О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1190
гр.Пловдив, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение,
в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 1901 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия Б.Д.Й., чрез повереника си адв. С.Л.,
срещу определение № 1287 от 02.08.2019г., постановено по ЧНД № 4061/19 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с., с което е потвърдено постановление на РП – Пловдив от 12.06.2019г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 76/2018г. по описа на сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР-Пловдив, образувано и
водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3
от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение и
връщане на делото на прокуратурата за продължаване на разследването със
задължителни указания относно приложението на закона. Твърди се, че в своето
постановление наблюдаващият прокурор е стъпил изцяло на изготвената по делото
автотехническа експертиза и допълнителна такава, без да направи никакъв анализ
на нормативните изисквания на ЗДвП. Посочва се, че с поведението си, водачът на
лекия автомобил не е спазил задълженията си по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал.
2 от ЗДвП. Сочи се, че шофьорът е нарушил и разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1
и ал. 2 от ЗДвП. Сочи се, че водачът на лекия автомобил е предприел тройно
изпреварване, без да се убеди в безопасността му, не е оставил достатъчно
странично разстояние и не е предприел никакви действия в момента, в който
велосипедистът е изменил траекторията на движението си вляво.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен
контрол, от лице, което, в качеството си на пострадал, има право на жалба и е
подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
С постановление от 30.05.2019г.
прокурорът от РП – Пловдив е прекратил наказателното производство по ДП № 76/2018г. по описа на сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР-Пловдив, образувано и
водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3
от НК, тъй като приел, че липсва извършено престъпление.
Това становище на прокурора е споделено и в обжалваното пред настоящата инстанция определение на ПдРС. Първоинстанционният съд е приел, че разследването е извършено обективно и всестранно, а прокурорският акт е обоснован и правилен, като е възприет изводът за липса на състав на престъпление.
Изложените съображения на районния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция.
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно
установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно
преследване срещу определено лице. При проверката съдът трябва да установи дали
проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което да следва, че
прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства. В настоящия случай, при анализа на прокурора са били изследвани
всички възможни доказателства – били са разпитани свидетели, бил е извършен
оглед на местопроизшествието, била е назначена автотехническа експертиза, били
са намерени записи от охранителни камери, които са заснели инцидента и записите
били приобщени по делото, извършена била и допълнителна автотехническа
експертиза, която да установи механизма на инцидента. Фактическите констатации
на прокурора са подкрепени от събраните по делото гласни доказателства и
извършените експертизи. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ
на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или
превратно тълкуване.
Изводите на прокурора относно липсата на престъпление също са верни. Правилно прокурорът е посочил,
че основната причина за настъпилото произшествие е внезапното отклонение вляво
на велосипедиста Й. по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато е бил изпреварван от лекия автомобил „Рено Клио“ и мястото на удара е
било навътре в опасната зона на л.а. „Рено Клио“. Съдът не споделя аргументите
на жалбоподателя, че е било налице нарушение на ЗДвП. Видно от установения
механизъм на инцидента, водачът на лекия автомобил е действал внимателно и
предпазливо при възникнилата ситуация и наличието на уязвим участник в
движението – той се е движил с ниска скорост (26,7 км//ч) и е осигурил
достатъчно странична дистанция между него и двуколесното превозно средство. Не
е било налице и задължение на водача на автомобила да спре и да изчака
велосипедистът да заобиколи спрялото пътно превозно средство, доколкото
автомобилът, при изпреварването, е преминал в крайната лява лента на движение
по пътя и е осигурил достатъчно дистанция между него и изпреварвания
велосипедист, за да може велосипедистът необезпокоявано да заобиколи спрелия
автомобил. С действията си, водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ е изпълнил и
задълженията си при предприемане на изпреварване съгласно чл. 42 от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че ППС,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
вляво. В случая няма данни велосипедистът да е изпълнил задължението си по чл.
28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да подаде сигнал за отклонение вляво чрез изпъната
хоризонтално встрани лява ръка. Водачът на л.а. е изпълнил и задължението си по
чл. 42, ал. 2, т. 1 да осигури достатъчно странично разстояние, като при
предприемането на изпреварването е минал изцяло в крайната лява лента на
платното, а за велосипедистът е останало достатъчно разстояние за извършаването
на заобикалянето при положение, че остане в дясната лента.
Причината за възникването на инцидента не е извършеното изпреварване от
водача на лекия автомобил, а действието на велосипедиста. Видно от показанията
на пострадалия, той е действал с намерението да пресече улицата и да премине на
отсрещния тротоар. Това негово намерение не е могло да бъде предвидено от
шофьора на лекия автомобил, доколкото непосредствено преди момента на
изпреварването велосипедистът се е движил с праволинейно равномерно движение,
без да манифестира по никакъв начин желанието си да завие наляво чрез изпъната
хоризонтално встрани лява ръка или чрез друго свое действие. Извършената рязка
промяна в движението на велосипедиста вляво е настъпила 1,3 секунди преди
удара, докато шофьорът е бил на 5-6 метра зад велосипедиста, като съгласно
допълнителната експертиза за шофьора е било невъзможно да спре, тъй като водачът
е могъл да реагира, ако отклонението е било настъпило 2,4 секунди или повече
преди удара, в момент, когато автомобилът е на разстояние 17,74 м. или повече.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд изцяло споделя изводите на ПдРС и на прокурора за липса на престъпно деяние.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че определението на РС – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 1287 от 02.08.2019г., постановено по ЧНД № 4061/19 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XXI н. с., с което е
потвърдено постановление на РП – Пловдив от 12.06.2019г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 76/2018г. по описа на сектор „Разследване на
престъпления по транспорта“ при ОД на МВР-Пловдив, образувано и водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.