№ 3371
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110151643 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** твърди, че организирал за *** групова екскурзия до САЩ с полет София –
Ню Йорк пред Франкфурт, с авиокомпания Луфтханза, за което бил закупен билет
2205879293485-86 за 2.9.2022г.. Твърди, че имало стачка на пилотите, като, видно от
издадено от компанията прессъобщение, полетът е отменен, за което компанията е знаела.
Агенцията се принудила да закупи нови самолетни билети с друга авиокомпания, като се
твърди, че авиокомпанията - ответник не оказала съдействие на пътниците. Твърди се, че
поради малкото полети от летище София, и многото пренасочени пътници на тази компания
заради стачката, се наложило част от групата да пътува до Белград, от където, със самолет да
продължи през Стокхолм към Ню Йорк. Твърди се, че от Луфтханза не бил предложен
алтернативен маршрут от нея, или друга авиокомпания, както и се твърди, че не били
налице оневиняващи превозвача обстоятелства. Твърди се, че пътниците от групата, които
пътували до Белград, били извозени с транспорт на фирма „Елит 94 М“, осигурен по
спешност от ищеца, за което е заплатена сумата 1790 лева, като се сочи, че сумата е
разделена между всички пътници, а на *** се припадала сумата 119,33 лева. Твърди се, че
бил закупен нов самолетен билет 105 ********** на стойност 1521 лева на най – ниската
цена за алтернативен полет. Твърди се, че ***, с договор за цесия, прехвърлил на ищеца,
вземането си към ответника. Твърди се, че към ответното дружество били отправени
искания за заплащане на обезщетение от името на всички пътници, на Търпанов било
заплатено обезщетение за отмяна на полета, в размер 600евро, но били платени разходи във
връзка с отменения полет – хотелско настаняване, транспорт, самолетен билет за
алтернативен полет. Ето защо, ищецът предявява иск за установяване на вземане по заповед
1
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е подадено в срок
възражение, за: 1521 лбева - стойността на самолетен билет, сумата 119,33 лева- стойността
на наземен транспорт, сумата 134,87 лева – лихва за забава от 3.9.2022г. до 25.6.2023г. , като
по заповедното производството е уточнено, че тази лихва се претендира само върху
главницата от 1521 лева.
Ответникът, с отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, оспорва допустимостта на
производството, по отношение претенцията за 119,33 лева, и 134,87 лева, като сочи, че двете
вземания не се съдържат в прехвърлените на ищеца по договора за цесия /възражение, което
касае материалната, а не процесуална легитимация, следователно е по същество/.
Ответникът сочи, че не е уведомен за прехвърлянето, че прехвърлянето не е конкретно,
следователно не установява вземане на ищеца спрямо него. Оспорва се твърдението на
ищеца, че вземане от 1521 лева му е било прехвърлено.
Не се оспорва твърдението за закупен билет за 2.9.2022г. от София до Ню Йорк, който е
следвало да се осъществи с два полета, като се оспорва твърдението, че не е оказано
съдействие, оспорва се вината за отмяната на полетите, оспорва се обстоятелството, че се е
наложило Търпанов да заплати 1521 лева за нови билети, както и че не му били предложени
алтернативни полети. Твърди се, че ответникът е предприел всички необходими мерки, за да
съдейства на всички пътници по отменените полети, предложени са на Търпанов полети
AY4536/3.9.2022 AY029/3.9.2022, като се твърди, че той е приел предложените полети и е
получил безплатни билети за тях. Сочи се, че недоказано е твърдението за плащане на
сумата 1521 лева. Оспорва се относимостта на платената сума на фирма „Елит 94 М“, както
и протокол за самолетен билет от 1.9.2022г
С определението по чл.140 ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото са следните обстоятелства: *** е сключил с ищеца договор за групова
екскурзия до САЩ с полет София –Ню Йорк пред Франкфурт, с авиокомпания Луфтханза,
за което бил закупен билет 2205879293485-86 за 2.9.2022г.. Полетът е следвало да се
изпълни по разписание с два полета: LH429/2.9.2022г. София – Франкфурт и LH400
/2.9.2022г.- Франкфурт – Ню Йорк, които е следвало да се изпълнят от ответното дружество,
като на 1.9.2022г, ответното дружество публикувало прессъобщение, че полетите са
отменени, поради стачка на пилотите; че по претенция на ответника за заплащане на
обезщетение за отменения полет, на *** е заплатена сумата 600 евро от ответното
дружество.
Разпоредбата на чл.8 от Регламент /ЕО/261-2004г., предвижда задължение на
опериращия превозвач при отмяна на полет да предложи на пътниците:
б)премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на
пристигане при първа възможност; или
в)премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на
пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни
2
места.
СРС намира, че при представените по делото доказателства ответното дружество не
доказа твърдението си, че е предложил алтернативен полет, който е приет от пътника. От
представеното от ищеца извлечение на резервация, извършена на 1.9.2022г. е видно, че
резервацията е извършена чрез дружество „Астра Холидей” ООД, като полетът, вписан в
извлечението от информационната система на Луфтханза е същият. Ищецът е представил
доказателства за резервиране, от „Астра Холидей” ООД, на датата 1.9.2022г. на самолетни
билети, за което е съставен протокол № 88102, както и две нареждания за превод в полза на
това дружество, на 2.9.2022г. и 11.9.2022г. сумата от 22000лева, и 2289,06 лева, като в
основанието са посочени протоколи.
Посочените доказателства обосновават извода на съда, че въз основа договора за
организирано туристическо пътуване, сключено между ищеца и пътника, с планирано
пътуване на 2.9.2022г., ищецът, след узнаване, че полетът до Франкфурт е бил отменен от
ответното дружество, още на 1.9.2022г. е резервирал чрез „Астра Холидей” ООД полет на
*** за 3.9.2022г., до Белград. Ответникът, от своя страна, представя доказателства, че в
системата му този полет е регистриран, но не представя никакви доказателства за
твърдението си, че именно ответникът е предложил на пътника алтернативния полет.
Неотносимо е твърдението на ответника, че платената на „Астра Холидей” ООД
сума е на по – висока стойност от посочената в протокола. Видно от платежното нареждане
от 11.9.2022г., в него е посочено, че се плаща сума и по други протоколи- неотносими към
спора. Следователно, ищецът доказа твърдението си, че е заплатил, вместо пътника, сумата
от 1521 лева за самолетен билет за алтернативен полет.
С представения по делото договор за цесия, пътникът е прехвърлил на ищеца правото
си да получи от ответното дружество обезщетение за отменения полет, както и обезщетение
за направени разходи за допълнително закупени билети в размер 1500 лева.
Представено е пълномощно, с което пътникът упълномощава агенцията да уведоми
длъжника. Цедентът по договора за туристическо пътуване може да придобие вземането,
което има неговия цесионер – пътникът. В полза на пътника е възникнало правото да получи
обезщетение за сторените от него разходи, направени за закупуване на самолетен билет за
алтернативен на отменения полет. Задължението за плащане на стойността е на пътника,
като няма пречка, неговият туристически агент да заплати сумата от негово име и за негова
сметка. Възраженията на ответното дружество са заявени при липса на материална
легитимация – не ответното дружество, а пътникът е техен адресат. От там, следва, с оглед
горното, да се приеме, че с договора за цесия от 21.10.2022г., пътникът е прехвърлил на
ищеца вземането за обезщетение за имуществени вреди – такова, каквото е посочено в
рамките на договора, но до сумата 1500 лева, както е посочено в договора за цесия.
Обстоятелството, че ищецът, вместо пътника, е заплатил по – висока сума, е неотносимо –
вземането, посочено в договора за цесия, е посочено изрично.
Ето защо, ответното дружество следва да възстанови на ищеца сумата 1500 лева.
3
Относно доводите по уведомяването. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че
ищецът, в рамките на пълномощията си, е уведомил ответното дружество, че вземането на
*** му е било прехвърлено. Задължението на кредитора, да уведоми длъжника си, че
вземането е прехвърлено на трето на договора лице, не е лично, незаместимо действие, и
същото може да се прехвърли на цесионера, както е станало в настоящото дело, като при
липса на представени доказателства, че преди предявяване на иска ответникът е уведомен за
прехвърленото вземане, следва да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба,
ответното дружество е уведомено за цесията. Не може да се приеме по – ранен от посочения
момент, тъй като по заповедното производство на ответника се връчва само заповедта за
изпълнение, но не и представените към заявлението доказателства, сред които е и договорът
за цесия. Не може да се приеме и датата, на която ответникът е платил обезщетението –
26.1.2023г., тъй като, видно от представените доказателства, въпреки че плащането е в
полза на дружеството - ищец /което обстоятелство е видно от представеното извлечение от
банковата му сметка, представено по заповедното производство/, видно от самото платежно
нареждане, като получател е посочен ***, а не дружеството – ищец. Ето защо, искът за
главница за заплатен билет е основателен за сумата 1500 лева.
Неоснователна е претенцията за заплащане на сумата 119,33 лева- стойността на
наземен транспорт. Единственото доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца, че
сумата е платена за транспорт до Белград, е във фактурата, издадена от превозвача „Елит 94-
М. Павлов” ООД на 5.9.2022г. В нея, като основание, е посочено „международна
транспортна услуга” / 1 брой/ - неясно, от самата фактура, е докъде е извършен транспорта ,
колко пътници са били транспортирани, и дали *** е бил сред тях / с оглед твърдението на
ищеца, че сумата е разделена поравно на всички пътници/. Дори да се приеме, че това
доказателство следва да се обсъди ведно с протокол № 88102 /който съдържа вписване за
закупени самолетни билети от Белград, до Стокхолм за 15 пътника/, отново не се променя
извода на съда, че ищецът не е доказал твърдението си, че основанието за плащане на
сумата на „Елит 94- М. Павлов” ООД е извършеният от това дружество автобусен превоз до
Белград. На собствено основание, във фактурата е посочено, че вземането следва да се плати
по банков път, не са представени доказателства същото да е платено. Ето защо, искът за
тази сума е недоказан.
По иска по чл.86 ЗЗД, за лихва за забава върху главницата от 1521 лева. Съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В настоящия случай задължението няма предвиден падеж, поради което
ответникът изпада в забава след покана. Не може да се приеме, че изпратеното електронно
съобщение до ответника от *** съставлява покана за плащане на това вземане – това
съобщение не е представено от ищеца, представен е само отговорът, поради което и съдът не
може да приеме, че с електронно съобщение, Търпанов е поканил ответника да му
възстанови този разход. Ето защо, искът е неоснователен, изцяло.
4
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедно производство от 635,50 лева, а за исковото
производство- 698,36 лева. От сторените разноски, съразмерно с основателната част на
предявените искове, на ищеца се следва сумата от, съответно - 596,82 лева от разноските,
сторени в исковото производство. За заповедното производство, ответникът не дължи
разноски, защото уведомяването за цесията е сторено в рамките на исковото производство,
поради което и разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК е неприложима.
От името на ответника, процесуалният му представител направи искане за опреД.е на
адвокатско възнаграждение от съда, тъй като няма договор. Разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗАдв,
предвижда, че компетентен да определи възнаграждение на адвокат, без договор за правна
защита и съдействие, е съответният Адвокатски съвет. Ето защо, искането, отправено до
съда, като адресирано до орган, който не е компетентен, е недопустимо и следва да се
остави без разглеждане.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че *** с БУЛСТАТ: ********* и адрес: *** дължи на ***
с ЕИК: *** и адрес: ***, сумата 1 500,00 лева , представляваща обезщетение за цена на
самолетен билет за заместващ полет за датата 3.9.2022г., дължима на основание чл.8
Регламент 261-2004г., прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.10.2022г., заедно със
законна лихва от ведно със законна лихва за период от 26.06.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по гр.д.№ 35319-2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 35319-2023г – за главница, над
уважената сума от 1500лева до пълния предявен размер от 1521 лева, за 134,87лева ,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1521 лева, за период от 03.07.2023 г.
до 25.06.2023 г., за 119,33лева представляваща цена на наземен транспорт от Франкфурт
до Белград на датата 02.09.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 26.06.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *** с БУЛСТАТ: ********* и адрес: *** да заплати на *** с ЕИК: *** и
адрес: ***, сумата 596,82 лева – разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на адвокат П. В. П., за опреД.е на
възнаграждение от съда, по реда на чл.36,ал.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна
жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6