качеството на
особен представител на М.М., срещу определение №2079 от 6.03.2020г. по
гр.д.№6801/2017г. на БРС, с което е оставена без уважение молбата му за
изплащане на възнаграждение по гр.д.№6801/2017г. на БРС за осъществено на
основание чл.47, ал.6 от ГПК процесуално представителство на ответника М.А.М..
В частната жалба се сочи, че за осъщественото от него представителство на
ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК му било определено възнаграждение в размер
на 300 лв., внесен от ищцовата страна. След извършване на справка в
счетоводството на съда бил насочен да подаде молба, за да му бъде изплатено
съответното възнаграждение. Съдът оставил същата без уважение по съображения,
че възнаграждението било определено с оглед извършените от него процесуални
действия до момента, в който бил упълномощен от ответника да го представлява по
делото. По този начин останали неовъзмездени действията на адв. С.- явяване в
открити съдебни заседания, изготвяне и подаване на писмен отговор, отправени
искания и възражения до 10.09.2018г. Сочи, че делото е с голям обем, продължило
в множество заседания, в които адвокатът участвал в продължителен период от
време, като същото се отличавало с правна и фактическа сложност. Моли
определението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което
искането за изплащане на възнаграждение за осъщественото особено
представителство бъде уважено.
С допълнителна молба, по повод дадени от въззивната инстанция указания за
уточняване исканията на адв.С., /л.21 от в.гр.д.№1029/20г. на БОС/, последният
е заявил, че претендира възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото от
него особено представителство по гр.д.№6801/17 г. на БРС, което да му бъде
заплатено от ищцата на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а при условията на
евентуалност, в случай, че първото искане не бъде уважено- от съда.
В дадения срок е постъпило становище от адв.К. като пълномощник на Д.М.
/обективирано в молба на л.25 от в.гр.д.№1029/20г. на БОС/, с което се иска
частната жалба да бъде оставена без уважение като недопустима и неоснователна.
Изложени са доводи, че при провеждането на с.з. на 10.09.2018г. ответникът се
явил лично и упълномощил адв.С. да го представлява, при което особеният
представител престанал да съществува в това си качество и по- нататък се
легитимирал като пълномощник на ответника по силата на упълномощителна сделка.
Затова намира, че дължимото на адв.С. възнаграждение е предмет на
упълномощителната сделка между адвоката и ответника по силата на договора за
правна помощ, а не между особен представител и ищцова страна.
По частната жалба съдът намира следното.
Първоначално адв.Средков е участвал в производството по делото като особен
представетил на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на
ищцата. Понеже последната е била освободена от съда от заплащане на разноски,
съгласно определение №2118/22.03.2018г. /л.81/, съдът е разпоредил адвокатското
възнаграждение на особения представител да бъде изплатено от бюджета на съда. Адвокат
С. е назначен с определение от 4.04.2018г. за особен представител на ответника.
Подал е писмен отговор и е ангажирал доказателства. Участвал е в това качество
в първото по делото заседание на 28.05.2018г. Във второто съдебно заседание ,
проведено на 5.07.2018г. адв.С. е заявил, че ответникът се е свързал с него и
имат нужда от съгласуване на защитната теза. В същото съдебно заседание лично
се е явил и ответника, с което основанието за представителството на адв.С. по
реда на чл.47, ал.6 ГПК е отпаднало. Всички, извършени в това съдебно заседание
и следващи процесуални действия от адв.С. като представител на ответника не са
в качеството на особен представител, а като пълномощник на ответника, макар
изрично упълномощаване да е извършено едва в следващото съдебно заседание на
10.09.2018г.
С определение №9271 от 5.11.2019г. по гр.д.№6801/17г. районният съд е
осъдил ищцата да заплати на адв.Средков 382,54 лв., определени като
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА съразмерно на отхвърлената нейна претенция.
Това определение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
На 29.01.2020г. пред БРС е направено искане от адв.Средков да му бъде
изплатено възнаграждение за осъщественото от него особено представителство по
гр.д.№6801/2017г.
С обжалваното определение съдът е оставил молбата му без уважение като е
посочил, че при определяне възнаграждението на адв.Средков по чл.38, ал.2 ЗА е
било определено възнаграждение за цялостното му процесуално представителство по
делото, включително за извършените преди упълномощаването действия.
Определението е неправилно.
Възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК /на разноски
на ищцовата страна/ се събира още преди назначаването на особения представител,
а внасянето му е елемент от редовността на исковата молба. Следователно,
предпоставка за даване ход на делото е предварителното внасяне на дължимия
съобразно цената на иска адвокатски хонорар в пълен размер. По принцип, същото
се дължи на адвоката- особен представител изцяло, независимо от изхода на
делото. Понеже ищцата е освободена от такси и разноски, правилно районният съд
е приел, че възнаграждението се дължи от съда. Поради тази особеност то не е
внесено предварително. Но, тъй като производството по делото е приключило и на
основание чл.78, ал.6 ГПК не са налице основания за възлагане на разноските
нито в тежест на ищцата, нито в тежест на съда. Ответникът, срещу когото иска е
уважен ,дължи заплащане на тези разноски на особения си представител. Вярно е,
че ответникът също е освободен от такси и разноски, както ищцата, но това важи
само за предварително дължимите от него такива, а не и тези, за които следва да
бъде възмездена ищцата, чийто иск е уважен изцяло- така чл.78, ал.6 ГПК.
Следователно, обжалваното с частната жалба определение следва да бъде
отменено, а вместо него да се постанови друго, с което ответникът М. бъде
осъден да заплати на адв.С. претендираната от него с частната жалба сума от 300
лв.
По същата причина ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавните
такси в полза на БРС и БОС- 460,91 лв. за първата инстанция / виж определение №14.11.2017г. на БРС – л.43, както и 46,09 лв. за
въззивната инстанция / 1/5 от половината такса, определена за първата
инстанция/.
На ответника не се дължат разноски, тъй като иска против него е уважен, а
освен това същия не е направил такива- освободен е и не е платил държавна такса
за подадената от него жалба и няма доказателства да е платил възнаграждение на
упълномощения от него адв.Средков.
Мотивиран
от изложеното по-горе и на основание чл.271, ал.1, предл.3 ГПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1968 от
31.07.2019г. по гр.д.№6801 по описа за 2017г.***, поправено с решение №2893 от
5.11.2019г. и с решение №349 от 22.01.2020г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Д.В.М.
против М.А.М., за установяване, че е собственик и на останалите 5000/25000
ид.ч. от правото на собственост върху придобития през време на брака им
недвижим имот с идентификатор 07079.601.43.1.16, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.А.М. ЕГН:********** ***, че Д.В.М. с ЛНЧ **********, гражданка
на Руската Федерация, родена на ***г.***, е
собственик и на останалите 5000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху
придобития през време на брака им недвижим имот с идентификатор
07079.601.43.1.16, с адрес гр. Бургас, ж.к. “Зорница“, бл.43, вх.1, ет.3, ап.16,
разположен в поземлен имот с идентификатор
07079.601.43, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-
апартамент с площ от 52,33 кв.м., ведно с избено помещение №16 с площ 3,89
кв.м., при граници и съседи на имота, подробно описан в нотариален акт №34, т.I, дело №33 от 3.02.2014г. на
нотариус Цвета Атанасова.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1968 от 31.07.2019г. по гр.д.№6801 по описа за 2017г.***, поправено
с решение №2893 от 5.11.2019г. и с решение №349 от 22.01.2020г. на БРС, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която Д.В.М. с ЛНЧ **********, гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г.***, е призната за собственик на 20000/25000 ид.ч. от
правото на собственост върху придобития през време на брака с М.А.М. ЕГН:**********
недвижим имот с идентификатор
07079.601.43.1.16.
ОТМЕНЯ определение №2079 от 6.03.2020г. по гр.д.№6801/2017г. на БРС, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН:********** *** на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адв. Данаил Антониев Средков с адрес
гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко” № 9 сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение
за участието му в първата инстанция като особен представител на ответника.
ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН:********** *** на основание чл.38, ал.2 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Галин Георгиев Куниев, с адрес на адвокатската кантора:
гр.Бургас, ул. „Хан Аспарух” № 57 сумата
от 1912,72 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, както и
допълнително 399,56 лв.- разноски за първата инстанция, или общо- 2312,28 лв.
ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН:********** *** на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
по сметката на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 460,91 лв. за производството
пред първата инстанция, както и държавна такса в размер на 46,09 лв. по
сметката на Бургаския окръжен съд за производството пред въззивната
инстанция /по жалбата на ищцата/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: