№ 2474
гр. *, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110113403 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: град *,
срещу „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *“, ул. „*,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ
размер на 4 847,52 лева, включваща: сумата от 4 021,15 лева, представляваща главница по
Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 лева - договорна лихва за
забава за периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 лева - наказателна лихва за
просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.06.2009 г. до окончателно
изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 лева - държавна такса по ч.гр.д. №
6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав, както и сума в размер на 327,53 лева -
адвокатско възнаграждение, предмет на изпълнително дело № 20117180401291 по описа на
ЧСИ *, рег. № 718 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд - *, 7 състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд - * ищецът е осъден да заплати на „*” АД
сума в общ размер на 4 847,52 лева, от които: сумата от 4 021,15 лева, представляваща
главница по Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 лева -
договорна лихва за забава за периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 лева -
наказателна лихва за просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считана от датата на подаване на заявлението -
24.06.2009 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 лева -
държавна такса по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав; както и сума
в размер на 327,53 лева - авокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен
лист от 30.06.2009 г.
Твърди се, че срещу ищеца първоначално било образувано изпълнително дело при ЧСИ
1
*, с рег. № 714 на КЧСИ под № 403/2009 г. с взискател: „*” АД, ЕИК *. На следващо място,
се твърди, че делото било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при
ЧСИ * с рег. №718 на КЧСИ, с район на действие ОС – * и образувано под №
20117180401291 по нейн опис. Сочи се, че впоследствие дългът бил прехвърлен на
настоящия ответник, който бил конституиран по изпълнителното дело.
Изложени са твърдения, че след 04.12.2012 г., когато е бил наложен запор на банкови
сметки на длъжника, не са били поискани и извършени изпълнителни действия, като с
Постановление от 18.04.2022 г. съдебният изпълнител е прогласил настъпилата перемпция и
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратил изпълнителното дело. Настоява се, че
вземанията са погасени по давност.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищецът, чрез
процесуалния си представител, излага твърдения за наличие на предпоставките за уважаване
на предявения иск. Претендират се сторените в производството съдбно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва недължимостта на вземанията по издадения изпълнителен титул по описа на
Районен съд - *.
Твърди се, че към датата на завеждане на настоящото производство не са настъпили 5
години, в който срок задължението да се погаси по давност, с оглед направеното от ищеца
волеизявление за влизане в сила на процесната заповед за изпълнение на 15.02.2019 г. Сочи
подробно съдебна практика на ВКС в подкрепа на изложените твърдения от негова страна,
че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Твърди се, че
перемпцията е имала значение досежно давността при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Позовава се на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като се позовава и
на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно действията,
прекъсващи давността.
Твърди се в отговора на искова молба, че с последната ищецът не оспорва
неизпълнението си по сключен договор за кредит, респ. по издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на
притезателно право на принудително изпълнение, като същевременно навежда твърдения за
обратното.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на
изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след
посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто
именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност.
Не е спорно между страните, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд - *, 7 състав, ищецът е осъден да заплати на
„*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. ”*, сума в общ размер на 4
2
847,52 лева, включваща: сумата от 4 021,15 лева, представляваща главница по Договор за
кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от 404,05 лева - договорна лихва за забава за
периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 лева - наказателна лихва за
просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.06.2009 г. до окончателно
изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 лева - държавна такса по ч.гр.д. №
6642/2009 г. по описа на Районен съд – *, 7 състав, както и сума в размер на 327,53 лева -
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 30.06.2009 г.; че
срещу ищеца било образувано изпълнително дело при ЧСИ *, впоследствие прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ *; както и че впоследствие дългът е
прехвърлен на настоящия ответник, който бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело.
Горното се установява и от приобщеното по делото в цялост изп.д. № 20117180401291
по описа на ЧСИ *, рег. № 718 на КЧСИ, и по-конкретно от съдържащите се в същото
Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд – *, 7 състав,
Молба вх. № */15.07.2009 г. от „*“ АД до ЧСИ *, № 714 КЧСИ, за образуване на
изпълнително дело срещу С. В. Г. по горния изпълнителен лист, Молба вх. № */08.06.2018 г.
