№ 83
гр. Варна , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Николина П. Дамянова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР.
Образувано е по жалба от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА - гр. София,
представлявана от Изпълнителния директор Г К, и по пълномощие от ст.ю.к. Т.Ф., срещу
решение №11/29.03.2021г. по т.д.№22/2021г. на ОС – Разград, с което е отменен отказ
№20210308121305/12.03.2021г. на длъжностното лице по регистрацията, постановен по
заявление №20210308121305/08.03.2021г. на „АЙ БИ СИ“ ООД за вписване на промени по
партидата на търговеца – заличаване на А Е А като съдружник поради прехвърляне на
притежаваните от него дружествени дялове на съдружника С Е А и преобразуване на
дружеството.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Излага, че съгласно разпоредбата
на чл.129, ал.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и се
вписва в ТР след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация
по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1. Граматичното, логично и
систематичното тълкуване на двете алинеи на нормата, налага извод, че изискването за
представяне на нарочна декларация за удостоверяване липсата на трудови и осигурителни
задължения касае и двете хипотези на прехвърляне на дружествен дял – както при
прехвърляне на дела на трето лице, така и на друг съдружник от дружеството. Целта на
1
закона е защита на правата и интересите на третите лица – работници и служители, която не
зависи от това на кого се прехвърлят дяловете. Още повече, че разпоредбата на ал.2 на
чл.129 от ТЗ не прави разграничение за коя от двете хипотези на прехвърляне на дялове е
необходимо прилагане на декларациите. Предвиденото „свободно прехвърляне на дяловете“
касае единствено липсата на необходимост от вземане на решение на ОС за прехвърлянето
на дела, но не и относно задължението за представяне на посочените декларации, които са
условие за вписването в ТР. В този смисъл е и постановената практика на съдилищата,
подробно посочена.
По същество се претендира отмяна на решението и потвърждаване на постановения
отказ от длъжностното лице по регистрацията. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Ответникът „АЙ БИ СИ“ ООД, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и
не изразява становище по жалбата.
Депозираната жалба е редовна и надлежно администрирана.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Със заявление образец А4 вх.№20210308121305/08.03.2021г., подадено от С Е А, в
качеството му на управител на „АЙ БИ СИ“ ООД, са заявени за вписване по партидата на
търговеца в ТР промени в обстоятелствата подлежащи на регистрация, а именно:
прехварляне на дружествен дял от А Е А на С Е А, извършено с договор с нотариална
заверка на подписите, преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД и промяна в
седалището и адреса на управление на дружеството.
Към заявлението са приложени: 1/ декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР; 2/ Протокол от
проведено на 08.03.2021г. ОСС на „АЙ БИ СИ“ ООД с взето решение за прехвърляне на
дяловете от А Е А на С Е А; 3/ Договор за продажба на дружествен дял от 08.03.2021г. с
нотариална заверка на съдържанието и подписите; 4/ Учредителен акт на „АЙ БИ СИ“
ЕООД; Протокол от 08.03.2021г. на едноличния собственик на капитала на „АЙ БИ СИ“
ЕООД с взето решение за промяна в седалището и адреса на управление на дружеството.
С указания №20210308121305/09.03.2021г. на заявителя е указано да представи
декларации по утвърден образец от управителя на дружеството и от праводателя по
приложения договор за прехвърляне на дружествен дял, относно липсата на предвидените в
разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ отрицателни предпоставки за допускане на вписването.
В определения от закона срок, по партидата на търговеца не са постъпили
доказателства, с които да се изпълняват указанията на длъжностното лице, поради което е
постановен обжалвания отказ на длъжностното лице.
Не е спорно пред въззивната инстанция че с Договор за продажба на дружествен дял
от 08.03.2021г., с нотариална заверка на съдържанието и подписите, А Е А е прехвърлил на
2
С Е А притежаваните от него дружествени дялове от „АЙ БИ СИ“ ООД. Прехвърлянето е
извършено между съдружници, за сумата от 2450лв., заплатена напълно и в брой преди
подписване на договора.
Основният въпрос пред настоящата инстанция има правен характер и се свежда до
това, приложимо ли е изискването за представяне на декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ при
вътрешно прехвърляне на дружествени дялове, т. е. при прехвърляне между съдружници.
Съгласно чл.129, ал.1 от ТЗ (Доп. ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.),
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на
трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял.
Предвидените в посочената разпоредба допълнителни изисквания, се прилагат
единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествени дялове на трети
лица, каквато не е настоящата хипотеза. Това произтича от граматическото тълкуване на
разпоредбите на чл.129, ал.1 и ал.2 от ТЗ и последователно и логически закрепените
различия в двете хипотези. В случай, че законодателят е искал да уеднакви режима на
прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражение на
систематичното място /в ал.1 на чл.129 от ТЗ/, а не и в ал. 2, имаща отношение само към
доказването на прехвърлянето.
Ето защо, от редакцията на ал.2 на чл.129 от ТЗ не може да се направи извод, че във
всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на декларация. Такава е
необходима само за доказване изпълнението на условието по ал.1, относимо единствено към
хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. За вписване на
поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на дялове между
досегашните съдружници, е достатъчно представянето на договор в изискуемата форма за
валидност, което е спазено.
Следва да се има и предвид, че всички правни норми, въвеждащи допълнителни
изисквания и ограничения, не следва да се тълкуват разширително. Приложението на
сочения тълкувателен подход по отношение на чл.129, ал.1 и ал.2 ТЗ сочи, че изискуемите
декрларации са част от фактическия състав единствено при прехвърляне на дружествени
дялове в полза на трети лица. В този смисъл са и решенията по в. т. д. № 207/2018 г. по
описа на АС – Варна и по в. т. д. № 344/2020 г. на АС – Варна.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съставът на Варненски апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11/29.03.2021г. по т.д.№22/2021г. на ОС - Разград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4