Присъда по дело №76/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260003
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20204340200076
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                          П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 260003

 

                                       гр. Троян, 18.12.2020 година

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ТРОЯН, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

Съдебни заседатели: 1. П.Ч. и

2. В.С.

 

                 

Съдебен секретар: Кремена Раева

Прокурор: Николай Семов,

разгледа докладваното от съдия РАДЕВА

Наказателно общ характер дело № 76 от 2020 година по описа на Районен съд гр. Троян.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.В. - роден на *** г. в гр. **, живущ ***, български гражданин, с висше образование, работи като ***, женен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че около 08:00 часа на 23.09.2018 г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, чрез блъскане с двете ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи РЕАЛНО при първоначален ОБЩ  РЕЖИМ.

ОСЪЖДА подсъдимия В.К.В. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 278,00 лв. (двеста седемдесет и осем лева) – разноски по делото.  

ОСЪЖДА подсъдимия В.К.В. ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 191,53 лв. (сто деветдесет и един лева и петдесет и три стотинки) – разноски по делото от досъдебното производство.

          ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                              

2.

 

                                                      

МОТИВИ към Присъда № 260003 по НОХ дело № 76/2020г.

 

Подсъдимият В.К.В., живущ ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК, а именно за това, че около 08:00 часа на 23.09.2018г., в с. **, обл. Ловешка, под орехово дърво, находящо се от ляво, на около 40 метра от началото на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“, чрез блъскане с две ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначена е експертиза, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С Разпореждане № 82 от 10.03.2020г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 26.05.2020г. подсъдимият В.К.В. се явява лично и с упълномощените от него двама защитници - адвокат Е.Ц. *** и адвокат Т.Г. от САК.

В разпоредителното заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата Й.М.К. против подсъдимия В.К.В. за сумата 630,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 20 000,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2018г. до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец и частен обвинител в настоящия наказателен процес Й.М.К., представлявана от повереника адвокат В.А. ***.

В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно наличието на очевидна фактическа грешка в съдържанието на обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговите защитници е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

С Молба вх. № 260241/17.09.2020г. гражданският ищец и частен обвинител Й.М.К. е оттеглила искането си за конституиране като частен обвинител и предявеният от нея граждански иск, като моли съдът да приеме, че тя вече не е частен обвинител и граждански ищец по делото. С определение от 17.09.2020г. съдът е отменил определението си, постановено на 26.05.2020г. в разпоредителното заседание, в частта, с която е приет за съвместно разглеждане предявеният от Й.М.К. срещу подсъдимия В.К.В. граждански иск, както и в частта, с която Й.М.К. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. 

По искане на прокурора в последното съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение на обвинението срещу подсъдимия на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, като същото е придобило следният вид: около 08:00 часа на 23.09.2018г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, чрез блъскане с двете ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца.

За Районна прокуратура гр. Троян, в проведените съдебни заседания, се явява прокурор Николай Семов, който поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият В.К.В. за виновен да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК и да му наложи наказание една година лишаване от свобода, което да бъде изпълнено реално, при първоначален общ режим. Подробни аргументи за горното прокурор Семов е изложил в своята пледоария.

Подсъдимият В.К.В. дава обяснения, като заявява, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд и моли да бъде оправдан. Защитниците на подсъдимия – адвокат Е.Ц. и адвокат Т.Г. считат, че обвинението не е доказано по несъмнен начин със събраните по делото доказателства и молят съдът да оправдае подсъдимия, като в хода на съдебните прения излагат подробни аргументи за това. Ангажирани са доказателства. 

От обясненията на подсъдимия В.К.В., от показанията на разпитаните свидетели Й.М.К., Ц.М.К., М.С.М., М.Ц.К., П.В.И., В.И.В., М.И.Р., И.М.К., М.М.П., Р.Б.В., С.Й.С., С.Ц.И., В.Д.Г. и П.Ц.К., от заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по реализираната съдебно-медицинска експертиза, от проведение следствен експеримент и очни ставки и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.К.В. живее със своето семейство в с. **,  Ловешка област, на ул. „***“ № 25 и се занимава с животновъдство. На същата улица, но на административен адрес № 38 живее свидетелката Й.М.К. със съпруга си – свидетеля М.К., дъщеря си – свидетелката Ц.К. и нейния мъж – свидетеля М.М..

До преди няколко години семейството на подсъдимия и семейството на свидетелката Й.К. били в приятелски отношения, като дори подсъдимият В. живеел със семейството си в къща, собственост на Ц.К.. След като В.К.В. заживял в собствения си имот, отношенията между него и свидетелите Ц.К. и М.М. се влошили, като подсъдимият подавал жалби до различни органи срещу М. и семейството му. Ц.К. и М.М. също подавали жалби срещу подсъдимия по повод пуснати безнадзорно от него животни. 

На 23.09.2018г., около 08:00 часа свидетелката Й.М.К. отишла на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“, в близост до каптиран извор с чешма, да събира орехи. Когато се намирала до орехово дърво, находящо се до електрически стълб, вдясно по посока на ул. „***“, свидетелката К. видяла, че посока откъм дома на подсъдимия, идва В., управлявайки своя лек автомобил. Свидетелката Й.К. се отместила в края на пътя, за да може подсъдимият да мине с автомобила си. След като я приближил, подсъдимият В. спрял автомобила си, без да изключва двигателя му, слязъл от него, заобиколил го отзад и отишъл до свидетелката К., като с двете си ръце блъснал същата в областта на гърдите, вследствие на което тя паднала завъртайки се на дясната си страна върху намиращите се встрани от пътя камъни. К. почувствала силна болка в дясното си рамо. В.К.В. се качил в лекия си автомобил и продължил движението си към асфалтовия път на ул. „***“, като минал покрай дома на пострадалата Й.К., където бил видян от нейната дъщеря - свидетелката Ц.К.. Малко след като минал подсъдимия, свидетелката Ц.К. чули майка си да вика и след като излязла от двора на къщата, я видяла да се приближава, държейки се за дясната ръка, като имала кръв по лицето. Свидетелката Й.К. обяснила на дъщеря си, че В.В. я е бутнал и тя е паднала върху камъните, както и че изпитва силна болка в дясното рамо. В 08:19 часа на 23.09.2018г. свидетелката Ц.К. е подала сигнал на телефон за спешни повиквания 112 за случилото се, като този сигнал бил предаден на ЦСМП гр. Ловеч и на ОДМВР гр. Ловеч в 08:24 часа. На място пристигнали екип на ФСМП гр. Троян и служители на РУ гр. Троян – свидетелите И.К. и В.Г.. Свидетелката Й.М.К. била транспортирана с линейка в МБАЛ гр. Троян, където й е оказана медицинска помощ. Още на същият ден на К. е извършено образно /рентгенографско/ изследване, въз основа на резултатите от което, свидетелят М.Р. ***, установил травматично счупване на главичката на дясната раменна кост на пострадалата Й.К.. На 25.09.2018г. същата била надлежно медицински освидетелствана, като й било издадено Медицинско свидетелство за пред съда /л. 58/. В същото са отбелязани обективни находки, установени при извършения преглед, като освен травматичното счупване на главичката на дясната раменна кост, били установени и контузия на главата, охлузване на кожата на носа и хематом на дясната й предмишница.

В хода на досъдебното производство е била назначена и реализирана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г.. От изготвеното заключение се установява, че на Й.М.К. е причинено счупване на главичката на дясната раменна кост – повреда, обуславяща затруднение движенията на дясната ръка за около 3-4 месеца. Вещото лице е отразило в заключението си, че най-честият механизъм за това счупване е падане върху твърда повърхност и подпиране на ръката в областта на лакътя, което отговаря на начина на получаване на счупването на К. с оглед нейните показания и показанията на свидетеля П.И.. Изготвена е и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от вещото лице д-р Г., като в заключението е отразено, че на Й.М.К. е причинено травматично счупване на главичката на дясната раменна кост с последващо консервативно лечение – повреда, причинила на К. затруднение движенията на дясната ръка за около 3-4 месеца. Д-р Г. е отразила също, че с оглед показанията на свидетеля П.В.И. и показанията на самата пострадала, приема, че е възможно пострадалата след блъскане в областта на гърдите да се завърти и падне върху дясната ръка и рамо и да се причини това счупване.

В разпоредителното заседание по делото е поставена допълнителна задача към вещото лице д-р М.Г., която след преглед на представения от пострадалата диск, издаден от МБАЛ гр. Троян, да установи налице ли е по-дълъг срок за възстановяване движението на дясната ръка на пострадалата Й.М.К. от първоначално посочения такъв в изготвеното заключение по досъдебното производство. В изготвеното и поддържано в съдебно заседание от д-р Г. заключение се установява, че след преглед на рентгеновата снимка на дясната ръка от 12.02.2020г. са налице значителни изменения – калус, контрактура на ставата, сублуксация на същата, стесняване на междукостното пространство и следва да се приеме, че се касае за старо счупване на шийката на дясната раменна кост с усложнения, най-вероятно от неправилно лечение. Д-р Г. е отразила също, че срокът на възстановяване е удължен, към момента са налице данни за силно намалена подвижност на ръката и решението е смяна на ставата. 

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели, от заключението по допуснатите и реализирани експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият В.К.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК, за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият В.К.В. около 08:00 часа на 23.09.2018г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, чрез блъскане с двете ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Непосредствен обект на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Здравето на човек е защитеното от правото единство на телесната цялост, физическото състояние и функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от неговото биологично съществуване. В конкретният случай изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК е осъществено от подсъдимия В. чрез действие – блъскане на свидетелката Й.К. в областта на гърдите, вследствие на което действие, последната е паднала на земята и й е било причинено травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Очевидци на посоченото противоправно поведение на подсъдимия – блъскане на пострадалата с две ръце в областта на гърдите, са самата пострадала Й.М.К. и свидетелят П.В.И.. Свидетелката К. заяви в съдебно заседание следното: „Бях се навела да си бера орехите и подсъдимият минава с колата си, като идва отгоре, спира и каза „не искам да те виждам“. Това си спомням. Той слезе от колата, първо обаче дърпа ръчната. Работеше колата и дойде до мен, бутна ме, като бяхме лице в лице с двете ръце. Аз паднах вероятно на ръката си............... Подсъдимият слезе от автомобила, дойде до мен, блъсна ме и си замина. Той дойде отгоре на пътя. Стръмна е уличката и аз съм в края. Имаше камъни и се отбих, свих се да мине, защото е с кола,  но той спря по-отгоре, слезе и ме блъсна“. В съдебно заседание, проведено на 17.09.2020г. свидетелят П.В.И. заяви следното: „Отивах за риба сутринта около 08:00 часа. Мисля, че беше 23 септември преди две години. Отивах за риба и в този момент видях В., като аз нямаше да погледна, ако не беше спрял колата. Видях, че В. слезе от нея и видях, че Й. се беше навела и се изправи, когато В. спря колата. Видях, че той блъсна Й. с две ръце и тя се завъртя, и падна на една страна някак. След това В. се върна в колата и потегли рязко. Й. се изправи, почна нещо да вика, но аз продължих.............. Спрямо Й. колата на подсъдимия спря някъде срещу нея, той слезе, заобиколи колата, отиде при Й., блъсна я и после отново се качи в колата, и тръгна с газ“. Показанията на тези двама свидетели очевидци кореспондират както помежду си, така и с показанията на свидетелите Ц.М.К., М.К., М.М., В.В., И.М.К. и В.Д.Г.. Заявеното от пострадалата Й.М.К. като механизъм на извършване на престъплението се подкрепя от заявеното от свидетеля И., както и от нейната дъщеря – свидетелката Ц.М.К.. Последната заяви какво й е казала майка й и то е, че В.В. я е бутнал с две ръце в областта на гърдите и тя е паднала на намиращите се встрани от пътя камъни. Свидетелката В.В., която живее на съпружески начала със свидетеля П.И., заяви, че той й е разказал как е отивал за риба и е видял, че В.В. е спрял колата и е бутнал Й. на земята и тя е паднала. Съпругът на пострадалата Й.К. – свидетелят М.К. заяви, че е бил в дома си, в двора когато е видял подсъдимият да минава с автомобила си, след което е дошла жена му и му е казала, че Владо я е блъснал. Заяви също: „Подробно Й. обясни, че била на пътя и си събирала орехи. Владо спрял с колата и я блъснал, тя е паднала, ударила се в един камък по рамото“. Именно това е обяснила за случилото се свидетелката Ц.М.К. на своя съпруг – свидетеля М.М..***, които са посетили мястото на престъплението след подадения сигнал на телефон за спешни повиквания 112 – свидетелите И.К. и В.Г. също потвърдиха описания механизъм на извършване на престъплението от пострадалата Й.К. и свидетеля П.И.. Свидетелят И.К. заяви в съдебно заседание: „Поводът да отидем в с. Б.О.беше, че дежурният от оперативната дежурна част (ОДЧ) ни изпрати по сигнал за пострадала жена. На мястото присъстваше К.,***. Разговаряхме с нея на място, като тя обясни, че В. я е бил блъснал по горски път преди къщата, където живее той. Екипът на ФСМП – Троян откара жената в болницата да окаже помощ....... Разбрах, че инцидентът е станал на около 100 метра от къщата на К. посока къщата на подсъдимия на горски път, където има дървета отстрани и орехи. Път с чакъл беше, по който с лек автомобил се минава.......Й.К. ми каза какво се е случило. Там беше съпругът на К., тя и дъщеря й пред къщата, където беше линейката“. Свидетелят В.Г. заяви пред съда: „Там една от жените ни каза, че лице, което е техен съселянин, живущ в края на улицата в дясно, минавайки покрай майка й, отваря стъклото на автомобила и я бута, тя пада на земята и се наранява“. От всички посочени по-горе свидетели, единствено свидетелят Г. описва по-различен механизъм на причиняване на телесното увреждане. Този механизъм съдът намира за невъзможен, тъй като автомобилът на подсъдимия е с лява дирекция и няма как същият да блъсне свидетелката Й.К. през отвореният прозорец на дясната врата. Безспорно установено е, че К. се е намирала вдясно на черния калдъръмен път по посока на асфалтовия път, който е и посоката на движение на подсъдимия. Все пак обаче и свидетелят Г. заяви, че пострадалата и нейната дъщеря са посочили именно подсъдимият В. като лицето, което е бутнало Й.К.. Свидетелката М.П.,***, също заяви, че в деня на инцидента, й се е обадила Ц.М.К. и й е казала, че В.В. е блъснал майка й и тя си е пребила ръката. Свидетелят  С.И., който е младши полицейски инспектор при РУ гр. Троян и отговаря за с. **, също заяви, че знае за инцидент, при който В.В. е блъснал Й.К. и тя е паднала като си е счупила ръката в областта на рамото. В противоречие на показанията на всички посочени по-горе свидетели, са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Р.Б.В. и С.Й.С.. Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Й.М.К., Ц.М.К., М.Ц.К., М.С.М., П.В.И., В.И.В., И.М.К., В.Д.Г., М.П. и С.И., тъй като счита, че същите освен, че кореспондират помежду си, съответстват и на проведеният от съда следствен експеримент и на писмените доказателства по делото. Описват идентична фактическа обстановка от първия момент след инцидента, по време на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия дори да са доказателствено средство по смисъла на закона, нямат тежестта на свидетелските показания. Самото качество на подсъдим дава право на В.В. да не казва истината и да лансира версия, водеща до оневиняването му. Свидетелите Р.Б.В. и С.Й.С. заявиха пред съда, че на 23.09.2018г., сутринта около 08:00 часа, са видяли свидетелката Й.М.К. където свършва черния калдъръмен път и започва поляната в близост до имота на подсъдимия, като В. е отивал до магазина, минал е покрай К., спрял е с автомобила си до нея, след което е продължил по посока асфалтовия път, а К. е останала там, където е била. Тези двама свидетели посочиха мястото, на което са видяли свидетелката Й.К. на проведения следствен експеримент на 27.10.2020 година. Посочиха и мястото на което те са се намирали, като свидетелят С.С. посочи, че е бил в двора на овчарника на подсъдимия, до дърво, а свидетелката Р.В. посочи, че е била пред къщата си. Съдът не намира за достоверни показанията на тези двама свидетели, тъй като от всички останали доказателства по делото се установи мястото, на което свидетелката Й.М.К. е събирала орехи, а именно на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, а не на мястото, на което те посочват. На въпросната поляна първо няма орехи, второ предвид влошените отношения между Й.К. и семейството на подсъдимия, К. няма логика да отиде в близост до имота на В.. При проведения следствен експеримент съдът възприе ограда на черния калдъръмен път с метална верига, която се установи, че е монтирана от подсъдимия, за да няма достъп до имота му. Освен това до имота на подсъдимия имаше 3 или 4 кучета, което обстоятелство също опровергава заявеното от свидетелите В. и С., че Й.К. е била на поляната. Разбира се, следва да се отчете и факта, че свидетелката Р.Б.В. е съпруга на подсъдимия и несъмнено е заинтересована от изхода на делото, а свидетелят С.С. коли животните, които отглежда подсъдимия и също може да се счете като заинтересован. Освен това при посещение на дома на подсъдимия същият ден, служителите на РУ гр. Троян – свидетелите К. и Г., заявиха, че там са били подсъдимият, неговата съпруга и тяхното дете, но не и свидетелят С.С.. Нито един от намиращите се пред дома на пострадалата Й.К. свидетели, а именно самата Й.К., нейният съпруг М.К., нейната дъщеря Ц.К., зет й М.М. и свидетелката В.В., не заяви да е видял свидетеля С.С. да минава посока към дома на подсъдимия или обратна посока към центъра на селото. 

Подсъдимият и неговите защитници – адвокат Ц. и адвокат Г. възразяват срещу показанията на свидетеля П.В.И. и считат, че същият не се е намирал на мястото, което посочва, не е видял описаното от него и дава лъжливи показания в полза на пострадалата К.. Действително на проведения следствен експеримент на 27.10.2020г. съдът констатира, че живият плет, който е до рамото на портата, където свидетелят П.И. посочи, че се е намирал, пречи на видимостта към мястото, на което свидетелката Й.К. посочи, че се е намирала, когато подсъдимият я е блъснал. Свидетелят П.И. обаче заяви, че преди две години, когато се е случило събитието, плетът е бил по-нисък и не му е пречел на видимостта. Заяви също, че клоните на ореховото дърво, което се намира преди изворчето, също са пораснали за две години. Факт е, че следственият експеримент е проведен от съда след повече от две години и един месец от датата на извършване на престъплението и ситуацията на място несъмнено се е променила. На проведените следствени експерименти в хода на досъдебното производство със свидетелите Й.М.К. и П.В.И., и двамата посочват едно и също място, на което е била бутната К. и където е паднала. Установява се, че и от мястото, на което сочи свидетелят И., че се е намирал, има видимост към мястото, на което е била свидетелката К.. Съдът счита, че не са налице основания за изключване от доказателствения материал по делото на двата протокола за следствен експеримент, намиращи се на л. 101 и л. 105 от досъдебното производство. Действително в същите е отразено, че присъства М.Ц.К., но същият заяви, че не е присъствал при провеждане на следствените експерименти и не се е подписал на двата протокола. Заяви, че вероятно снимките са направени от неговия колега от НТЛ при РУ гр. Троян и той е направил албумите, като се е подписал на първа страница на двата албума. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от НПК присъстието на специалист – технически помощник не е задължително при провеждането на следствения експеримент. Задължително е присъствието на поемни лица, които са били налице при двата следствени експеримента. Освен това съдът, в хода на съдебното следствие, проведе следствен експеримент с участието на страните по делото и свидетелите Й.М.К., П.В.И., Р.Б.В. и С.Й.С.. Противоречията между свидетелите Й.М.К. и П.В.И., от една страна и свидетелите Р.Б.В. и С.Й.С., от друга страна, не бяха отстранени и с проведените в съдебно заседание очни ставки по реда на чл. 143 от НПК. Всеки от свидетелите поддържаше дадените от него вече показания, като свидетелката Й.М.К. категорично заяви, че не е ходила на мястото, посочено от свидетелите Р.В. и С.С., а именно на поляната до дома на подсъдимия. Защитата постави въпроса как така свидетелят П.В.И. се е озовал в точното време и на точното място, както и защо не се е притекъл на помощ на пострадалата, както и как свидетелите Ц.К. и М.М. не са виляди И.? Съдът също намира за нормално поведение в конкретният случай, след като свидетелят П.И. е видял, че К. е паднала и е викала, да й се притече на помощ. Това, че свидетелят И. не е сторил това, а е продължил към реката, не прави неговите показания недостоверни. След като беше запитан за това свое поведение, свидетелят П.И. заяви, че така е преценил. Поставя се от защитата и въпроса: Как така свидетелят М.М. е срещнал подсъдимия с колата му, а не е видял свидетеля И.? Съдът намира, че и този въпрос има логичен отговор и това се е случило, тъй като свидетелят И. още преди моста, се е отклонил вдясно по посока на реката. Именно това е причината да не срещне свидетелят М.М.. В своята пледоария адвокат Е.Ц. заяви, че счита свидетелят П.В.И. за „доста странна фигура“ по делото, която въпреки, че твърди, че е присъствала и че е видяла всичко, което се е случило, се появява на 18.01.2019г., т.е. четири месеца по-късно. Първото сведение, което е дадено от П.В.И. е от дата 02.10.2018г. /л. 51 от досъдебното производство/, което е само 9-10 дни след датата на извършване на престъплението – 23.09.2018 година. След това на 11.12.2018г. И. е разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство от водещият разследването /л. 78/, а на 18.01.2019г. е проведен и разпит на свидетеля П.В.И. пред съдия от Районен съд гр. Троян при условията на чл. 223, ал. 1 от НПК. Както в саморъчното писмено сведение, така и при разпитите, свидетелят П.И. е описал една и съща фактическа обстановка и не е променял показанията си през цялото досъдебно производство и в съдебна фаза на делото. Обстоятелството, че свидетелят И. е осъждан, на което се обърна внимание от подсъдимия в неговите обяснения, не прави показанията на този свидетел недостоверни. Както отбеляза по-горе съдът, показанията на свидетеля П.В.И. кореспондират както с показанията на пострадалата Й.М.К., така и с показанията на свидетелите Ц.М.К., М.К., М.М., В.В., И.К., В.Г.. Още на 23.09.2018г. свидетелят П.И. е разказал на свидетелката В.В. какво е видял, че се е случило на същия ден, около 08:00 часа. Съдът счита, че от анализа на посочените доказателства, се налага извода, че подсъдимият В.К.В. около 08:00 часа на 23.09.2018г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, е блъснал с двете си ръце в областта на гърдите Й.М.К., като я е съборил върху земята и тя е паднала на дясната си страна.

Престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК е резултатно престъпление и в конкретният случай е настъпило травматично счупване на главичката на дясната  раменна кост на Й.М.К., което е обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Посоченото увреждане на свидетелката Й.К. е доказано по несъмнен и категоричен начин с назначените и реализирани по делото съдебно-медицински експертизи и медицинска документация. Внесени бяха съмнения от подсъдимия и неговите защитници, че пострадалата Й.М.К. е имала травма на дясната ръка преди 23.09.2018г., тъй като нейният съпруг – свидетелят М.К. заяви в показанията си, че Й. си е била навяхнала ръката и е имала превръзка. В съдебно заседание свидетелят М.К. заяви следното: „Преди две години беше си навяхнала ръката. След това се случи друг инцидент. След като се оправи се случи другият инцидент. Когато си навяхна ръката имаше превръзка. Работеше си, мина й това, беше си в нормален вид и след инцидента вече не може да си движи ръката, не може да  вдигне високо ръката.............. Съпругата ми си беше невехнала ръката преди инцидента и беше вързана ръката й в китката. Обездвижена беше ръката й в китката“. Съдът счита, че дори да се приеме, че преди дата 23.09.2018г. свидетелката Й.М.К. е имала травма на китката на дясната ръка, това не влияе на причиненото й увреждане на 23.09.2018 година. Свидетелят К. заяви, че съпругата му се е била възстановила, работила си е работата и след това е пострадала от действията на подсъдимия В.. Както медицинските документи, приложени по делото, така и заключенията по съдебно-медицинските експертизи, установяват, че на Й.М.К. е било причинено травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Както в заключенията си, така и в съдебно заседание на 25.11.2020г., вещото лице д-р М.Г. заяви, че най-честият механизъм на причиняване на това установено увреждане е падане върху твърда настилка при подпиране в областта на лакътя, като се чупи най-слабото място, което е шийката на костта. Заяви също, че при Й.К. има данни за охлузване в областта на лицето и хематом, които най-вероятно са причинени при падане напред и охлузване на  лицето, а хематомът може да се получи при удар с или в твърд предмет. Д-р Г. счита, че може при падането да е имало място където К. да си е ударила предмишницата. Заявява също, че при механизъм, описан от свидетеля очевидец и пострадалата, е възможно да се получи това нараняване, като охлузванията на лицето и хематомът могат да бъдат получени по този начин, описан от свидетеля очевидец и от пострадалата. Д-р Г. заяви също, че при Й.К. е било проведено консервативно лечение, като тя е била мобилизирана и болката е била поне една седмица. Заяви, че болката е по-силна след това, защото се получава оток на тъканите и притискане на периоса, който е силно енергиран и тогава се получава по-силна болка. Болката се появява и се усилва след като се получи оток на тъканите. Съдът счита, че от доказателствата по делото се доказва, че причиненото на Й.М.К. телесно увреждане е в резултат на действията на подсъдимия В.В., а именно травматичното счупване на главичката на дясната раменна кост на К. е настъпило вследствие на блъскането с две ръце от подсъдимия в областта на гърдите на К. и падането й на земята. Предвид всичко изложено съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият В.К.В. е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК от обективна страна.

Съдът счита, че обвинението е доказано и от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал при евентуален умисъл, а именно предвиждал е настъпването на конкретното увреждане, но се е отнасял безразлично към резултата от своето действие. Безспорно при подсъдимият В.В. е бил налице интелектуалният момент и същият е съзнавал, че блъскайки пострадалата с две ръце в областта на гърдите, последната би загубила равновесие и би паднала върху земята, вследствие на което би се наранила. Теренът е бил черен калдъръмен път, с денивелация, с намиращи се камъни встрани от пътя, на мястото, на което К. е паднала. Съзнавал е и че с оглед възрастта на пострадалата, на същата би била причинена сериозна увреда на здравето. Въпреки това и допускайки вредоносният резултат от своето действие, подсъдимият се е отнесъл безразлично към този резултат.

Предвид всички събрани по делото доказателства, както и предвид своето вътрешно убеждание, съдът е приел за доказано по категоричен начин, че подсъдимият В.К.В. е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което с постановената присъда го е признал за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. За престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 6 години. Съдът е приел, че в конкретния случай наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. В хода на съдебното производство, подсъдимият В.К.В. е дал обяснения, с което е съдействал за установяване на обективната истина. Обстоятелството, че не се признава за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд, не следва да бъде съобразявано като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е право на подсъдимия, гарантирано му от закона. Подсъдимият В.К.В. е млад човек, работи и има семейство, за което се грижи. Видно от представените от подсъдимия и приети от съда  доказателства по делото биография, диплома за завършено висше образование, документи за присъдени награди, се установява, че В.В. е човек с постижения в областта на изкуството и спорта. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан с Присъда № 92 от 25.09.2013г. по НОХД № 1048/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 11.10.2013г., за престъпления по чл. 354А, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 от НК и по чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание в размер 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер 15 000 лева. Наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изтитателен срок от 4 години, който е изтекъл на 11.10.2017 година. От събраните по досъдебното производство по делото доказателства и конкретно от приложеното на л. 198 – 200 Разпореждане изх. № С190022-137-0009756 от 01.11.2019г. от ТД на НАП гр. София се установява, че глобата в размер 15 000 лева е погасена поради изтекла погасителна давност. В бюлетина за съдимост на В.К.В., приложен на л. 196 – 197 от досъдебното производство е отразено, че В. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК с изтичане на изпитателния срок на 11.10.2017г., а глобата в размер 15 000 лева е погасена по давност с Разпореждане изх. № С190022-137-0009756 от 01.11.2019г. от ТД на НАП гр. София. Тоест към датата на извършване на настоящото престъпление – 23.09.2018г. подсъдимият В.К.В. не е бил реабилитиран, предвид неплатената глоба, въпреки изтекият изпитателен срок за наказанието лишаване от свобода. Предвид това съдът е наложил на подсъдимият наказание  4 месеца лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно реално, при първоначален общ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.

