Р Е Ш Е Н И Е
№ 319/ 28.10.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 66/ 2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба на М.Д.М.,***, представлявана от Кмета – ****, с правно основание чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Настоящото производство е
след отмяна на Решение № 35 от 14.02.2020 г. по АД № 563/ 2019 г. на
Административен съд – Добрич и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав с конкретни указания.
По първоначално подадената
искова молба ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи, свързани с невъзможността му да ползва отстъпения му в обезщетение
апартамент срещу отчужден имот, в размер на 15 000 лв., съизмерими с наема
на апартамента, който той не е могъл да получи, през периода 01.09.2014 г. –
01.08.2019 г.; заплащане на обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 862 лв., от които 583 лв., представляващи
законна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 01.09.2014 г. до
01.08.2017 г. и 279 лв., представляващи законна лихва за периода 01.09.2018 г.
– 01.08.2019 г., както и заплащане за неимуществени вреди в размер на
4 000 лв., изразяващи се в претърпените от ищеца притеснения и неудобства,
че не може да получи определеното му обезщетение.
С Молба вх. № 851/
18.03.2021 г., чрез адв. Д.И., (л. 24) ищецът, с оглед дадените от ВАС писмени
указания в отменителното решение и указания на съда за отстраняване на
нередовности в тази връзка, уточнява, че предявява исковете в хипотезата на чл.
204, ал. 4 АПК. Изрично заявява, че няма подадена жалба срещу
незаконосъобразното бездействие на орган или длъжностно лице от Община град
Добрич наред с предявените искове за обезщетение. Иска незаконосъобразното
бездействие на органите и длъжностните лица при Община град Добрич да бъде
констатирано инцидентно в производството по присъждане на обезщетението за
вреди. На следващо място уточнява, че претенцията му е за обезщетение в
резултат от лишаването му да използва жилището, определено му като обезщетение,
съизмерима с наема по средни пазарни цени през периода. Като период, за който
претендира неимуществени вреди, сочи периода от 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г.
В останалата част заявява в съдебно заседание, че поддържа исковата молба,
както е предявена при първоначалното разглеждане на делото.
В исковата молба сочи, че
наследодателят му, Димитър М. Цонев, е бил собственик на ½ ид. ч. от
недвижим имот – къща от две стаи, кухня и дюкян и 168 кв. м идеални части от
дворно място, в гр. Толбухин, ул. „Отец Паисий“ № 44. Посоченият недвижим имот
и съседните имоти са отчуждени от Община град Добрич по реда на ЗТСУ (отм.)
през периода 1981 - 1986 г. След отчуждаването имотът е завзет и къщата е
разрушена. Със Заповед № 278/ 24.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС
Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) ****е обезщетен с апартамент № 18, вх. Ж, на
VІІ-ми жилищен етаж в ЖК „9-ти септември“, състоящ се от две стаи, кухня –
столова и сервизни помещения с площ от 96.84 кв.м, заедно с изба № 18 на обща
стойност 22 481 лева съгласно Наредбата за цените на недвижимите имоти,
приета с Постановление № 53/ 22.11.1979 г. Със Заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на
Кмета на община град Добрич поради отпадане на проекта за ЖК „****“, вх. Д и Е
е променено полагащото се обезщетение за отчуждения имот, като ищецът, в
качеството си на наследник на Димитър Цонев, е обезщетен с апартамент № 5, бл. А
на четвърти (втори жилищен) етаж на ЖК „Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“, състоящ
се от две стаи и кухня с площ 62.77 кв.м, ведно с изба № 5 с площ 6.48 кв.м с
обща стойност 16 923 лева. Отстъпено е и право на строеж върху общинската
земя, където е построен ЖБ „Добрич“. В исковата молба твърди, че до смъртта си,
бащата на ищеца не е получил определеното му имотно обезщетение според първата Заповед
по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Ищецът, в качеството си на наследник, след издаване
на втората Заповед през 2009 г. и до настоящия момент не е получил полагащото
му се жилище. Сградата, където е предвидено да бъде апартаментът, все още не е
завършена. На ищеца или на наследодателя не е заплащано парично обезщетение,
такова не е определяно с издадените заповеди по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Ищецът
настоява, че отчуждителната процедура не е довършена, като органите и
длъжностните лица от администрацията на община град Добрич са бездействали в
продължение на повече от тридесет години да довършат отчуждителната процедура.
Твърди, че с това продължително бездействие на общината, същата не е изпълнила
задълженията си по чл. 98 и сл. от ЗТСУ (отм.), с което е нарушено правото на
ищеца, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и
чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Претендира съдебно – деловодни разноски.
С вх. № 3164/ 22.10.2021
г. представя Писмени бележки, чрез адв. И., с които иска да бъдат уважени предявените
срещу Община град Добрич обективно съединени искове с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие на ответника и да бъде осъден ответникът да му
заплати обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно
бездействие на общината да му предаде апартамента, определен като обезщетение
за отчужден недвижим имот със Заповед № 1347/ 03.11.2009 г. на Кмета на Община град
Добрич, вследствие невъзможността да ползва имота, за периода от 01.09.2014 г.
до 01.08.2019 г.
По отношение на размера на
вредата моли да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено
заключението на тройната съдебно - техническа експертиза при първоначалното
разглеждане на делото, а при евентуалност, да бъде взето предвид заключението
на втората комплексна съдебно - техническа и икономическа експертиза, прието от
съда на 04.10.2021 г. Счита, че тези две експертизи, за разлика от другите
заключения по делото, са дали обективно заключение, основано на метода на
пазарните аналози, поради което моли да бъде уважен искът за сумата от
13 774.00 лв., която според направените оценки от тройната съдебно - техническа експертиза е стойността на наема
за процесния период, а в условията на евентуалност, да бъде прието, че
обезщетението е доказано до размера на наемната цена съгласно заключението на
вещото лице Р.Н. в размер на 12 390.00 лв.
По отношение
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.09.2014 г. -
01.08.2019 г., изразяващи се в претърпените според ищеца притеснения и
неудобства, че не може да получи определеното му обезщетение; чувство на
несигурност; обида, че общината с бездействието си показва грубо незачитане на
конституционно гарантираното му право на собственост като собственик на имот да
може да се ползва от него и от плодовете, които може да реализира от
собствеността си, счита претенцията за доказана чрез разпита на свидетелите,
както при първоначалното разглеждане на делото, така и след връщането му за
ново разглеждане, като настоява да бъде уважена в претендирания размер от
4000.00 лв.
Ответникът – Община град Добрич, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание и в Писмени бележки с вх. № 3094/ 15.10.2021
г. оспорва исковете по основание и размер и иска те да бъдат
отхвърлени. Не оспорва, че ищецът не е получил полагащото му се имотно
обезщетение, но твърди, че за времето след 2009 г. Общината изпълнява своето
задължение да изгради и предаде процесния имот, поради което не е налице
неправомерно бездействие от нейна страна, което да е основание за ангажиране на
отговорността ѝ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Представя хронология на
събитията, като се позовава на Договор за възлагане на строителство от 2010 г.
и обществена поръчка за избор на изпълнител за Договор за възлагане на строителство
от 2019 г. Възразява, че не е доказано по делото ищецът да е понесъл
имуществени или неимуществени вреди от поведението на ответника. Иска
отхвърляне на исковата молба. Претендира присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич изразява становище, че в конкретния случай е налице
незаконосъобразно бездействие на Община град Добрич, от което като пряка и
непосредствена последица обаче не са настъпили имуществени вреди, а единствено
неимуществени вреди. Смята, че исковата претенция следва да бъде уважена
частично, що се отнася за наличието на неимуществени вреди, като бъде използван
критерият справедливост.
Административен съд -
Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за
наследници изх. № 615/ 30.01.2019 г., ищецът е единствен наследник на баща си
Димитър М. Цонев, починал на 04.12.2001 г. (л. 9 от АД № 563/ 2019 г.) Съгласно
нотариален акт № 3 от 1966 г. и нотариален акт № 166 от 1971 г. (л. 11 и 12 от АД
№ 563/ 2019 г.) ****е бил собственик на ½ идеална част от къща от две стаи, кухня и дюкян и 1/ 2
идеална част от дворно място, цялото от 168 (сто шестдесет и осем) кв. м, имот,
находящ се в гр. Толбухин, ул. „Отец Паисий“ № 44а (в отчуждителната преписка
фигурира с № 40а), съставляващ пл. № 1261 в кв. 102 по плана на гр. Толбухин.
По делото е приложена отчуждителна
преписка № 4324 на ****и Цонко М. Цонев, „за разширение и реконструкция на ул.
Отец Паисий“.
Със Заповед № 474/ 26.04.1983
г., т. 8, б. “а“, на основание чл. 95 и 98 ЗТСУ (отм.) и протокол № 14 от
09.03.1983 г. на Комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) на ****е определено
обезщетение за отчуждения му имот на посочения по – горе адрес чрез жилище от
две стаи и кухня в ж.к. „9 – ти септември“ (л. 57 от АД № 563/ 2019 г.)
Имотът, съгласно
оценителен протокол № 8 от 7.03.1983 г. (л. 52 – 54 от АД № 563/ 2019 г.), представляващ
полумасивно жилище, строено 1883 г., от 50.63 кв. м, изба 12.61 кв. м,
полумасивна кухня стр. 1863 г. – 12.67 кв. м, дюкян масивен, стр. 1883 г. –
20.20 кв. м, дворно място от 168 кв. м (наследодателят на ищеца от които е
притежавал ½ идеална част) е завзет с Акт за завземане на отчужден в
полза на държавата недвижим имот от 06.02.1987 г. (л. 51 от АД № 563/ 2019 г.).
На 24.01.1991 г. със
Заповед № 278 (л. 14 – 15, 63 – 102, а за ищеца – л. 15, съответно л. 75 от АД
№ 563/ 2019 г.) на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) и писмените молби на
собствениците на отчуждени имоти наследодателят на ищеца е обезщетен с апартамент
№ 18 на 6 – ми жилищен етаж, вх. „Ж Е“ в ж.к. „9 – ти септември“, състоящ се от
две стаи, кухня – столова и сервизни помещения, заедно с изба № 18, като на
същия е отстъпено и право на строеж върху държавната земя, където е построен
жилищният блок.
Издадена е Заповед №
1347/ 03.11.2009 г., с която е видоизменена предходната Заповед № 278/ 1991
г., с която ****е обезщетен с ап. № 18, вх. Е, състоящ се от две стаи и кухня в
ж.к. „Девети септември“ („****“) и вместо това според т. 3 на Заповедта от 2009
г. е обезщетен М.Д.М. с ап. № 5, бл. „А“ на четвърти етаж (втори жилищен) на
ж.б. „Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“, състоящ се от две стаи и кухня на 62.77
кв. м, ведно с изба № 5 на 6.48 кв. м, с обща стойност от 16 923 лв. по НЦНИ от
1979 г., след деноминацията от 1999 г. – 16.92 лв. Видно от горната заповед, с
нея правото на обезщетение е предоставено лично на ищеца. Отстъпено му е и
право на строеж върху общинска земя, където е построен ж.б. „Добрич“.
През 2008 г. е обявена
обществена поръчка от Община град Добрич за изработване на технически проект за
ЖБ „Добрич“ по ул. „Иван Пенаков“ в УПИ II, кв. 12 по ПУП на ЦГЧ, с предназначение на същия – за „жилищно строителство, паркинг,
обществено обслужване и озеленяване“, по част „Архитектурна“, част
„Конструктивна“, част „ВиК“, част „Топлотехническа“, част „Ел“, част
„Вертикална планировка с трасировъчен план“. (л. 109 – 110 от АД № 563/ 2019 г.)
Сключени са договори за проектиране.
С Разрешение за строеж №
423 от 02.10.2009 г. на основание чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) е разрешено на Община град Добрич да извърши СМР съгласно
одобрените на 02.10.2009 г. инвестиционни проекти № 236 от 17.06.2009 г. за:
Жилищен блок „Добрич“ с обслужваща част. (л. 103 от АД № 563/ 2019 г.)
През 2010 г. на 07.07. е
сключен Договор за възлагане на строителство между Община град Добрич и „Възход
– Валентино“ ООД, с който строителят се задължава да извърши строително –
монтажни работи с предмет „Строително – монтажни работи на обект: Жилищен блок
„Добрич“ с обслужваща част в УПИ II, кв. 12 по плана на ЦГЧ град Добрич“ (л. 295 – 300 от АД № 563/ 2019 г.).
През периода 2010 – 2014
г. са извършени СМР от Изпълнителя. Съставени са Актове за приемане на
конструкцията за същия период. (л. 355 – 361 от АД № 563/ 2019 г.)
На 20.10.2014 г., във
връзка с изтичане на Договора от 07.07.2010 г. и невъзможността да продължи
строителството на обекта до края на 2014 г., е съставен Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството. Отразено е, че съгласно
Протоколи Актове (образец 19) за установяване завършването и заплащане на
натурални видове СМР, са изпълнени такива на стойност 2 839 229.91
лв.(л. 362 – 363 от АД № 563/ 2019 г.)
През 2019 г. е открита
нова процедура за възлагане на обществена поръчка за същия обект (л. 301 от АД
№ 563/ 2019 г.), като на първо място е класирано и е сключен Договор за
строителство с „НСК София“ ЕООД като Изпълнител. (л. 334 от АД № 563/ 2019 г.)
Не се спори по делото, че
към настоящия момент се извършват СМР по процесния блок.
По делото не се спори, че
на наследодателя на ищеца е било предоставено оборотно жилище до построяването
на определения като обезщетение имот.(л. 364 – 368)
По искане на ищеца са
разпитани свидетели, както при първоначалното разглеждане на делото, така и при
последващото производство.
Разпитаният при
първоначалното разглеждане на делото св. **** споделя: „…Познавам М.М.. Втори
братовчеди сме. Знам, че е отчужден имот на баща му, около 90-та година, но не
съм сигурен кога точно… Щяха да му дават за обезщетение апартамент, който се
намира в края на центъра, на завоя до стоматологията… До момента нямат нищо…Баща
му, след като събориха къщата, живееше в с.Победа, при своята майка…Толкова
години чакане и накрая нищо. Имаше някакви обещания, но до момента нищо. Баща
му почина 2001-2002г. … М. живее в Норвегия. Той там има жилище... В годината
веднъж, два пъти се връща и живее при майка си. Майка му и баща му бяха
разведени. На М. му е тежко. Толкова години чакане. Интересува се, ходи по
институции, ядосва се. Няма никакво развитие…
Св. Емил И. сочи при
първоначалното разглеждане на делото: “…Познавам М.М. от 2001г. Приятели сме… Чувал
съм от него, че са им съборили къщата и, че ще им дават апартамент. Преди 20-30
години е станало това. На М. баща му сигурно много тежко е приел този факт. Той
живееше на село до смъртта си… М. го понесе тежко и затова си замина. Отиде в
Норвегия да работи. Там има жилище на кредит… Като се върне живее при майка си.
Търси си обезщетението. Трудно му е. Като се прибере от Норвегия, пет човека
живеят в двустаен апартамент. По негови приказки е ходил, питал и това е. Това
го ядосва, че са му съборили къщата и накрая живее на улицата. М. си идва на
2-3 години, веднъж, два пъти. Те тук няма къде да живеят. Гледа блока пустее,
апартамента не е завършен. Тяхната секция, дето се вика пада. Това го ядосва
много. Не знам за жилище на кв.Балик. Чувал съм по телевизията, че хората,
които са били обезщетени, са им давали общински жилища, но че на него са му
предлагали такова, не знам, не съм чувал.“ При настоящото разглеждане добавя:
„…Баща му до смъртта си живееше на село. За общинското жилище от негови думи
зная, че са им дали, но е било малко и са живели там за много кратко. След като
му събориха къщата на баща му и той го преживя много тежко, в смисъл такъв, че
не можа да види нищо, след като му събориха къщата. Дадоха му жилище и не можа
да го види, строежи, лутания. След смъртта на баща му им дадоха общинско
жилище, живяха малко там, съвсем кратко и после се измести М. в друго жилище. И
сега М. живее в Норвегия от 14 години. Там си работи и има къща, за която плаща
кредит. И се надяваше, че с имуществото, което го придобие тук, ще може да
плаща кредита, част от кредита да помага и на майка си… Забавянето на строежа
на апартамента баща му го приемаше много тежко, както и М. все питаше и
разпитваше и по новините, 30 години нищо не са направили и блокът в момента още
се строи.“
Св. Калоян Байчев,
разпитан при новото разглеждане на делото: „…Познавам М.. Познаваме се от деца,
съученици сме били. За извършване на отчуждаване на имот от баща му зная, че
има, но това е преди доста години... Имотът беше на баща му, който го
отчуждиха. Като обезщетение бащата на М. трябваше да получи апартамент...
Обезщетение не е получил. Баща му на М. не е жив, почина преди 20 години. Баща
му на М. *** къща и след това отиде на село. Баща му на М. е очаквал да получи това
жилище. Той беше съсипан и затова отиде на село да живее. Просто се отчужди от
града, самотен беше на село. М. не е получил жилище за обезщетение. М. беше
съсипан. М. живее в Норвегия от 12-13 години. Като се върне в Добрич, търсеше
това жилище постоянно и като се видим, само за това говори. Това го вълнуваше
най-много. Просто е съсипан. Постоянно ходи в общината, когато се прибере в
България. Търси си обезщетението, което му се полага. Зная за кой блок става
въпрос. Аз живея срещу този блок. През всичките тези години този блок в
началото се построи една част, като секция в самия блок, а другата секция спря
да се строи доста години, сигурно – 15-20 г. нямаше никакво строителство. Майка
му на М. има жилище, апартамент двустаен. Жилището е на майка му. А в Норвегия
първо живя под наем и после тегли голям кредит, за да си купи жилище. И сега му
трябват пари да ги върне. Има нужда от средства. Като се върне в България и
отсяда в апартамента на майка си, който
е двустаен. Връща се с жена си и двете му деца и майка му е там… Зная, че им
дадоха общинско жилище, но нямаше условия за живот вътре и се пробваха там 10
дни да живеят и се отказаха…“
Показанията на свидетелите
са израз на техните спомени. Те съответстват на останалите писмени
доказателства по делото и не се опровергават от други годни доказателствени
средства в процеса, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и
достоверни.
При първоначалното
разглеждане на делото е изслушана комплексна съдебно - техническа експертиза,
чието заключение е оспорено от ответника, поради което е назначена тройна
такава, като заключението на същата е прието от страните. Според заключението
на вещите лица общата стойност на пазарен наем за апартамент със ЗП 62.77 кв.м
в ЖБ „Добрич“, гр. Добрич, за периода 01.09.2014 г. до 01.08.2019 г. е 13 774.00
лв.
При настоящото разглеждане
на делото е назначена комплексна съдебно – техническа и икономическа
експертиза, изготвена от вещите лица П.М. и Т.Д.. (л. 43 – 55) Според
заключението на вещото лице П.М. пазарният наем за процесния период е
10 350.00 лв., а полагащата се законна лихва според вещото лице Т.Д. е
834.92 лв. Заключението в частта на техническата експертиза е оспорено от ищеца
и е назначена нова съдебно – техническа експертиза с друго вещо лице – Р.В.Н.,
посочено от ищеца. Според това вещо лице (л. 74 – 77) пазарният наем за подобно
на определеното като обезщетение жилище е в размер на 12 390 лв., а
законната лихва върху тази сума е в размер на 2 511.25 лв. според вещото
лице Т.Д.. (л. 79)
След съпоставка на изслушаните
експертизи съдът намира, че следва да кредитира като по – задълбочена, с
надлежно посочени методи на анализ и изготвяне, съответно обективна и
безпристрастна комплексната експертиза, изготвена от вещите лица П.М. и Т.Д., представена
от компетентни вещи лица, с необходимите специални знания и даваща достоверна и
надеждна оценка според нейните цели, обхват и съдържание. Вещото лице –
оценител е избрало правилно базата за стойността с оглед характера на
задължението на ответника (предаване на новопостроен имот) и съдържанието на
допълнителната заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) от 03.11.2009 г. с
определената площ, разположение и вид на жилището, приложило е подходящи
подходи и методи за оценка, извършило е необходимите справки и сравнителни
анализи, използвайки информация за реално сключени сделки от действащи агенции
за недвижими имоти - “****“ на национално ниво. Определило е съответната
тежест, т.е. степен на достоверност, която се придава на отделните индикации за
стойност при формиране на мнението за стойност, след което е дало най - адекватните
средни пазарни стойности за месечен наем за процесния недвижим имот съобразно
неговия вид, местонахождение и функционална характеристика, свеждайки до
минимум относителната грешка и субективните фактори в процеса на оценяване. Вещото
лице Р.В. заявява в съдебно заседание, а и в самото заключение, че е използвало
като сравнителен аналог данните от своя архив, без да вземе предвид, каквито и
да е други аналози от национални агенции за недвижими имоти, а нейният архив не
е публично известен, поради което съдът допълнително и с оглед това
обстоятелство кредитира заключението на вещото лице П.М.. По отношение размера
на лихвата за забава, то тя е математически изчислена на база основата като
пазарен наем, поради което зависи от последния и в този смисъл заключението на
вещото лице Т.Д. е обвързано с основата, а съдът го кредитира съобразно базата,
на която са изчисленията.
По отношение тройната
съдебно – техническа експертиза, представена от вещи лица при първоначалното
разглеждане на делото, съдът счита, че същата не следва да лъде кредитирана, доколкото
от заключението не може да се направи извод за информацията, послужила като
база за вещите лица при определяне на пазарен наем. Посочено е в заключението
единствено, че са подбрани три подобни имота.(л. 400 от АД № 563/ 2019 г.)
При така установената
фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
Предявените искове за обезщетение за вреди и
акцесорният иск за обезщетение за забава са допустими с оглед установената
надлежна процесуална легитимация на всяка от страните по делото, поради което
подлежат на разглеждане по същество.
Исковете за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Отговорността за вреди по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е гаранционно обезпечителна и не изисква наличие на вина.
За да се обоснове тази отговорност следва да са налице следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда от такъв административен акт,
действие или бездействие и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Предпоставките следва да са налице кумулативно, като при липсата на
която и да е от тях не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл. 203 и сл. АПК, като доказателствената тежест се носи от
ищеца, претендиращ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В случая ищецът обосновава
твърдението си за причинените му имуществени и неимуществени вреди с
продължителното противоправно бездействие на общината да му предостави
определения му като обезщетение жилищен имот за отчужден недвижим имот по реда
на ЗТСУ (отм). В исковата молба се позовава на започнала процедура по
отчуждаване на собствен на баща му имот, във връзка с който впоследствие му е предоставен
като обезщетение със Заповедта от 03.11.2009 г. апартамент в процесния блок
„Добрич“, секция „А“, от непредаването реално на който е и претендираното
обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед
уточнителната молба на ищеца след връщане на делото за ново разглеждане
настоящият състав - съдът по обезщетението инцидентно следва да се произнесе,
налице ли е незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и органи на
ответната община в отчуждителната процедура.
Безспорно отчуждаването на
недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации и обезщетяването на собствениците им по реда на чл. 95 и
сл. от ЗТСУ (отм.) е административна по своя характер дейност, основана на
власт и подчинение, която се осъществява от органите при общините по
местонахождението на имотите. Длъжностните лица, овластени от закона да
провеждат отчуждителното производство, осъществяват публичноправни функции,
поради което и всички техни актове, действия и бездействия в изпълнение на тези
функции попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е налице предпоставката да се
касае до претенция от бездействие, резултат от административна по своя характер
дейност.
Терминът
"действие" е употребен, както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203, 204 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ.
Легално определение на термина "действие", респ.
"бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под
"действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен
орган или длъжностно лице което не е юридически акт, а тяхна физическа изява,
но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена
нормативна разпоредба. За да е налице "бездействие", то задължително
е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от
администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става
въпрос обаче за фактически действия, пряко дължими от норма, закон. Това
има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, говорейки за
незаконосъобразно бездействие. В този случай задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата
елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно
правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма
чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните
предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна
на съответния административен орган, в случая от длъжностните лица на Община
град Добрич и дължали ли са те определено фактическо действие, неопосредено от
административен акт. В Писмените си бележки процесуалният представител на
ищеца, адв. И., настоява, че доколкото ищецът е собственик на недвижимия имот,
легитимиращ се като такъв с издадената заповед по реда на чл. 100 от ЗТСУ (отм.),
нормативно определеното от закона фактическо действие, което община Добрич
дължи в случая, е да му предостави жилището, което до настоящия момент не е
направено. Счита с оглед на това, че община Добрич дължи обезщетение за
вредите, причинени от бездействието ѝ да предостави отстъпеното като
обезщетение жилище, съответно да реализира строителството му. Според адв. И. всички
правни и/или фактически действия на общината, които са свързани с построяването
на конкретния обект, определен като обезщетение със Заповедта по чл. 100 от
ЗТСУ, в случая са ирелевантни. Излага становище, че след като обезщетението е
определено и конкретизирано ясно с влязла в сила Заповед по чл. 100 от ЗТСУ,
отчуждителната процедура е приключила и не са налице никакви други нормативно
определени действия, свързани с издаване на индивидуални административни
актове, поради което общината дължи фактическото предоставяне на имота, чийто
собственик е ищецът.
Настоящият състав не
споделя изложеното от процесуалния представител на ищеца. В случая от страна на
служителите на Община град Добрич не е налице такова противоправно фактическо
бездействие, което да изпълнява изискванията на закона. Твърдените от страна на
ищеца бездействия не са фактически, а правни такива. Извършването на СМР и предаването
на определения в обезщетение апартамент е обвързано с предхождащи решения на
Общинския съвет, заповеди на кмета на съответната община, сключване на договори
за изпълнение, в случая и за изпълнение на законови изисквания за финансиране
на обекта, за да може да бъде осъществен същият. Претенцията в исковата молба е
именно, че не са били налице такива действия от общинските служители, които да
доведат докрай обезщетителната процедура. От описаните по – горе доказателства
за обявени обществени поръчки, договори за възлагане на строителство, изготвени
във връзка със строителството актове, се установява, че са били издавани
съответни административни актове, целящи изпълнението на задължението на ответника
да предаде определения като обезщетение имот на ищеца. Периодът на исковата
претенция е от 2014 до 2019 г., но следва да се има предвид, че от приетите по
делото доказателства се налага изводът, че както преди това, още от 2008 г.,
така и след това – 2014, 2016, 2018, 2019 г. ответникът е изпълнявал своето
задължение, което поради обстоятелството, че е обвързано с финансиране, е било
затруднено. Това обаче не означава, че е налице фактическо бездействие, в
какъвто смисъл са разписаните от законодателя елементи на фактическия състав от
отговорността на Общината.
С оглед изложеното съдът
намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като сочените от ищеца бездействия не са фактически, а
правни. Няма спор, че общинските органи са имали и все още имат задължение да
обезщетят правоимащото лице с имот в жилищен блок “Добрич”, който и понастоящем
не е изграден, но реалното получаване на дължимото имотно обезщетение, за да е
завършено отчуждителното производство, е обвързано с прехождащи административни
актове, касаещи изграждането на процесния блок, актове по приемането на строителството,
за да се изпълни процедурата.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от
ЗТСУ (отм.) правоимащото лице придобива собствеността върху отстъпения като
обезщетение имот с влизане в сила на заповедта за неговото конкретизиране,
поради което значителната забава на имотното обезщетение съставлява
посегателство върху правото на ищеца да ползва притежанието си съгласно чл. 17,
ал. 5 от КРБ и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Вярно е, че процесният случай е
част от други такива за отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.) непосредствено
преди промените в страната от м. ноември 1989 г., които поради различни причини
не са приключили в недопустимо продължителен период, както и че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал
повод да се произнесе с решение от 09.06.2005 г. по жалби № 42908/98, 44038/98,
44816/98 и 7319/02, по дело Кирилова и други срещу България, в което изрично е
посочил (т. 105 от решението), че посегателството върху правата на
жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото
неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. Вярно е, че държавните органи са длъжни да действат
своевременно и по подходящ и последователен начин, както и че необичайно продължителната забава на
обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за
лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на
несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави като нашата парично обезценяване. Всеки случай обаче следва да бъде анализиран и
разгледан съобразно събраните за същия и относими доказателства. Така в
конкретния случай събраните по делото доказателства установяват, че общинските
органи не са възприели пасивно
поведение, не са пренебрегвали проблема, а напротив. През процесния период са извършени
многобройни дейности с цел изпълнение на задължението на ответника.
С оглед изложеното следва
да се приеме, че безспорно е налице неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на ищеца, но то не е резултат от конкретно противоправно фактическо бездействие
на общината в лицето на нейните органи и длъжностни лица.
Макар че при липсата на една
предпоставка е излишно да се обсъждат останалите предпоставки, доколкото, за да
възникне отговорността на ответника, следва да са налице кумулативно елементите
от фактическия състав, то за пълнота съдът следва да отбележи, че ищецът не
доказа при пълно и главно доказване претенцията си по период и размер относно
имуществените вреди, по начина, по който е заявена, а именно, че не може да
ползва определения му като обезщетение имот. От събраните по делото
доказателства се установи, че същият от 14 години живее в Норвегия, а
същевременно, че имотът му бил необходим, за да погаси чрез продажбата му свой
кредит за закупено жилище в Норвегия. В този смисъл не се събраха
доказателства, че ищецът е претъпял вреди в претендирания размер през периода
2014 – 2019 г., изразяващи се в невъзможност да използва процесния имот,
съизмерими с пазарния наем на имота. По отношение неимуществените вреди, предвид
събраните по делото доказателства, настоящият състав счита, че безспорно ищецът
е търпял притеснения и неудобства от липсата на реално получено обезщетение, но
с оглед липсата на първата предпоставка за доказано фактическо бездействие, то
размерът на неимуществените вреди не следва да се обсъжда.
При този анализ исковата
молба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли изцяло.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ЗОДОВ на ответника при изрично стореното в тази насока
искане от процесуалния му представител следва да бъдат присъдени сторените
съдебно – деловодни разноски в размер на 1130.00 лева с ДДС (хиляда сто и тридесет
лева) съобразно представените по делото доказателства (л. 86 – 88) за платен
адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.Д.М.,***,
представлявана от Кмета – ****, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
ОСЪЖДА М.Д.М.,***, ЕГН **********,***
съдебно – деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един
адвокат, в размер на 1130 лв. (хиляда сто и тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се
оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: