№ 260088 / 6.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 06.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.....……............наказателна колегия, ІV наказателен състав в публично заседание на втори март................………….
през две хиляди двадесет и първа година…...…....……….…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова........…..………и в присъствието на прокурора..……………………….……...….....като разгледа докладваното от
съдията Николова....…………..…………..….……........АН дело 177 по описа
за 2021г......…………………..……………...и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26 – 0000723/ 30.11.2020г. на директор на РД „АА” - Враца, на С.А.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.А.К., който обжалва същото чрез пълномощник с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му подържа жалбата, като доразвива изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя, посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.11.2020 г. около 14.00 часа на главен път Е 79, при разклона за село Трифоново, свидетелите И.Н.Й. и А.М.П.,xxx спрели за проверка влекач „Даф” от кат.№3 с peг. № XXXX с прикачено полуремарке Кат. 04 с рег.№ XXXX . Установили, че водач е С.А.К. xxx, който извършва обществен международен превоз на товари от Р. България за Кралство Великобритания, притежаващ заверено копие към лиценз за международен превоз на товари с №*********.
По време на проверката свидетелите установили, че жалбоподателят в настоящето производство - водач С.А.К., към момента на проверката е без валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на пътници и товари. Той представил УПГ с № 411302 с изтекъл срок на валидност до 13.03.2020 г.
Съставен бил АУАН №280040/ 20.11.2020 г. от свидетеля И.Н.Й. в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля А.М.П. /очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН/.
В срока по 44, ал.1 от ЗАНН, постъпило възражение от жалбоподателя, в което се сочи като причина за нарушението епимичната обстановка в страната. Същото не било уважено от наказаващият орган, за което той изложил и мотиви.
Издал НП № 26-0000723/ 30.11.2020 г. с което за вменено на жалбоподателя нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС му наложил цитираното по- горе административно наказание.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели.
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът установи, че в АУАН, респ.НП ясно са посочени датата и мястото на констатираното нарушение, както и в какво се изразява. Нарушението е индивидуализирано с всички свой съставомерни признаци, правилно е квалифицирано и санкционирано.
На практика жалбоподателя не оспорва, че е извършил вмененото му нарушение.
Неоснователно в жалбата и в хода на производството се твърди, че законът е приложен неправилно и че не е налице състав на административно нарушение по чл.58, ал. 1, т.З от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС а е налице нарушение на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че на датата на извършената проверка жалбоподателят е управлявал товарен автомобил извършващ обществен превоз на товари, като е представил удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на валидност.
Разпоредбата на чл.1 от ЗДвП визира, че „Този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията нарушените разпоредби на този закон и издаденните въз основа на него нормативни актове” . Разпоредбата на чл.1 визира, че „Този закон урежда условията и реда за: 1. Обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи; 2. Превозите за собствена сметка; 3. Контрола при осъществяването на превозите по т. 1 или т.2; 4. Особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.
От тук следва извода, с оглед вида на обществените отношения, които се регулират с тези два закона, че специална е разпоредбата на чл.93 от ЗАвПр, а не тази на чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Нещо повече, следва да се вземе предвид, че установеното нарушение е по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТ, която урежда международните превози на пътници и товари. Именно заради това задължението на водача по чл.58, ал.1, т.3 от Наредбата, препраща към чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, касаещо изискванията за психологическа годност.
На следващо място разпоредбата на чл.59 от Наредбата визира, че контролът по прилагането и се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Неспазването на посочената разпоредба на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11/ 31.10.2002 г. на МТ, съгласно пар.5 от ПЗР на Наредбата съставлява неспазване на подзаконов нормативен акт по прилагането на Закона за автомобилните превози. В тази насока е и съдебната практика.
Неоснователна е и оплакването, че вмененото на жалбоподателя нарушение съставлява маловажно нарушение по смисъла на закона. Проверката е извършена на 20.11.2020 г., т.е към момента на проверката жалбоподателят е бил без валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на пътници и товари, един доста дълъг период от време от осем месеца. Той е представил УПГ с № 411302 с изтекъл срок на валидност до 13.03.2020 г. С оглед на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че жалбоподателят е имал сериозни обективни причини, но в случая се касае за доста дълъг период от време.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди. В случая е наложено конкретно предвиденото в санкционната норма наказание и не може да се обсъжда неговото намаляване.
Затова на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 – 0000723/ 30.11.2020г. на директор на РД „АА” - Враца, с което на С.А.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: