О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 161 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, във вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на адв. В.Г. като пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, против Разпореждане № 901/03.02.2020 г. по ч.гр.д.
№ 241/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.В.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 345,99 лв., представляваща начислена в издадената крайна фактура №
**********/01.03.2019 г. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги по договор за мобилни услуги от 30.03.2008 г. и ДС от
31.07.2017 г.; договор за мобилни услуги от 29.07.2009 г. и ДС от 02.04.2018
г.; договор за мобилни услуги от 25.07.2014 г. и ДС от 10.06.2018 г. и договор
за мобилни услуги от 20.01.2018 г.; законната лихва върху сумата, считано от
30.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане; 25,00 лв. – държавна такса и
180,00 лв. – адвокатски хонорар.
В
жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и
преграждащо по-нататъшното развитие на производството. Жалбоподателят изразява
несъгласие с изводите на районния съд, че уговорката за заплащане на неустойка
представлява неравноправна договорна клауза, тъй като е уговорена за период от
датата на прекратяване на договора до изтичане на крайния му срок. Навежда доводи,
че от представените в заповедното дело договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях е видно, че неустоечната клауза има различно
съдържание от възприетото в мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй като не
обхваща стойността на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на
срока на договора, а стойността на само 3 месечни такси. Пояснява се, че
неустойката включва и още два компонента, а именно – възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки и разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от потребителя цена при предоставянето му.
Жалбоподателят счита, че неустойката е изчислена, така че операторът да не
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услуга по
сключените договори. Изтъква, че в т. 12 от заявлението изрично е посочено
основанието по т. 11 от договорите с допълнително пояснение, че неустойката е
договорена съобразно новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, които са одобрени с подписана спогодба с
регулиращия орган КЗП на 12.01.2018 г. Посочва, че от съдържанието на договорната
клауза в процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към
тях е видно, че същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия, поради което
не може да се приеме, че е неравноправна поради противоречие с разпоредбите на
ЗЗП и е с необосновано завишен размер. В обобщение жалбоподателят сочи, че
отхвърлителните мотиви на заповедния съд противоречат на изложените в
заявлението твърдения и на представените доказателства, тъй като не е
претендирана неустойка, представляваща всички месечни абонаментни такси,
дължими до изтичането на крайния срок на договора. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка в
размер на 345,99 лв.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и
срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Производството
пред Районен съд – Враца е образувано по заявление
на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против длъжника В.В.Т., ЕГН: **********.
В
т. 9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза на
сумата 345,99 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги. Посочено е, че така претендираните суми произтичат
от договор за мобилни услуги от 30.03.2008 г. и последно подписано към него
допълнително споразумение от 31.07.2017 г., договор за мобилни услуги от
29.07.2009 г. и последно подписано към него допълнително споразумение от
02.04.2018 г., договор за мобилни услуги от 25.07.2014 г. и последно подписано
към него допълнително споразумение от 10.06.2018 г. и договор за мобилни услуги
от 20.01.2018 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т. 12 от заявлението се сочи, че
между страните има сключени четири договора за мобилни услуги, съответно от 30.03.2008
г., 29.07.2009 г., 25.07.2014 г. и 20.01.2018 г.. с избран от длъжника месечен абонаментен
план. Направени са и изменения на договорите за мобилни услуги със сключени към
тях допълнителни споразумения. Посочено е, че месечната абонаментна цена и
месечните лизингови вноски се заплащат от абоната всеки месец, съобразно всички
използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база.
Поддържа се, че абонатът е в неизпълнение, което е ангажирало договорната му
отговорност да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, която неустойка е ограничена до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, а когато е предоставено и устройство за ползване на услуги,
абонатът дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в
брой или съответно обща лизингова цена. Сочи се, че в конкретния случай е
начислена неустойка в издадената крайна фактура № **********/01.03.2019 г. в
общ размер на 345,99 лв., като по договора от 20.01.2018 г. неустойката е в
размер на 27,48 лв., по договора от 29.07.2009 г. е в размер на 234,34 лв., по
договора от 31.07.2017 г. е в размер на 62,46 лв. и по договора от 25.07.2014
г. е в размер на 41,71 лв.
Със
заявлението кредиторът претендира заплащане на сумите: 345,99 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена крайна
фактура № **********/01.03.2019 г.; законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 30.01.2020 г. до окончателното ѝ
заплащане; 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатски хонорар.
Към
заявлението са приложени описаните в него договори, допълнителни споразумения,
Общи условия и фактури.
