Присъда по дело №1064/2020 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №113/18.11.2020г. по НОХД №1064/2020г., изготвени
на 18.11.2020г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия И. М. С. за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК.
В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и относно
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК се придържа към казаното от прокурора.
Пострадалата непълнолетна А.И. се явява лично и със своята майка.
Двете заявяват, че не желаят непълнолетната И. да бъде конституирана в
качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.
В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК за изяснени и насрочи съдебно заседание.
В съдебно заседание РП- С. изпраща свой представител, който поддържа обвинението
така, както е внесено. Предлага на подсъдимия С. да се наложи наказание „Пробация“ за
срок от ШЕСТ месеца за първите две пробационни мерки.
Подсъдимият, редовно и своевременно призован за съдебно заседание се явява лично
и с упълномощен защитник. Признава се за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника
си моли да му бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от ШЕСТ месеца, както
предлага представителят на РП- С..

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. С. и пострадалата, св. И. се запознали в началото на пролетта на
2018г. По това време и двамата учели в VI-то ОУ в гр. С.. Тогава св. И.
нямала навършена 14-годишна възраст, а той бил непълнолетен. Фактът, че
св. И. нямала навършени четиринадесет години бил много добре известен на
подсъдимия С.. Лично от нея той научил възрастта й. Въпреки това двамата
започнали по- сериозна връзка като в следващите месец- два отношенията им
се задълбочили и били предприети по- интимни действия като прегръдки и
целувки. При една от срещите им в кв. „Надежда“, състояла се на 24.05.2018г.
двамата решили да предприемат по- сериозни действия по отношение на
връзката им като целта им била да направят така, че да заживеят заедно. По
този начин искали да принудят родителите си да се съгласят и да разрешат
1

съвместното им съжителство. Договорили се по- късно същия ден да отидат в
дома на подс. С., намиращ се в гр. С., кв. „Диньо Дачев“, където да правят
секс. Предложението било направено от подс. С., въпреки, че знаел, че св. И.
е малка и няма навършени четиринадесет години. Пострадалата от своя
страна се съгласила с охота. По това време родителите на подсъдимия С. били
на гости на баба му, която живеела в кв. „Надежда“ на гр. С.. Двамата
хванали последния за деня автобус от гр. С. до кв. „Диньо Дачев“. Вече в
къщата двамата постлали бял чаршаф на леглото в спалнята, съблекли се голи
и правили секс. Преди осъществяването на половия акт и двамата признали,
че това им е за първи път. След приключване на половия акт те забелязали
петно от кръв върху чаршафа, явно изтекла при дефлорацията на св. И., което
доказвало девствеността й до този момент. Те останали и прекарали нощта в
кв. „Диньо Дачев“. На следващия ден двамата се прибрали в гр. С. като се
разбрали да съобщят на родителите си за случилото се, но първо това да
направи подсъдимия С.. Първоначално и двамата излъгали родителите се за
това къде и с кого са прекарали нощта. Св. И. излъгала майка си, че била в
дома на по- голямата си сестра. Впоследствие, след като майка й разбрала за
лъжата, тя си признала, че е прекарала нощта с подс. С. и че двамата са
правили секс. Подс. С. от своя страна пък излъгал родителите си, че бил с
приятел в дома им в кв. „Диньо Дачев“, но вечерта на следващия ден признал,
че е бил с момиче, с което правил секс. Родителите на подс. С. след като
разбрали, че св. И. е била обезчестена от сина им и според обичаите на
малцинството, от което принадлежат семействата, решили да уведомят
родителите на момичето за случилото се и да разговарят с тях като обсъдят
ситуацията и предприемат действия за уреждане по- нататъшните отношения
между подс. С. и св. И.. Така на 27.05.2018г. подс. С. заедно с родителите си и
баба си отишли в дома на св. И., където преразказали историята на
родителите й, които в началото били против евентуална женитба, но като
разбрали, че дъщеря им вече не е девствена, се съгласили младите да бъдат
„оженени“. Още същата вечер бил направен годеж и от този момент св. И. се
преместила да живее в дома на подс. С., където двамата заживели в
предоставената им стая като семейство и продължили да правят секс. В
последствие пострадалата И. забременяла и на 16.02.2020г. родила здраво
момиченце. Подс. С. признал, че детето е от него, но официално не го е
припознал като свое, приемал го и се грижел за него. Грижи полагали и
родителите на двамата млади.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
2

предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели А.И., В.Т. и
М.З. тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и обясненията на подс. С., тъй като те кореспондират с
показанията на разпитаните свидетели, както и с приложените по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че
на 24.05.2018г. в гр. С. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си се
съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст А. В. И. от гр. С. с ЕГН
********** като извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре,
че св. И. е малолетна, но на 24.05.2018г. се съвкупил с нея. Действително
съвкуплението е станало със съгласието на малолетната към него момент
А.И..
Деянието подс. С. е извършил като непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи своите постъпки.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия, в слабите му волеви
задръжки и в слабия родителски контрол.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, направеното
от подс. С. самопризнание, съдействието от негова страна по време на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, искреното
му разкаяние, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно
минало.
3

Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. С. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, тъй
като са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Тъй като подс. С. когато е извършил деянието е бил непълнолетен
предвиденото в нормата на чл.151, ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” от две до шест години следва да се редуцира в „Лишаване от
свобода” до три години, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. С
оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът на
основание чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК
наложи на подс. С. наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес- гр. С.,
ул. „Трайчо Китанчев“, №34 за срок от ШЕСТ месеца като се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ДВА пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца“. Съдът счита така
определеното наказание за справедливо и отговарящо в максимална степен на
обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Намира, че с него
ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	113
Дата:	18 ноември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20202230201064
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Присъда по дело №1064/2020 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите