Разпореждане по дело №264/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

10153

Година

21.12.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.16

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Б. Б. П., ЕГН [ЕГН], против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Г. Д..

Навежда се в молбата, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника. Навежда се, че ищецът е работил на длъжността "", с трудово възнаграждение в размер 0 лева, като със Заповед № / г. трудовия договор с работодателя беше прекратен.

Навежда се, че основно задълженията по договора били извършването на автомобилни превози в страната и в чужбина с МПС - товарен автомобил, собственост на работодателя. Твърди се, че на г. до г. ищецът е бил командирован от работодателя си веднъж зад граница, управлявайки предоставеният ми от [фирма] товарен автомобил, марка „И.", с per [рег.номер на МПС] , с полуремарке, марка „Ш.", с per [рег.номер на МПС] , за период от 68 дни. Навежда се, че през този период осъществявал вътрешнообщностни курсове, със задача превоз на стоки и товари, като бил откаран от друг работник до [населено място] (), където ми е предаден товарния автомобил. Твърди се, че работодателят не е изплатил дневни пари за извършената от ищеца задгранична командировка, като неизплатеното обезщетение по чл.215 КТ е в размер общо на 4050,00 лева. Тази сума е формирана от сбора на неизплатените от работодателя дневни пари, за общо 68 дни зад граница, с маршрут на командировката и времетраене както следва: - от г. до г. (за период от 68 дни), със задача доставка на стоки с товарен автомобил марка „И.", с per [рег.номер на МПС] , с полуремарке, марка „Ш.", с per [рег.номер на МПС] , по маршрут – Б. (Б.) - С. (Г.) - Гриломо Абадесе (Италия) - Бофалора Вичино (Италия) – Цужионо (Италия) - Ла Бруфир (Франция) – Клерак (Франция) – Априлия (Италия) – Н. (Италия) – Трелазе (Франция) – Нерсак (Франция) – Г. (Италия) – О. (Италия) – Оиннакс (Франция) – Р. (Франция) – Тааструп (Д.) – Оденезе (Д.) – Лабастиде (Франция) - С. Гауденс (Франция) - Б. А Моцано (Италия) – Луната (Италия) - С. ЗИ Мадразес (Франция) - С. лазар (Франция) - С. В. Д. Хор (Испания) – Орера (Испания) – Тревоукс (Франция) - С. Вулбас (Франция) - Шасене Ду Пойту (Франция) – Сайлат (Франция) - Сайнт Лаурент Сър Г. (Франция) - Сайнт Ж. (Франция) - Касалето Лодижиано (Италия) - Филаго Б. (Италия) - С. (Гърция) – Б. (БЪЛГАРИЯ).

Навежда се, че дневните пари не са изплатени в срок, то работодателят дължи и мораторна лихва върху сумата от лева, възлизаща на обща стойност от лева, считано от г. до депозирането на исковата молба.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата от лв., представляваща неплатени дневни пари за командироване в чужбина за 68 дни за периода от г. до г., както и сумата в размер на лв., представляваща мораторна лихва за периода от г. до г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – г., до окончателното изплащане на същите, ведно със сторените по делото деловодни разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове иск. Навежда се, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми, като оспорва и размера на претендираните задължения. Не се оспорва, че ищецът е бил зает по трудово правоотношение с ответника, считано от год. до год. и заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил, международни превози". Договореното му месечно възнаграждение възлизало в размер на лв., съгл. допълнително споразумение от год. Навежда се, че длъжността на ищеца предполага извършването на товарни превози в чужбина, поради което в случая приложима се явява Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Не оспорва ответника факта, че лицето е било командировано в чужбина, като е изпълнявал трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил извън границите на страната, като след прекратяване на трудовият му договор на лицето били изплатени, както полагащото му се месечно възнаграждение, така и дължимите му командировъчни пари на ден. Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. С Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в чл. 31, ал 1 е посочено, че персоналът на сухоземните транспортни средства, получават командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно това приложение - т. 1 - касаеща шофьори и стюардеси при автомобилни превози /редакция Дв.бр.98/2007г./, командировъчните пари на ден са в размер до 27 евро. При тези данни се оспорва претенцията на ищеца, че следва да се заплащат по 27 евро на ден командировъчни, тъй като са необосновани, както и същите са изплатени напълно и изцяло. Ответникът не оспорва факта, че П. по време на изпълнение на трудовите му задължения е управлявал Товарен автомобил - Марка И. с per. [рег.номер на МПС] и полуремарке Ш., с per. [рег.номер на МПС] , като на служителя са изплащани суми за периода от датата на командироването му - год. до год., както следва: - 100 евро,(с левова равностойност 195.58 лв.), съгласно ордер, лично подписан от него на 31.08.2012 год.; - 20 лв. съгласно ордер, лично подписна от него на 31.08.2012 год.; - 121.61евро (с левова равностойнос‗ 237.82лв.), съгласно ордер, лично подписан от него на 09.11.2012 год., целият за сумата от 200 евро, но след приспадане на дължимото възнаграждение с получен остатък от 64.54 лв.(равняващ се на 33 евро). Твърди се, че политиката на дружеството е такава, че през периода на трудовата му заетост на служителя са предоставени два броя дебитни карти, с инкрустиран върху всяка една от тях регистрационният номер на превозното средство, което служителят е управлявал, служебен телефон и ключове от превозните средства. Картите, които са предоставени на ищеца са с номера: за превозно средство е per. [рег.номер на МПС] и номер за превозно средство с per. [рег.номер на МПС] , като банковата сметка, по която са превеждани средства за тези две карти е .