до ЧСИ *, № 718 КЧСИ, от „*“ ЕООД за конституиране на дружеството в качеството му на
цесионер като взискател по изп.д. № 1291/2011 г.
Съгласно Постановление за перемпция от 18.04.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, ЧСИ *, № 718 КЧСИ, е прекратила производството по изпълнително дело №
20117180401291.
Според даденото разрешение в т. 10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от Постановление за перемпция от 18.04.2022 г., датата на последното
изпълнително действие по изп.д. № 1291/2011 г. - запор на банкови сметки е 04.12.2012 г. В
случая не може да се приеме обаче, че погасителната давност е започнала да тече от тази
дата, тъй като, както е прието с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, постановеното с т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отпадане на
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие занапред и започва да се прилага от
датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. - 26.06.2015 г. Т. е., към 04.12.2012 г. все още са
действали постановките на ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно които давността не тече
докато трае изпълнителното производство.
Същевременно, доколкото изпълнителното производство е прекратено поради
перемпция две години след последното изпълнително действие по силата на закона (чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК), независимо дали за това е издаден акт на съдебния изпълнител или не, в
случая следва да се приеме, че изп.д. № 1291/2011 г. е прекратено поради перемпция на
04.12.2014 г., като именно това е датата, от която е започнала да тече погасителната давност.
Настоящият съдебен състав намира, че последната не е прекъсната с молбата на „*“
ЕООД за конституирането му като взискател по делото, тъй като видно от молба вх. №
*/08.06.2018 г., в нея не е посочен изпълнителен способ - извършването на справки относно
наличие на банкови сметки на длъжника не е изпълнително действие, съгласно мотивната
част на т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки указаната на ответника
доказателствена тежест в настоящото производство, не бяха ангажирани доказателства за
извършени изпълнителни действия след конституирането на „*“ ЕООД по изпълнителното
дело, като извършването на такива действия не се и твърди от ответника.
С оглед на изложеното, към датата на предявяване на настоящия иск - 16.10.2023 г.
3
петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла, поради което предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство. Сторените и
претендирани такива са в общ размер на 997,90 лева, от които: 193,90 лева – държавна такса,
24 лева – такса за изготвяне на препис от изп.д. № 1291/2011 г. по описа на ЧСИ *, № 718
КЧСИ, и 780 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение /заплащането на което се доказва от
представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло
заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер на разписка,
съгласно разрешенията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г./
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат, което съдът намира за неоснователно,
с оглед размера на предявения иск и предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С. В. Г. ,
ЕГН **********, с адрес: град *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „*” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град *, Район *“, ул. „*, сума в общ размер на 4 847,52
(четири хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки) лева,
включваща: сумата от 4 021,15 (четири хиляди двадесет и един лева и петнадесет стотинки)
лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия № * от 04.06.2007 г.; сумата от
404,05 (четиристотин и четири лева и пет стотинки) лева - договорна лихва за забава за
периода от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г.; сумата от 6,16 (шест лева и шестнадесет стотинки)
лева - наказателна лихва за просрочени главници от 19.11.2008 г. до 22.06.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
24.06.2009 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 88,63 (осемдесет
и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева - държавна такса по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по
описа на Районен съд – *, 7 състав, както и сума в размер на 327,53 (триста двадесет и седем
лева и петдесет и три стотинки) лева - адвокатско възнаграждение, предмет на изпълнително
дело № 20117180401291 по описа на ЧСИ *, рег. № 718 на КЧСИ, образувано въз основа на
Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6642/2009 г. по описа на Pайонен съд – *, 7 състав,
поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *“,
ул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г. , ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 997,90
(деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки) лева – разноски за
настоящото производство, от която: 193,90 (сто деветдесет и три лева и деветдесет
стотинки) лева – държавна такса, 24 (двадесет и четири) лева – такса за изготвяне на препис
от изп.д. № 1291/2011 г. по описа на ЧСИ *, № 718 КЧСИ, и 780 (седемстотин и осемдесет)
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5