Решение по дело №515/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на С. Е. Д. против Решение № 118 от 10.05.2024 г., постановено по АНД № 329/ 2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0284-002695 от 08.01.2024 г., издадено от ВПД Началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Казанлък. Касаторът счита, че решението на Районен съд - Казанлък е незаконосъобразно и необосновано, поради което моли за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – ВПД Началник група в РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърден обжалвания съдебен акт.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба от С. Е. Д. против Наказателно постановление № 23-0284-002695 от 08.01.2024 г. на ВПД Началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Казанлък, с което на С. Д. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.12.2023г. в 23:30 часа в с. Хаджидимитрово, по ул.3-ти март, на кръстовището с път ПП 1-5 в посока запад – изток, водачът С. Д. управлява собствения си товарен автомобил „Тойота Корола – Версо“ с рег № [рег. номер],като: Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM 0022 за употребата на алкохол в кръвта. На водача е връчен талон за изследване с номер 0152381 със залепени холограмни стикери А-082014.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирани като административно нарушение по по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Наложените наказания са изцяло съобразени със съответната санкционна разпоредба и няма основания за изменението им.

Решението на районен съд - Казанлък е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Съответен на закона е направеният от въззивния съд извод за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП „отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС“ – 1. Отказ на водача да му бъде извършен тест и 2. неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете изпълнителни деяния, регламентирани в чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез извършване на тест и химическо лабораторно изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта/. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерното деяние по 174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол.

Обосновано Казанлъшкият районен съд е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на конкретното нарушение от С. Д. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение при служебната проверка за законосъобразност на НП да обоснове своя акт, включително с произнасяне по всички възражения на жалбоподателя, като изложените от въззивния съд съображения за тяхната неоснователност се споделят изцяло от настоящия касационен състав и е безпредметно да бъдат повтаряни.

С оглед на изложеното съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 10.05.2024 г., постановено по АНД № 329/ 2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.