Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 18.07.2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 374 по описа на РС К. за 2019 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на Й.Й.А.., ЛНЧ **********, гражданин на Република Г. и С.Ф.А.., родена на *** г. в Г., гражданка на Република И., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака между тях, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за това.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 28.05.2003 г. с регистрация за брак № 12 от Службата за гражданско състояние в гр. Р., окръг А. Г., като по време на брака нямат родени деца.
Искат прекратяване на брака, като представят споразумение по чл. 50-51 от СК, с което уреждат отношенията, свързани с прекратяване на брака.
В съдебно заседание молителя се явява лично и с упълномощен представител – адвокат Р. от САК, като молителката се представлява от изрично упълномощен представител – адвокат О. от САК, който представя нотариално заверено пълномощно, в което е възпроизведен и текста на споразумението, представен с исковата молба.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
Компетентността на съда, предвид гражданството на молителите произтича от разпоредбата на чл. 7 от Кодекса за международното частно право, като прилагането на българското право е на основание чл. 29 от кодекса. Компетентността на съда произтича и от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата.
Съгласно посочените разпоредби от кодекса, както и чл. 3 от регламент, определящи възможност за предявяване и на брачни искове и комепетнтост на български съд при обичайно местопребиваване на съпрузите /или един от тях/ в страната, като такива доказателства се установиха за молителя Й.Й.А...
Видно от приложения заверен препис от брачен регистър при Служба по гражданско състояние Р., окръг А. Г. молителите са сключили граждански брак на 28.05.2003 г., който е вписан като Регистрация № 12 на Служба по гражданско състояние Р..
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Съпрузите са постигнали договорки относно личните и имуществени отношения както и по въпроса за фамилното име на молителката.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 15 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част следва да бъде възложена на молителя предвид договорката в споразумението за поемане от негова страна на всички разноски за прекратяване на брака.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Й.Й.А.., ЛНЧ **********,
роден на *** г., гражданин на Република Г. и С.Ф.А.., родена на *** г.,
гражданка на Република И., сключен на 28.05.2003 г. и вписан като Регистрация на
брак № 12 на Служба по гражданско
състояние Р., Г.,
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Й.Й.А..,
ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на Република Г. и С.Ф.А.., родена на
*** г., гражданка на Република И. споразумение, както следва:
1.
Бракът да се
прекрати по взаимно съгласие;
2.
От брака няма
малолетни или непълнолетни деца;Страните нямат семейно жилище;
3.
След развода
жената запазва брачното фамилно име;
4.
След развода
страните не си дължат взаимно издръжка;
5.
Разноските по
делото и държавната такса за двете страни се поемат от Й.Й.А...
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в
размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Й.Й.А.., ЛНЧ **********,
роден на *** г., гражданин на Република Г. да заплати по сметка на РС К. сумата
от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължима част от определената
окончателна държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: