Решение по дело №2746/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  649/8.4.2020г.               Година  2020,            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ отделение, VІІ състав

 

   на 13.01.2020 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

 

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 2746 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

 

                 Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

            Жалбоподателят Х.М.Б. с адрес *** е ос­порил Ревизионен акт (РА) №Р-16001618006429-091-001 от 27.05.2019г., издаден от В.А.– На­чал­ник сектор, възложила ревизията, и В.Г.– главен инспек­тор по приходите - Ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, в ЧАСТТА, потвърдена с Решение №440 от 26.07.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”) -  Плов­див, с който на жалбоподателяе начислен допълнително ДДС за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2017г. в общ размер на 33 744лв., ведно с прилежащите лих­ви в общ размер на 6 402,19лв. и са определени дължими суми за довнася­не за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 665,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 139,99 лв. и за 2017г. в размер на 2 020,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220,08лв. и дължими суми за ЗОВ, как­то следва: за 2016г. ДОО в размер на 776,41лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 192,51лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 303,29лв., ведно с прилежа­щите лихви в размер на 75,19лв. и за 2017г. ДОО в размер на 2 540лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 332,27лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 920,29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 120,41лв.

Жал­бо­подателят, счита, че актът е неправилен и незаконосъобразен, като конкретни доводи са подробно изложени в жалбата. Според него, не е из­вършвал независима икономическа дейност, тъй като е действал като изпъл­нител по договори с предмет дистрибуция на стоки с възложителите „Алма Би 83“ЕООД, „Ивовконструкшън 90“ЕООД и „Николаев груп“ЕООД. На възложи­тели­те са извършени насрещни проверки, при които са представени договори, приемо – предавателни протоколи, ПКО, служебна бележка и сметки за изпла­тени суми. Представят се и документи за закупуване на стоките, транспортира­нето им, информация за клиенти и друга търговска документация. Иска се от­мяна на обжалвания ревизионен акт.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП”– Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Я., счита същата за не­ос­нователна, и моли съда да я отхвърли. Пре­тендира присъж­дане на юрискон­сул­тско възнагражде­ние.

Пловдивският административен съд, в настоящия  си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, нами­ра за установе­но следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е пот­върдил в обжалваната част, предмет на настоящото съдебно произ­водство. Така постановеният от Директора на Ди­рекция “ОДОП” – Пловдив ре­зул­­тат и подаването на жалбата в рамките на пред­­видения за това преклузивен проце­суален срок, налагат извод за нейната про­цесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията е предхождана от две проверки за установяване на факти и обстоятелства, документирани съответно с протоколи №№ П-16001617179186-073-001/19.03.2018г. и П-16001618138053-073-001/27.09.2018г. Събраните при проверките доказателства са надлежно приобщени към доказателствения мате­риал на ревизионното производство.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001618006429-020-001 от 24.10.2018г., издадена от В.А.– Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателяс предмет данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и вноски за ЗОВ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Определен е краен срок на ревизион­ното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което направено лично на Б. на 16.11.2018г. (разписка на л. 1160). Със ЗИЗВР № Р-16001618006429-020-002/15.02.2019г. срокът на ревизията е продължен до 16.04.2019г.

В срока по чл. 117 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад (РД) №Р-1600 **********-092-001/30.04.2019г.,против констатациите в който е подадено въз­ражение, без приложени към него писмени доказателства. Възражението е обсъ­дено от органите по приходите, оправомощени да издадат обжалвания РА, и е намерено за неоснователно. Въз основа на констатациите в РД е издаден ревизионен акт №Р-16001618006429-091-001/27.05.2019г., предмет на настоя­що­то производство, с който на Х.Б. са определени допълнително да­нъчни задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви.

Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред пред Дирек­тор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, който със своето решение под № 440/ 26.07.2019г. е намерил жалбата за частично основателна го е отменил в частта на допълнително определените вноски за ЗО за 2016г. в размер на 485,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 120,30лв. и за 2017г. в размер на 1 472,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 192,63лв. В останалата си част, ревизионният акт, предмет на настоящото съдебно производство, е пот­върден от горестоящия административен орган.

По делото са приети заверени копия на Заповед №РД-09-1 от 03.01. 2017г. и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП –  Плов­див, с които са делегирани право­мощия за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на конкретно посочени органи по приходите, заемащи длъжност „началник сектор“ в отдел „Ревизии“, както и са определени конкретни длъжностни лица да изпълняват функциите на ръководители на екипи в Дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив.Приети са и удостоверения за валидни електронни подписи на органа по приходите, възложил ревизията и членовете на ревизиращия екип.

Предвид изложеното следва да се приеме, че процесният РА е издаден от компетентен ор­ган, при спа­зени административно производствени правила и при правилно приложе­ние на мате­риалния закон.

По СЪЩЕСТВОТО на спора съдът намира следното.

През процесните 2016г. и 2017г. жалбоподателят Х.Б. не е по­давал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за резултатите от извършваната икономическа дейност по продажба на дрехи. При извършена проверка в ЕСГРАОН е уста­новено, че РЛ има двойно гражданство – българско и турско, второто считано от 01.11.2005г. Съгласно протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства № П-16001618064876-073-001/29.06.2018г. жалбопода­те­лят не е местно лице за РБ по смисъла на ЗДДФЛ, но съгласно разпоредбите на чл.7 и чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ като чуждестранно лице е носител за задълже­нието за данъци за придобити доходи от източници в Република България и за доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на те­риторията на Република България.

При ревизионното производство Бачъкчъ е декларирал, че е действал като посредник на дружествата „Алма – Би 83“ЕООД, „Ивовконструкшън 90“ ЕООД и „Николаев груп“ЕООД, с които са сключени договори за дистрибуция, съответно са изплащани парични суми. Като ФЛ е придобивал за лична упот­реба дрехи от колекции на известни модни дизайнери, които в последствие е продавал не с цел печалба, а осигуряване на парични средства за закупуване на дрехи от следващи колекции. Във връзка с продажбите на собствени дрехи са изградени трайни взаимоотношения с клиенти, които са изисквали от него осигуряване за продажба и на нови дрехи. Изискванията на клиентите са удовлетворявани чрез прилагане на търговския метод Drop Shipping, предс­тавляващ поръчка от производителя и директна доставка до клиента, без него­во участие. След разрастване на дейността е учредено търговско дружество „ХАС СТИЛ“ЕООД, вписано в Търговския регистър на 07.09.2018г.(след ревизи­рания период), разполагащо са два търговски обекта в гр.София, търговски център „Илиянци“.

Депозирани са писмени обяснения, с противоречиво съдържание – от една страна се отрича извършването на електронна търговия, от друга страна се потвърждава фактът, че са извършвани продажби на дрехи, внесени от Република Турция. На следващо място се декларира, че продаваните стоки са предоставяни от фирми, съгласно сключени договори, срещу комисионно въз­награждение и същевременно – че стоките се препродават с около 10% над­ценка. Не разполага с каквито и да е документи във връзка с извършваната дейност и не е подал ГДД за реализирани доходи като ФЛ.

До куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД е изпратено ИПДПОТЛ, в което е изискана информация за извършени куриерски и пощенски услуги с изпращач или получател Х. Бачъкчъ. Получен е отговор, съдържащ инфор­мация, че в базата данни на дружеството има създаден клиентски картон на посоченото лице, с индивидуализиращи данни ЕГН и телефонен номер. Поради големия обем извлечена информация, документите са представени на оптичен носител. При анализ на предоставената информация е констатирано, че за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. получените от Б. суми по нало­жен платеж са на стойност 65 046лв. по индивидуализиращи данни за подател трите му имена и на стойност 65 488лв. по индивидуализиращи данни телефо­нен номер. Изпратени са снимки на РКО за получени суми по наложени пла­тежи в които са изписани имената Х.Б. и Ж.Г.а (упълно­мощено лице).

Изискана е информация от трите лицензирани телефонни оператори в България относно титуляр на сключен договор за телефонния номер, посочен като индентификационен признак на лицето в базата данни на „Еконт експрес“ ООД. Получен е отговор от „Теленор България“ ЕАД, съгласно който титуляр на посочения телефонен номер е Х.М.Б., идентифициран с ЕГН.

Извършена насрещна проверка на лицето Ж.Ц.Г., подписала като получател РКО за получени суми за наложени платежи като пъл­номощник на Х.Б.. В отговор на ИПДПОТЛ Георгиева е деклари­рала, че е имала лични взаимоотношения с Х.Б. и е била приносител на пратки и парични средства на база предоставено пълномощно. Не е получавала възнаграждение за извършената услуга и упълномощителят не е имал възражения относно съдействието и.

Извършени на насрещни проверки на част от клиентите на жалбопода­теля, посочени в предоставената справка от „Еконт експрес“ ООД. Лицето С. Ц.е потвърдила, че е получила еднократно пратка по куриерската фир­ма „Еконт експрес“ от Х.Б., представляваща дрехи за лична упот­ре­ба, заплатени в брой с наложен платеж. Контактът с доставящия стоките е осъществен чрез Фейсбук. Лицето Д.Н. декларира, че е наме­ри­ла информация за предлаганите стоки в страница в социалните мрежи и поръчала дрехи за себе си и семейството си. Не помни подробности за лицето, с което е осъществила контакт и неговия телефонен номер. Лицето Н. Р. заявява, че закупува стоки чрез куриерски пратки от „Еконт експрес“, но не може да твърди дали доставчик е Х.Б..

При анализ на изпратените от куриерската фирма „Еконт експрес“ООД доказателства за изпратени пратки и получени парични суми с наложен платеж, включително ZIP файл, съдържащ снимки на документи, е установено, че за 2016г. общата сума на наложените платежи и паричните преводи чрез пощен­ски запис възлиза на 66 723лв. (21 227лв. + 45 496лв.), а за 2017г. – 202 464лв. (109 981лв. + 92 483лв.).

Извършени са насрещни проверки на дружествата „Алма Би 83” ЕООД, „Ивов конструкшън 90” ЕООД и „Николаев груп” ЕООД, които според твърде­нията на РЛ, са възложители по договори за дистрибуция на дрехи и са му изпла­щали комисионно възнаграждение. В отговор на ИПДПОТЛ са предста­вени договори за услуга и приемо – предавателни протоколи, подробно описани в ревизионния доклад, както и ПКО, служебни бележки и сметки за изплатени суми. При сравнение на датите на сключване на договорите и приемо – преда­вателните протоколи с датите на влизания и излизания от РБ съгласно справка на ОД на МВР – Пловдив, обобщени в таблици на л. 224 гръб за „Алма Би 83” ЕООД; л. 225 – 225 гръб за „Ивов конструкшън 90” ЕООД и л. 226 – 226 гръб за „Николаев груп” ЕООД ревизиращите органи по приходите са констатирали, че Бачакчъ не се е намирал на територията на страната на повечето от датите на сключване на договорите за дистрибуция, съответно на приемо – предавател­ните протоколи, като не са депозирани писмени обяснения относно сключва­нето им от упълномощено лице.

От страна на проверяваните дружества не са представени доказателства и не са депозирани писмени обяснения във връзка с обстоятелствата кое е лицето, предавало парите от извършените продажби, кое е лицето, получавало комисионните възнаграждения във връзка с извършените услуги и различията в датите на получените парични средства от „Еконт експрес” ООД и издадените ПКО. Наред с това, не са представени доказателства за закупуване на стоките, техния вид и количество, съответно първични счетоводни документи във връзка с реализация на стоките с посредничеството на жалбоподателя, съответно вто­рич­ни счетоводни регистри за заприхождаване, съответно изписване на стоките по материални сметки от гр.30, хронологични регистри на счетоводни сметки 411 Клиенти, 701 Приходи от продажба на стоки, 501 Каса, начислени възнаг­раж­дения на Бачъкчъ, съответно дължими ЗОВ и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.

Предвид значителния брой куриерски пратки месечно, е направен извод, че жалбоподателят извършва търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, независимо, че не е регистриран като търговец и не дек­ла­рира резултатите от извършваната икономическа дейност. Това представля­ва обстоятелство по чл.122 ал.1, т. 1 и т.2 ДОПК, съответно ал. 1, т. 4 от ДОПК и при констатирането им е преминато към извършване на ревизионното произ­водство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. На РЛ са връчени уведом­ления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК и е изискано попълването на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

При анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК е форми­рана данъчна основа за облагане с преки и косвени данъци и осигурителен доход от трудова дейност, върху която са изчислени вноски за ЗОВ. Установено е, че укритите приходи от търговската дейност за 2016г. възлизат общо на 66 723лв. и за 2017г. – на 202 464лв., което е сумата на получените суми от доставките с наложен платеж, заплатени в брой и посредством пощенски записи. Тъй като не са представени документи за стойността на закупените сто­ки, предмет на последваща продажба, са изчислени такива въз основа на дек­ларираната от самото РЛ надценка от 10%. Разходите са определени като про­цент между отчетната стойност на продадените стоки и изчислените приходи от продажби на същите стоки. При този начин на изчисление, съответстващите на продажбите разходи са в размер на 10% и за двете ревизирани години, съот­ветно на стойност 60 657,27лв. за 2016г. и на стойност 184 058,18лв. за 2017г.

По този начин е изчислена печалба от дейността за 2016г. в размер на 6 065,73лв. (66 723лв. – 60 657,27лв.), като след приспадане на изчислените ЗОВ в общ размер на 1 627,96лв. е определена данъчна основа за облагане с данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 4 437,77лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 665,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 139,99лв. Аналогично, за 2017г. са изчислени печалба от дейността в размер на 18 405,82лв., вноски за ЗОВ в общ размер на 4 932,76лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 020,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220,08лв.

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че жал­боподателят е български гражданин, който е и гражданин на друга държава – Република Турция, но е извън кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 от ЗЗО, тъй като не живее постоянно на територията на Република България.

Не е спорно обстоятелството, че Б. пребивава на територията на страната по-малко от 183 дни през календарните 2016г. и 2017г., поради което не подлежи на задължително здравно осигуряване. Обжалваният РА е отменен, в частта си на допълнително определени вноски за ЗО за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви, но същият следва да бъде потвърден, в частта си относ­но допълнително определените дължими суми за данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ, предвид забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК.

По отношение вноските за ЗОВ е направен извод, че през 2016г. и 2017г. жалбоподателят извършва търговска дейност по занятие, чрез продажба на стоки – дрехи. РЛ не е внасяло вноски като самоосигуряващо се лице (нито аван­сови, нито такива за годишно изравняване), като при ревизията са опреде­лени авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно изравняване, както следва: за 2016г. върху осигурителен доход в размер на 6 065,73лв. – ДОО в размер на 776,41лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 192,51лв., ДЗПО – УПФ в размер на 303,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 75,19лв. и ЗО в размер на 485,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 120,30лв. и за 2017г. върху осигурителен доход в размер на 18 405,82лв. - ДОО в размер на 2 540лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 332,27лв., ДЗПО – УПФ в раз­мер на 920,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 120,41лв. и ЗО в раз­мер на 1 472,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 192,63лв.(л. 142 - 142 гръб).

При изчисляване размера на вноските за ЗОВ за годишно изравняване е съобразено, че през месеците януари, февруари и март 2016г. Бачъкчъ не е по­лучил суми по наложени платежи и пощенски записи за продажба на дрехи, съот­ветно за този период не се дължат месечни авансови вноски, съответно вноски за ЗОВ за годишно изравняване (таблица на л. 235 – 235 гръб).

Както беше посочено по-горе в настоящото решение, горестоящият адми­нистративен орган е намерил обжалваният РА за незаконосъобразен, съответ­но го е отменил, в частта на допълнително определени вноски за ЗО за 2016г. в размер на 485,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 120,30лв. и за 2017г. в размер на 1 472,47лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 192,63 лв.(таблица на л. 24 гръб).

При ревизията е констатирано, че в следствие на извършваната незави­си­ма икономическа дейност по чл. 3 от ЗДДС жалбоподателят е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец надвишаващ 50 000 лв., по-конкретно към 30.11.2016г. е реализирал облагаем оборот в размер на 52 474лв. Това означава, че РЛ е следвало да подаде заявление за регистра­ция в 14-дневен срок от достигане на оборота, т.е. до 14.12.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.6 от ЗДДС в 7-дневен срок от пос­тъп­ване на заявлението органът по приходите извършва проверка, а съгласно разпоредбата на чл.101 ал.7 ЗДДС в следващите 7 дни е задължен да издаде акт за регистрация или да откаже извършването на такава. Това означава, че регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя следва да бъде извършена най-късно до 28.12.2016г., а считано от 29.12.2016г. да начислява данък за всяка извършена облагаема доставка.

При ревизията е констатирано, че облагаемият оборот надвишава 50 000 лв. към 31.12.2017г., но ДДС следва да се начисли за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2017г., тъй като за периода от 29.12.2016г. до 31.12.2016г. и от 01.11. 2017г. до 31.12.2017г. не са извършвани облагаеми доставки. На основание разпоредбите на чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 33 744лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 402,19лв.

С жалбата срещу РА, подадена до горестоящия административен орган, са представени множество писмени доказателства, без надлежен опис, част от които договори за дистрибуция с „Алма Би 83“ЕООД, „Ивов конструкшън 90“ ЕООД и „Николаев груп“ ЕООД и приемо – предавателни протоколи към тях. Допълнително са представени писмени доказателства, касаещи всяко едно от посочените по-горе дружества, както следва :

-„Ивов конструкшън 90“ ЕООД: ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г., ведно с ОПР и Баланс (извън ревизирания период, л. 50 – 55); ОПР и Баланс за 2017г. (л. 56 – 58); хронологичен регистър за 2017г., съдържащ данни за взети счето­водни операции по дебита на сметка 501 срещу кредита на сметка 702 за парт­ньор Х.Б. (л. 62); касова книга на сметка 501 за 2017г., с отразен приход от Х.Б. (л. 63); ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., ведно с ОПР (л. 59 – 61); касова книга на сметка 501 за 2016г. с отразен приход от Х.Б. (л. 64); хронологичен регистър за 2016г., съдържащ данни за взети счетоводни операции по дебита на сметка 501 срещу кредита на сметка 702 за партньор Х.Б. (л. 66); 8бр. приемо – придавателни протоколи за предаване на стоки по договор за дистрибуция, съдържащи вид на предадената стока, количество и стойност(л. 66 – 73); фактури и стокови разписки за заку­пуване на стока от доставчика „М стийл фрийд“ ЕООД (л. 74 – 80 и л. 118 - 121).

-„Алма Би 83“ ЕООД - ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г., ведно с ОПР и Ба­ланс (извън ревизирания период, л.81 – 86); ОПР за 2017г.(л. 89); хронологичен регистър за 2017г., съдържащ данни за взети счетоводни операции по дебита на сметка 501 срещу кредита на сметка 702 за партньор Х.Б. (л. 90); касова книга на сметка 501 за 2017г., с отразен приход от Х.Б.(л. 63); ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г.(л. 87 – 88); касова книга на сметка 501 за 2016г. с отразен приход от Х.Б. (л. 92); хронологичен регистър за 2016г., съдър­жащ данни за взети счетоводни операции по дебита на сметка 501 срещу кредита на сметка 702 за партньор Х.Б. (л. 91); 8бр. приемо – преда­ва­телни протоколи за предаване на стоки по договор за дистрибуция, съдър­жащи вид на предадената стока, количество и стойност (л. 104 – 117); фактури и стокови разписки за закупуване на стока от доставчика „Ралитекс - ЕН“ ЕООД (л. 93 – 103).

-„Николаев груп“ ЕООД - ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г., ведно с ОПР и Ба­ланс(извън ревизирания период, л. 132 – 135); 10бр. експедиционни бележки, съдържащи вид на предадената стока, количество и стойност (л. 122 – 131).

Преди изпращане на преписката пред горестоящия административен орган ревизиращия екип е извършил допълнителна проверка на новопредста­ве­ните писмени доказателства и е констатирал, че не е посочено лицето, изгот­вило разпечатките на документите от вторичните счетоводни регистри и в какво качество е положило подпис срещу изписан текст „вярно с оригинала“. Извър­шени на допълнителни проверки на дружествата, посочени като доставчици на стоките „Ралитекс – ЕН“ ЕООД и „М стийл фрийд“ ЕООД, по отношение на кои­то е констатирано, че са дерегистрирани по ЗДДС, по инициатива на орган по приходите. Дружествата не са декларирали търговски обекти, от които осъ­щест­вя­ват икономическата си дейност, както и регистрирани ЕКАФП, свързани с НАП, независимо, че във фактурите е посочен като начин на разплащане „в брой“. Направен е допълнителен извод за липса на доказателства за извър­шени покупки на стоки от дружествата, за които жалбоподателят твърди да са възложители по договори за дистрибуция, които да му бъдат предадени за продажба до намерени от него в последствие клиенти.

В хода на съдебното обжалване не са представени допълнителни дока­за­телства.

Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното.

Ревизионното производство е предхождано от две проверки за устано­вяване на факти и обстоятелства, извършени на Х.Б.. Събраните при проверките доказателства, включително и тези, записани на оптични носи­тели, са надлежно приобщени към доказателствения материал на ревизион­ното производство. В хода на проверките е констатирано, че независимо от пре­биваването си в Република Турция за повече от 183 дни в рамките на кален­дарните 2016г. и 2017г. е изпратил чрез „Еконт експрес” ООД куриерски пратки до множество различни лица и е получил суми по наложени платежи и пощен­ски преводи в офис на дружеството, посочен като „София – Борово” (таблица на л. 193 гръб – 200 гръб). По делото са представени снимки на документи на ZIP файл, на които са изписани имената му, съответно имената на лицето Ж.Г.а, която е декларирала, че е действала като негово упълномо­щено лице.

Основните възражения в жалбата се състоят в обстоятелството, че жалбоподателят не е извършвал независима икономическа дейност и търговски сделки по занятие до 2018г., когато е регистрирал дружеството „Хас Стил” ЕООД, с адрес за кореспонденция с. Розино, общ. Карлово, ул. „Петко Р. Сла­вей­­ков“(който съвпада с постоянния адрес на Х.Б.). Поддържа се за­щитната теза, че през 2016г. и 2017г. жалбоподателят е действал като дистри­бутор на три дружества, които са му заплатили комисионно възнаграждение, включително през 2018г., за което са представени съответните служебни бе­лежки и ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

По направените възражения настоящият съдебен състав намира след­ното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. По делото не е спорно между страните обстоятелството, че за 2016г. и 2017г. жалбоподателят не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да декла­рира получените доходи.

По отношение твърденията, че от възложителите по договорите за дист­ри­буция са изплатени комисионни възнаграждения, при които са удържани аван­сов данък и ЗОВ, следва да бъде посочено, че са издадени през 2018г., т.е. извън ревизираните периоди и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото ревизионно производство. Следва да бъде посочено, че са изда­дени след като на Б. е възложено извършването на ПУФО, при констати­рани множество изпратени куриерски пратки до различни получатели чрез „Еконт експрес” ООД, съответно получени суми в брой по наложени платежи.

Наред с това, съдът констатира, че по делото са представени доказа­телства са представени в ZIP файлове със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка „rko“ и парични преводи – папка „post_dc“. В тях са изписани имената на Х.Б. и Ж. Г. и е положен подпис, който не е оспорен и не са ангажирани доказа­телства за оспорването. Нещо повече, при извършената й насрещна проверка Георгиева е потвърдила получаването на паричните суми, но като пълномощ­ник на Х.Б., от което следва извод, че всички парични суми по нало­жените платежи, описани в табличен вид на л. 193 гръб – 223, на обща стой­ност 269 187 лв. са получени именно от него. 

При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на орга­ните по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна осно­ва. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за из­върш­ване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл.124 ал.2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подк­репени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опроверга­ването им не може да се възлага на ревизирания субект.

По реда на чл.54 ал.3 ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се уста­нови, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от су­бекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други тех­нически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху кои­то единствено лицето има контрол.

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1, във връзка с ал.3 ДОПК при из­вършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането и, като взе­ме необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. За тези действията се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.

Според чл. 52 от ДОПК документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират.

При обсъдената фактическа обстановка не е спорно, че ревизираното лице няма регистрация като едноличен търговец и не са декларирани резул­тати от извършвана икономическа дейност за 2016г. и 2017г. Същевременно, през процесния период Б., като ФЛ, е реализирал значителен брой про­дажби на стоки – дрехи чрез куриерските услуги на „Еконт Експрес“ ООД, за което е получил и съответни плащания от множество клиенти. На част от тях са извършени насрещни проверки и от съдържанието на депозираните писмени обяснения може да се направи извод, че информация за предлаганите стоки се съдържа в страница от социалната мрежа Фейсбук.

Поради тази причина, следва да се приеме, че несъмнено е извършвана търговска дейност, чрез покупко – продажба на дрехи, които предвид коли­чеството им не могат да се приемат за първоначално закупени само и единст­вено за лични нужди, съответно последващата им продажба – за осигуряване на парични средства за закупуване на друга лична колекция. Самото РЛ е декларирало надценка при извършваните продажби от 10%, която е приложена при изчисляване на съответстващите разходи на реализираните и укрити доходи.       

По отношение твърдението, че не е извършвана независима икономи­ческа дейност, резултатите от която да подлежат на облагане с преки и косвени данъци и за която са се дължат ЗОВ, следва да бъдат изложени следните аргументи: РЛ през процесния период е извършвало системно, ритмично и це­ле­насочено дейност по продажба на стоки в големи количества, с цел реализи­ране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди, както и че не са инцидентни.

При това положение безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визи­рани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл.48 ал.2 ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто и при надви­шаване на оборота за задължителна регистрация по ЗДДС се извършват обла­гаеми доставки с данъчна ставка от 20%. След като няма доказателства тези доходи да са декларирани и да са внесени дължимите пряк и косвен данък и ЗОВ, безспорно е наличието и на предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК.   

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че както по отношение на получените по наложен платеж суми се установяват насрещни реални доставки на стоки от ревизираното лице като доходът от тях е укрит, съответно преките и косвени данъци и ЗОВ - неотчетени като задължение към бюджета.

В тази насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова те­жестта да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното обжалване не са ангажирани никакви доказа­телства, включително изготвянето на заключение по съдебно – счетоводна експертиза.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е поддържал една и съща защитна теза при ревизионното производство и в хода на съдеб­ното обжалване, което се концентрира около обстоятелството, че е действал единствено като дистрибутор на стоки, осигурени от три дружества, за което му е заплатено комисионно възнаграждение през 2018г., в много по-малък размер от сумите по наложените платежи, съответно платците на възнаграждението са удържали дължимите данък и ЗОВ.

Настоящият съдебен състав намира, че отговор на този спорен по делото въпрос е даден в нарочно становище на ревизиращия екип(л. 26) и в реше­нието на горестоящия административен орган и изложените аргументи следва да бъдат споделени.

От една страна, не са ангажирани доказателства, опровергаващи напра­вените констатации, че на голяма част от датите на подписване на договорите за дистрибуция и приемо – предавателните протоколи Х.Б., предста­вени при ревизията, не се намира на територията на Република България. Това обстоятелство е в подкрепа на депозираните от него писмени обяснения, че дрехите са закупувани именно в Република Турция и предмет на продажба на територията на България.

Приемо–предавателните протоколи, съдържащи данни съответно за вид, количество и стойност на стоките са представени едва след издаване на РА и РД, т.е. след запознаване на жалбоподателя с резултатите от извършената ревизия. Същите представляват частни писмени документи, ползващи се само с формална доказателствена сила и са в противоречие с данните в другите събрани при ревизията писмени доказателства. Може да се направи извод, че са съставени именно за целите на административното и съдебно обжалване на РА.

На следващо място, дружествата – възложители по договорите за дист­ри­буция не са представили доказателства за притежаването на стоките, които се твърди да са предоставени на Б. за дистрибуция до клиенти, както и доказателства за заприхождаването им по материални сметки от гр. 30. Наред с това, не са представени доказателства за отчитане на приходите от продажби на стоките, предоставени за дистрибуция, след приспадане възнаграждението на дистрибутора по договорите.

В тази връзка, не са представени счетоводни регистри на сметка 411 Клиенти и 702 Приходи от продажба на стоки, представен е само частичен ре­гистър на сметка 501 Каса, отразяваща само и единствено твърдяни като пос­тъпили суми от РЛ, както и счетоводни регистри за начисляване на възнаг­раждението на жалбоподателя по договорите за дистрибуция и такива за осче­товодяване на разход за възнаграждението му и заплатените данъци и ЗОВ.

Едва след запознаване с констатациите в обжалвания РА са представени счетоводни регистри на трите дружества – възложители по договорите за дист­рибуция, от данните в които, според твърденията в жалбата, се подкрепя за­щитната теза на Б.. Тук следва да бъде посочено, че не е опровергана дру­га констатация в обжалвания РА, а именно, че и трите дружества не са по­дали ГДД по чл.92 от ЗКПО, ОПР и Баланс за резултатите от икономическата им дейност за ревизирания период или в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО са констатирани значителни неточности. В този смисъл, представените отделни извлечения от вторични счетоводни регистри не могат да се кредитират като съдържащи достоверна информация, предвид обстоятелството, че не са предс­тавени първичните счетоводни документи, носители на първична информация за осъществените стопански операции, както и не са ангажирани други дока­зателства за водена редовна счетоводна отчетност.

Представени са единствено първични счетоводни документи за закупу­ване на стоките от предходни доставчици на „Алма Би 83“ ЕООД и „Ивов конст­рукшън 90“ЕООД, но фактурите не са придружени от фискални бонове от ЕКАФП за извършено разплащане в брой по доставките.

Както беше посочено по-горе, не са представени доказателства за завеж­дането и изписването им по материални сметки от гр. 30, отразяването им по сметка 401 Доставчици, както и непредставяне на доказателства за извършени продажби на дребно. Представено е само извлечение на счетоводен регистър, отразяващ кореспонденция между счетоводните сметки 501 Каса и 702 При­ходи от продажба на стоки, но се касае само и единствено за частичен регис­тър, отразяващ единствено парични суми, твърдяни като получени от жалбопо­да­теля.

Отново, както беше посочено по-горе в настоящото решение, не са предс­тавени първични счетоводни документи, носители на първична инфор­мация за извършените стопански операции, данните в които да послужат за извършване на счетоводните записвания във вторичните счетоводни регистри.

По изложените аргументи, може да се направи обоснован извод, че имен­но жалбоподателят, а не дружествата, посочени като възложители по договори за дистрибуция, е закупувал стоките – дрехи от Република Турция и в последст­вие ги е рекламирал в страници от социалните мрежи, съответно е извършвал електронна търговия чрез механизма на използване на куриерски пратки с на­ло­жен платеж. Противоречивите писмени обяснения на РЛ относно този факт могат единствено да се приемат като израз на неговата защитна теза за неиз­вършването на независима икономическа дейност, резултатите от която под­лежат на облагане с преки и косвени данъци и ЗОВ.

Представените договори за дистрибуция, приемо – предавателни прото­коли и частични вторични счетоводни регистри са частни писмени доказа­телства, които се ползват само с формална доказателствена сила и следва да бъдат обсъждани в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Данните в тези документи са подложени на детайлна проверка от ревизиращия екип, като при издаването на РД и РА са изложени подробни аргументи относно неподкрепянето им от други събрани доказателства.

По делото не е ангажирано изготвянето на съдебно – счетоводна експер­тиза със задача проверка от математическа гледна точка на изчисленията на ревизиращите органи по приходите, поради което и предвид разпоредбата на чл.124 от ДОПК не са опровергани направените при ревизията констатации по отношение размера на преките и косвени данъци и акцесорните им задължения за лихви.

По отношение определяне вноските за ЗОВ, считано от 15.02.2011г. раз­по­редбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. За да бъдат установени допълнителни осигурителни задължения на лицето е необходимо приходните органи да обос­новат, че са налице укрити доходи от трудова дейност по аргумент на чл. 6, ал. 2, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В този аспект ВАС многократно се е произнасял, че с презумптивнадоказателствена сила се ползват само обосно­ва­ните констатации на РА, издаден по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Тоест, за да е приложима посочената оборима презумпция, органите по прихо­дите следва да са обосновали някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 – ал. 2 от ДОПК.

С оглед препращащата норма на чл.124а от ДОПК настоящият състав намира, че предметът на доказване в особеното производство не изключва необ­ходимостта от извършване на анализ за източника на укритите приходи и дали същите по своето основание, регулярност, системност, периодичност и размери на доходите, могат да бъдат указание за извършвана от лицето скрита дейност с характер на трудова или приравнена такава. Този извод се подкрепя и от релевантния кръг на обстоятелства, очертан в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в частност по т.1 „вида и характера на фактически осъществяваната дейност“ и по т.10 „сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му“. Иначе казано, нужна е обосновка (напр. дейност като едно­личен търговец, собственост или съдружие в търговски дружества, стопанска дейност, полагане на нерегламентиран труд, престация на трудов резултат и др.), че източникът на доходите потенциално може да бъде приравнен като та­къв от трудова дейност.

Едва при наличието на такива констатации, презумцията по чл.123 ал. 1 от ДОПК ще се пренесе и относно характера на доходите като трудови. Рес­пективно именно в тази хипотеза тежестта на доказване и оборване на пре­зумпцията за трудовия произход на дохода ще падне върху ревизираното лице.

В случая констатациите на ревизионния акт са изградени въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства.

Принципно задължението за обществено осигуряване се поражда от нали­чието наосигурителен доход/чл.6 ал.2 КСО/ и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл.10 ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в кой­то лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Между страните няма спор, че задълженото лице в процесния пе­риод не е осигурявано на нито едно основание по КСО, а по ЗЗО не подлежи на задължително осигуряване, тъй като освен българско има и турско гражданство и не пребивава в РБ повече от 183 дни в рамките на една календарна година.

Същевременно безспорно установените в хода на ревизията обстоя­телства, че през процесните периоди задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец без регистрация, налагат изво­да, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. При това положение на основание чл.4 ал. 3, т. 2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност по­ради общо заболяване за старост и за смърт.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Спо­ред разпоредбата на чл. 6, ал. 8 /предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г./  от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната го­ди­на.

Предвид разпоредбата на чл.127 ал.1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максимал­ния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дъл­жат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като раз­лика между декларирания или установения от органа по приходите при усло­вията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

            По изложените аргументи, обжалваният РА е законосъобразен и в частта му на допълнително определени вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви.

            Или жалбата, като неоснователна, подлежи на отхвърляне изцяло.

            При този изход на делото и своевременно направеното искане, на осно­вание чл.161 ал.1 ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъщест­вената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл.8 ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 1 983, 60 лева.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Б. с адрес *** против Ревизионен акт (РА) с №Р-16001618006429-091-001 от 27.05.2019г., издаден от В.А.– Началник сектор, възложила ревизията, и В.Г.– главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение №440 от 26.07.2019г. на Ди­рек­тор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”) – Пловдив, с който на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2017г. в общ размер на 33 744лв., ведно с прилежащи­те лихви в общ размер на 6 402,19лв., определени са дължими суми за внасяне за данък по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 665,67лв., ведно с приле­жащите лихви в размер на 139,99лв. и за 2017г. в размер на 2 020,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 220,08лв. и дължими суми за ЗОВ, както следва: за 2016г. ДОО в размер на 776,41лв., ведно с прилежащите лихви в раз­мер на 192,51лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 303,29лв., ведно с приле­жащите лихви в размер на 75,19лв. и за 2017г. ДОО в размер на 2 540лв., вед­но с прилежащите лихви в размер на 332,27лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 920, 29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 120,41лв., като НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА Х.М.Б. с адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София сумата в размер на 1 983,60(хиляда деветстотин осем­десет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :