Решение по дело №580/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р      Е       Ш       Е       Н       И       Е       № 78

    

гр. Кюстендил, 30.04.2020 г.

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

 на четвърти февруари

 през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Веселина Джонева

                                                                                                     Евгения Стамова

 

при секретаря Р. С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 580

по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Н.П.Б., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Н.П. от САК, със съдебен адрес: *** е обжалвала с въззивна жалба решение № 483 от 30.07.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д.№791/2019 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил предявения иск за признаване за установено по отношение на О.Н.М., ЕГН **********, съществуването на вземане на Н.П.Б., ЕГН ********** в размер на **** лева, представляващо част от дължимата сума по запис на заповед от 28.08.2018 г., издаден от О.Н.М. в полза на Н.П.Б. за сумата *** лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

Осъдил е Н.П.Б., ЕГН **********, да заплати на О.Н.М., ЕГН **********, разноски по водене на делото в размер на *** лева

Решението на районния съд се приема за неправилно, поради неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Въззивницата сочи, че районният съд неправилно е приел, че процесният запис на заповед е нищожен, доколкото в същия падежът не е посочен точно, респективно издателят е поел задължение с неясно определен падеж.  Излага, че в действителност в бланката на процесната запис на заповед, в горния десен ъгъл е посочен израза „платим на предявяване“, но се твърди, че този израз не е част от текста на документа. В същия изрично бил посочен по недвусмислен начин падежа, на който следва да бъде заплатено задължението. Счита, че изразът „платима на предявяване“ в горния десен ъгъл е част от текста на процесната запис на заповед и не е свързан с уговаряне на падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 на ТР №1/28.12.2005 г. по т.д.№1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Приема, че в случая не може да се счете, че издателят на документа обективира воля сумата по ценната книга да е платима на предявяване. В този смисъл се цитира съдебна практика.

Въззиваемата О.Н.М., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. А.К.В., със съдебен адрес *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, обосноваващи правилността на обжалвания съдебен акт.Твърди, че записът на заповед е нередовен от външна страна поради липса на ясно определен падеж съгласно чл.486, ал.1 от ТЗ, което го прави нищожен по аргумент от чл.486, ал.2 ТЗ.  По същество се иска решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства /доказателства пред въззивната инстанция не са събирани/ счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ЗЗД от Н.П.Б., ЕГН **********, чрез адв. Н.П., съдебен адрес: ***, оф.3, срещу О.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***. искането е да бъде прието за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане в размер на *** лева, представляващо част от дължимата сума по запис на заповед от 28.08.2018 г. с падеж 29.12.2018 г., издаден от ответника в полза на ищеца за сумата *** лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

Ищцата е изложила твърдения, че на 28.08.2018 г. ответницата е издала в нейна полза запис на заповед за сумата *** лева, с който издателят му безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищцата посочената сума на падежа – на 29.12.2018 г., но доколкото ответницата не е изпълнила задължението си, ищцата на основание чл.417, т.9 ГПК е поискала от ДнРС да издаде заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист за част от задължението в размер на **** лева. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на РС – Дупница, по което е

                                                                                  - 2 -

 

издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но ответницата е депозирала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

В депозирания пред районният съд отговор, ответницата оспорва основателността на исковата претенция. Излага твърдения за това, че не е налице валиден запис на заповед; че приложеният запис на заповед не е бил предявен за плащане на падежа - 29.12.2018 г., с което е нарушен чл.538 вр. чл.477 ТЗ; че липсва каузално основание за издаването на записа на заповед; че издателят е подписал записа на заповед вследствие извършена измама и отправени заплахи.

При проверката на правилността на постановеното решение, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният съд съобрази следното:

Фактическата обстановка е установена правилно, въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и по нея страните не спорят.

По делото е безспорно установено и не се спори между страните, че ответницата О.Н.М. е издала в полза на ищцата запис на заповед, издаден на 28.08.2018 г., с който тя се е задължила да плати на Н.П.Б. сумата *** лева, с падеж 29.12.2018 г. В представения по делото запис на заповед едновременно е посочено, че същият е платим на предявяване, без протест и разноски.

Доколкото не е последвало плащане, ищцата е депозирала пред ДнРС заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от **** лева, представляваща част от дължимата сума по процесната запис на заповед. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. 117/2019 г. по описа на ДнРС, като заповедния съд е приел заявлението за основателно и е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от *** лева. Длъжницата в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подала възражение срещу дължимостта на процесното вземане.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че в срока по чл.415 ГПК ищцата е предявила установителен иск по чл.422 ГПК пред РС – Дупница.

С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен с мотива, че издателят, като се е задължил да плати посочената сума на 29.12.2018 г. и едновременно с това в записа на заповед е посочил, че същият "е платим при предявяването му", е поел задължение с неясно определен падеж. Приел е, че поради това записът на заповед не е редовен от външна страна - няма валидно определен падеж съгласно чл.486, ал.1 ТЗ и е нищожен съгласно чл.486, ал.2 ТЗ, респективно не е годно изпълнително основание.

Изложените от първоинстанционният съд изводи относно нищожност на процесната запис на заповед се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция съгласно правомощията й по чл.272 от ГПК.

Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на паричното вземане, за което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ, в случая – запис на заповед по чл.417, т.9 ГПК. Записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. договореното по нея задължение не е свързано с определена кауза /основание, причина/. По дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ записът на заповед материализира само безусловно обещание на издателя за плащане. Липсата на основание за плащане при този вид сделки не е елемент на съдържанието. Несъмнено, записът на заповед се издава във връзка с конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума, но тези каузални отношения се намират извън съдържанието на ценната книга и не са условие за действителност на менителничния ефект. Затова, в производството по чл.422 ГПК ищецът, заявител в заповедното производство, на първо място е необходимо и достатъчно да установи редовността на записа на заповед от външна страна.

В случая процесният запис на заповед от 28.08.2018 г. е нищожен на основание чл.486 ТЗ. Цитираният текст, в ал.1, посочва изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата, респективно записа на заповед,  предвид препращащата норма на чл.537 ТЗ – на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В ал.2 изрично е регламентирана нищожност на ценната книга, когато падежът е определен по друг начин или с последователни падежи, какъвто именно е настоящият случай. Съдебната практика е константна по въпроса за нищожност съгласно чл.486, ал.2 ТЗ, ако е налице запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно „на предявяване" и на определена дата. Падежът на менителничния ефект следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и основание за различно тълкуване. В разглеждания казус представеният от кредитора запис на заповед е с фиксиран падеж на 29.12.2018г., а освен това в записа е посочено още и че е платим на предявяване, т.е. налице е текст съдържащ двусмислие. Поради това и на основание чл.486, ал.2 ТЗ, същият е нищожен и не поражда твърдяното от въззивника задължение по издадената заповед за изпълнение.

За пълнота и във връзка с наведеното от въззивницата възражание, че текста „на предявяване“ е само част от съдържанието на ползваната бланка и не следва да се има предвид, т.е за не се възприема като начин за определяне на падеж в процесния запис на заповед, въззивната инстанция следва да отбележи, че в случая не може да се говори за бланка в  смисъл на някакъв формуляр и др. Отделно от това няма нормативно  утвърдена бланка за запис на заповед. Същият се издава от издателя, но за да бъде годно изпълнително основание, записа на заповед следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.535 ТЗ.  В случая дори и да е ползвано съдържанието на  запис на заповед, то следва прецизно да бъде редактиран текста с оглед влагане на желаното от издателя съдържание, без документа да съдържа двусмислия. Видно от съдържанието на процесния запис на заповед е, че в него е посочен падеж - 29.12.2018 г. и едновременно е посочено, че записът на заповед е платим на предявяване. Доводът на въззивницата, че изразът «платим на предявяване» е част от бланката, използвана от издателя, не може да обоснове извод, че този израз не е част от съдържанието на ценната книга, предвид формалния й характер, както правилно е приел и районният съд. издателя, поемайки задължение с неясно

 

                                                                                   - 3 -

 

определен падеж, прави процесния запис на заповед нищожен, доколкото същият не е редовен от външна страна.

            Изложеното обуславя извод, че ответницата не дължи сума в претендирания размер на ищцата, поради нередовността на менителничния ефект, респективно последната няма вземане в този размер, поради което искът по чл. 422 от ГПК правилно е отхвърлен като неоснователен с обжалваното решение.

           Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

            Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна се дължат сторени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до размер от *** лева, която сума е определена съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът приема за основателно направеното по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от въззивницата възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на *** лева  – липсва фактическа или правна сложност на делото.

            Воден от горното, КнОС  

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №483 от 30.07.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д. № 791/2019 г. по описа на същия съд

ОСЪЖДА Н.П.Б., ЕГН **********, да заплати на О.Н.М., ЕГН ********** разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на *** лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: