РЕШЕНИЕ
№ 2326
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В.КР. К.Ч.
като разгледа докладваното от Д.ЕВТ. П. Р. Гражданско дело №
20211110136007 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Х. Х. Н., ЕГН **********, иск по чл.49, ал.1 СК против М.
Р. С., ЕГН **********, за развод по вина на ответника. (С протоколно определение от
17.02.2022 г. производството в частта относно чл. 49, ал.3 СК е прекратено поради
оттегляне на искането за произнасяне по вината.)
В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 02.10.2017 г., като преди
този момент не са се познавали. След сключването на брака страните заживели заедно в
обитаваното от ответника жилище. Твърди се, че след втората седмица от брака ответникът
започнал да води непознати хора в жилището им, които прекарвали там цели нощи и
консумирали алкохол. В началото на м.ноември 2017 г. ищцата се опитала да убеди съпруга
си да преустанови тези събирания, но той започнал да крещи, насила свалил златните
накити, които носила, и я изхвърлил от жилището им. Ищцата поддържа, че оттогава живее
с родителите си и е във фактическа раздяла със съпруга си, поради което моли бракът с
ответника да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор по исковата молба, в който се оспорва искът.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили брак на
02.10.2017 г. в гр.София, за което е издаден акт за граждански брак №3362/02.10.2017 г. (л.
49 от делото).
В хода на производството са събрани гласни доказателства при разпита на свидетеля
Радия Мехди Казен – майка на ищцата, които потвърждават твърденията на ищцата, че
страните са сключили брак през м.октомври 2017 г., а фактическата раздяла e настъпила
преди 4 години, когато ответникът изхвърлил съпругата си по пижама от жилището им и
брат я довел в дома на свидетелката. Страните се запознали чрез познати в Република
България, но нямали връзка преди да сключат брак. Живели заедно около месец, като през
първия месец отношението на ответника към съпругата му било добро. След това започнал
да води у тях непознати хора – афганистанци и цигани, и удрял ищцата, когато го питала
защо го прави. Накарал дъщеря да страда много, удрял я е, хващал я е за врата.
Свидетелката поддържа, че ответникът не се вижда с дъщеря и въпреки опитите да го
открият, не знаят къде се намира от 4 години. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
кредитира свидетелските показания като непротиворечиви, доколкото същите
кореспондират напълно с останалите доказателства по делото.
От събраните по делото доказателства (св. Казен) се установява, че страните са във
фактическа раздяла от м.ноември 2017 г., не живеят заедно и не се виждат, отношенията им
са влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване. При така установените факти за
отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото ищцата е оттеглила искането си по чл. 49, ал.3 СК и производството в тази част е
прекратено, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Никой от съпрузите не е предявил претенция относно ползването на семейното жилище,
същите нямат родени от брака си ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не
дължи служебно произнасяне по въпроса за семейното жилище. Никой от съпрузите не е
променил и фамилното си име при сключването на брака, поради което и съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има от страна на ищцата.
Доколкoто ищцата е оттеглила искането си по чл. 49, ал.3 СК и съдът не се е произнесъл в
тази насока, то на същата не следва да се присъждат разноски, с оглед разпоредбата на чл.
329, ал.1 ГПК.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва
да се възложи на страните поравно.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК С РАЗВОД БРАКА , сключен
на 02.10.2017 г. в гр.София, с акт за граждански брак №3362/02.10.2017 г. на Столична
община, район „Оборище“, между: Х. Х. Н., ЕГН **********, и М. Р. С., ЕГН ********** ,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА Х. Х. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд 25,00
лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд 25,00
лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3