С
обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Изложени са мотиви, че клаузата за неустойката е
неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, във
вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като заявителят основава претенцията си на
сключените с длъжника договори, които съдържат клауза, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти, дължими до края на този срок, като тази
клауза предвижда кредиторът да получи имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без да се
престира от негова страна и без да е извършил допълнителни разходи по договора.
Посочено е и че е неоснователно искането да се присъди неустойка в размер на
три месечни абонамента, тъй като изначално към датата на сключване на договора
е отсъствало валидно съглашение за заплащане на неустойка, което води до
частична недействителност на сключения договор в тази му част.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Въззивният
съд намира, че при така подаденото заявление не може да бъде извършена преценка
за наличието на неравноправни клаузи в процесните договори, на които да е
основано искането за неустойка.
В
разглеждания случай клаузи за неустойка са предвидени в допълнително
споразумение от 31.07.2017 г. към договор за мобилни услуги от 30.03.2008 г., в
допълнително споразумение от 02.04.2018 г. към договор за мобилни услуги от
29.07.2009 г., в договор за мобилни услуги от 25.07.2014 г. и допълнително
споразумение към него от 10.06.2018 г. и в договор за мобилни услуги от
20.01.2018 г., като всеки от тези договори има за предмет предоставянето на
услуга при определен абонаментен план, а допълнително споразумение от
02.04.2018 г. към договор за мобилни услуги от 29.07.2009 г. и допълнително
споразумение от 10.06.2018 г. към договор за мобилни услуги от 25.07.2014 г. имат
за предмет и закупуването на устройство – мобилен апарат. В договорите е
посочена както лизинговата цена на устройството с абонаментен план, така и
стандартната му цена без абонаментен план.
Неустоечните
клаузи в договорите и допълнителните споразумения към тях са напълно идентични,
като са предвидени варианти за формиране на неустойката в зависимост от това
дали е предоставено или не устройство за ползване на мобилни услуги. Посочено
е, че се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като в допълнително
споразумение от 02.04.2018 г. към договор за мобилни услуги от 29.07.2009 г., в
допълнително споразумение от 10.06.2018 г. към договор за мобилни услуги от
25.07.2014 г. и в договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г. е предвидено, че максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение към тази неустойка потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, при които е
предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена
дължимост и на такава част от разликата между стандартната цена на устройството
/в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на
устройството /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Договорите,
от които заявителят черпи правата си, са четири броя, а допълнителните
споразумения към тях са три броя, но в петитума на заявлението е посочена една
обща цена на претенцията за неустойка, без да е извършена индивидуализация на
претенцията по всеки договор, съответно по компоненти на неустойката. В
обстоятелствената част на заявлението се сочи каква е неустойката по всеки от
договорите, но не са изложени никакви конкретни твърдения как е формирана тя –
само от тримесечния размер на абонаментния план или от тримесечния размер и
разликата между преференциалната цена на устройството и стандартната такава,
или по друг начин. Впрочем, липсва дори формално позоваване на конкретна
разпоредба от договорите или общите условия, на която се основава претенцията
за неустойка. Наличието на такава индивидуализация е било необходимо, както с
оглед формалните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 410,
ал. 2 ГПК, така и с оглед преценката дали искането за който и да е от
компонентите на неустойката, се основава на неравноправна или вероятно
неравноправна клауза от договора или общите условия. При липсата на такава
индивидуализация изводите на заповедния съд, че се претендира присъждане на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора, се явяват необосновани.
Ето
защо въззивният съд счита, че в съответствие с изискванията на чл. 411, ал. 2,
т. 1 ГПК районният съд е следвало да остави заявлението без движение, като даде
указания на заявителя за уточняване на обстоятелствената част и петитума на
заявлението и едва след постъпване на уточненията да извърши преценка по чл. 411,
ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за наличието на противоречие със закона и добрите нрави или
за наличието на неравноправни договорни клаузи. Тези съображения налагат отмяна
на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Районен съд – Враца за
даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на
заявлението.
Предвид
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 901/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 241/2020 г. на Районен
съд – Враца, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата
от 345,99 лв., представляваща начислена
в издадената крайна фактура № **********/01.03.2019 г. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги по договор за мобилни услуги от
30.03.2008 г. и ДС от 31.07.2017 г.; договор за мобилни услуги от 29.07.2009 г.
и ДС от 02.04.2018 г.; договор за мобилни услуги от 25.07.2014 г. и ДС от 10.06.2018
г. и договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г.; законната лихва върху сумата,
считано от 30.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане; 25,00 лв. –
държавна такса и 180,00 лв. – адвокатски хонорар.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за изпълнение на процедурата по чл. 411,
ал. 2, т. 1 ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение /даване на
указания до заявителя да уточни как е формирана претенцията за неустойка по
всеки от договорите/.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.