Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Божидара Ганева – Димова, като разгледа докладваното
от съдия Крънчева ВНОХД № 6088
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 23.03.2017 г., постановена по НОХД № 14057/2016 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 108-ми състав е признал
подсъдимия С.К.А. за невиновен в
това, че на 03.09.2012 г., в гр. София, бул. „********– Софийски градски съд,
Търговско отделение, в качеството на управител и представител на „Е.“ ООД, ЕИК ********, като е имал непогасени,
изискуеми и ликвидни парични задължения към фирма „АВВ И.“ ЕООД в общ размер на
34 607,31 (тридесет и четири хиляди шестстотин и седем лева и тридесет и една стотинки), произтичащи от сключен между
горепосочените дружества договор за наем № 1 от 30.05.2007 г., и в 30
(тридесет) дневен срок от спиране на плащанията от 04.08.2012 г. до 02.09.2012
г. включително, не е поискал от съда – Софийски градски съд, Търговско
отделение, да открие производство по несъстоятелност (чл. 608, ал. 1 от ТЗ – „Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане“; чл. 608, ал.
2 от ТЗ – „Неплатежоспособността се предполага, когато длъжника е спрял
плащанията“), поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинението
за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С
присъдата е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото са
оставени за сметка на държавата.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при Софийската
районна прокуратура (СРП). С така депозирания протест се твърди, че атакуваната
присъда на първостепенния съд е неправилна, като се отправя искане за нейната
отмяна и постановяване на нова такава, с която подс. А. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд.
В
протеста се сочи, че в хода на съдебното следствие не са били събрани и
проверени всички възможни и необходими доказателства, въз основа на които да се
изясни в пълнота фактическата обстановка. Твърди се, че при наличие на две
крайно противоречиви експертни заключения – на назначените и изготвени основна
и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, съдът е следвало да назначи нова
съдебно-счетоводна експертиза, с цел преодоляване на различията в двете
заключения и да възложи същата на друг експерт, който по-задълбочено и
последователно да проучи и анализира финансовото състояние на дружеството. Сочи
се, че изводът на съда се базира единствено на заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, като не съдържа солидни аргументи защо приема
същото и дискредитира първоначалната експертиза. Излагат се аргументи в
подкрепа на извода, че допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е
необоснована и възникват съмнения относно нейната правилност.
Прокурорът
при СРП, депозирал протеста, релевира доводи, че извършването на престъпление
от страна на подс. А. е останало недоказано, поради бездействието на съдебния
състав, който не е взел всички мерки в пределите на своята компетентност, за
разкриване на обективната истина по делото. Посочва, че в подкрепа на
обвинението са първоначално изготвената и приета в хода на съдебното следствие
съдебно-счетоводна експертиза, както и показанията на св. А.В., П.С., К.И.и П.И..
Твърди, че тези обстоятелства в тяхната съвкупност, не разколебават в достатъчна
степен обвинителната теза и авторството на подсъдимия по отношение на
престъпното деяние, за което подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност и към което е действал с пряк умисъл. Сочи, че при постановяване на
своя съдебен акт, съдебният състав е дал вяра на обясненията на подсъдимия в
съдебната фаза на наказателното производство, като не е отчел, че същите са
изцяло защитна версия и не кореспондират с останалия доказателствен материал.
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста по съображенията,
изложени в него, като намира, че присъдата на СРС е неправилна и
незаконосъобразна. Релевира доводи, че по делото са събрани достатъчно
доказателства за виновността на подсъдимия, а именно – първоначално изготвената
и приета съдебно-счетоводна експертиза, както и показанията на свидетелите В., С.,
К.И.и П.И.. Посочва, че неправилно и едностранчиво съдът се е позовал на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, която е била изготвена от вещото
лице, без да проучи изискуемостта и крайния срок на плащане на останалите
контрагенти на фирма „Е.“ ООД. Твърди, че непоследователно е заключението на
експертизата и за това, че в периода 31.08. – 27.09.2012 г., дружеството е било
в състояние да покрива задълженията си. Предвид изложеното, прокурорът при СГП
пледира присъдата на СРС да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с
която подс. А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „Глоба“.
Защитата на подс. С.К.А.
– адв. Б.Р. – от САК, пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна. Посочва, че съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства, правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушения
на процесуалните правила. Ангажира доводи, че от събраните по делото
доказателства и най-вече от счетоводните документи и експертизата, е установено,
че дружеството не е било в неплатежоспособност, поради което и деянието е
несъставомерно от обективна и субективна страна. Сочи, че дори дружеството да е
имало затруднения, те са били от временен характер и не са обуславяли извод за
неплатежоспособност на дружеството.
Подсъдимият
А., в своя защита, поддържа казаното от защитата си и сочи, че от създаването
на дружеството до момента, до който е бил управител на същото, то не е било в
неплатежоспособност.
В
последната си дума, моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени изложените в протеста
доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в
съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на
подс. А., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 23.03.2017 г.;
показанията на св. П.П.И., снети в о.с.з. на 01.12.2016 г. и тези, снети в хода
на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (л. 52 от досъд. п-во); показанията на св. К.И.Д.,
снети в о.с.з. на 01.12.2016 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК (л. 51 от досъд. п-во); показанията на св. А.В. В., снети в о.с.з
на 23.03.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (л. 47 – 48
от досъд. п-во) и показанията на св. П.Х.С., снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК (л. 49 от досъд. п-во); фактури, издавани от „Е.“
ООД с получател „АВВ И.“ ЕООД (л. 16 – 21 от досъд. п-во); изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 49239/2011 г. по описа на СРС, ГО, 65-ти състав (л. 22 от
досъд. п-во); изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 49240/2011 г. по описа
на СРС, ГО, 75-ти състав (л. 23 от досъд. п-во); договор за наем № 1/30.05.2007
г. (л. 29 – 31 от досъд. п-во); справки от СГС, Търговски регистър и Агенция по
вписванията относно „Е.“ ЕООД, ведно с приложения (л. 72 – 130 от досъд. п-во);
материали по гр. дело № 49239/2011 г. по описа на СРС, ГО, 65-ти състав (л. 143
– 162 от досъд. п-во); материали по гр. дело № 49240/2011 г. по описа на СРС,
ГО, 75-ти състав (л. 189 – 204 от досъд. п-во); справка по изп. дело №
20128380406623 по описа на ЧСИ Б. (л. 163 от досъд. п-во); покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20128380406623 по описа на ЧСИ Б. (л. 164 от досъд.
п-во); справка за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимия (л. 13 – 15 от
съд. п-во) и характеристика на същия (л. 24 от съд. п-во); диплома, издадена от
Университет Карнеги М. на подс. А. (л. 25 – 26 от съд. п-во); автобиография на
същия (л. 27 – 29 от съд. п-во); експертно решение № 2500 от 29.09.2016 г. (л.
30 от съд. п-во); счетоводен баланс на „Е.“ ЕООД към 31.08.2012 г. (л. 32 – 33
от съд. п-во); отчет за приходите и разходите на „Е.“ ЕООД за периода 01.01. –
31.08.2012 г. (л. 34 – л. 35 от съд. п-во); отчет за паричните потоци на „Е.“
ЕООД за периода 01.01. – 31.08.2012 г. (л. 36 – л. 37 от съд. п-во), както и
заключенията на назначените и изготвени основна съдебно-счетоводна експертиза
(л. 54 – 57 от досъд. п-во) и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л. 52
– 105 от съд. п-во), и разясненията на изготвилото ги вещо лице в съдебно
заседание.
При формиране на изводите си относно
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, СРС е
кредитирал изцяло показанията на св. В., С., Д. и И., като е преценил, че
същите са единни, последователни, убедителни и правдиви. Съдът не е дал вяра на
обясненията на подс. А., в смисъл, че същият не е знаел за образуваното
изпълнително дело срещу „Е.“ ООД за принудително събиране на задълженията му
към „АВВ И.“ ООД ,като е преценил, че същите се оборват от събраните по делото
писмени доказателствени средства и в частност – от указаното в поканата за
доброволно изпълнение относно лицето, на което същата е била връчена.
Останалите,
събрани по делото писмените доказателствени средства, съдът е кредитирал, като
е приел, че кореспондират по небудещ съмнение начин с гласните доказателствени
средства. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е ползвал при
формиране на изводите си по фактите заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, а не на основната такава, като е преценил, че
същата е изготвена при съобразяване на по-голям набор от писмени
доказателствени средства и в този смисъл кореспондира в пълнота с
доказателствената съвкупност.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че с
решение № /26.10.2006 г. на СГС, ФО по ф.д. № 12619/2006 г., било регистрирано
„Е.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител подс. А..*** бил
сключен договор за наем № 1 между „АВВ И.“ ЕООД (наемодател), с управител – св.
В., и „Е.“ ЕООД (наемател), за отдаване под наем на офиси № 27 и 28 в гр.
София, бул. „*********км., офис сграда „ХайТек Парк – Изот“, ет. 2, срещу
месечен наем от 1199,52 евро. Договорът бил за срок от две години с възможност
с възможност за автоматично продължаване с 1 година.
С
решение № 2/22.06.2007 г. на СГС, ФО, бил вписан нов съдружник и дружеството
продължило дейността си като ООД с управител – отново подсъдимият. Била вписана
и промяна в адреса на управление и седалище – гр. София, бул. „Ц.Ш.“ 7 км., *********,
офис 214.
Последният
наем, който „Е.“ ЕООД платило, било за м. февруари 2009 г. и частично за м.
март 2009 г. Повече наеми дружеството не платило. През август – септември 2010
г., „Е.“ ЕООД освободило ползваните офиси и се преместило на неустановен адрес,
като нов адрес в Търговския регистър не бил вписан.
Тъй
като наемната цена за времето от март 2009 г. не била платена и св. В. не могъл
да се свърже с подсъдимия. В тази връзка, „АВВ И.“ ЕООД предявило пред СРС на
16.11.2011 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл..
410 от ГПК. Били образувани гр. дело № 49239/2011 г. по описа на СРС, ГО, 65-ти
състав и гр. дело № 49240/2011 г. по описа на СРС, ГО, 75-ти състав.
На
24.11.2011 г., СРС, ГО, 65-ти състав издал по гр. дело № 49239/2011 г. заповед
за изпълнение на парично задължение, с която било разпоредено на „Е.“ ЕООД да
заплати на „АВВ И.“ ЕООД сумата от 22 352,40 лева по парично вземане за
наемна цена за периода от м. март 2009 г. до м. декември 2009 г., заедно със
законната лихва от 17.11.2011 г. Тъй като „Е.“ ЕООД било напуснало адреса и нов
такъв не бил вписан в Търговския регистър, съобщението за заповедта било
приложено по делото и се считало за връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
На
28.11.2011 г., СРС, ГО, 75-ти състав издал по гр. дело № 49240/2011 г. заповед
за изпълнение на парично задължение, с която било разпоредено на „Е.“ ЕООД да
заплати на „АВВ И.“ ЕООД сумата от 10 430,40 лева по парично вземане за
наемна цена за периода от м. януари 2010 г. до м. май 2010 г., заедно със
законната лихва от 16.11.2011 г. Тъй като „Е.“ ЕООД било напуснало адреса и нов
такъв не бил вписан в Търговския регистър, съобщението за заповедта било
приложено по делото и се считало за връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
На
17.01.2012 г. бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 49240/2011 г., с
който „Е.“ ЕООД било осъдено да заплати на „АВВ И.“ ЕООД сумата от
10 430,40 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 г.
По
гр. дело № 49239/2011 г. бил издаден изпълнителен лист от 03.03.2012 г., с
който „Е.“ ЕООД било осъдено да заплати на „АВВ И.“ ЕООД сумата от 22 352,40
лева, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2011 г.
Въз
основа на двата изпълнителни листа и молба от „АВВ И.“ ЕООД от 13.07.2012 г.,
било образувано изпълнително дело № 20128380406623 по описа на ЧСИ Милен Б.
срещу „Е.“ ЕООД. Била отправена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен
срок до „Е.“ ЕООД, която на 20.07.2012 г. била връчена на подсъдимия.
На
16.07.2012 г. св. В. подал жалба до Районна прокуратура – Пловдив.
До
края на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, който изтекъл на 03.08.2012
г., „Е.“ ЕООД не изплатило своите задължения към „АВВ И.“ ЕООД.
Към
04.08.2012 г. задълженията на „Е.“ ЕООД към „АВВ И.“ ЕООД били в общ размер на
32 782,80 лева главница. Към тази дата дружеството разполагало с пари в
брой в размер на 12 377,13 лева, които не били достатъчни да погасят това
задължение. Същевременно, дружеството имало вземания към „Е.БГ“ ООД и „П.“ ООД
и други дружества, които били в размер по-голям от това задължение, като „Е.БГ“
ООД и „П.“ ООД през 2012 г. регулярно изплащали свои задължения към „Е.“ ЕООД.
Предвид това, невъзможността да се плати това задължение не била трайна, а с
временен характер.
В
периода от 04.08.2012 г. до 18.09.2012 г., „Е.“ ЕООД получило постъпления от
188 947,75 лева и за времето от 31.08.2012 г. до 27.09.2012 г. е могло да
покрие задълженията си към всички свои доставчици, които били в общ размер от
132 667,01 лева, тъй като за този период отчетените парични средства в
брой били 177 720,63 лева.
През
цялата 2012 г., включително след 04.08.2012 г., „Е.“ ЕООД извършвало плащания
към държавата и към свои доставчици, като на практика, при плащанията си към
доставчиците дружеството действало избирателно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият А. не е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
от състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, по
съображения, че невъзможността на дружеството към 04.08.2012 г. да изпълни
задълженията си към „АВВ И.“ ЕООД е била моментна, имала е временен и
краткосрочен характер, тъй като към тази дата „Е.“ ЕООД е имало вземания към
свои длъжници, които са били в размер, надвишаващ задълженията му към „АВВ И.“
ЕООД. При това съдът е приел, че „Е.“ ЕООД е било в състояние да покрие
задълженията си към „АВВ И.“ ЕООД и не е било в неплатежоспособност, респ. че
презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ е била опровергана.
Ето
защо е признал подс. А. за невиновен в това, че на
03.09.2012 г., в гр. София, бул. „********– Софийски градски съд, Търговско
отделение, в качеството на управител и представител на „Е.“ ООД, ЕИК ********, като е имал
непогасени, изискуеми и ликвидни парични задължения към фирма „АБВ И.“ ЕООД в
общ размер на 34 607,31 (тридесет и четири хиляди шестстотин и седем лева и
тридесет и една стотинки), произтичащи
от сключен между горепосочените дружества договор за наем № 1 от 30.05.2007 г.,
и в 30 (тридесет) дневен срок от спиране на плащанията от 04.08.2012 г. до
02.09.2012 г. включително, не е поискал от съда – Софийски градски съд,
Търговско отделение, да открие производство по несъстоятелност (чл. 608, ал. 1
от ТЗ – „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане“; чл. 608, ал. 2 от ТЗ – „Неплатежоспособността се
предполага, когато длъжника е спрял плащанията“), поради което и на основание
чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинението за престъпление по
чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С
присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е постановил направените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционния
съд.
Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ
на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло
и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване –
експертиза, позволяват на инстанциите по същество да формират категорични
изводи по фактите. Доказателствата и доказателствените средства са обсъдени
детайлно и задълбочено от съдът, постановил атакувания съдебен акт както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като съдът е изложил пространни
съображения в мотивите си относно кредитируемостта на същите. Настоящата
инстанция няма основание да ревизира изводите на СРС относно анализа на
доказателствените източници, като намира, че същият не страда от твърдените в
протеста пороци. Не са допуснати нарушения в процеса при формиране на
вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен съд.
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, с оглед на доводите, изложени в
протеста, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи следното :
Правилни
и обосновани са изводите на решаващият първоинстанционен съд досежно пълната
кредитируемост на показанията на св. В. – управител на „АВВ И.“ ООД. Същите са
единни, еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото
писмени доказателствени средства, поради което и за инстанциите по същество не
възникват съмнения относно това, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно.
Действително,
констатира се, че в хода на разпита си пред съда, свидетелят не е в състояние
да пресъздаде точно и в пълнота факти и обстоятелства от значение за
обективната истина, и в частност – относно конкретно дължимите от „Е.“ ООД суми
и изпълнението на задълженията от последното, наложило и приобщаването му по
надлежен процесуален ред, на показанията на този свидетел, депозирани в хода на
досъдебното производство, но това е естествено, предвид изминалия продължителен
период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за
които свидетелят дава показания – до 04.08.2012 г., и датата на разпита му пред
съда – 23.03.2017 г. Иначе, за въззивната инстанция е несъмнено ясно, че този
свидетел полагат усилия да допринесе за изясняване на обективната фактическа
обстановка.
Въз
основа на показанията на този свидетел и релевантните писмени доказателствени
средства – договор за наем № 1/30.05.2007 г. (л. 29 – 31 от досъд. п-во),
фактури, издавани от „Е.“ ООД с получател „АВВ И.“ ЕООД (л. 16 – 21 от досъд.
п-во), изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 49239/2011 г. по описа на СРС,
ГО, 65-ти състав (л. 22 от досъд. п-во), изпълнителен лист, издаден по гр. дело
№ 49240/2011 г. по описа на СРС, ГО, 75-ти състав (л. 23 от досъд. п-во),
материали по гр. дело № 49239/2011 г. по описа на СРС, ГО, 65-ти състав (л. 143
– 162 от досъд. п-во), материали по гр. дело № 49240/2011 г. по описа на СРС,
ГО, 75-ти състав (л. 189 – 204 от досъд. п-во), справка по изп. дело №
20128380406623 по описа на ЧСИ Б. (л. 163 от досъд. п-во), покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20128380406623 по описа на ЧСИ Б. (л. 164 от досъд.
п-во), инстанциите по същество установяват търговско-правните взаимоотношения
между „АВВ И.“ ЕООД, в качеството му на наемодател, и „Е.“ ЕООД, в качеството
му на наемател, както и инициираната от св. В. защита по съдебен ред на правата
му от неизпълнението на договора от страна на дружеството – наемател, респ.
инициираното производство по принудително събиране на вземанията към „Е.“ ООД,
установени с влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са издадени
изпълнителни листове.
Правилно
първият съд е преценил, че няма пречка да кредитира показанията на св. П.И., К.
Д. – осъществявали счетоводно обслужване на дружеството „Е.“ ЕООД в различни
периоди от време, и на св. П.С. – управител на дружеството от м. декември 2012
г., като е преценил, че тези свидетели депозират обективно, безпристрастно и
добросъвестно възприятията си пред съда, макар и да не допринасят съществено за
изясняване на обективната истина, тъй като не са възприели факти и
обстоятелства от значение за установяване на причините за неизпълнение на
задълженията на дружеството към „АВВ И.“ ЕООД, респ. конкретните параметри на
финансовото състояние на дружеството.
Преценявайки
двустранната правна природа на обясненията на подсъдимото лице – едновременно
като средство за защита по повдигнатото му обвинение и като източник на
доказателственоралевантни факти, въззивната инстанция дава вяра и ползва при
формиране на изводите си по фактите обясненията на подс. А. по отношение на
фактите и обстоятелствата относно това, че подсъдимият е бил управител на „Е.“
ЕООД, както и че представляваното от него дружество е било в наемни отношения с
„АВВ И.“ ЕООД, като прецени, че в тази им част същите са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, и кореспондират с показанията на св. В..
Същевременно, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия
първоинстанционен съд, че в частта им, в която подсъдимият сочи, че не е
избягвал контакти със св. В. и не е бил известен „АВВ И.“ ЕООД да е инициирало
изпълнително дело срещу „Е.“ ООД, обясненията му не следва да се кредитират,
като изолирани и оборени от показанията на св. В., и отразеното в писмените
доказателствени източници относно връчването на покана за доброволно изпълнение
на подсъдимия по изп. дело № 20128380406623 по описа на ЧСИ Б. (л. 164 от
досъд. п-во). В тази им част съдът намира, че обясненията на подсъдимия са
предназначени да формират защитна версия по повдигнатото му обвинение.
Обосновани
са и изводите на районният съд в насока, че от съществено значение за
изясняване на обективната истина се явяват събраните по делото писмени
доказателствени средства, най-вече относно финансовото състояние на „Е.“ ООД,
които правилно е кредитирал, като е преценил, че са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, единни, непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото
свидетели, едни спрямо други, и са относими към предмета на доказване.
Въз
основа на този анализ на доказателствените източници, въззивният съд възприе
изцяло изводите на първостепенния съд, относими към установените търговско
правни отношения между дружествата „АВВ И.“ ЕООД, управлявано и представлявано от
св. В., в качеството му на наемодател, и „Е.“ ЕООД, управлявано и
представлявано от подс. А., като наемател, по повод наем на недвижим имот;
частичното неизпълнение на задълженията на дружеството – наемател по договора,
инициираните съдебни и изпълнително производство от страна на св. В. за
установяване и събиране на дължимите от „Е.“ ООД суми, както и липсата на
плащане от страна на последното, като прецени, че същите са изградени след
обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства – и в частност въз основа на обясненията на
подс. А., показанията на св. В. и събраните по делото писмени доказателствени
средства. Поради пълното съвпадение на изводите на инстанциите по същество по
фактите, въззивната инстанция не намира за нужно да ги преповтаря тук в
изложението си.
Правилно
СРС е приел, че дължимата от „Е.“ ООД сума към „АВВ И.“ ЕООД към 04.08.2012 г.,
е била в размер на 32 782,80 лева, представляваща сбора от сумите по
главниците по двата изпълнителни листа, а не както е приело обвинението – в
размер на 34 607,31 лева, като в тази насока е изложил обстойни
съображения, които СГС изцяло споделя.
Решаващо
за крайния извод на инстанциите по същество по делото, обаче, се явява
изследването на въпроса относно възможността на дружеството „Е.“ ООД да погаси
ликвидното и изискуемо свое задължение към „АВВ И.“ ЕООД към датата на изтичане
на срока за доброволно изпълнение – 04.08.2012 г., респ. финансовото състояние
на дружеството към инкриминирания период от време.
В
тази насока, позовавайки се на заключението на назначената в хода на съдебното
следствие и приета като доказателство по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, СРС е приел, че към 04.08.2012 г. задълженията на „Е.“ ЕООД към
„АВВ И.“ ЕООД били в общ размер на 32 782,80 лева главница; към тази дата
дружеството разполагало с пари в брой в размер на 12 377,13 лева, които не били
достатъчни да погасят това задължение. Същевременно, дружеството имало вземания
към „Е.БГ“ ООД и „П.“ ООД и други дружества, които били в размер по-голям от
това задължение, като „Е.БГ“ ООД и „П.“ ООД през 2012 г. регулярно изплащали
свои задължения към „Е.“ ЕООД. В периода от 04.08.2012 г. до 18.09.2012 г., „Е.“
ЕООД получило постъпления от 188 947,75 лева и за времето от 31.08.2012 г. до
27.09.2012 г. е могло да покрие задълженията си към всички свои доставчици,
които били в общ размер от 132 667,01 лева, тъй като за този период отчетените
парични средства в брой били 177 720,63 лева. Предвид това е заключил, че
невъзможността да се плати задължението към „АВВ И.“ ЕООД, не била трайна, а с
временен характер.
Изводите
на СРС изцяло се споделят и от въззивната инстанция. Правилно СРС се е позовал
при формиране на изводите си по фактите на заключението на допълнителната ССчЕ,
като е преценил, че при изготвянето й вещото лице Асенова е разполагало с
по-голям набор от документация относно финансовото състояние на дружество „Е.“
ЕООД, в сравнение с датата на изготвяне на основната ССчЕ, и в частност – за
пръв път на вещото лице е била предоставена информация относно движението по
сметка 501 – сметката, по която са отчетени паричните средства в касата на
дружеството (в този смисъл и разясненията на вещото лице, депозирани в хода на
съдебното следствие, в о.с.з., проведено на 23.03.2017 г. – л. 121 гръб от съд.
п-во). В този смисъл, не става въпрос за депозиране на две противоречиви
експертни заключения от едно и също вещо лице, в какъвто смисъл са доводите в
протеста, а до допълване и прецизиране на заключението с оглед анализа на
допълнително събраните писмени доказателствени средства, относими към предмета
на доказване.
Иначе,
настоящата инстанция намира, че и заключението на основната ССчЕ, и това на
допълнителната експертиза са напълно единни по отношение на факта на наличието
на непогасени задължения от страна на „Е.“ ООД към „АВВ И.“ ЕООД, и по
отношение основанието за възникване на това задължение; не се отчитат различия
в заключенията на вещото лице и относно липсата на изпълнение на задълженията
към взискателя. В този смисъл, настоящата инстанция няма основание да се
съмнява в обективността, добросъвестността и компетентността на вещото лице,
изготвило последователно основната и допълнителната ССчЕ, а единствено
констатира, че при работата си по допълнителната ССчЕ, в.л. Асенова е ползвала
допълнителни значими доказателствени източници, които са довели до промяна в
констатациите само относно финансовото състояние на дружеството.
Поради
това и въззивният съд прецени, че като не е назначил допълнителна или повторна
ССчЕ, първият съд не е допуснал твърдяното от държавното обвинение бездействие
при попълване на доказателствената маса и установяване на обективната истина,
като при постановяване на окончателния си съдебен акт правилно се е позовал на
заключението на допълнителната ССчЕ, като кореспондиращо с доказателствената
съвкупност в нейната цялост и единство.
При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена
съвкупност, настоящият съдебен състав формира еднозначния извод, от правна
страна, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място,
подсъдимият А. не е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна
на престъпния състав по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За
съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е
необходимо престъпният деец, действащ в качеството си на управляващ и
представляващ търговското дружество или кооперация, в 30-дневен срок от спиране
на плащанията, да не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност.
Изпълнителното
деяние на престъплението по този законов текст се осъществява чрез бездействие,
при наличие на правно задължение за субекта да осъществи активно поведение – да
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност на търговското
дружество или кооперацията, в 30-дневен от спиране на плащанията.
Както
правилно е посочил и първия съд, при преценката дали дружеството или
кооперацията се намират в състояние на неплатежоспособност, респ. за
управляващия или представляващия го е възникнало задължение да поиска от съда
да открие производство по несъстоятелност, следва да бъдат съобразени
разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, съгласно които неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане (ал. 1);
неплатежоспособността се предполага, когато длъжника е спрял плащанията (ал.
2).
Престъплението
по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е уредено като умишлено, като може да бъде
осъществено само с форма на вината пряк умисъл.
