ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. гр. София, 05.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Аделина Иванова
Виктор Б. Чаушев
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600150 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 и чл.248 ал.5 т.4, пр.последно НПК.
Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з.
определение от 02.06.2022г. по НОХД № 2817/21г. по описа на СпНС, 11-ти
състав, с което определение и на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на СП за отстраняване
на констатирани съществени процесуални нарушения.
Съществените процесуални нарушения отразени в проверяваното
определение на първостепенния съд в синтезиран вид се изразяват в следното
:
- липса на подробно описание в обстоятелствената част на процесния ОА
на факти относно формираното намерение у подсъдимия за извършване на
инкриминираното разпоредително действие в полза на „Т. и Т.“ ООД.
- липса на подробно и изчерпателно описание на реализираните от
подсъдимия конкретни действия, посредством които е обективирано всяко
едно от съставомерните изпълнителни деяния, включени в продължаваната
престъпна деятелност по чл.203 ал.1 вр.чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК .
- липса на описани факти, съотносими към очертаната в ОА
категоризация на заплатените СМР, като в тази насока е изложен коментар за
липса на фактическа мотивировка относно ползвания от държавното
обвинение критерий „пазарни цени“ и повторение на определени СМР в
няколко отделни категории, което е оценено от основния съд за недопустимо
и поради това, е квалифицирано за съществено процесуално нарушение.
1
Срещу определението в частта относно чл.248 ал.1 т.3 НПК е подаден
частен въззивен протест с отправено искане за отмяна на същото.Релевират се
доводи за неправилност и незаконосъобразност на отразената в атакуваното
определение аргументация.Твърди се съответствие на ОА със законовите
изисквания на чл.246 ал.2 НПК, като процесното престъпление, ведно с
всички съпътстващи го фактически обстоятелства са достатъчно подробно
описано и съдържат фактическа рамка досежно изискуемите съставомерни
елементи, поради което липсва съзряното от съда съществено процесуално
нарушение
Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и
след като прецени доказателствения материал по делото, намира за
установено следното:
Частният протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен
разследващ орган със специална компетентност по чл.411в НПК, в срока по
чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол.Разгледан по същество, същият се явява основателен.
На първо място АСНС намира за нужно да подчертае от фактическа
страна, че производството по НОХД № 2817/21г. е образувано по повод
депозиран ОА против подс.С. А. с вменено му престъпление по чл.203 ал.1 вр.
чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК – според държавното обвинение, същото е
обективирано на територията на с.С. посредством реализирани пет отделни
деяния по присвояване на конкретизирани по размер парични суми,
собственост на Община С., като тези суми са връчени и поверени на
подсъдимия в длъжностното му качество на кмет на общината.
По същество на процесния спор и съобразявайки както всичко
гореизложено, така и текстовото съдържание на обвинителния титул по
НОХД № 2817/21г., въззивният съд възприема за неправилен изложения от
първостепенния съд краен извод за наличие на съществени процесуални
нарушения.
Касателно визираното първо нарушение за липса на изложени факти
относно формираното намерение у подсъдимия за извършване на
инкриминираното разпоредително действие в чужд интерес и формулирано в
проверяваното определение, като липса на описание „поради каква причина
… подсъдимият е решил подобно нещо“ и липса на изложена „логична
причина за това“ въззивният съд подчертава, че тази констатация не
кореспондира с процесния ОА. В същия се съдържат обстоятелствени данни
за установени „добри отношения“ между подс.А. и управителите на „Т. и Т.“
ООД. Действително тези данни са лаконични, но въпреки това се явяват
достатъчни такива.В същото време и според АСНС, целта на тези данни се
изразява само и единствено във внасяне на по-голяма фактическа
2
изчерпателност, която обаче е несъотносима към процесния спор, доколкото
престъпният състав на чл.201 ал.1 НК включва от обективна страна факта на
разпоредително действие, извършено по отношение на чужди пари, връчени и
поверени на подсъдимия, в съответното му длъжностно качество, а не и
реализирането на горното поведение в чужд интерес.Действително съобразно
изложената в ОА фактическа конкретика, за последица от горното деянието
се сочи настъпването на определено облагодетелстване на търговското
дружество, но същото се явява само един последващ резултат от самото
разпоредително действие, несъотносим по настоящото дело и невключен в
предмет на доказване, очертан в нормата на чл.102 НПК.
На следващо място и АСНС приема за неправилен и извода на
първостепенния съд за липса на дължимото от държавното обвинение
описание на обстоятелства за конкретните обективирани от подсъдимия
действия, посредством които е реализирано съставомерното изпълнително
деяние. Съгласно разп. на чл.201 ал.1 НК, последното се обективира
посредством действието „присвояване“ на визираните в закона чужди
материални блага. В тази вр. в депозирания ОА и за всяко едно от деянията,
включени в продължаваната престъпна деятелност, са изложени факти за
подписване от страна на подсъдимото лице на платежно нареждане, на базата
на което е преведена и съответната инкриминирана парична сума, като
изрично е посочено времето и мястото на реализиране на горното.Т.е. налице
са отразени факти за обективираното от подс.Алибрям поведение,
съпътствани с данни за времева и териториална обвързаност на същото и
поради това, неправилен се явява изводът на СНС за допуснато процесуално
нарушение в тази насока.
В допълнение и за изчерпателност на настоящото изложение съдът
подчертава, че действително в ОА се твърди фактът на извършени от
подсъдимия действия по подписване на определени приемо-предавателни
протоколи, което е квалифицирано от държавното обвинение за изготвяне на
документи с невярно съдържание – това обстоятелство е маркирано и в
протестираното съдебно определение и се твърди, че същото представлява
единственият факт, описващ поведението на подсъдимото лице. Тук отново
Апелативният съд изразява своето несъгласие и в тази насока препраща към
гореизложените доводи за ясно, точно и конкретно описание на
обективираното поведение на подс.А. на петте инкриминирани дати, с което
поведение е реализирано съставомерното изпълнително деяние, според
държавното обвинение.Горното обстоятелство относно изготвените приемо-
предавателните протоколи, квалифицирани за „документ с невярно
съдържание“ би изисквало по-подробно фактическо описание само и
единствено в хипотезата на повдигнато обвинение за извършване на
процесното престъпление „присвояване“ в условията на чл.203 вр. чл.202 ал.1
т.1 НК, а именно ако за реализиране на присвояването е извършено и друго
улесняващо го престъпление, но в конкретния случай липсва тази хипотеза,
поради което и излагането на подробна фактическа мотивировка за
3
улесняващото деяние се явява излишна.
Според първостепенния съд, последното съществено процесуално
нарушение се изразява в липса на описани факти, съотносими към очертаната
в ОА категоризация на заплатените СМР. Тази констатация отново се прима
от АСНС за неправилна и некореспондираща с обвинителния титул - видно
от обстоятелствената част на същия, заплатените СМР са категоризирани в
три отделни групи и още изначално е посочен ползвания от държавното
обвинение критерий за направа на тази категоризация, а именно първата
група касае „неизпълнение СМР“, втората група касае „СМР на завишени
цени, които въобще не са предвидени в офертата и договора“ и третата група
„СМР на завишени цени, предвидени в офертата и договора“.Тези критерии
са сочени за обвързващи такива и са характерни за всяка една от дейностите,
включени в съответната група.Т.е. това описание е достатъчно такова и то
отразява възприетото от държавното обвинение становище за установената
фактическа обстановка, като повече пояснения са излишни – уточнена е всяка
една от дейностите, включени в съответната група с посочване конкретния
размер на заплатената цена, като сумарно стойността на присвоената сума се
образува от цената за всяка една от сочените дейности. Тук съдът подчертава,
че наведените в тази вр. доводи в проверяваното определение са
изключително лаконични и лишени от съдържание – твърди се, че не е
посочена „причината“ за очертаната категоризация (което не съответства на
ОА, тъй като ясно са отразени горните критерии) и че „не става ясно … въз
основа на какви доказателствени източници е прието, че всяка една от
изброените дейности попада в конкретната категория“, като горното
мотивира становището на основния съд за възпрепятстване ефективното
реализиране правото на защита. В контекста на последното е нужно да се
отбележи, че конкретните доказателствени източници не са включени в
обхвата на обстоятелствено описание съгл. чл.246 ал.2 НПК, респ. тяхното
непосочване в ОА е излишно и не представлява съществено процесуално
нарушение по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК – с ОА се развива в цялост
обвинителната теза и подсъдимият следва да притежава знание за
престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, което включва
знание за всички съставомерни елементи; със самите доказателствени
източници подсъдимият има право да се запознае както в хода на ДП (при
предявяване на разследването по реда на чл.227 НПК), така и в последствие в
хода на съдебното производство, като описанието на същите в списъка към
ОА е желателен, но липсата на такъв не може и не следва да се приема за
съществено процесуално нарушение.
В контекста на горното и доразвивайки тезата си за наличие на
съществени процесуални нарушения при описанието на СМР,
първостепенният съд, излага коментар за липса на фактическа мотивировка
относно ползвания от държавното обвинение критерий „пазарни цени“ и
повторение на определени СМР в няколко отделни категории.В тази вр. и на
първо място се отбелязва, че понятието „пазарна цена“ действително
4
нееднократно е използвано в обстоятелственото описание и то в смисъл на
направена съпоставка на заплатената цена за определени СМР с установената
пазарна такава (напр. л.7 от ОА – за СМР „доставка и монтаж ПВЦ тръби …
единична цена 66,45 лв./м. при пазарна цена 21,60лв./м.“). Според АСНС, в
ОА е излишно да се уточнява какъв е критерият и съдържанието на понятието
„пазарни цени“; ОА следва да носи описание на факти, а в конкретния случай
и според обстоятелственото изложение, държавното обвинение приема за
обективен факта, че заплатените цени за изброените СМР не съответстват на
пазарните такива и за онагледяване на този си фактически извод сочи и
размера на конкретните цени.Т.е. в случая ОА съдържа факти и това е
достатъчно, според въззивния съд.
Изложеният от СНС извод за повторение на определени СМР в няколко
отделни категории също не кореспондира със съдържанието на процесния ОА
– напр. действително по договор № 37/17г. в категорията „неизпълнени СМР“
в т.18 се сочи „демонтаж тротоарна и бетонова настилка … неизпълнени
79,36 кв.м.“, като в категорията „СМР на завишени цени, които не са
предвидени в договора и офертата“ в т.1 фигурира „демонтаж тротоарна и
бетонова настилка … изпълнени 51кв.м.“ (л.7 от ОА), респ. в случая се касае
за една и съща по вид дейност, но тази дейност касае различна територия и
различен обект, уточнен само по своята обхватност, а именно в първия случай
същата въобще не е изпълнена по отношение на 79,36 кв./м., а във втория
случай тази дейност е изпълнена относно 51 кв./м., но е заплатена на
завишени цени.Т.е. независимо, че описаните СМР са еднотипни, то
доколкото същите касаят отделни обекти, въобще не може да се говори за
преповтаряне и това касае всички останали примери, посочени в мотивната
част на атакуваното определение, като съдът приема за излишно да описва
всяка една от тях.
При всички гореизложени доводи, АСНС приема за неправилен отразения
в протестираното определение на СНС извод за наличие на съществени
процесуални нарушения, доколкото процесният ОА носи изискуемото съгл.
чл.246 ал.2 НПК съдържание - описани са факти, съотносими към
съставомерните елементи на процесното престъпление и именно тези факти
подлежат на доказване в хода на съдебното следствие. Наличието на
фактическа обоснованост на обвинителния титул дава възможност за
ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимото лице, респ.
липсват твърдените от първостепенния съд съществени процесуални
нарушения .
При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.249
ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК, АСНС
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 02.06.2022г. по НОХД № 2817/2021г. по описа
на СНС, 11-ти състав, с което е прекратено съдебното производство по делото
и същото е върнато на СП.
и вместо това
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
ВРЪЩА делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6