№ 11874
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110105625 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да се произнесе
по доказателствените искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело ч.гр.д. № 23170/2021 г. по описа на СРС,
168 състав.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч.гр.д. 23170/2021 г. по описа на СРС,
168 състав.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 17.06.2022 г. от
11.00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
Вещото лице да се призове и му се укаже да работи след представяне на доказателства
за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
1
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът „...“ ЕООД дължи на ищеца П. В. Д. сумата от 3082.68 лева, представляваща
платена без основание сума по сключен между страните договор за потребителски кредит №
**********/17.04.2018 г. и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги към него
в полза на ответника, с която последният се е обогатил, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 23170/2021 г. на СРС, 168 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № **********/17.04.2018 г. и споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги към него, по който е извършвала плащания. Посочва, че с влязло в
сила решение по гр.д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142 състав е признато за установено
,че част от клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение са нищожни и
кредитополучателя не дължи сумата 3082.68 лева по този договор. В хода на делото на
25.02.2020 г. посочва, че е заплатила сумата 3005.00 лева за погасяване на всички
задължения по договора, в резултат на което кредитора дава удостоверение за липса на
задължения по договор за потребителски кредит № **********/17.04.2018 г. и споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги към него. При тези данни счита, че заплатените в
полза на ответника суми по договора са без правно основание за това, поради което и
последният се е обогатил неоснователно. Претендира присъждането и на обезщетение за
забава за периода 25.02.2020 г. до 22.04.2021 г. в размер на 353.09 лева, както и
присъждането на разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № **********/17.04.2018 г.
и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги към него, както и че с решение по
гр. д. гр.д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142 състав е признато за установено ,че част от
клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение са нищожни и че ищецът не
дължи сума 3082.68 лева, начислена съгласно договор за потребителски кредит и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 17.04.2018 г., представляваща
възнаграждение за предоставените допълнителни услуги. Не оспорва и че с извършеното на
25.02.2020 г. ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора. Оспорва с
претендираната сума да са погасени задълженията за пакета допълнителни услуги в такъв
размер. Сочи, че сумата призната за недължима е в размер на 2077.82 лева, тъй като при
предсрочното погасяване погасителният план е бил променен. Поддържа, че и претенцията
за лихва е неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит между страните, в
изпълнение на който ищецът е престирал парична сума, поне в претендирания по делото
размер.
В тежест на ответника е докаже, че е налице основание за получаване на сумата.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че с влязло в сила решение по гр.д. №59814/2018 г. по описа на СРС, 142
състав е признато за установено, че част от клаузите на договора за кредит и
допълнителното споразумение са нищожни и кредитополучателя не дължи сумата 3082.68
лева по този договор.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
2
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ищеца и копие от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3