С постановената присъда и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия В.К.В. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 191.53 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 278.00 лева – разноски по съдебното производство.

          Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в съдебно заседание, проведено на 18.12.2020 година.   

 

                                                         

                                                          Районен съдия:                                      

Съдържание на мотивите

             МОТИВИ към Присъда № 260003

          по НОХ дело № 76/2020г.

 

Подсъдимият В.К.В., живущ ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК, а именно за това, че около 08:00 часа на 23.09.2018г., в с. **, обл. Ловешка, под орехово дърво, находящо се от ляво, на около 40 метра от началото на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“, чрез блъскане с две ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначена е експертиза, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С Разпореждане № 82 от 10.03.2020г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 26.05.2020г. подсъдимият В.К.В. се явява лично и с упълномощените от него двама защитници - адвокат Е.Ц. *** и адвокат Т.Г. от САК.

В разпоредителното заседание съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата Й.М.К. против подсъдимия В.К.В. за сумата 630,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 20 000,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2018г. до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец и частен обвинител в настоящия наказателен процес Й.М.К., представлявана от повереника адвокат В.А. ***.

В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно наличието на очевидна фактическа грешка в съдържанието на обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговите защитници е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

С Молба вх. № 260241/17.09.2020г. гражданският ищец и частен обвинител Й.М.К. е оттеглила искането си за конституиране като частен обвинител и предявеният от нея граждански иск, като моли съдът да приеме, че тя вече не е частен обвинител и граждански ищец по делото. С определение от 17.09.2020г. съдът е отменил определението си, постановено на 26.05.2020г. в разпоредителното заседание, в частта, с която е приет за съвместно разглеждане предявеният от Й.М.К. срещу подсъдимия В.К.В. граждански иск, както и в частта, с която Й.М.К. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. 

По искане на прокурора в последното съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение на обвинението срещу подсъдимия на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, като същото е придобило следният вид: около 08:00 часа на 23.09.2018г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, чрез блъскане с двете ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца.

За Районна прокуратура гр. Троян, в проведените съдебни заседания, се явява прокурор Николай Семов, който поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимият В.К.В. за виновен да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК и да му наложи наказание една година лишаване от свобода, което да бъде изпълнено реално, при първоначален общ режим. Подробни аргументи за горното прокурор Семов е изложил в своята пледоария.

Подсъдимият В.К.В. дава обяснения, като заявява, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд и моли да бъде оправдан. Защитниците на подсъдимия – адвокат Е.Ц. и адвокат Т.Г. считат, че обвинението не е доказано по несъмнен начин със събраните по делото доказателства и молят съдът да оправдае подсъдимия, като в хода на съдебните прения излагат подробни аргументи за това. Ангажирани са доказателства.  

От обясненията на подсъдимия В.К.В., от показанията на разпитаните свидетели Й.М.К., Ц.М.К., М.С.М., М.Ц.К., П.В.И., В.И.В., М.И.Р., И.М.К., М.М.П., Р.Б.В., С.Й.С., С.Ц.И., В.Д.Г. и П.Ц.К., от заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по реализираната съдебно-медицинска експертиза, от проведение следствен експеримент и очни ставки и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.К.В. живее със своето семейство в с. **,  Ловешка област, на ул. „***“ № 25 и се занимава с животновъдство. На същата улица, но на административен адрес № 38 живее свидетелката Й.М.К. със съпруга си – свидетеля М.К., дъщеря си – свидетелката Ц.К. и нейния мъж – свидетеля М.М..

До преди няколко години семейството на подсъдимия и семейството на свидетелката Й.К. били в приятелски отношения, като дори подсъдимият В. живеел със семейството си в къща, собственост на Ц.К.. След като В.К.В. заживял в собствения си имот, отношенията между него и свидетелите Ц.К. и М.М. се влошили, като подсъдимият подавал жалби до различни органи срещу М. и семейството му. Ц.К. и М.М. също подавали жалби срещу подсъдимия по повод пуснати безнадзорно от него животни. 

На 23.09.2018г., около 08:00 часа свидетелката Й.М.К. отишла на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“, в близост до каптиран извор с чешма, да събира орехи. Когато се намирала до орехово дърво, находящо се до електрически стълб, вдясно по посока на ул. „***“, свидетелката К. видяла, че посока откъм дома на подсъдимия, идва В., управлявайки своя лек автомобил. Свидетелката Й.К. се отместила в края на пътя, за да може подсъдимият да мине с автомобила си. След като я приближил, подсъдимият В. спрял автомобила си, без да изключва двигателя му, слязъл от него, заобиколил го отзад и отишъл до свидетелката К., като с двете си ръце блъснал същата в областта на гърдите, вследствие на което тя паднала завъртайки се на дясната си страна върху намиращите се встрани от пътя камъни. К. почувствала силна болка в дясното си рамо. В.К.В. се качил в лекия си автомобил и продължил движението си към асфалтовия път на ул. „***“, като минал покрай дома на пострадалата Й.К., където бил видян от нейната дъщеря - свидетелката Ц.К.. Малко след като минал подсъдимия, свидетелката Ц.К. чули майка си да вика и след като излязла от двора на къщата, я видяла да се приближава, държейки се за дясната ръка, като имала кръв по лицето. Свидетелката Й.К. обяснила на дъщеря си, че В.В. я е бутнал и тя е паднала върху камъните, както и че изпитва силна болка в дясното рамо. В 08:19 часа на 23.09.2018г. свидетелката Ц.К. е подала сигнал на телефон за спешни повиквания 112 за случилото се, като този сигнал бил предаден на ЦСМП гр. Ловеч и на ОДМВР гр. Ловеч в 08:24 часа. На място пристигнали екип на ФСМП гр. Троян и служители на РУ гр. Троян – свидетелите И.К. и В.Г.. Свидетелката Й.М.К. била транспортирана с линейка в МБАЛ гр. Троян, където й е оказана медицинска помощ. Още на същият ден на К. е извършено образно /рентгенографско/ изследване, въз основа на резултатите от което, свидетелят М.Р. ***, установил травматично счупване на главичката на дясната раменна кост на пострадалата Й.К.. На 25.09.2018г. същата била надлежно медицински освидетелствана, като й било издадено Медицинско свидетелство за пред съда /л. 58/. В същото са отбелязани обективни находки, установени при извършения преглед, като освен травматичното счупване на главичката на дясната раменна кост, били установени и контузия на главата, охлузване на кожата на носа и хематом на дясната й предмишница.

В хода на досъдебното производство е била назначена и реализирана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с вещо лице д-р М.А.Г.. От изготвеното заключение се установява, че на Й.М.К. е причинено счупване на главичката на дясната раменна кост – повреда, обуславяща затруднение движенията на дясната ръка за около 3-4 месеца. Вещото лице е отразило в заключението си, че най-честият механизъм за това счупване е падане върху твърда повърхност и подпиране на ръката в областта на лакътя, което отговаря на начина на получаване на счупването на К. с оглед нейните показания и показанията на свидетеля П.И.. Изготвена е и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от вещото лице д-р Г., като в заключението е отразено, че на Й.М.К. е причинено травматично счупване на главичката на дясната раменна кост с последващо консервативно лечение – повреда, причинила на К. затруднение движенията на дясната ръка за около 3-4 месеца. Д-р Г. е отразила също, че с оглед показанията на свидетеля П.В.И. и показанията на самата пострадала, приема, че е възможно пострадалата след блъскане в областта на гърдите да се завърти и падне върху дясната ръка и рамо и да се причини това счупване.

В разпоредителното заседание по делото е поставена допълнителна задача към вещото лице д-р М.Г., която след преглед на представения от пострадалата диск, издаден от МБАЛ гр. Троян, да установи налице ли е по-дълъг срок за възстановяване движението на дясната ръка на пострадалата Й.М.К. от първоначално посочения такъв в изготвеното заключение по досъдебното производство. В изготвеното и поддържано в съдебно заседание от д-р Г. заключение се установява, че след преглед на рентгеновата снимка на дясната ръка от 12.02.2020г. са налице значителни изменения – калус, контрактура на ставата, сублуксация на същата, стесняване на междукостното пространство и следва да се приеме, че се касае за старо счупване на шийката на дясната раменна кост с усложнения, най-вероятно от неправилно лечение. Д-р Г. е отразила също, че срокът на възстановяване е удължен, към момента са налице данни за силно намалена подвижност на ръката и решението е смяна на ставата. 

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели, от заключението по допуснатите и реализирани експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият В.К.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК, за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият В.К.В. около 08:00 часа на 23.09.2018г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, чрез блъскане с двете ръце в областта на гърдите и събаряне върху земята на дясната й страна, причинил на Й.М.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Непосредствен обект на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Здравето на човек е защитеното от правото единство на телесната цялост, физическото състояние и функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от неговото биологично съществуване. В конкретният случай изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК е осъществено от подсъдимия В. чрез действие – блъскане на свидетелката Й.К. в областта на гърдите, вследствие на което действие, последната е паднала на земята и й е било причинено травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Очевидци на посоченото противоправно поведение на подсъдимия – блъскане на пострадалата с две ръце в областта на гърдите, са самата пострадала Й.М.К. и свидетелят П.В.И.. Свидетелката К. заяви в съдебно заседание следното: „Бях се навела да си бера орехите и подсъдимият минава с колата си, като идва отгоре, спира и каза „не искам да те виждам“. Това си спомням. Той слезе от колата, първо обаче дърпа ръчната. Работеше колата и дойде до мен, бутна ме, като бяхме лице в лице с двете ръце. Аз паднах вероятно на ръката си............... Подсъдимият слезе от автомобила, дойде до мен, блъсна ме и си замина. Той дойде отгоре на пътя. Стръмна е уличката и аз съм в края. Имаше камъни и се отбих, свих се да мине, защото е с кола,  но той спря по-отгоре, слезе и ме блъсна“. В съдебно заседание, проведено на 17.09.2020г. свидетелят П.В.И. заяви следното: „Отивах за риба сутринта около 08:00 часа. Мисля, че беше 23 септември преди две години. Отивах за риба и в този момент видях В., като аз нямаше да погледна, ако не беше спрял колата. Видях, че В. слезе от нея и видях, че Й. се беше навела и се изправи, когато В. спря колата. Видях, че той блъсна Й. с две ръце и тя се завъртя, и падна на една страна някак. След това В. се върна в колата и потегли рязко. Й. се изправи, почна нещо да вика, но аз продължих.............. Спрямо Й. колата на подсъдимия спря някъде срещу нея, той слезе, заобиколи колата, отиде при Й., блъсна я и после отново се качи в колата, и тръгна с газ“. Показанията на тези двама свидетели очевидци кореспондират както помежду си, така и с показанията на свидетелите Ц.М.К., М.К., М.М., В.В., И.М.К. и В.Д.Г.. Заявеното от пострадалата Й.М.К. като механизъм на извършване на престъплението се подкрепя от заявеното от свидетеля И., както и от нейната дъщеря – свидетелката Ц.М.К.. Последната заяви какво й е казала майка й и то е, че В.В. я е бутнал с две ръце в областта на гърдите и тя е паднала на намиращите се встрани от пътя камъни. Свидетелката В.В., която живее на съпружески начала със свидетеля П.И., заяви, че той й е разказал как е отивал за риба и е видял, че В.В. е спрял колата и е бутнал Й. на земята и тя е паднала. Съпругът на пострадалата Й.К. – свидетелят М.К. заяви, че е бил в дома си, в двора когато е видял подсъдимият да минава с автомобила си, след което е дошла жена му и му е казала, че Владо я е блъснал. Заяви също: „Подробно Й. обясни, че била на пътя и си събирала орехи. Владо спрял с колата и я блъснал, тя е паднала, ударила се в един камък по рамото“. Именно това е обяснила за случилото се свидетелката Ц.М.К. на своя съпруг – свидетеля М.М..***, които са посетили мястото на престъплението след подадения сигнал на телефон за спешни повиквания 112 – свидетелите И.К. и В.Г. също потвърдиха описания механизъм на извършване на престъплението от пострадалата Й.К. и свидетеля П.И.. Свидетелят И.К. заяви в съдебно заседание: „Поводът да отидем в с. Б.О.беше, че дежурният от оперативната дежурна част (ОДЧ) ни изпрати по сигнал за пострадала жена. На мястото присъстваше К.,***. Разговаряхме с нея на място, като тя обясни, че В. я е бил блъснал по горски път преди къщата, където живее той. Екипът на ФСМП – Троян откара жената в болницата да окаже помощ....... Разбрах, че инцидентът е станал на около 100 метра от къщата на К. посока къщата на подсъдимия на горски път, където има дървета отстрани и орехи. Път с чакъл беше, по който с лек автомобил се минава.......Й.К. ми каза какво се е случило. Там беше съпругът на К., тя и дъщеря й пред къщата, където беше линейката“. Свидетелят В.Г. заяви пред съда: „Там една от жените ни каза, че лице, което е техен съселянин, живущ в края на улицата в дясно, минавайки покрай майка й, отваря стъклото на автомобила и я бута, тя пада на земята и се наранява“. От всички посочени по-горе свидетели, единствено свидетелят Г. описва по-различен механизъм на причиняване на телесното увреждане. Този механизъм съдът намира за невъзможен, тъй като автомобилът на подсъдимия е с лява дирекция и няма как същият да блъсне свидетелката Й.К. през отвореният прозорец на дясната врата. Безспорно установено е, че К. се е намирала вдясно на черния калдъръмен път по посока на асфалтовия път, който е и посоката на движение на подсъдимия. Все пак обаче и свидетелят Г. заяви, че пострадалата и нейната дъщеря са посочили именно подсъдимият В. като лицето, което е бутнало Й.К.. Свидетелката М.П.,***, също заяви, че в деня на инцидента, й се е обадила Ц.М.К. и й е казала, че В.В. е блъснал майка й и тя си е пребила ръката. Свидетелят  С.И., който е младши полицейски инспектор при РУ гр. Троян и отговаря за с. **, също заяви, че знае за инцидент, при който В.В. е блъснал Й.К. и тя е паднала като си е счупила ръката в областта на рамото. В противоречие на показанията на всички посочени по-горе свидетели, са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Р.Б.В. и С.Й.С.. Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Й.М.К., Ц.М.К., М.Ц.К., М.С.М., П.В.И., В.И.В., И.М.К., В.Д.Г., М.П. и С.И., тъй като счита, че същите освен, че кореспондират помежду си, съответстват и на проведеният от съда следствен експеримент и на писмените доказателства по делото. Описват идентична фактическа обстановка от първия момент след инцидента, по време на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия дори да са доказателствено средство по смисъла на закона, нямат тежестта на свидетелските показания. Самото качество на подсъдим дава право на В.В. да не казва истината и да лансира версия, водеща до оневиняването му. Свидетелите Р.Б.В. и С.Й.С. заявиха пред съда, че на 23.09.2018г., сутринта около 08:00 часа, са видяли свидетелката Й.М.К. където свършва черния калдъръмен път и започва поляната в близост до имота на подсъдимия, като В. е отивал до магазина, минал е покрай К., спрял е с автомобила си до нея, след което е продължил по посока асфалтовия път, а К. е останала там, където е била. Тези двама свидетели посочиха мястото, на което са видяли свидетелката Й.К. на проведения следствен експеримент на 27.10.2020 година. Посочиха и мястото на което те са се намирали, като свидетелят С.С. посочи, че е бил в двора на овчарника на подсъдимия, до дърво, а свидетелката Р.В. посочи, че е била пред къщата си. Съдът не намира за достоверни показанията на тези двама свидетели, тъй като от всички останали доказателства по делото се установи мястото, на което свидетелката Й.М.К. е събирала орехи, а именно на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, а не на мястото, на което те посочват. На въпросната поляна първо няма орехи, второ предвид влошените отношения между Й.К. и семейството на подсъдимия, К. няма логика да отиде в близост до имота на В.. При проведения следствен експеримент съдът възприе ограда на черния калдъръмен път с метална верига, която се установи, че е монтирана от подсъдимия, за да няма достъп до имота му. Освен това до имота на подсъдимия имаше 3 или 4 кучета, което обстоятелство също опровергава заявеното от свидетелите В. и С., че Й.К. е била на поляната. Разбира се, следва да се отчете и факта, че свидетелката Р.Б.В. е съпруга на подсъдимия и несъмнено е заинтересована от изхода на делото, а свидетелят С.С. коли животните, които отглежда подсъдимия и също може да се счете като заинтересован. Освен това при посещение на дома на подсъдимия същият ден, служителите на РУ гр. Троян – свидетелите К. и Г., заявиха, че там са били подсъдимият, неговата съпруга и тяхното дете, но не и свидетелят С.С.. Нито един от намиращите се пред дома на пострадалата Й.К. свидетели, а именно самата Й.К., нейният съпруг М.К., нейната дъщеря Ц.К., зет й М.М. и свидетелката В.В., не заяви да е видял свидетеля С.С. да минава посока към дома на подсъдимия или обратна посока към центъра на селото. 

