Решение по дело №14/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260220
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120200014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260220/08.03.2021 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 14 по описа на РС - Бургас за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.П.Т., ЕГН **********, чрез адв. Х. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 251а-468/21.10.2020 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на МЗ.

Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2020 г., на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата – 21.04.2020 г., около 09:45 часа, в гр. Бургас, кв. Банево, на ул. Одрин, се е намирала на открито обществено място, като е била без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушила въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно нарушила чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

На 21.10.2020 г. било издадено обжалваното НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на  жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателката, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени.

Въпреки това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В случая е приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН.

Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, в непосредствена близост до което не се установи да е имало други хора, като се има предвид и мястото, поради което и липсата на защитна маска реално не е представлявало опасност за никого. От горното нарушение не са възникнали каквито и да е вредни последици. Няма данни да е извършвала други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в нейна полза, като се приеме, че настоящата проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Поради това санкционираната деятелност съставлява "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Доколкото нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, то и съдът няма как служебно да присъди такива.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-468/21.10.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на жалбоподателката М.П.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020 г. на МЗ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВО:К.А.