№ 140
гр. Сливен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100188 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба от В. СТ. Д., с която се прави
искане на основание чл. 30 от Закона за закрила на детето, да се прекрати
постановената с Решение № 337 от 28.07.2021 година по гражданско дело №
3158 по описа на РС – Сливен за 2021 година спрямо малолетното дете М В
Д. „Настаняване при роднини и близки, поради отпадане на основанията по
чл. 25 ал. 1 от Закона за закрила на детето и връщане на детето в семейството
на майката В. СТ. Д. с ЕГН ********** и се движи по реда на чл. 28 от
Закона за закрила на детето.
В съдебно заседание майката се явява лично и с пълномощник и
поддържат искането си с молбата.
В съдебно заседание представителят на Дирекция “Социално
подпомагане” Сливен, не оспорва молбата.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Сливен не се представлява
от представител или пълномощник.
Заинтересованите Д. ИВ. КР. и М И К. - баба и дядо на малолетното дете
по бащина линия, се явяват лично и не оспорват молбата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
Майката на малолетната М В Д., родена на 14.05.2010 г., съжителства с
биологичният баща на детето И М П, доста години, но същият починал през
2015 година. Тя продължила сама да се грижа за детето М и за по-голямата
си дъщеря - Г, род. на 19.04.2003 г., но трудно се справяла, както с мъката си
по починалия ми мъж, така и с отглеждането и възпитанието на двете деца.
Постепенно за успокоение била започнала да употребява наркотици и
основно марихуана. Постепенно състоянието й се влошило, започнала да
страда от безсъние и постоянно безпокойство, но въпреки това успявала да се
справя с ежедневните си нужди по отглеждане на децата. Помощ получавала
от майка си Елена Д., но в края на 2020 година същата претърпяла
оперативна интервенция и се наложило Веска да полага сама грижи за М. В
началото на 2021 г. здравословното и психичното й състояние се влошили,
като това нейно състояние се отразило и на детето, поради това същото
заживяло при родителите на баща си - Димитрина и М.К.и, които до тогава
не се интересували от детето. От самото начало семейство К.и забранявало на
детето да контактува с майката, което допринесло още повече да се влоши
нейното психично състояние. Тя ходела до дома им и ги молела да си види
детето, но те й му забранили дори да се обажда по телефона. Когато ги
молела и крещяла пред къщата им, за да се види с детето, макар и за малко, те
се обаждали в полицията. Това се случвало няколко пъти, след което те
подали молба за принудителното й настаняване за лечение в психиатрична
клиника. С Решение № 90/28.06.2021г. по ЧНД № 637/2021г. В.Д. била
настанена за срок от три месеца на лечение в ДПБ - гр. Раднево. По същото
това време Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“ издало Заповед за
настаняването на детето М в дома на горепосочените лица - мярка за закрила
„Настаняване при роднини и близки“, като на 28.07.2021г. с Решение № 337
по гр.д. № 3158/2021г. на РС-Сливен, дъщеря й М В Д. е настанена за
отглеждане в семейството на Марко и Димитрина К.и, самоопределили се за
нейни баба и дядо за срок от 3 години. Майката разбира за Решението, когато
го получила в болницата.
В средата на м. октомври 2021 г. същата била изписана от болницата в
много добро психично състояние, видно от представената по делото епикриза.
През цялото време на престоя, мислела само и единствено за децата си и
чакала с нетърпение да се прибере в Сливен и да прегърне М. Когато се
2
прибрала от болницата, същата научила, че не може да се види и да вземе
детето си при нея. Отишла в Отдел „Закрила на детето“ където заявила
желанието си да се грижа за него, но от там й отговорили, че има Решение на
съда и не може да се грижи за детето.
Молителката сочи, че започнала да си търси активно работа, направила и
ремонт на къщата, в която живеела с М и Г. На този етап все още не си е
намерила работа, но имала финансовата подкрепа на майка си и сестра си,
която живее в Холандия, както и на баща си, който работи и живее във
Франция. Постепенно започнала да разговаря с М по телефона и се оказало,
че на детето също му е много мъчно за майка си и иска да се прибере у тях.
В разговорите им, детето й споделило, че в семейството на т.нар. баба и дядо,
е тормозена. Те я обиждали, наричали майката пред детето с най-различни
обидни думи, не и разрешавали да се обажда на майката, забранявали и да
излиза навън на улицата при другите деца. М е ученичка в пети клас, в Пето
училище и през настоящата учебна година не се справяла изобщо добре, като
успехът и е спаднал много. Майката се опитвала да помага на дъщеря си в
учението, всеки ден по телефона, но било много трудно. Вечер детето
заспивало с разговори с майката по телефона. На 09.12.2021 година В.Д. била
подала молба до Отдел „Закрила на детето“, за да й разрешат да вземе детето
за Коледните и Новогодишните празници. Било й разрешено, и тя през цялото
време била с майка си, сестра си и баба си и била много щастлива. Условията
в дома, били много добри, като детето не било лишено от грижи и любов, и тя
се чувства добре и с желание, дори с нетърпение отишла при тях, но с
нежелание се върнала в дома на К.и, като молела майка си да я вземе за
постоянно при нея. През време на престоя на детето при майка си, то
споделило за отношението на „баба й и дядо й“ към нея, за ежедневните
обиди, за „лошите“ неща, говорени по адрес на майката. Детето споделило
още, че дядо й и е посягал да я удря и скубе и изобщо целият психически
тормоз, на който е подложено детето, което е на 12-тина години. Майката
споделила за това със социалния работник от Отдел „Закрила на детето“,
отговарящ за случая на М и същата, се е обаждала на К.и и за няколко дни
детето имало спокойствие, но след това нещата отново започнали да се
повтарят. Детето настоявало майката да направи всичко възможно и то да се
прибере при нея. Майката се чувствала добре, не употребявала никакви
наркотици. Упорито си търсела работа и била регистрирана в Бюрото по
3
труда. Счита, че е в състояние адекватно да изпълнява родителските си
задължения, а и също нямала търпение да си вземе детето. След излизане от
болницата и след заявка от отдел „Закрила на детето“ същата била насочена
към срещи с психолози от Уницеф. Такива срещи-разговори провеждала
многократно, като според тях тя била в състояние да се грижи за детето и
имала необходимия родителски капацитет.
В изготвен на година социален доклад от ДСП-Сливен е констатирано, че
майката разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и
възпитанието на дъщеря си, както и че същата желае да се грижи за детето.
Видно от представения заключителен доклад от „Център за социална
рехабилитация и интеграция и Синя стая“ между майката и детето има
изградена силна емоционална връзка и не били констатирани преки рискови
фактори, които да се отразят неблагоприятно върху развитието на детето.
Били задоволявани основните потребности на детето и същото заявявало
желание да живее в дома на майка си. Семейство К.и изразявало мнение, че
ще се съобразят със желанието на детето, да живее при неговата майка, но
държат да запазят връзката си с детето.
При изслушването на детето М пред съда, същата заяви желанието си да
продължи да живее при своята майка, както и посочи, че майка му полага
всички необходими грижи за него, помага му с домашните в училище,
прекарва свободното си време с него, като се разхождат в парка, създава му
правила, които трябва да спазва. Детето е категорично, че майка му не
употребява наркотици и алкохол и същата въпреки, че не работи си търси
активно работа. Детето заявява, че обича своята майка и че са преодолели
предишните си проблеми.
По време на изслушването й в съдебно заседание, майката на детето
изрази желание да отглежда детето, както и възможност да полага грижи за
него. Категорично заяви, че е преосмислила своето поведение и че не
употребява алкохол и наркотици, както и че си търси активно работа. Посочи,
че обича своето дете и има силна емоционална връзка с него.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Т и И, които
познават молителката, същата разполага с необходимият родителски
капацитет да отглежда и възпитава детето. Към настоящият момент
молителката е преодолява проблемите, които е имала и не употребява алкохол
4
и наркотични вещества. Свидетелите заявяват, че майката на детето е в
състояние да полага всички необходими грижи за него.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Майката може да осигури на детето спокойна и сигурна среда за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете, разполага с необходимите
битови условия и ще получи подкрепа на майка си и на баща си.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че отглеждането и
възпитаването на малолетното дете, следва да бъде поверено на неговата
майка, която има необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава
малолетно дете, разполага с необходимите условия за отглеждането на детето,
както и с подкрепата на своите близки да отглежда същото. В най-добър
интерес на детето е същото да бъде отглеждано в семейна среда.
Съдът прецени, че е в по-добър интерес на детето всички необходими
грижи, включително свързани и с неговото здраве, да бъдат полагани от
неговата майка, която има и желание, и възможност да ги полага към
настоящият момент.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, от
изслушване на малолетното дете, молителката към настоящия момент не
употребява алкохол и наркотични вещества и е в добро здравословно и
психическо състояние.
С оглед всестранна защита интересите на детето, следва детето да бъде
настанено в семейна среда, която ще бъде осигурена от неговата майка В. СТ.
Д..
Настаняването следва да се извърши, считано от датата на
постановяване на настоящото решение до настъпване на други основания за
изменение или прекратяване на взетата мярка за закрила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 30 във връзка с чл. 29 т.9
във връзка с чл. 28 ал. 1 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА взетата по отношение на малолетното дете М В Д.,
5
родена на 14.05.2010 г. с ЕГН **********, с родители: майка – В. СТ. Д. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Сливен, **** и баща - неизвестен
мярка за закрила „Настаняване при роднини и близки в семейство на Д. ИВ.
КР. с ЕГН ********** и М. П. КР. с ЕГН ********** и двамата с постоянен
и настоящ адрес гр. Сливен, ****, като малолетното дете М В Д., родена на
14.05.2010 г. с ЕГН ********** бъде НАСТАНЕНО за отглеждане в
семейна среда от неговия родител и законен представител В. СТ. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Сливен, ****, при която ще живее и детето
на посоченият адрес.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред СлОС в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6