Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град ТЕТЕВЕН 07.11.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на
единадесети октомври
През две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №289 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление №18-0451-000497/07.08.2018 година на Началника на РУП
на МВР гр.Ябланица.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че при съставяне на акта за нарушение са били
нарушени разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, както и чл.43 ал.5 от ЗАНН. Твърди,
че при издаване на обжалваното НП са били нарушени разпоредбите на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Твърди, че е налице случайно деяние по чл.15 от НК или да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното НП.
За РУП на
МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Ц.Д.Р. и П.М.И.,
съдът приема за установено следното:
На дата
20.07.2018 година свидетелите по делото-Р. и И.-служители на РУП на МВР
гр.Ябланица били дежурни по график и получили сигнал за настъпило ПТП с
пострадал автомобил и без пострадали лица на път №103, 51-ви километър.
Контролните органи пристигнали на мястото на произшествието, на което заварили
жалбодателката и управляван от нея автомобил „Шкода Рапид“ с ДК№ ВС 82 80 ВС.
Жалбодателката обяснила на контролните органи, че при движението си с
автомобила в посока с.Златна Панега, малко по-нагоре по пътя е ударила диво
животно, което излязло от дясната и страна по посока на движението и. Контролните
органи направили обход и открили дивото животно, което се оказало сръндак и агонизирало.
Контролните органи се обадили на горските стражари, които пристигнали също на
место и с протокол взели животното. Контролните органи извършили проверка на
жалбодателката, като установили, че управлявания от нея автомобил е собственост
на дружество и обяснили на същата, че ще е и бъде съставен акт за нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДП, както и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, тъй като същата не
представила контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.
Свидетелят Р. съставил протокол за ПТП и съставил на жалбодателката акт за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, а именно че при управление на посочения
автомобил с несъобразена скорост по сухо пътно платно и в участък с гъста
растителност от двете страни на пътното платно, внезапно платното е пресичало
диво животно от дясно на ляво и водачът на автомобила не е успял да избегне
сблъсъка с животното, ударил е същото и то е умряло, като по автомобила има
нанесени материални щети, както и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП,
затова че не представя контролен талон към свидетелство за управление на МПС.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбодателката на основание чл.179 ал.2 предложение 1 от ЗДП и е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл.183
ал.1 т.1 от ЗДП и е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева.
От показанията на свидетелите-Р. и И.
се установява изложената и възприета от съда фактическа обстановка. От
показанията на тези свидетели се установява, че са получили сигнал за ПТП,
посетили са мястото на ПТП-то, установили са, че автомобилът управляван от
жалбодателката е ударил диво животно, което самата жалбодателка им е съобщила
на место, че са съставили протокол за ПТП и че са съставили акт за нарушение на
жалбодателката по чл.20 ал.2 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, тъй като
същата не представила контролен талон. Следва да се отбележи, че никой от
посочените свидетели-полицейски служители не е очевидец на произшествието и са
очевидци единствено на щетите по автомобила, както и на непредставяне от страна
на жалбодателката на контролния и талон при извършената проверка. Или от
показанията на посочените по делото свидетели не може да се установи по
несъмнен и безспорен начин, че именно жалбодателката, като водач на МПС се е
движела с несъобразена скорост и че именно поради тази причина е блъснала
дивото животно и е станала причина за настъпилото ПТП и описаните от
контролните органи вреди по автомобила. От показанията на посочените по делото
свидетели-служители на полицията не може да се установи по несъмнен начин, че в
следствие на управлението на автомобила с несъобразена скорост от жалбодателката,
същата е станала причина за ПТП и причинените от него вреди.
От събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства бе установено, че на посочените в постановлението дата,
време и място, жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Шкода Рапид“ с ДК№
ВС 82 80 ВС, собственост на трето лице в посока с.Златна Панега, като е
реализирала ПТП с внезапно излязло на пътното платно диво животно. В
обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка
на нарушението, че същата е допуснала ПТП при управление на лекия автомобил със
скорост, която не е избрала съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препяствие или създадена опасност за
движението, в следствие на което е блъснала внезапно излязло на пътя диво
животно. Изрично е посочено, че вследствие възникналото ПТП са причинени
материални щети по автомобила и нарушението е квалифицирано като съставомерно
по текста на чл.20 ал.2 от ЗДП.
След като постави на анализ и
преценка събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че
по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод ,че
към момента на произшествието жалбоподателката е управлявала автомобила със
скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност
на движението и други обстоятелства. От легалния прочит на разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява
със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на
избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да
бъде спряно пред всяко препятствие, стига
то да е предвидимо, т.е. при такива пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде
опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло
като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП
е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателката автомобил. Не може да бъде споделено становището и на
актосъставителя, според който жалбоподателката е била длъжна при избиране
скоростта си на движение да се съобрази с внезапно излязлото и пресичащо на
пътното платно диво животно. Само по себе си това животно действително
съставлява препятствие на пътното платно
и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил
в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на диви
животни на платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват
непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите
на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки
водач, ако опасността от диви животни е била сигнализирана с предупредителен
пътен знак. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв
поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието, а тъкмо
обратното. В показанията си свид.Р. изрично заяви пред съда, че пътят не е бил
регулиран с предупредителен знак за поява на диви животни. В разглежданата
хипотеза за жалбоподателката като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у нея знание или поне предположение, че на пътното платно ще
излезе диво животно и ще пресече внезапно пътното платно. Т.е. като участник в
движението, жалбоподателката не е била длъжна и не е могла да очаква появата на
животното, за да възникне за заложеното в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължение,
да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие.
От изложеното следва, че жалбоподателката не само, че не е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, но и не е била длъжна и не е могла
да предвиди общественоопасните му
последици. Или не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателката, в
нито една от двете му форми-„умисъл“ или „непредпазливост“, което определя
нарушението като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от
състава.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил
в разпоредбата на чл.15 от НК, отнасяща се за „случайното деяние“. Според този
текст от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Съдът приема, че настоящият случай е именно такъв и попада в
хипотезата на посочената норма на чл.15 от НК, изключваща отговорността на
дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази насока е и константната практика
на ВКС, отразена в Решение № 234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро
н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016 г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./, поради което
приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно в тази му част и
като такова ще следва да бъде отменено.
По делото безспорно се установява, обаче
че жалбодателката е осъществила от обективна и субективна страна нарушението-съставомерно
по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП, тъй като при последвалата проверка от органите за
контрол не е представила на същите контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС, поради което правилно и законосъобразно е била санкционирана
по този текст с налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лева
и в този смисъл в тази част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0451-000497/07.08.2018 година на
Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение №555744/20.07.2018 година В ЧАСТТА МУ, с която на П.П.А., ЕГН ********** *** на основание чл.179
ал.2 предложение 1 от ЗДП и е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0451-000497/07.08.2018
година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №555744/20.07.2018 година В ЧАСТТА МУ, с която на П.П.А., ЕГН ********** *** на основание чл.183
ал.1 т.1 от ЗДП и е наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/
лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: