РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201917 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **********************, представлявано от
***************, чрез В.В – управител и И.К.Г – прокурист, чрез юрк. Б.Ч
срещу наказателно постановление (НП) № ************* г., издадено от
Директора на Регионална дирекция на областите София,
************************* със седалище гр. София към ГД
***************, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на
чл.68д, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ и на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000.00 лева.
В подадената жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на НП. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, посочено в обжалваното НП. Освен това се претендира, че
обжалваното НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразило
се в липса на основни реквизити на обжалваното НП. На последно място се
претендира, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. С тези
1
съображения се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от юрк. Ч., която поддържа жалбата въз основа на изложените в
нея съображения и моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – КЗП, редовно призована, се представлява от адв.
К., надлежно упълномощена от административно наказващия орган /АНО/,
която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно, считайки, че от събраните доказателства в хода
на производството е безспорно установено, че жалбоподателят на датата на
проверката в обекта е извършило нарушението, за което е санкционирано,
като пред процесната паста за зъби е имало етикет с една цена, а на касата е
маркирана няколкократно по-висока цена. Поддържа, че АНО изрично се е
мотивирал относно размера на наложената санкция. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП, с оглед на това, че в
съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
изпратена в СРС е изложено становище по същество от юрк. А.Д
В хода на съдебното следствие е разпитана като свидетел
актосъставителят И.К. Б.Р
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
На 07.09.2021 г. в КЗП постъпила жалба вх. ***** от конкретно лице,
по повод на която на 14.09.2021 г. била извършена проверка от И.К. Б.Ри Л.М
/инспектори в РД-София на КЗП/ в хипермаркет ****************, с адрес:
гр. *********************
При проверката била извършена контролна покупка на 1 бр. ********,
паста за зъби детска, мента, 100 мл., с изписана цена на етикета пред стоката –
2
0,17 лв. (1 л = 1,70 лв.) – информация от жълт етикет пред стоката. Същата на
касата на магазина била маркирана с цена 1,29 лева. Установено е, че от
цитираната паста за зъби в обекта имало в наличност 2 броя. За резултатите
от проверката бил съставен Констативен протокол №К-2719158/14.09.2021 г.,
като към него е направен и приложен снимков материал.
За установено нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП,
св. И.К. Б.Р съставила АУАН № *************** АУАН е съставен при
отсъствие на представител на нарушителя, като в него е посочено, че е
проведен телефонен разговор с Л.К, която е потвърдила, че търговецът е
получил покана за съставяне и връчване на АУАН, при което същият е
съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. Така съставеният АУАН е
връчен на ******************************* чрез упълномощен
представител – К.Б /с пълномощно на л.14 от делото/ и предявен на същата на
16.11.2021 г., без вписани възражения в акта. Такива не са подадени и в срока
по чл.44. ал.1 ЗАНН. В жалбата също не са наведени доводи за ограничаване
правото на защита на жалбоподателя при съставяне и предявяване на АУАН.
На 17.12.2021 г., било издадено атакуваното НП, с което на основание
чл. 210а от ЗЗП, на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД със седалище гр.
София било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер от 3000.00 лв. Като обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение били описани същите, както и в съставения АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на
следните доказателствени източници, а именно: показанията на свидетеля
И.К. Б.Р АУАН № **************** г., НП № ************* г., известие за
доставяне на НП, жалба на потребител до КЗП, КП №********* г., с
приложени към него снимки, пълномощни, фискален бон
№*****************. /копие на л.19 от делото/, касов бон за отказана
продажба /л.21/, становище от***************** г. на председателя на КЗП
за налагане на ********************** и уведомително писмо за издаване на
същата до ***********************заповеди за компетентност –
*******************. на председателя на КЗП и заповед №*************
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на св. Р., които
са логични, последователни и детайлни. Същите намират подкрепа в
приложените по делото и приобщени на осн. чл 283 НПК писмени
3
доказателства.
Съдът кредитира в цялост и приложените по делото писмени
доказателствени източници, които са логични, последователни и
безпротиворечиви и установяват по несъмнен начин фактите, изведени по-
горе.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е подадена
в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 19.01.2022 г., видно
от представеното известие за доставяне, а жалбата против него е входирана в
СРС на 27.01.2022 г.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е частично основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и на
дружеството-нарушител е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в
рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Обсъжданият документ съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на ЗАНН, като нарушението, описано в същия е с необходимата
яснота и конкретика, даваща възможност на нарушителя да разбере
същността на повдигнатото административнонаказателно обвинение и да се
защитава срещу последното.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, което е издадено от материално и териториално компетентен
орган. Същото съдържа необходимите реквизити и при неговото издаване не
се констатират допуснати процесуални нарушения.
Съдът констатира тъждество на фактическата обстановка, изведена в
АУАН и възприетата от страна на административнонаказващия орган в
издаденото НП.
Ето защо в хода на административнонаказателното производство не се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на нарушителя.
Изведената в АУАН и НП фактическа обстановка съответства в пълна
степен на доказателствените материали, поради което и санкциониращият
4
орган е изпълнил отговорно задълженията си за установяване на обективната
истина.
В конкретния случай, съдът приема от правна страна, въз основа на
установените фактически положения, че дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр.
чл.68в от ЗЗП, тъй като чрез цялостното представяне на информацията и в
частност относно цената на процесната стока заблуждава средния потребител,
а именно, че цената на стоката е 0,17 лева, докато действителната цена на
стоката към датата на проверката – 14.09.2021 г. е била 1,29 лева.
Тъй като в случая нарушението е извършено от юридическо лице,
субективната страна на нарушението не подлежи на изследване.
При преценка законосъобразността и справедливостта на наложеното
наказание, настоящият съдебен състав намира следното:
Административнонаказващият орган е спазил изискването на закона,
като е определил санкция на нарушителя в рамките на визирания санкционен
състав на чл. 210а К., предвиждащ имуществена санкция за ЮЛ в размер от
1000 до 30000 лева. На следващо място настоящият състав намери, че така
наложената санкция от 3000 лв. се явява явно несправедлива.
В случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства,
налагащи завишаване мярата на административнонаказателна репресия, още
повече, че липсват данни за констатирани от органите на КЗП предходни
нарушения от дружеството-жалбоподател. Изложените от АНО мотиви за
налагане на санкция в размер на 3000 лева са изведени, с оглед засягането на
широк кръг потребители, което обаче е елемент от състава на самото
нарушение, изразило се в прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска
практика, което е взето предвид от законодателя при определяне на високите
граници на санкцията от 1000 до 30000 лева, поради което не следва да се
отчита като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство.
В този смисъл санкцията следва да бъде определена в минимален
размер от 1000 /хиляда/ лева, доколкото същата в случая е достатъчна за
постигане целта, предвидена в чл.12 ЗАНН, в който смисъл НП следва да бъде
изменено.
Случаят не е маловажен. Нарушението е формално по своя характер,
5
поради което и не е необходимо от него да настъпват конкретни обществено
опасни последици. Нарушението засяга съществено правата на потребителите
и в частност правото на защита на икономическите им интереси при
придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики, поради
което и е законосъобразно използването на административнонаказателна
репресия.
При този изход на делото, доколкото обжалваното НП не подлежи на
отмяна, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на жалбоподателя се явява неоснователно.
Съгласно вече утвърдената практика, след въвеждане на присъждането
на разноски в хода на административнонаказателните производства, при
изменение на НП правото за разноски възниква за АНО. Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН: „В полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“ В конкретния
случай обаче процесуалното представителство на АНО пред настоящата
инстанция е реализирано от адв. К., а не от юрисконсулт на учреждението,
поради което липсва основание за присъждане в полза на същото на
юрисконсултско възнаграждение. Същевременно не са претендирани и не са
представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление№ ************* г., издадено от
Директора на Регионална дирекция на областите София,
************************* със седалище гр. София към
****************** в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на
наложената на осн. чл. 210а ЗЗП, на ********************** имуществена
санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.
ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София
с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7