В
конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че към
инкриминираната по делото дата – 03.09.2012 г., подс. А. е имал качеството на
управляващ и представляващ търговското дружество „Е.“ ООД, с ЕИК ********, и в
този смисъл същият е годен субект на престъпното посегателство по чл. 227б, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Правилно
СРС, НО, 108-ми състав е приел, че към тази дата управляваното и представлявано
от подсъдимия търговско дружество „Е.“ ООД, е имало ликвидно и изискуемо
парично задължение, произтичащо от търговска сделка – неизпълнение на сключен
договор за наем от 30.05.2007 г. със страни „АВВ И.“ ЕООД – наемодател, и „Е.“
ЕООД – наемател, в размер на 32 780,80 лева. Тези задължения дружеството
не е заплатило и към датата на постановяване на атакувания съдебен акт, предвид
показанията на св. В., които настоящата инстанция изцяло кредитира по
съображения, които вече бяха изложени по-горе.
Същевременно,
от събраните по делото писмени доказателствени средства и в частност – от
заключението на назначената и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, безспорно се установява, че макар към инкриминираната дата
финансовото състояние на дружеството да се е влошавало, същото е разполагало с
финансов ресурс да изпълни задължението си към кредитора и взискател „АВВ И.“
ЕООД. Така, установява се, че в периода от 04.08.2012 г. до 18.09.2012 г., „Е.“
ЕООД е получило постъпления от 188 947,75 лева и за времето от 31.08.2012 г. до
27.09.2012 г. е могло да покрие задълженията си към всички свои доставчици,
които били в общ размер от 132 667,01 лева, тъй като за този период отчетените
парични средства в брой били 177 720,63 лева.
В
този смисъл правилно решаващият първоинстанционен съд е приел, че дружеството „Е.“
ООД не е било в състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, изискващо срочното уведомяване на съда да открие производство по
несъстоятелност, а не е изпълнило задълженията си към своя кредитор и взискател
по субективното желание на управляващия го и представляващ – подс. А..
Поведението на последния, макар и силно укоримо, не попада под диспозицията на
престъпления състав по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За същия не е било
възникнало задължение да уведоми съда да открие производство по
несъстоятелност, което да не е изпълнил в указания в наказателния закон срок.
Обстоятелството,
че към датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението на
дружеството, последното е разполагало с парични средства в по-малък размер от
дължимите, а именно – в размер на 12 377,13 лева при задължение в размер
на 32 782,80 лева, не сочи на противен извод, тъй като, от една страна,
дружеството е било в състояние да започне да погасява задълженията си към
кредитора и взискател, при субективното желание за това на неговия управител, а
от друга – доколкото дружеството е имало вземания към други търговско правни
субекти, то е било в състояние да пристъпи към събирането им и така да
удовлетвори кредитора си. В този смисъл, правилни са изводите на първия съд, че
се касае до моментно влошаване на финансовото състояние на дружеството, а не до
окончателно спиране на плащанията и невъзможност да обслужва задълженията си.
Предвид
изложеното, правилно и законосъобразно е прието от първия съд, че с деянието си
подсъдимият А. не е осъществил от обективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Доколкото
за да е осъществен състав на престъпление сред уредените в Особената част на
НК, е необходимо деянието да съответства на всички обективни и субективни
признаци, визирани в наказателно правната норма от Особената част на НК, то
неосъществяването на елемент от същото – в случая неговото изпълнително деяние,
прави безпредметно изследването на въпроса за обективната и субективна
съставомерност на деянието по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвид изложеното настоящия състав
намира, че правилно и законосъобразно, в съответствие с императивните изискания
на разпоредбата на чл. 304 от НПК, първоинстанционният съдебен състав е признал
подсъдимия А. за невиновен в осъществен състав на престъпление с горепосочената
правна квалификация. Въззивния протест, подаден от прокурор при СРП, в
противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователен.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски, като прие, че правилно същите са оставени за сметка на
държавата.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на
присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съответния първоинстанционен съд.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата,
които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът
счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 23.03.2017 г., постановена от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 108-ми
състав по НОХД № 14057/2016 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/