Твърди се, че в конкретния случай за спорния период от 68 дни на лицето са изплащани парични средства по тези карти, което се установява и от приложената по делото справка, издадена от [фирма] е видно, че от същата са усвоени средства, както следва: на 03 09 2012 год. - 100 евро; на 11.09.2012 год. - 50 евро; на 24..09.2012 год. - 100 евро; на 09.10.2012 год. - 100 евро; на 12.10.2012 год. - 100 евро; на 05.11.2012 год. - 250 евро.

След завършване на курса и отчитане на направените разходи за гориво, пътни такси и се изготви отчет, в който конкретно се изчислява размера на оправданите разходи и размер на дължимото обезщетение за командироване. От този отчет е видно, че по време на курса на П. са изплатени суми в общ размер на 1920.29 лв., а извършените от него разходи, съгласно представените от него документи са в размер на 422.20 лв., като се прави извод, че 1498.09 лв. са част от командировъчното обезщетение на ищеца. Останалата част от 2 092.81 лв. са му изплатени при получаване на отчета на 22.11.2012 год. Предвид това, че като страните по трудовото правоотношение не са уговорили заплащане на трудово възнаграждение, различно от посоченото в трудовия договор, то изплатените РКО суми и изтеглените суми от него от предоставените му дебитни карти са именно суми за командировъчни за работа извън пределите на РБългария.

Твърди се, че на год. ищецът собственоръчно е изписал името си и се е подписал, в графа „Получил отчета" за период от - год., с което фактически е признал че е получил всичките му дължими суми, вкл. и полагаемите му се командировъчни за работа извън пределите на РБългария, което обуславя неоснователност на иска. Оспорва се и претенцията за лихва, тъй като процесните суми са изплатени. На второ, място, забавата на длъжника настъпва след покана, тъй като падежа не е установен в закона, поради което и с оглед липсата на покана от ищеца, обуславя неоснователност на иска за лихви.

В съдебно заседание, ищеца редовно призован не се явява лично, за него процесуален представител, като поддържа напълно направените в исковата молба твърдения.

В съдебно заседание, ответника редовно призован не се явява, за него се явява процесуален представител, който оспорва иска като неоснователен, позовавайки се на посочените в отговора на исковата молба положения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

От представения Трудов договор се установява, че ищецът е бил назначен в ответното търговско дружество на длъжност "", считано от г., на пълен работен ден - 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 414 лв., със срок на изпитване.

Със Заповед № / г. на управителя на ответното дружество трудовият договор е прекратен на основание чл. 71 КТ, считано от г.

От пътен лист № се установява, че от г. е извършен международен превоз с автомобил марка „И.“ рег. [рег.номер на МПС] , от лицето Б. П., като превоза е приключен на г.

От пътен лист № се установява, че от г. е извършен международен превоз с автомобил марка „И.“ рег. [рег.номер на МПС] , от лицето Б. П., като превоза е приключен на г.

От заповед за командироване № / г. се установява, че Б. П. е командирован за периода от г. до г. до ЕС с маршрут България, страни от ЕС и България, с камион марка „И.“ рег. [рег.номер на МПС] , като целият срок на командировката е 68 дни, с право на дневни пари в размер на 27 евро.

