Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по касационна жалба, подадена от Е. В. В. от [населено място] против Решение № 48/12.03.2024 г. по АНД № 20232330201080/2023 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № **-****-****** от 08.09.2023 г., издадено от Н. сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Ямбол, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. С решението в тежест на Е. В. В. са възложени и разноските по делото.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се всички факти, описани в наказателното постановление, като се сочи, че същите са неверни. Твърди се, че разпитаните полицейски служители са дали противоречиви показания относно фактическата обстановка. Оспорват се и описаните в съставения за нарушението акт фактически констатации. Сочи се за невярно твърдението, че на касатора е връчван талон за медицинско изследване. Счита се, че санкционният акт е издаден при допуснати съществени нарушения, които въззивната инстанция не е обсъдила в мотивите на своето решение и по тази причина е налице необоснованост. Иска се на посочените основания отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Не е заявена претенция за разноски.

С писмен отговор на касационната жалба ответникът по касацията - Началника на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол заявява становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпената теза. Не сочи нови доказателства. Иска потвърждаване на оспорения съдебен акт. Заявена и е претенция за разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Допълва, че в производството е останал неизяснен фактът относно връчването на талона за медицинско изследване на В.. Сочи, че има издаден такъв документ, който е подписан от свидетелите, но при разпита им в проведеното по делото пред първата инстанция открито съдебно заседание никой от тях не е потвърдил връчването на този талон; при извършването на проверката започва един екип, после се включва втори екип, настава объркване и никой не може да каже дали и кога е връчен талон за медицинско изследване. Според твърденията на процесуалния представител този талон е съставен и е подписан от двамата свидетели впоследствие, едва след отвеждането на лицето в РПУ - Ямбол за провеждане на допълнително разследване. Касаторът В. се присъединява към казаното от адвокат Д.. По изложените съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго за отмяна на НП. Не се претендират разноски.

Представителят на ЯОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Иска се касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, като по отношение на обжалвания съдебен акт не се констатират касационни отменителни основания. Съображенията за това са следните:

С решението, предмет на касационна проверка, е потвърдено НП № **-****-****** от 08.09.2023 г. на Н. сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол, с което на Е. В. В. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. С решението в тежест на В. са възложени и разноските по делото.

Решението на Районен съд - Ямбол е обосновано със събраните писмени и гласни доказателства и постановено при правилно приложение на закона, като съдът е извършил анализ на относимите към спора факти и обстоятелства за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Е. В. В.. Касационният състав споделя изводите на ЯРС за това, че при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени визираните в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания. И двата акта са съставени от компетентни органи, като нарушението е описано прецизно, с посочване на неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение. Спазени са и разписаните в чл. 34 от ЗАНН срокове за реализиране на отговорността.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „глоба“ от 2 000 лева.

В разглеждания случай съставомерните елементи на нарушението са налице.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност и да бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. От писмените и гласни доказателства по делото безспорно се установява, че на посочените в НП дата и място водачът на МПС е отказал проверката с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, отказал е и получаването на издадения му талон за изследване и с това си поведение фактически не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. В описателната част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката относно съставомерността на нарушението от обективна и субективна страна, подведено правилно като такова по чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП.

В заключение, касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон.

С оглед изхода на спора претенциите за разноски в производството от страна на процесуалния представител на ответника по касацията се явяват основателни. Касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да заплати на ОД на МВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ЯАС определя същото в размер на 100 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 48/12.03.2024 г. по АНД № 20232330201080/2023 г. на Районен съд – Ямбол.

 

ОСЪЖДА Е. В. В. от [населено място], [жк], бл. № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Д., да заплати на ОД НА МВР-ЯМБОЛ разноски в касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението е окончателно.