Р Е Ш Е Н И Е
260080/12.2.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Д.
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията ГД № 26/2020 г., по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, в която са предявени, в условията на
първоначално, субективно, кумулативно, съединение осъдителни искове от Ф.Ю.Х., Ф.Ю.Х.,
в качеството й на майка и законен представител на децата Д. С.Р. и К. С.Р., Р.К.Р.,
С.Р.К., К.Р.К. и С.Р.К., против „Боа
Брагар“ гр. Сен Дизие, Франция, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД - обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие смъртта на С.Р.К. при трудова злополука на
07.06.2018 г., както следва: от Ф.Ю.Х. – съжител на починалото лице, в размер
на 150 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.06.2018 г. до окончателно плащане; от Ф.Ю.Х., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете Д. С.Р. – дете на починалото лице, в размер на
250 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2018
г. до окончателно плащане; от Ф.Ю.Х., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете К. С.Р. – дете на починалото лице, в размер на
250 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2018
г. до окончателно плащане; от Р.К.Р. – баща на починалото лице, в размер на 100
000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2018 г. до
окончателно плащане; от С.Р.К. – брат на починалото лице, в размер на 100
000.00 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2018 г. до
окончателно плащане; от К.Р.К. – брат на починалото лице, в размер на 100
000.00 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2018 г. до
окончателно плащане; от С.Р.К. – брат на починалото лице, в размер на 100
000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2018 г. до
окончателно плащане.
Ищците обосновават исковата си претенция
твърдейки, че на 07.06.2018 г. в гр. Сен Имож, Република Франция, при
изпълняване на дейност “сечене и кастрене на клони“ настъпва трудова злополука,
при която наследодателят им С.Р.К. получава телесни увреждания, в следствие на
нанесени удари по главата и рамото от клоните на отсечено дърво, като
получените телесни повреди се оказват несъвместими с живота, и довеждат до
летален изход, настъпил на 10.06.2018 г. в болница „Мезон Бланш“ гр. Реймс,
Република Франция. Работата, извършвана от С.Р.К. по време на настъпване на
трудовата злополука, била в качеството на изпълняващ длъжността „дървосекач“
при ответника. Трудовата злополука била констатирана като такава с Декларация
за трудова злополука № DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049,
както и Протокол за Трудова злополука или професионално заболяване от
08.06.2018 г., издадени от Френския социален орган по Здравеопазване,
семейство, пенсиониране и обслужване. След злополуката наследодателят бил приет
по спешност в болница „Мезон Бланш“ гр. Реймс, Р. Франция, като му били
направени изследвания, установяващи следните телесни травми: остър субдурален
хематом на дясната изпъкналост в проекция на париеталния и тилен лоб със 7
/седем/ милиметра дебелина; постравматична темпоро-парието-окципитална
субарахноидална хеморагия вдясно; масов ефект върху медианните структури с
вентрикуларен парциален колапс вдясно и отклонение на медианната линия в размер
на 5 /пет/ милиметра; мултифрагментарна фрактура на краниалния свод засягаща
окципиталната кост/фрактура вдлъбнатина/ и париеталната кост; обемен подкожен
хематом в противовес с дебелина от 21 /двадесет и един/ милиметра мултифрагментарна
фрактура на лявата скапула; фрактура на трасверсални апофизи на ниво Л2, Л3 и
Л4 на гръбначния стълб. При последващи изследвания в същото лечебно заведение
се установило скоропостижно влошаване на състоянието на пострадалия, като
острият субдурален хематом на дясната изпъкналост нарастнал до размер от 11
/единадесет/ милиметра. Установено е наличието на фронтотемпорална
субарахноидална хеморагия вляво, субдурален парцетален хематом вляво с размер 5
/пет/ милиметра, както и мозъчен отток на дясното полукълбо, отговорен за
колапса на вентрикула вдясно. Получените тежки телесни увреждания в резултат на
трудовата злополука, се оказват несъвместими с живота и довеждат до смъртта на
наследодателя на ищците, настъпила в болничното заведение на 10.06.2018 г.,
констатирана с Удостоверение за смърт от 10.06.2018 г. Настъпилата смърт на С.Р.К.
била в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата трудова злополука и
последиците от нея за ищците били неимуществени. Ищците твърдят, че със смъртта
на наследодателя губят своята най-голяма емоционална и духовна опора, център
на тяхното семейство, губят най-ценното в живота си - своя съпруг и любим
човек, баща, брат, син, приятел, както и подкрепата му. Наред с
обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп и ужасяващ начин, както и
фактът, че в период от няколко дни след злополуката ищците само знаят, че
техният родственик е тежко пострадал, но не и какво точно е състоянието му, с
оглед физическата им отдалеченост и това, че същите се намират по това време в
България, още повече засилвала болките и страданията им. Ищците твърдят, че изживяват
изключително тежко загубата на наследодателя. Негативните последици били
невъзстановими и оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид
факта на силната емоционална връзка, която ищците са имали с починалия приживе.
Болката им била непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.
Молят съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати
обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на смъртта на С.Р.К. от трудова злополука на 07.06.2018 г.,
както следва: на Ф.Ю.Х. – съжител на
починалото лице, сумата от 150 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на събитието – 07.06.2018г. до окончателно плащане; на Ф.Ю.Х.,
действаща като майка и законен представител на малолетното дете Д. С.Р., сумата
от 250 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на събитието –
07.06.2018 г. до окончателно плащане; на Ф.Ю.Х., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете К. С.Р., сумата от 250 000.00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на събитието – 07.06.2018 г. до окончателно
плащане; на Р.К.Р., сумата от 100 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на събитието – 07.06.2018 г. до окончателно плащане; на С.Р.К.,
сумата от 100 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
събитието – 07.06.2018 г. до окончателно плащане; на К.Р.К., сумата от 100
000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на събитието –
07.06.2018 г. до окончателно плащане; на С.Р.К., сумата от 100 000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 07.06.2018 г. до
окончателно плащане. Претендират разноски.
Исковата молба, приложенията към нея и
Разпореждане № 78/09.01.2020 г. са връчени на 19.05.2020 г. на г-н А. А. – президент на
ответника, който е заявил, че има право да получи документите, както и че
местоживеенето и седалището е на този адрес.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта
и съществото на предявения иск; по обстоятелствата, на които се основава; не е
изложил възражения срещу исковата претенция и обстоятелства, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателства и конкретни обстоятелства, които
ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които разполага. На
основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст,
съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в
хода на производството по спора.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ищецът подава становище, с което поддържа предявените искове.
Ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение по
делото, с което предявените искове бъдат уважени.
Като взе предвид, че ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание по делото въпреки
редовното призоваване, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, че с разпореждане № 78/09.01.2020
г. изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за отговор на исковата молба и от
неявяване в съдебно заседание, както и че ищецът е своевременно е поискал
постановяване на неприсъствено решение, настоящият състав на ШРС намира, че са
налице предпоставките на чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и решението по делото
следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките
за постановяване на неприсъствено такова.
Съдът, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и заедно, и във връзка с наведените от ищеца доводи, намира, че исковете
са вероятно основателни, поради следното:
Основателността на предявени искове по
чл. 200 КТ е предпоставено от установяване от ищците, при пълно и главно
доказване, в условията на кумулативност: 1/че всеки от тях е наследник на
починалото лице; 2/наличие на валидно трудово правоотношение с работодателя -
ответник; 3/настъпила злополука; 4/довела до внезапно уреждане здравето на
наследодателя; 5/при наличието на функционална връзка на увреждането с
работата, както и 6/наличието на причинна връзка между настъпилия негативен за
здравето на ищците резултат и трудова злополука.
От представените писмени доказателства еднозначно се установява, че Д. С.Р. и К. С.Р., са деца на починалия, Р.К.Р. е негов баща, а С.Р.К., К.Р.К. и С.Р.К. са негови братя, поради което са наследници. Относно Ф.Ю.Х., майка на децата и съжител на починалия, настоящият състав на ШРС споделя мотивите на мнозинството от състава на Трето гражданско отделение на ВКС в Решение № 115/15.11.2018 г., ГД № 4455/2017 г., в които на въпрос свързан с определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък при трудова злополука, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, е отговорено, че лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. Посочено е, че отговор на този въпрос е даден с Решение № 499//09.01.2012 г., ГД № 1577/2010 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 140/24.07.2013 г., ГД № 1328/2012 г., III г. о. на ВКС и др., с които е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България, е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., ТД № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС, което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права. Следователно ищцата Ф.Ю.Х., като съжител на починалия, е материално легитимирана да получи обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт при трудова злополука на С.Р.К.. Претенцията на Ф.Ю.Х. не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице – нейн близък човек, от връзката, с когото са родени децата им Д. С.Р. и К. С.Р..
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че съгласно Декларация от
MSD за трудова злополука /л. 26/ ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника като “дървосекач“ от 01.02.2018 г.. На 07.06.2018 г. в 11.00 часа на
обект за кастрене, при сечене и кастрене, е получил нараняване по главата и
шията, което съгласно Протокол от 08.06.2018 г. издаден от Френския социален
орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране и обслужване /л. 27/, е прието
за Трудова злополука или професионално заболяване, след което е транспортиран в
Болница. От
Епикзира /л. 31/ се установява, че С.Р.К. е хоспитализиран на 07.06.2018 г. в болница „Мезон Бланш“ гр. Реймс, Р. Франция, а при
направени изследвания, е установена тежка черепна травма с неблагоприятно
развитие. Съгласно Удостоверение за смърт /л. 29/, съставен от д-р Клер Льопуз,
смъртта му е
настъпила в болничното заведение на
10.08.29018 г. в 9.05 часа.
Предвид, че искът е вероятно основателен
са налице предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране имуществената отговорност
на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния
близък, съгласно която разпоредба за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Режимът на имуществената отговорност на работодателя
е специален, но за неуредените в чл. 200 КТ въпроси се прилага общата
гражданска отговорност, уредена в ЗЗД.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия, като същото се определя съгласно законовият критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът не оспорва твърденията на ищците, че
със смъртта на С.Р.К. са загубили своята морална опора и подкрепа в
живота си
- своя любим човек, баща, син, брат, приятел и подкрепата му; че изживяват
изключително тежко загубата му, както и че негативните последици били
невъзстановими и оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид
факта на силната емоционална връзка, която имали с починалия приживе. При така установеното и предвид направеното искане,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете се уважат в пълните предявени размери, заедно
със законната лихва върху тези суми от датата на трудовата злополука.
Относно разноските: С оглед уважената част на исковете и
съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да плати разноски
по делото в полза на процесуалния представител на ищците. Ищците претендират
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, според който при предоставена безплатна помощ в полза
на страна, съответният адвокат има право на възнаграждение от насрещната страна
в размер, определен по реда на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение. При заявени претенции с общ размер 1 050 000.00
лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 26 436 лв., с ДДС, на основание
чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата. Ответникът следва да бъде осъден да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с
IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 42 000.00 лева - държавна такса,
сумата 672 лева и 133.20 евро - разходи за превод на приложени писмени
доказателства от български език на френски език.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на Ф.Ю.Х., с ЕГН: **********
***,
сумата от 150 000.00 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие смъртта на съжителя й С.Р.К., с ЕГН **********, от трудова
злополука на 07.06.2018 г., констатирана за такава с Декларация за трудова
злополука № DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049 и Протокол за
Трудова злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г., издадени от
Френския социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране и
обслужване, платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, сметка IBAN ***, BIC
***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2018 г.
до окончателно плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на Ф.Ю.Х., с ЕГН: **********
***, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Д. С.Р., с
ЕГН **********, сумата 250 000.00 (двеста и петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие смъртта баща й С.Р.К., с ЕГН **********, от
трудова злополука на 07.06.2018 г., констатирана за такава с Декларация за
трудова злополука № DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049 и
Протокол за Трудова злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г.,
издадени от Френския социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране
и обслужване, платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, сметка IBAN ***,
BIC ***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2018
г. до окончателно плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на Ф.Ю.Х., с ЕГН: **********
***, действаща като майка и законен представител на малолетното дете К. С.Р., с
ЕГН **********, сумата 250 000.00 (двеста и петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие смъртта баща му С.Р.К., с ЕГН **********, от
трудова злополука на 07.06.2018 г., констатирана за такава с Декларация за
трудова злополука № DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049 и
Протокол за Трудова злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г.,
издадени от Френския социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране
и обслужване, платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, сметка IBAN ***,
BIC ***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2018
г. до окончателно плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на Р.К.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 100 000.00 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
смъртта синът му С.Р.К. с ЕГН **********, от трудова злополука на 07.06.2018
г., констатирана за такава с Декларация за трудова злополука № DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049
и Протокол за Трудова злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г.,
издадени от Френския социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране
и обслужване, платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***, BIC ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2018 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на С.Р.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 100 000.00 (сто хиляди) лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
смъртта брат му С.Р.К. с ЕГН **********, от трудова злополука на 07.06.2018 г.,
констатирана за такава с Декларация за трудова злополука №
DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049 и Протокол за Трудова
злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г., издадени от Френския
социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране и обслужване, платима
по банкова сметка *** „Експресбанк“, АД IBAN ***, BIC ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2018 г. до окончателно плащане,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на К.Р.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 100 000.00 (сто хиляди) лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
смъртта брат му С.Р.К. с ЕГН **********, от трудова злополука на 07.06.2018 г.,
констатирана за такава с Декларация за трудова злополука №
DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049 и Протокол за Трудова
злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г., издадени от Френския
социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране и обслужване, платима
по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***, BIC ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2018 г. до окончателно плащане,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на С.Р.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 100 000.00 (сто хиляди) лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
смъртта брат му С.Р.К. с ЕГН **********, от трудова злополука на 07.06.2018 г.,
констатирана за такава с Декларация за трудова злополука №
DAT_20180608_52_79287909000027_79287909000027_130049 и Протокол за Трудова
злополука или професионално заболяване от 08.06.2018 г., издадени от Френския
социален орган по Здравеопазване, семейство, пенсиониране и обслужване, платима
по банкова сметка *** ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 07.06.2018 г. до окончателно плащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати на процесуалния
представител на Ф.Ю.Х., Ф.Ю.Х., в качеството й на майка и законен представител
на децата Д. С.Р. и К. С.Р., Р.К.Р., С.Р.К., К.Р.К. и С.Р.К., сумата 26 436.00
(двадесет и шест хиляди четиристотин тридесет и шест) лева, представляваща определени
от съда разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание на
основание чл. 7, ал. 2, т. 6 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Боа Брагар“ Държавен идентификационен номер: ***, със седалище и адрес на управление: Авеню „Корне
Ренар“ № 36, 52100 Сен Дизие, Република Франция, да плати в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, сумата 42 000.00 (четиридесет и две хиляди) лева
- държавна такса в производството; сумата 672.00 (шестстотин седемдесет и два)
лева - разноски за извършени преводи от български на френски език и 133.20 (сто
тридесет и три евро и двадесет цента) евро – разноски за връчване на книжа, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК. Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.
4 ГПК.
Районен
съдия:.............................