От заповед за командироване на шофьори се установява, че Б. П. е командирован за периода от г. до г. до ЕС, с камион марка „И.“ рег. [рег.номер на МПС] ,

От приетите по делото ЧМР се установява, че за периода от г. до г., Б. П. е извръшвал превоз на стоки на територията на страни от ЕС, без да се връща в България, като е доставял товари до С. (Гърция) - Гриломо Абадесе (Италия) - Бофалора Вичино (Италия) – Цужионо (Италия) - Ла Бруфир (Франция) – Клерак (Франция) – Априлия (Италия) – Н. (Италия) – Трелазе (Франция) – Нерсак (Франция) – Г. (Италия) – О. (Италия) – Оиннакс (Франция) – Р. (Франция) – Тааструп (Д.) – Оденезе (Д.) – Лабастиде (Франция) - С. Гауденс (Франция) - Б. А Моцано (Италия) – Луната (Италия) - С. ЗИ Мадразес (Франция) - С. лазар (Франция) - С. В. Д. Хор (Испания) – Орера (Испания) – Тревоукс (Франция) - С. Вулбас (Франция) - Шасене Ду Пойту (Франция) – Сайлат (Франция) - Сайнт Лаурент Сър Г. (Франция) - Сайнт Ж. (Франция) - Касалето Лодижиано (Италия) - Филаго Б. (Италия) - С. (Гърция).

От заключението на икономическата експертиза, извършила проверка в счетоводството на ответното дружество, се установява, че за времето на трудовия договор на ищеца – от г. до г. са начислени, осчетоводени и платено от ответника командировъчни пари за 68 дни командировка в чужбина, по 27 евро на ден, което прави общо 1836.00 евро, които се равняват на 3590.90 лв. Установява вещото лице, че неплатения остатък за командировъчни е в размер на 131.51 лв., като лихвата за тази сума е в размер на 37.38 лв.

Съдът намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие заключението на изслушаната СИЕ на Ч., неоспорено от страните.

Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор, поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи относно основателността на исковите претенции.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета- по първия иск, това е спорното материално право на работника на вземане на дневни пари при командироване в чужбина, която правна квалификация е чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с , по втория иск е правото на вземане за лихва за забава, която правна квалификация е чл. 86 ЗЗД, по третия иск - правото на работника на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.

Съгласно чл. 121 КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, т.е. командировката е изпълнение на определената трудова функция на работника или служителя извън мястото на постоянната работа. Командировъчните плащания са предназначени да възстановят на работника финансовите разходи, с които е свързано придвижването и пребиваването му в друго населено място. Възстановяването им е неизменна част от "нормалните условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение", чието осигуряване е основно задължение на работодателя, съгласно чл. 127 КТ.

Установява се от представените писмени доказателства и приетата счетоводна експертиза, че ищецът е работил при ответника на длъжността "", като в изпълнение на трудовите си задължения е извършвал международни пътувания до страни в ЕС. Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза, се установява, че ищецът е извършвал пътувания до страни от ЕС, без да се връща в България, за срок от 68 дни, който факт не се оспорва от ответника.

Съгласно чл. 215 КТ, при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерски съвет. В рамките на законовата делегация е издадена Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която съдът намира да е приложимият за настоящия правен спор нормативен акт. Неоснователен е доводът на ищецът, че дължимите му се обезщетения при командироване следвало да се определят по реда на Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП), и че на ищеца се полагали командировъчни в размер на 4550 евро. Цитираната Наредба на министъра на финансите (необнародвана) е отменена по силата на §1, т.1 от ПЗР на Постановление № 115 на Министерския съвет от 03.06.2004 г. за приемане на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ бр.50/11.06.2004 г.), с която е отменено ПМС № 40 от 1987 г.

Поради изложеното размерът на дължимото командировъчно плащане следва да се определи на база сумите, посочени в НСКСЧ. Вторият спорен между страните въпрос е, дали следва да се приложи чл. 31, ал.1 от НСКСЧ или чл. 21 НСКСЧ.

Съгласно чл. 31, ал.1 от НСКСЧ, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, а съгласно чл. 21 НСКСЧ когато в изпълнение на служебните си задължения лицето престоява в чужда съседна държава под едно денонощие и не по-малко от четири часа, дължимите командировъчни пари са в размер на 35 на сто от дневните пари за съответната държава. Анализът на тези разпоредби налага извод, че същите не се изключват, а се прилагат спрямо персонала на сухоземните транспортни средства според броя часове, прекарани на територията на чуждата държава, и според местонахождението на държавата /съседна или не/. Т.е. служителят може да има право на командировъчни пари както по чл. 31, така и по чл. 21 НСКСЧ с оглед продължителността на доказания престой. Поради това не всички часове, прекарани от персонала на транспортното средство в пътуване, се явяват командировка, а само тези часове, в които пътуването се осъществява след границата на чуждата държава и то поради изричната разпоредба на НСКСЧ /при липса на тази уредба не би било командироване и пътуването в чужбина/. Или, ако ищецът е бил командирован в съседна на Република България страна за по-малко от 4 часа на денонощие, то той няма право на командировъчни пари.

В случая се установява от писмените доказателства, удостоверяващи час на излизане и час на влизане при извършените транспортни курсове от ищеца, който от г. до г. е бил командирован от работодателя си веднъж зад граница, управлявайки предоставеният товарен автомобил, марка „И.", с per [рег.номер на МПС] , с полуремарке, марка „Ш.", с per [рег.номер на МПС] , за период от 68 дни, като през този период е осъществявал вътрешнообщностни курсове, със задача превоз на стоки и товари, с маршрут на командировката и времетраене както следва: - от г. до г. (за период от 68 дни), със задача доставка на стоки с товарен автомобил марка „И.", с per [рег.номер на МПС] , с полуремарке, марка „Ш.", с per [рег.номер на МПС] , по маршрут – Б. (БЪЛГАРИЯ) - С. (Гърция) - Гриломо Абадесе (Италия) - Бофалора Вичино (Италия) – Цужионо (Италия) - Ла Бруфир (Франция) – Клерак (Франция) – Априлия (Италия) – Н. (Италия) – Трелазе (Франция) – Нерсак (Франция) – Г. (Италия) – О. (Италия) – Оиннакс (Франция) – Р. (Франция) – Тааструп (Д.) – Оденезе (Д.) – Лабастиде (Франция) - С. Гауденс (Франция) - Б. А Моцано (Италия) – Луната (Италия) - С. ЗИ Мадразес (Франция) - С. лазар (Франция) - С. В. Д. Хор (Испания) – Орера (Испания) – Тревоукс (Франция) - С. Вулбас (Франция) - Шасене Ду Пойту (Франция) – Сайлат (Франция) - Сайнт Лаурент Сър Г. (Франция) - Сайнт Ж. (Франция) - Касалето Лодижиано (Италия) - Филаго Б. (Италия) - С. (Гърция) – Б. (БЪЛГАРИЯ). От заключението на вещото лице, преценено с писмените доказателства се установи еднозначно и категорично, че неплатения остатък за командировъчни е в размер на 131.51 лв., като лихвата за тази сума е в размер на 37.38 лв.

Съгласно чл. 31, ал.1 от НСКСЧ, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, а съгласно чл. 21 НСКСЧ когато в изпълнение на служебните си задължения лицето престоява в чужда съседна държава под едно денонощие и не по-малко от четири часа, дължимите командировъчни пари са в размер на 35 на сто от дневните пари за съответната държава. Анализът на тези разпоредби налага извод, че същите не се изключват, а се прилагат спрямо персонала на сухоземните транспортни средства според броя часове, прекарани на територията на чуждата държава, и според местонахождението на държавата /съседна или не/. Т.е. служителят може да има право на командировъчни пари както по чл. 31, така и по чл. 21 НСКСЧ с оглед продължителността на доказания престой. Поради това не всички часове, прекарани от персонала на транспортното средство в пътуване, се явяват командировка, а само тези часове, в които пътуването се осъществява след границата на чуждата държава и то поради изричната разпоредба на НСКСЧ /при липса на тази уредба не би било командироване и пътуването в чужбина/. Или, ако ищецът е бил командирован в съседна на Република България страна за по-повече от 4 часа на денонощие, то той има право на командировъчни пари в размер на 27 евро на ден, ако е шофьор. В настоящия случай ищецът е бил командирован за 68 дни в страни от ЕС, поради което следва да получи командировъчни в размер на 1836.00 евро. С оглед обстоятелството, че не са платени на ищеца сумата в размер на 131.51 лв. командировъчни са процесния период, то иска над този размер се явява неоснователен.

С оглед изложеното предявеният иск за лихви се явява основателен до размер от уважената главница, като размер а е 37.38 лв., като над този размер е неоснователен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „“ № , представлявано от Г. Д., да заплати на Б. Б. П., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 131.51 лв. (сто тридесет и един лева и 51 стотинки), представляваща неплатени дневни пари за командироване в чужбина за 68 дни за периода от г. до г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – г., до окончателното изплащане на същите, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „“ № , представлявано от Г. Д., да заплати на Б. Б. П., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 37.38 лв. (тридесет и седем лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от г. до г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – г., до окончателното изплащане на същите, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „“ № , представлявано от Г. Д., да заплати на Б. Б. П., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 13.00 лв. (тринадесет лева), представляваща разноски за адвокат, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Б. Б. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „“ № , представлявано от Г. Д., сумата в размер на 483.78 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща разноски за адвокат, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „“ № , представлявано от Г. Д., да заплати по сметка на РС - Б., сумата в размер на 60.00 лв. (шестдесет), от които 50 лв. представляваща разноски държавна такса и 10 лв. за адвокат, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: