Определение по дело №1505/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2668
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20223100501505
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2668
гр. Варна, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100501505 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 39147/10.06.2022 г. при ВРС,
подадена от И.Г., чрез особен представител, срещу решение №
1581/23.05.2022 г., постановено по гр.д. № 12312/2021 г. по описа на ВРС, 31-
ви състав, с което e установено в отношенията между страните, че И.Г. дължи
на „ЮБЦ“ ЕООД, гр. София, сума в размер на 42.48 лева, представляваща
неустойка за прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от
04.04.2018 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД чрез договор за цесия, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
2788/22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8557/2021 г. по описа на ВРС, 31-ви състав.
След извършена проверка за редовност и допустимост на въззивната
жалба, настоящият състав констатира следното:
Със заявление от 15.06.2021 г., подадено от „ЮБЦ“ ЕООД е отправено
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
И.Г. за сумата от 42.48 лева, представляваща неустойка за прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги от 04.04.2018 г., сключен между
длъжника и „БТК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на
„С.Г. Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018 г., а впоследствие
прехвърлено от „С.Г. Груп“ ЕАД на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019 г. С разпореждане № 7964/22.06.2021 г. по ч.гр.д. №
8557/2021 г. по описа на ВРС, заповедният съд е формирал воля за дължимост
на претендираната сума, като в мотивите е изложил, че вземането произтича
от договор с клиентски № 15103218002/04.04.2018 г., което вземане е
закупено от заявителя. В диспозитива на цитираното разпореждане обаче,
съдът е посочил, че вземането произтича от договор за цесия от 16.10.2018 г.,
като е пропуснал да отбележи, че заявителят се легитимира, като носител на
вземането с последваща цесия от 01.10.2019 г., по която „С.Г. Груп“ ЕАД му
прехвърля процесното вземане. Настоящият състав намира, че доколкото
заповедният съд е формирал воля за дължимост на сумите, като е отчел, че
1
заявителят е закупил процесното вземане, но е пропуснал да отбележи същото
в диспозитива на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, то се
касае за очевидна фактическа грешка. На следващо място съдът констатира,
че в разпореждането също така е изписан погрешно ЕИК на заявителя „ЮБЦ“
ЕООД, като вместо правилен ЕИК *********, е изписан ЕИК **********.
Посочените фактически грешки са съответно налице и в издадената заповед
за изпълнение № 2788/22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8557/2021 г. по описа на ВРС,
31-ви състав.
Ведно с горното, настоящият състав констатира, че е налице и
фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение по иска с правно
основание чл. 422 от ГПК. Първоинстанционният съд правилно е изписал
ЕИК на дружеството-ищец, но не е съобразил, че към датата на постановяване
на съдебното решение, същото е сменило фирмата си от „ЮБЦ“ ЕООД на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, считано от 09.05.2022 г. Наред с това в
диспозитива на решението погрешно е посочена дата на първата цесия, по
която „БТК“ ЕАД прехвърля на „С.Г. Груп“ ЕАД вземането, предмет на иска,
а именно вместо 16.10.2018 г. е посочена дата 01.10.2019 г., която е датата на
сключената между „С.Г. Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД последваща цесия.
Доколкото в мотивите на решението, първоинстанционният съд е приел, че
първата цесия е именно с дата 16.10.2018 г., а не 01.10.2019 г., то касае се за
очевидна фактическа грешка. Компетентен да разпореди отстраняването на
фактическите грешки е първоинстанционният съд.
Горното налага прекратяване на въззивното производство и връщане на
делото на ВРС за поправка на допуснатите очевидни фактически грешки, след
което делото следва да се изпрати отново на ВОС за произнасяне по
постъпилата жалба срещу решението.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1505/2022 г. по описа на
Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ВРЪЩА гр.д. № 12312/2021г. на Варненски районен съд, 31-ви съдебен
състав, на Варненски районен съд, за поправка на допуснати очевидни
фактически грешки в заповедта за изпълнение и решението.
След влизане в сила на актовете за поправка , делото следва да бъде
върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по въззивна жалба вх. №
39147/10.06.2022 г. при ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2