РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. гр. Хасково, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640100787 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ***************************, чрез адв. А. Д., член на
САК, личен № **********, съдебен адрес: ***************************,
против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, с която са предявени иск с правно основание чл.26,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД / вр. чл.22 от Закона за
потребителския кредит вр. чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.10, ал.1от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2022г. между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 23.02.2022г. по
силата, на който на ищцата бил предоставен паричен заем в размер на 5000
лева, при годишен лихвен процент по кредита 18,37 % и Годишен процент на
разходите / ГПР/ - 19.97%, при срок на договора от 18 календарни месеца до
25.08.2023г., с 18 погасителни вноски.
1
Съгласно чл.7.1 от Договора били предвидени застраховка BANK
ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА в размер на 656,99 лева и BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА – в размер на 179,82 лева, или общ размер на застрахователна
премия - 836,81 лева, като съгласно чл. 7.2.3. от договора, в случаите, когато
потребителят пожелаел да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка/ки се превеждали от
кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по
банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което
потребителят давал изрично съгласие и нареждане с подписването на
договора.
Така общия размер на кредита съгласно т.7.1. възлизал на сума в размер
на 5836,81 лева, включваща получената от ищцата сума от 5000 лева и
сумата от 836,81 лв. - сбор от застрахователните премии по две застраховки,
общата дължима лихва в размер на 885,46 лева, а общата сума, дължима от
потребителя – 6722,27 лева плащането, на която било на 18 вноски - всяка на
стойност 373,46 лева. Сочи се в исковата молба, че ищцата била усвоила
кредита, била погасила чрез плащане сумата от 2 922,27 лева и дължала
сумата от 3 800 лева.
Поддържа се, че процесният договор е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като излага
подробни съображения в тази насока. Сочи, че застрахователната премия не
била включена в размера на ГПР, въпреки че същата представлявала разход,
който следвало да бъде включен в ГПР и застрахователната премия била
прибавена към главницата, а не към другите разходи. Всичко това сочело, че
застраховката представлява единствено скрито възнаграждение за
кредитополучателя, което по силата на закона трябвало да се включи в ГПР.
Не било посочено и кои точно разходи формират ГПР, като посочването му
само цифрово не било достатъчно и поставяло в невъзможност потребителя да
знае колко точно е оскъпяването му по кредита.
Счита, че недействителни са и клаузите на чл. 7., т.2.3 във вр. чл.7.1 от
Договора, касаещи дължима застрахователна премия като излага подробни
съображения и в тази насока. Оспорва наличието на твърдяните от ищеца
пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит. Твърди, че
2
сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава
допълнителната услуга – застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на
вземането на застраховащия от застрахования по сключен между тях договор
за потребителски кредит.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което
да бъдат прогласени за недействителни сключения между тях Договор за
кредит , на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, а в случай, че главният иск бъде отхвърлен - да бъде
прогласена недействителността на клаузите на чл. 7, т.2.3 вр. чл. 7,.1 от
Договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани като излага
подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на твърдяните от
ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит.
Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за
сключване на договора за кредит, поради което тя не е разход, който се
включва в ГПР. Освен това длъжникът изрично е декларирал избора си за
такава допълнителната услуга – застраховка в полза на кредитор за
обезпечаване на вземането на застраховащия от застрахования по сключен
между тях договор за потребителски кредит. Акцентира, че потребителят
може по всяко време да се откаже от сключената застраховка, без санкция за
това. Сочи също така, че договорът не е елемент от договора за потребителски
кредит. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че
между "Ти Би Ай Банк" EAД, в качеството на кредитор, и ищцата, като
кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по повод
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 23.02.2022г.
Кредиторът е банкова финансова институция, като дружеството има правото
3
да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните по
договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - Закон за потребителския кредит.
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, на ясен и разбираем език, като неговите части видимо са изписани с
един и същ шрифт не по-малък от 12, а съдържанието на същият е достатъчно
четливо и позволява на кредитополучателя да се запознае с него. Наред с това
договорът съдържа погасителен план, в който всяка погасителна вноска е
отразена с падеж и размер.
При извършена служебна проверка за нищожност на договора за
потребителски кредит, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи
до неговата недействителност.
В настоящия случай в договора за потребителски кредит общият размер
на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на
5000 лева и застрахователните премии в общ размер на 836,81 лв. В чл. 10 от
договора страните са уговорили, че ГПР е 19,97 %, с което формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП, а общо дължимата от
потребителя сума е 6722,27 лв.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
4
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени
всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да
заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер
на ГПР, доколкото не е ясно дали при формирането му са включени
вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които
става изискуемо това вземане представлява сигурен разход за потребителя и
следва да бъде включено при формиране на ГПР. В случая кредиторът
недобросъвестно го определя като част от главницата, с цел да не го включи
при формиране на ГПР. Предвид това, действителния ГПР не отговаря на
посочения по договора. Непосочването на действителния размер на ГПР по
договора предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се
окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на
5
главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от
общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на
ГПР. С това действителния процент на разходите ще надвиши максимално
допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се различава съществено от
посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР . Недопустимо е
под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни
премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават
размера на главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва.
Клаузата за заплащане на застраховка е нищожна поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като същата е уговорена
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, предвид размера на кредита и размера на
застрахователната премия. В случая застрахователната премия представлява
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в
чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
В договора не са посочени и взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването на ГПР. Това се явява в противоречие с изричното
изискване на чл. 10, т. 2, буква "е" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
6
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието
"общ разход по кредита" е дадено в §. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид
това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В договора е
отразено, че ГПР е 19,97%, но от съдържанието на му не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Последното е особено важимо за процесния казус предвид факта, че
кредиторът неправилно формира приложимият по договора процент на
разходите. Това се явява в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
7
договора, което от своя страна следва да се окачестви като нелоялна и по–
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски
практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел.
Предвид всичко изложено следва да се приеме, че Договор за
потребителски кредит № ********** от 23.02.2022г. е недействителен на
основание на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
Предвид това, предявеният главен иск се явява основателен и следва да
се уважи изцяло.
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален такъв.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид уважаването на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената от
него държавна такса. На възмездяване съгласно правната теория и
константната съдебна практика подлежат и заплатената такава по чл.102з
ГПК от ищеца или общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 270 лева за платена държавна такса.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 от ЗАдв. в полза на адвокат А. Д.,
член на САК. По отношение на размера на хонорара, който следва да се
определи в полза на адвокат А. Д., съдът намира следното:
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
8
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки
са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно
т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по - горе принципни съображения и като взе
предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси,
извършените от адв. А. Д., процесуални действия, изразяващи се единствено в
депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото
в едно съдебно заседание, настоящия съдебен състав намира, че на основание
чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на адв. А. Д.
следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер общо на
400 лв. по двата иска. В конкретния случай, делото не се отличава с
фактическа сложност, произнасянето на съда е на база представени писмени
доказателства, приключило е в едно съдебно заседание, в което не са се явили
страните и техните процесуални представители. По въпросите за
неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със
9
заемодател ответника , има постановени влезли в сила съдебни решения, които
са непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при доказването
като делото не се отличава с правна сложност. Освен това, съдът е служебно
запознат, че адв. А. Д. е представител на ищци по дела в РС-Хасково, имащи за
предмет прогласяване недействителност на неравноправни клаузи или
договори или осъдителни искове за връщане на неоснователно получени суми
с твърдения, че са получени на основание нищожни клаузи или
недействителен договор, т.е. посоченото дело като предмет и доказване е
идетично с други такива, по които е бил процесуален представител.
Към тази посочената сума следва да се прибави и 80 лв. ДДС по
аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което да бъде заплатено от ответника. Според
настоящия съдебен състав, върху адвокатското възнаграждение, вкл. при
договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, ДДС следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от
минималното адвокатско възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се
споделя съдебната практика, обективирана в Определение № 98 от 8.03.2022 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й.;
Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2022 г., II т. о.,
ТК, докладчик председателят Т. В.; Определение № 266 от 18.04.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Н.;
Определение № 64 от 1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Е. М. и доколкото в случая процесуалния представител на
ищцата – адв. А. Д., безспорно е регистриран по ДДС, то върху определения
от съда размер на адвокатското възнаграждение е добавен ДДС. В тази връзка,
съдът не споделя направеното възражението на ответното дружество за
прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не
е договарян по размера си, а се определя от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит № ********** от 23.02.2022г., сключен между К. А. А., ЕГН
10
**********, с адрес: *************************** и "Ти Би Ай Банк" ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", ул.
"Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК 13134023, представлявано от всеки
двама от изпълнителните директори В. А. Г., А. Ч. Д. и Н. Г. С., на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, район "Лозенец", ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК
13134023, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори В. А.
Г., А. Ч. Д. и Н. Г. С., на основание чл. 78, ал. ГПК ДА ЗАПЛАТИ на К. А. А.,
ЕГН **********, с адрес: *************************** сумата от 270,00
лева /за платена държавна такса/.
ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, район "Лозенец", ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК
13134023, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори В. А.
Г., А. Ч. Д. и Н. Г. С., на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат А. З. Д. от САК, с адрес за упражняване на дейността:
**********************************, БУЛСТАТ *********, сумата в
размер на 480 лева с вкл. ДДС, преставляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М.П.
11