Подсъдимият и неговите защитници – адвокат Ц. и адвокат Г. възразяват срещу показанията на свидетеля П.В.И. и считат, че същият не се е намирал на мястото, което посочва, не е видял описаното от него и дава лъжливи показания в полза на пострадалата К.. Действително на проведения следствен експеримент на 27.10.2020г. съдът констатира, че живият плет, който е до рамото на портата, където свидетелят П.И. посочи, че се е намирал, пречи на видимостта към мястото, на което свидетелката Й.К. посочи, че се е намирала, когато подсъдимият я е блъснал. Свидетелят П.И. обаче заяви, че преди две години, когато се е случило събитието, плетът е бил по-нисък и не му е пречел на видимостта. Заяви също, че клоните на ореховото дърво, което се намира преди изворчето, също са пораснали за две години. Факт е, че следственият експеримент е проведен от съда след повече от две години и един месец от датата на извършване на престъплението и ситуацията на място несъмнено се е променила. На проведените следствени експерименти в хода на досъдебното производство със свидетелите Й.М.К. и П.В.И., и двамата посочват едно и също място, на което е била бутната К. и където е паднала. Установява се, че и от мястото, на което сочи свидетелят И., че се е намирал, има видимост към мястото, на което е била свидетелката К.. Съдът счита, че не са налице основания за изключване от доказателствения материал по делото на двата протокола за следствен експеримент, намиращи се на л. 101 и л. 105 от досъдебното производство. Действително в същите е отразено, че присъства М.Ц.К., но същият заяви, че не е присъствал при провеждане на следствените експерименти и не се е подписал на двата протокола. Заяви, че вероятно снимките са направени от неговия колега от НТЛ при РУ гр. Троян и той е направил албумите, като се е подписал на първа страница на двата албума. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от НПК присъстието на специалист – технически помощник не е задължително при провеждането на следствения експеримент. Задължително е присъствието на поемни лица, които са били налице при двата следствени експеримента. Освен това съдът, в хода на съдебното следствие, проведе следствен експеримент с участието на страните по делото и свидетелите Й.М.К., П.В.И., Р.Б.В. и С.Й.С.. Противоречията между свидетелите Й.М.К. и П.В.И., от една страна и свидетелите Р.Б.В. и С.Й.С., от друга страна, не бяха отстранени и с проведените в съдебно заседание очни ставки по реда на чл. 143 от НПК. Всеки от свидетелите поддържаше дадените от него вече показания, като свидетелката Й.М.К. категорично заяви, че не е ходила на мястото, посочено от свидетелите Р.В. и С.С., а именно на поляната до дома на подсъдимия. Защитата постави въпроса как така свидетелят П.В.И. се е озовал в точното време и на точното място, както и защо не се е притекъл на помощ на пострадалата, както и как свидетелите Ц.К. и М.М. не са виляди И.? Съдът също намира за нормално поведение в конкретният случай, след като свидетелят П.И. е видял, че К. е паднала и е викала, да й се притече на помощ. Това, че свидетелят И. не е сторил това, а е продължил към реката, не прави неговите показания недостоверни. След като беше запитан за това свое поведение, свидетелят П.И. заяви, че така е преценил. Поставя се от защитата и въпроса: Как така свидетелят М.М. е срещнал подсъдимия с колата му, а не е видял свидетеля И.? Съдът намира, че и този въпрос има логичен отговор и това се е случило, тъй като свидетелят И. още преди моста, се е отклонил вдясно по посока на реката. Именно това е причината да не срещне свидетелят М.М.. В своята пледоария адвокат Е.Ц. заяви, че счита свидетелят П.В.И. за „доста странна фигура“ по делото, която въпреки, че твърди, че е присъствала и че е видяла всичко, което се е случило, се появява на 18.01.2019г., т.е. четири месеца по-късно. Първото сведение, което е дадено от П.В.И. е от дата 02.10.2018г. /л. 51 от досъдебното производство/, което е само 9-10 дни след датата на извършване на престъплението – 23.09.2018 година. След това на 11.12.2018г. И. е разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство от водещият разследването /л. 78/, а на 18.01.2019г. е проведен и разпит на свидетеля П.В.И. пред съдия от Районен съд гр. Троян при условията на чл. 223, ал. 1 от НПК. Както в саморъчното писмено сведение, така и при разпитите, свидетелят П.И. е описал една и съща фактическа обстановка и не е променял показанията си през цялото досъдебно производство и в съдебна фаза на делото. Обстоятелството, че свидетелят И. е осъждан, на което се обърна внимание от подсъдимия в неговите обяснения, не прави показанията на този свидетел недостоверни. Както отбеляза по-горе съдът, показанията на свидетеля П.В.И. кореспондират както с показанията на пострадалата Й.М.К., така и с показанията на свидетелите Ц.М.К., М.К., М.М., В.В., И.К., В.Г.. Още на 23.09.2018г. свидетелят П.И. е разказал на свидетелката В.В. какво е видял, че се е случило на същия ден, около 08:00 часа. Съдът счита, че от анализа на посочените доказателства, се налага извода, че подсъдимият В.К.В. около 08:00 часа на 23.09.2018г. в с. **, обл. Ловешка, на черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица, е блъснал с двете си ръце в областта на гърдите Й.М.К., като я е съборил върху земята и тя е паднала на дясната си страна.

Престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК е резултатно престъпление и в конкретният случай е настъпило травматично счупване на главичката на дясната  раменна кост на Й.М.К., което е обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Посоченото увреждане на свидетелката Й.К. е доказано по несъмнен и категоричен начин с назначените и реализирани по делото съдебно-медицински експертизи и медицинска документация. Внесени бяха съмнения от подсъдимия и неговите защитници, че пострадалата Й.М.К. е имала травма на дясната ръка преди 23.09.2018г., тъй като нейният съпруг – свидетелят М.К. заяви в показанията си, че Й. си е била навяхнала ръката и е имала превръзка. В съдебно заседание свидетелят М.К. заяви следното: „Преди две години беше си навяхнала ръката. След това се случи друг инцидент. След като се оправи се случи другият инцидент. Когато си навяхна ръката имаше превръзка. Работеше си, мина й това, беше си в нормален вид и след инцидента вече не може да си движи ръката, не може да  вдигне високо ръката.............. Съпругата ми си беше невехнала ръката преди инцидента и беше вързана ръката й в китката. Обездвижена беше ръката й в китката“. Съдът счита, че дори да се приеме, че преди дата 23.09.2018г. свидетелката Й.М.К. е имала травма на китката на дясната ръка, това не влияе на причиненото й увреждане на 23.09.2018 година. Свидетелят К. заяви, че съпругата му се е била възстановила, работила си е работата и след това е пострадала от действията на подсъдимия В.. Както медицинските документи, приложени по делото, така и заключенията по съдебно-медицинските експертизи, установяват, че на Й.М.К. е било причинено травматично счупване на главичката на дясната й раменна кост, обусловило затруднение на движението на дясната й ръка за около 3-4 месеца. Както в заключенията си, така и в съдебно заседание на 25.11.2020г., вещото лице д-р М.Г. заяви, че най-честият механизъм на причиняване на това установено увреждане е падане върху твърда настилка при подпиране в областта на лакътя, като се чупи най-слабото място, което е шийката на костта. Заяви също, че при Й.К. има данни за охлузване в областта на лицето и хематом, които най-вероятно са причинени при падане напред и охлузване на  лицето, а хематомът може да се получи при удар с или в твърд предмет. Д-р Г. счита, че може при падането да е имало място където К. да си е ударила предмишницата. Заявява също, че при механизъм, описан от свидетеля очевидец и пострадалата, е възможно да се получи това нараняване, като охлузванията на лицето и хематомът могат да бъдат получени по този начин, описан от свидетеля очевидец и от пострадалата. Д-р Г. заяви също, че при Й.К. е било проведено консервативно лечение, като тя е била мобилизирана и болката е била поне една седмица. Заяви, че болката е по-силна след това, защото се получава оток на тъканите и притискане на периоса, който е силно енергиран и тогава се получава по-силна болка. Болката се появява и се усилва след като се получи оток на тъканите. Съдът счита, че от доказателствата по делото се доказва, че причиненото на Й.М.К. телесно увреждане е в резултат на действията на подсъдимия В.В., а именно травматичното счупване на главичката на дясната раменна кост на К. е настъпило вследствие на блъскането с две ръце от подсъдимия в областта на гърдите на К. и падането й на земята. Предвид всичко изложено съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият В.К.В. е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК от обективна страна.

Съдът счита, че обвинението е доказано и от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал при евентуален умисъл, а именно предвиждал е настъпването на конкретното увреждане, но се е отнасял безразлично към резултата от своето действие. Безспорно при подсъдимият В.В. е бил налице интелектуалният момент и същият е съзнавал, че блъскайки пострадалата с две ръце в областта на гърдите, последната би загубила равновесие и би паднала върху земята, вследствие на което би се наранила. Теренът е бил черен калдъръмен път, с денивелация, с намиращи се камъни встрани от пътя, на мястото, на което К. е паднала. Съзнавал е и че с оглед възрастта на пострадалата, на същата би била причинена сериозна увреда на здравето. Въпреки това и допускайки вредоносният резултат от своето действие, подсъдимият се е отнесъл безразлично към този резултат.

Предвид всички събрани по делото доказателства, както и предвид своето вътрешно убеждание, съдът е приел за доказано по категоричен начин, че подсъдимият В.К.В. е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което с постановената присъда го е признал за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. За престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 6 години. Съдът е приел, че в конкретния случай наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. В хода на съдебното производство, подсъдимият В.К.В. е дал обяснения, с което е съдействал за установяване на обективната истина. Обстоятелството, че не се признава за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд, не следва да бъде съобразявано като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е право на подсъдимия, гарантирано му от закона. Подсъдимият В.К.В. е млад човек, работи и има семейство, за което се грижи. Видно от представените от подсъдимия и приети от съда  доказателства по делото биография, диплома за завършено висше образование, документи за присъдени награди, се установява, че В.В. е човек с постижения в областта на изкуството и спорта. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан с Присъда № 92 от 25.09.2013г. по НОХД № 1048/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 11.10.2013г., за престъпления по чл. 354А, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 от НК и по чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание в размер 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер 15 000 лева. Наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изтитателен срок от 4 години, който е изтекъл на 11.10.2017 година. От събраните по досъдебното производство по делото доказателства и конкретно от приложеното на л. 198 – 200 Разпореждане изх. № С190022-137-0009756 от 01.11.2019г. от ТД на НАП гр. София се установява, че глобата в размер 15 000 лева е погасена поради изтекла погасителна давност. В бюлетина за съдимост на В.К.В., приложен на л. 196 – 197 от досъдебното производство е отразено, че В. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК с изтичане на изпитателния срок на 11.10.2017г., а глобата в размер 15 000 лева е погасена по давност с Разпореждане изх. № С190022-137-0009756 от 01.11.2019г. от ТД на НАП гр. София. Тоест към датата на извършване на настоящото престъпление – 23.09.2018г. подсъдимият В.К.В. не е бил реабилитиран, предвид неплатената глоба, въпреки изтекият изпитателен срок за наказанието лишаване от свобода. Предвид това съдът е наложил на подсъдимият наказание  4 месеца лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно реално, при първоначален общ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.

С постановената присъда и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия В.К.В. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 191.53 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 278.00 лева – разноски по съдебното производство.

         Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в съдебно заседание, проведено на 18.12.2020 година. 

 

                                                       

                                                        Районен съдия:

Съобщи за изтекли лични данни