РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1955
Град Пловдив,
23 август 2013 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две
хиляди и тринадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря А.Х. и с участието на
прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1810 по описа
за 2012 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ВАСТРЕЙД“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя П.П.В., против
ревизионен акт № *********/03.02.2012 г. издаден от В. Г. - гл. инспектор по
приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 493 от 09.05.2012г.
на директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са
определени данъчни задължения по ДДС за периода 01.07.2009г. – 31.12.2009г. в
размер общо на 67 386,39 лв. и е начислена лихва за забава в размер на
16 098,92 лв.
Следва да се
посочи, че в потвърдителното решение, Директорът на Дирекция “ОУИ” Пловдив е
посочил, че в жалбата: “... се възразява срещу определените задължения по ЗДДС
общо в размер на 67 386,39лв. и лихви 16098,92 лв. Определените за внасяне
задължения с РА са във връзка с непризнат данъчен кредит, чийто размер е
52277,69 лв. и допълнително начислен ДДС 15981,58лв. или общо допълнително
установен ДДС от ревизията – 68259,27 лв.” Съгласно разпоредбата обаче, на чл. 133, ал. 3 от ДОПК, органът по
приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да
поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава
ревизионен акт. Такъв РА за поправка към настоящия момент не се констатира, а и
не се твърди от страните да е наличен, поради което, като общо определени за
внасяне задължения във връзка с непризнат данъчен кредит и допълнително
начислен ДДС следва да се има предвид именно сумата, посочена в РА – 67 386,39
лв.
Жалбоподателят
счита РА за неправилен и незаконосъобразен и иска неговата отмяна от Съда,
както и присъждане на направените разноски. Във връзка с начислен ДДС в размер
на 15981,58 лв. за извършена облагаема доставка на стоки по фактура № 79 от 30.12.2009г.
на стойност 95 889,46 лв. с получател “Банту” С.А., счита изводите на
ревизиращите за неоснователни, като се твърди, че тази фактура е сторнирана,
впоследствие стоката е продадена на друго лице – “Продуктос Силвестрес” -
Испания, за което е издадена нова фактура № 84/30.06.2010г. и по този начин са
санирани недостатъците и няма нарушение на данъчното законодателство. Във
връзка с отказан данъчен кредит по фактури с предмет СМР се твърди, че са
налице реални доставки, освен това, дружеството притежава необходимата кадрова,
техническа и материална обезпеченост за извършването на тези услуги и в
подкрепа на това са представени всички необходими документи. Претендира
направените съдебни и делводни разноски.
Ответникът по
жалбата – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, взема становище, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като
претендира и следващото се юрисконсултско възнаграждение, в това число и се
иска прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, с оглед представени
доказателства в хода на съдебното производство.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският
административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ревизията е
повторна такава. Предходната е приключила с издаването Ревизионен акт № *********/23.03.2001
г., поправен с РА № Р-1111775/21.04.2011г. на ТД на НАП - Пловдив, отменен с решение
№ 512/13.06.2001 г. на директора на Дирекция "ОУИ" – Пловдив в частта
за установения размер на задължението по ЗДДС, касаещо периодите 01.07.2009г. –
31.12.2009г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната за
нова ревизия по ЗДДС, с цел правилното и мотивираното им определяне при
съобразяване с мотивите в решението.
Със заповед №
1103062/20.06.2011 г. /л. 256/ на компетентния за това орган – В. П. А. – Началник
сектор “Ревизии” Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив е образувано
ревизионно производство по отношение на оспорващото дружество, с предмет
задължения по ЗДДС за периода 01.07.2009 г. – 31.12.2009 г. и срок за
приключването й – до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта,
което е редовно сторено на 20.07.2012 г., удължена със заповед № 1105453/18.10.2011
г. За резултатите от така възложената ревизия в законоустановения срок е
съставен ревизионен доклад /РД/ № 1105453/05.12.2011 г.
Със заповед №
К 1105453/07.12.2011 г./л.47/ органът, възложил ревизията, определил съгласно
чл.119, ал.2 ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ компетентния да
издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил
ревизионния доклад – В. Г. Г. – гл. инспектор по приходите. Въз основа на същия
ревизионен доклад, в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК, определеният за това
компетентен орган издал и процесния ревизионен акт № *********/03.02.2012 г.
С оглед
доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.
119, ал. 2 от ДОПК по делото са представени заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., заповед
№ РД-09-139 от 17.02.2010г., Заповед № РД-09-1#3/10.03.2011г., Заповед №
РД-09-1193/20.12.2011г. и Заповед № РД-09-464/06.06.2011г., всички на ТД на НАП
гр. Пловдив, от които е видно, че цитираните по-горе ЗВР и ЗОКО, са издадени от
надлежно овластени за това органи по приходите.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция
“ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК постановил
и решение, с което потвърдил ревизионния акт в обжалваната пред съда част за
допълнително начислен ДДС, отказан данъчен кредит и дължими лихви за забава.
Така постановеният от решаващия административен орган резултат от обжалването,
подаването на жалбата от надлежна страна срещу потвърдената от решаващия
административен орган част от РА и в предвидения за това процесуален срок,
налагат извода за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд
Пловдив, намира за установено следното от фактическа страна:
С обжалваната
пред съда част от РА на оспорващото дружество е начислен допълнително ДДС във
връзка с непризнати вътреобщностни доставки и е отказан данъчен кредит за
извършени услуги – СМР по фактури, издадени от “Билд Пропърти България” ЕООД и
“Девера-строй” ЕООД.
В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е приспаднало
данъчен кредит за извършени му услуги СМР, отнасящи се за производствен обект,
собственост на дружеството, намиращ се в. Чокманово общ.Смолян. Издадени са
фактури за извършени СМР от следните лица:
1.„Билд Пропърти
България” ЕООД гр. Самоков.
Дружеството е издало фактури №75/21.10.09г., 128/30.11.09г. и
132/30.12.09г. с общ размер ДДС 22 139.17лв. Извършена е насрещна проверка на
посоченото дружество и във връзка с нея съставеното ИПДПОЗЛ е връчено на
представляващото лице. Не са представени изисканите документи.
При извършени служебни проверки на „Билд Пропърти груп” ЕООД на подадените
данни в НАП е установено, че регистрацията по ЗДДС е прекратена на 15.02.10г.
по инициатива на орган по приходите. Като дейност е декларирано извършване на
строително-монтажни довършителни работи. Констатирано е също така, че
дружеството не разполага с активи-сгради, съоръжения, оборудване; налице е
несъответствие/липса на кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността;
липса на сключен договор с лице за счетоводно отчитане на дейността.
Дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2009г. Констатирано е, че
фактурите са издадени на „Вастрейд” ООД и са отразени в дневниците за продажби
на „Билд Пропърти България” ЕООД. Констатирано е и, че за периода
01.10.2009г.-31.12.2009г. са регистрирани от дружеството 15 бр. трудови
договора, съгласно справка за подадени уведомления по чл. 62 от КТ. Има данни
за изплатени възнаграждения на работещи по трудови договори само за м.09.2009г.
и м.10.2009г., налични са данни за осигурявани две лица за периода
м.07.2009г.-м.12.2009г.
Предвид на това, че от страна на „Билд Пропърти България” ЕООД не са
представени доказателства за извършените СМР, към преписката са присъединени
събраните при предходната ревизия документи, а именно: копия на две от
издадените фактури; оборотна ведомост за м.10.2009г. и м.11.2009г.; трудови
договори на работници и ведомости за изплатени възнаграждения за м.10, м.11 и
м.12.2009г.; протоколи обр.19 от 21.10.2009г., 30.11.2009г. и 30.12.2009г.;
договор за строителство; хронологични дневници на сметка 4532 за м.10, м.11 и
м.12.2009г.
Като основание за издаване на фактурите са посочени извършени СМР по
договор за строителство от 01.06.2009г., сключен между „Вастрейд”
ООД-инвеститор и „Билд Пропърти България” ЕООД-строител. Предмет на договора е
извършване на строителство на обект „Производствена база” в с. Чокмаково със
срок на завършване 31.12.2009г. В договора изрично е предвидено, че материали,
детайли и конструкции се осигуряват от строителя, но при проверката не са
представени доказателства за закупуването на материали, конструкции и детайли.
Констатирано е, че по време на извършване на услугите „Билд Пропърти България”
ЕООД не е притежавало и не е разполагало с ДМА и при проверката не са
представени доказателства за наличие на такива за изпълнение на строителните
работи, нито за наети активи. Не са представени доказателства и за извършено
плащане по фактурите. Видно от представените платежни ведомости за м.10.2009г.,
изплащани са възнаграждения на десет работника, а за м. 11 и м.12.2009г. - на
14 работника. Представени са при проверката осем броя трудови договори.
Като е разгледал вида на извършените работи, съгласно събраните протоколи
обр. 19, органът по приходи е констатирал, че в тях са отразени извършени
превози на почви и бетон, изработка на тухлена зидария, на облицовка с камък,
поставяне на фаянс и теракот, на мозайки, замазки и др. От страна на „Билд
Пропърти България” ЕООД не са представени доказателства за наличие на
материална обезпеченост – не са представени доказателства за закупени
материали. Такива не са представени и от дружеството-жалбоподател. Издателят на
фактурите не е доказал наличие на техническа обезпеченост за извършване на
доставките - багери, товарни камиони и др. техника. Относно наличие на кадрова
обезпеченост - при извършените проверки е установено, че за процесния период
„Билд пропърти България” ЕООД е разполагал с девет лица, назначени на длъжности
„общ работник в строителството”. За две от лицата е констатирано, че са
назначени и в други дружества, в т.ч. за едно от лицата, че през м. 09.09г. и
м. 10.09г., е подадена от другото дружество информация за отработени 21 и 22
работни дни, на пълен работен ден.
2.„Девера-строй” ЕООД гр.
Смолян.
Дружеството е издало пет фактури на „Вастрейд” ООД през м. 07.2009г. с
предмет СМР по договор и с общ размер ДДС 30 138.52 лв. Данъчният кредит по
фактурите е приспаднат в м.07, м.08 и м.09.2009г.
В хода на ревизията са предприети действия за извършване на насрещна
проверка на посоченото дружество, като след извършени две проверки на
декларирания адрес за кореспонденция, не е открито представляващо лице, поради
което и изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Предвид това,
че не е открито представляващо лице на дружеството – издател на фактурите,
както и че след връчено ИПДПОЗЛ на ревизираното лице, от него не са представени
доказателства, към преписката са присъединени доказателствата от предходното
ревизионно производство. При извършена насрещна проверка при предходната
ревизия са представени в офис Смолян следните документи: аналитичен регистър на
сметка 703 ”Приходи от продажби на услуги” за периода
01.01.2009г.-31.12.2009г., обобщена оборотна ведомост с натрупване за периода
01.07.2009г.-31.07.2009г.; списък на лицата, участвали при извършването на СМР
в обект - производствена база в с. Чокманово, обл. Смолян; договор за
строителство, сключен между „Вастрейд” ООД-Инвеститор и „Девера строй”
ЕООД-Строител, ведно с Приложение № 1 за цена на единица количество по
съответната мярка за съответния артикул услуга; копия на издадените фактури, 5
бр. протоколи обр.19 за установяване завършването и заплащането на натурални
видове СМР. Констатирано е, че фактурите са издадени от „Девера строй” ЕООД и
са отразени в дневници за продажби за м.07.2009г. Данъкът е начислен съгласно
разпоредбите на ЗДДС. Приходът от услугите е отразен по сметка 703.
Осчетоводено е извършено плащане в брой. От представения договор за
строителство е видно, че предмет на дейността е извършване на СМР на обект
производствена сграда с.Чокманово по цени, съгласно Приложение към договора.
Представените протоколи обр.19 съответстват по дати, стойности на данъчните
основи и ДДС по фактурите. Приложен е списък на лицата, участвали в СМР.
Фактурите са издадени във връзка с изграждането на един строителен обект.
Отразено е от ревизиращите, че предвид залегналата изрична клауза в
подписания договор за строителство, според която осигуряването на материали,
конструкции и детайли, както и всичко необходимо за строителството, е
задължение на строителя „Девера строй” ЕООД, при предходната насрещна
проверка от дружеството не са представени доказателства за закупени материали и
доставката им до обекта. Констатирано е, че естеството на част от описаните
строителни работи-изкопи, е свързано с използване на специализирана
техника-багери, камиони, каквито не е констатирано дружеството да притежава и
да е наемало. От представените при предходната ревизия документи, органът по
приходи е установил наличие на един лек автомобил. Относно кадровата
обезпеченост - представен е при предходната ревизия списък с лицата, работили
на обекта, на който органът по приходи е извършил проверка. В издадения
ревизионен доклад е отразено, че при проверката се е установило, че от всички
посочени 25 лица, само двама, назначени на длъжности зидаро-мазачи са
отработили пълния брой работни дни през процесния период, двама са назначени на
длъжности строителни работници, едно от лицата е било в отпуск през този период,
едно-назначено на длъжност шофьор, но на лек автомобил до 9 места, а всички
останали лица са освободени на 15.04.2009г. В тази връзка е направен извод, че
дори и да са налице сключени договори с физически лица, назначени на длъжности
в строителството и да са налице ведомости за изплащане на възнаграждения на
тези лица, то това не е доказателство, че тези лица са полагали труд на
конкретно определен обект. Наред с това не е установено и дали тези лица
притежават необходимата квалификация за изпълнение на строителните дейности.
Основание за липса на трудов ресурс от страна на „Девера Строй” ЕООД за
извършване на процесните доставки, органът по приходи е намерил и в липсата на
изплащани от страна на дружеството данъци за ДОО и здравни осигуровки на назначените
лица и др. дължими данъци и вноски на назначения персонал.
Като факт, установяващ липса на
реални взаимоотношенията между ревизираното лице и „Девера Строй” ЕООД по повод
извършени строителни работи на процесния обект, органът по приходи е посочил,
че сключеният договор между двете лица е с дата 01.10.2009г. В него поставеният
срок за изпълнение е един месец по-рано - 30.09.2009г., а протоколите обр.19 за
приетите работи, включително и издадените фактури, са от м.юли 2009г.
По отношение на извършените СМР на производствения обект, от „Вастрейд” ООД
в хода на ревизията са представени сключените договори с „Билд Пропърти
България” ЕООД и „Девера строй” ЕООД, съответно от 01.06.2009г. и 01.10.2009г.
и протоколи обр. 19 за приетите изпълнени работи.
С оглед всичко изложено по-горе, органът по приходите е направил извод, че
не са налице доставки на услуги по фактурите, издадени от „Билд Пропърти
България” ЕООД и „Девера строй” ЕООД и на основание чл. 70, ал.5 и във връзка с
чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, е отказал правото на приспадане на данъчен кредит.
3. С ревизията е прието, че за периода м.12.2009г., ревизираното дружество е
декларирало извършена ВОД на бланширани гъби с получател фирма „БАНТУ” С.А.
Франция, за която е приложило нулева ставка на ДДС и е издало фактура №
79/30.12.2009г. на стойност 95 889.46лв. Във фактурата не е посочен VIN номер на получателя.
Предмет на сделка по фактурата е 5040кг бланширана рижика и 10 125 кг
бланширана съждивка. Извършено е осчетоводяване на фактурата, като стойността е
отразена като кредитен оборот по сметка 702, а за изписаните количества гъби от
сметка 304, е изготвена справка за движението на стоките.
В хода на предходната ревизия не са представени доказателства, от които да
се удостовери декларираната ВОД. Дружеството-жалбоподател твърди, че на
30.12.2009г. е постигната договореност с посочената френска фирма за заготовка
и незабавно експедиране на бланширани гъби. Изготвен бил инвойс №
79/30.12.2009г. и стоката била приготвена за експедиране. Сделката била декларирана
в интрастат-декларация, както и в справка-декларация по ЗДДС и VIES декларация. Впоследствие
обаче, купувачът се отказал от доставката, което станало известно на
дружеството „Вастрейд” ООД след 14.01.2010г.-датата на подаване на
справката-декларация по ЗДДС и VIES декларацията. Поради това, осчетоводената продажба била сторнирана през
м.юни 2010г. и впоследствие същата стока била закупена от друго лице – “Продуктос
Силвестрес” Испания на 30.06.2010г., за която сделка били представени документи
още в хода на предходната ревизия.
В тази връзка, ревизиращите органи са установили, че към дата 31.12.2009г.
процесните стоки по фактурата са изписани. Към същата дата, според представен
инвентаризационен опис, в дружеството са били налични 5811.1кг бланширана
рижика на стойност 22156лв. и 7176.9кг бланширана съждивка за 22679лв. От
01.01.2010г. до 30.05.2010г. няма дебитни обороти по сметка 304 „Стоки”. На
31.05.10г., в склада на дружеството са постъпили стоки на стойност 122855лв.,
но същите касаят изкупени пресни гъби. На 01.06.10г. е взета сторно операция Дт
702/Кт 304 със знак минус за 73320лв. и с основание „сторно на 304 по продажба
на Банту”, която стойност ревизираното лице твърди, че представлява сторно
операцията във връзка с процесната фактура. В същото време е констатирано, че
за 2009г. ревизираното лице е отчело приходите от продажби в размер на
95889.40лв. по фактура № 79. В хода на ревизията не са представени
доказателства кога и къде са върнати на съхранение въпросните количества
бланширани гъби, къде са съхранявани до м.06.10г., годни ли са били за употреба
и реализация. Не са представени доказателства същите да са били бракувани.
В хода на повторната ревизия органите по приходите са изследвани
обстоятелствата относно цялата сделка по фактура № 84/13.07.2010г., във връзка
с която лицето твърди, че същите количества неприети от френското дружество
гъби, са продадени на PRIDUCTOS SILVESTRES Испания. Констатирано е,
че за това дружество е извършена ВОД за общо 6930кг рижика в саламура за
26914.22лв., поради което ревизиращите са приели, че жалбоподателят не доказва,
че същите стоки по фактура № 79/30.12.2009г., са продадени на посочения
испански контрагент. Предвид това, че стоките са изписани от склада на
дружеството към 31.12.2009г., приходът от продажбите е отчетен в ГДД за 2009г.,
като не са представени при ревизията доказателства през 2010г. процесните
количества бланширани гъби да са върнати в склада на дружеството или да са
бракувани, няма доказателства да е извършена ВОД на същите, следователно те
реално са продадени на територията на страната. Поради това, че доставката е
облагаема с 20% ДДС, начислен е данък в размер на 15 981.58лв. на основание чл.
66, ал.1, т.1, чл.67, ал.1, чл. 86, ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 82, ал.1 от ЗДДС.
В настоящото
производство по делото от ответника се представиха предходният РА №
*********/23.03.2011г. и РА за поправка, издаден на дружеството, отменителното
Решение № 512/13.06.2011г. на Директора на Дирекция “ОУИ” Пловдив, ведно с
жалбата по повод този РА, РД и доказателствата към него.
Изслушани са
СТЕ и ССЕ, за които процесуалният представител на ответника възразява по
отношение на частите, които се базират на документи, които не са приложени по
делото и моли същите да не се кредитират.
ССЕ е
работила по документите в делото и предоставени документи при посещение в
счетоводството на жалбоподателя, вкл. и за “Девера Строй” ЕООД в гр. Смолян.
Вещото лице посочва, че вземането от клиента “Вастрейд” ООД по процесните
фактури е отразено в счетоводството на “Девера Строй” ЕООД, като при
осчетоводяването на всяка фактура е съставена следната счетоводна статия:
Дебитирана е счетоводна сметка 411 “Клиенти”, Кредитирана е счетоводна сметка
703 “Приходи от продажба на услуги” с данъчната основа на извършената услуга и
сметка 4532 ДДС продажби с размера на начисления ДДС. Плащането е извършвано в
брой по процесните фактури, същите са отразени в дневника на продажби от
м.07.2009г. на “Девера Строй” ЕООД под №№ 12, 13, 14, 15 и 16. Сборните суми в
Дневника за продажби от м.07.2009г. са идентични с тези в СД по ЗДДС за
м.07.2009г. и Протокол за приемане на дневници и декларации по ЗДДС за същия
период.
При
доставчика “Бил Пропърти България” ЕООД не е извършвана проверка, тъй като
фирмата е прекратила дейността си, вещото лице е работило единствено по
документите в делото и дава заключение, че задължението от този доставчик е
отразено в счетоводството на жалбоподателя, като при осчетоводяването на всяка
фактура е съставена следната счетоводна статия: Дебитирани счетоводни сметки 207
“Разходи за придобиване на ДМА”, с данъчната основа на извършената услуга и
4531 “ДДС покупки” – с размера на начисления ДДС и е кредитирана сметка 401
“Доставчици”, с общата стойност на доставката с включен ДДС. Това е отразено в “Операции
групирани по документи”, за периода 01.03.2009г. – 31.12.2009г., като в съдебно
заседание пояснява, че така се казва самият журнал.
Във връзка с
твърдяния ВОД, вещото лице посочва, че бланшираната рижийка по сторнираната фактура
№ 79 от 30.12.2009г. за бланширана рижийка 5040 кг. – 34 500,84 лв. и бланширана
сидживка – 10 125 кг. – 61 388,61 лв., с доставчик “Вастрейд” ООД и
получател “Банту” С.А. – Франция, е продадена по фактура № 84/30.06.2010г. –
26914,18 лв. за режийка бланш 5330 кг. /945-3080-1305/ с invoisе № **********/30.06.2010г.
на стойност 13761 евро за режийка бланш 5330 кг. /945-3080-1305/, с издател
“Вастрейд” ООД и получател “Продуктор Силвестрес” Испания. Фактура №
84/30.06.2010г. е отразена в Дневника за продажби за м.06.2010г. на “Вастрейд”
ООД под № 3. Сборните суми в Дневника на продажби за м.06.2010г. са идентични с
тези в СД по ЗДДС за м.06.2010г. и Протокол за приемане на дневници и
декларации по ЗДДС за м.06.2010г. на “Вастрейд” ООД. Вземането на клиента
“Продуктос Силвестрес” по фактура № 84/30.06.2010г. е отразено в счетоводството
на жалбоподателя, като при осчетоводяването е съставена следната счетоводна
статия: Дебитирана е счетоводна сметка 411 “Клиенти”, кредитирана е сч.сметка
702 “Приходи от продажба на стоки” с данъчната основа на продадената стока.
Вещото лице посочва и че изписването на стоката е отразено в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, като е съставена следната счетоводна статия:
Дебитирана счетоводна сметка 702 “Приходи от продажба на стоки” и е кредитирана
сч.сметка 304 “Стоки” с данъчната основа на продадената стока, със знак минус,
като е сторнирана разликата между сторнираната фактура № 79 от 30.12.2009г. с
доставчик “Вастрейд” ООД и получател “Банту” С.А. – Франция, за бланширана
рижийка 5040 кг. – 34500,84 лв. и Бланширана сидживка 10125 кг. –
61 388,61 лв. и продажбата по фактура № 84 от 30.06.2010г. Бланширана
рижийка 5330 кг. с издател “Вастрейд” ООД и получател “Продуктос Силвестрес”
Испания.
Изготвената СТЕ
и допълнение към нея, след проверка на място в производствената база в с.
Чокманово, община Смолян и преглед на наличните проекти и документи при
жалбоподателя, които не са приложени по делото, както и тези по делото, дава
заключение, че вложените в подобектите видове материали и строителни дейности
от “Девера Строй” ЕООД, приблизително отговарят на количествата, оформени в
протоколите обр. 19. Видовете СМР, съгласно описанието на протоколите обр. 19,
приложени по делото, са описани в табличен вид със съответните стойности.
Съответствие между протоколите и изпълнението е констатирано и по отношение
СМР, извършени от “Билд Пропърти България” ЕООД. Отново са описани в табличен
вид всички подобекти със съответните стойности.
По делото
нови писмени доказателства не са представени, с изключение на протокол за
установяването завършването и заплащането на натурални видове СМР от 21.10.2009
г. между жалбоподателя, като възложител, и “Бил Пропърти България” ЕООД, в
качеството си на изпълнител, който е използван от вещото лице при изготвяне на
заключението, и за който се установява, че е бил представен при първоначалната
ревизия на дружеството.
Представен бе
и предходния ревизионен акт ведно с жалбата към него и решението на
по-горестоящия административен орган.
При така
събраните по делото доказателства от правна и фактическа страна съдът
установява следното.
1.
По отношение на непризнатия данъчен кредит по фактурите,
издадени от „Девера Строй” ЕООД и “Бил Пропърти България” ЕООД.
Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в
чл.68 ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на
регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка
или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която
лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Предпоставките,
които следва да бъдат налице, за да се признае на получателя по доставката
правото на приспадане на данъчен кредит, са посочени в същия чл.68 ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит е винаги за получателя по доставката,
който заплаща данъка на своя доставчик. Изискването за начисляване на данъка се
съдържа в нормата на чл.82 ЗДДС и то се извършва от изпълнителя по доставката,
който издава данъчната фактура, в която посочва извършената облагаема доставка
от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната основа и размера на дължимия данък,
след което в определения от закона срок отразява данъка в счетоводството си
като задължение към бюджета. Данъчната фактура следва да се отрази в отчетните
регистри по чл.124 ЗДДС и данъкът да се включи в справка-декларация по ЗДДС,
която заедно с дневниците за покупки и продажби в края на всеки данъчен период
се представят в съответната данъчна служба. Отразяването на данъка в
счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е налице, когато наред
с посочването на фактурата в дневника за продажби и на данъка в
справката-декларация се извърши записване за осъществената от страните
облагаема доставка и начислен ДДС по съответните счетоводни сметки. При
изпълнение на тези законови изисквания за получателя възниква правото на
приспадане на данъчен кредит.
От анализа на механизма на ДДС следва, че е налице
обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка, вменено от
закона като задължение, и материалното право на получателя по доставката да го
приспадне като данъчен кредит. В този смисъл е законовата уредба на правото на
приспадане на данъчен кредит в материалния закон – ЗДДС. В случая органите по
приходите са приели, че са налице препятстващите обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит. Наличието на основание за
отказ на правото на данъчен кредит органите по приходите са се позовали на
резултатите от извършените насрещни проверки на двете дружества „Девера Строй” ЕООД
и „Билд ПРопърти България” еООД и липсата на доказателства за реално извършване
на процесните доставки.
Що се отнася до изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Вещото лице е извършило
проверка на наличните по делото счетоводни документи, РД и РА, както и в счетоводството
на жалбоподателя и по документи на доставчиците, които не се намират по делото.
Съдът намира, че с изготвените заключения на вещите лица,
включително и изготвената съдебно-техническа експертиза, не се доказват нови
факти от значение за определяне на публичните задължения на жалбоподателя,
които да не са били взети предвид от органите по приходите в хода на ревизията. В този смисъл не подлежи
на съмнение и не е било спорно по делото съществуването на въпросните
обекти.
Реалността на доставките е фактически въпрос, който при
прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в
случая/, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране на
стоките и в крайна сметка–физическото им наличие при ревизираното лице,
съответно влагането им в съответните обекти. Осчетоводяването на фактурите при
ревизираното лице или при доставчиците представлява само косвено доказателство
за реалното наличие на стоките по тях, евентуално за използването им за
независимата икономическа дейност на РЛ, което не е достатъчно при липса на
каквито и да било преки доказателства. Не се представят данни, нито вещото лице
в експертизата установява от къде са били придобити тези стоки, за да бъдат
извършени процесните СМР. Предвид
непредставянето на доказателства както при ревизията, така и в настоящото
призводство, съдът намира за недоказано твърдението на
жалбоподателя, че материалите, предмет на процесните фактури като част от
уговореното в договорите /л.216 и л.223 по делото/, са вложени в извършени от доставчиците
на ревизираното лице СМР. Не
са представени и доказателства за извършен транспорт и произход на материалите,
както и за материалната и техническа обезпеченост
при доставчиците за извършване на доставките - МПС и машини, както и за
транспорт на работници на доставчиците. Представените приемо-предавателни
протоколи за извършени СМР от ревизираното лице не установяват предаване на
строителни материали от доставчика на ревизираното лице. Доказателствена
тежест за установяването на тези факти с правно значение има данъчно задължено
лице, което претендира обсъжданото право на данъчен кредит поради общия
принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира
изгодни за себе си правни последици, тежестта за което е указана на лицето в
първото по делото заседание.
В този смисъл само издаването на фактури не дава основание за
приспадане на данъчен кредит. По
своята същност правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически
състав, правните последици на който могат да възникнат, само ако са изпълнени
всички образуващи елементи, първият и най-важният от които е наличието на
облагаема доставка. В случая основанието за непризнаване на данъчен кредит е
липсата на доставка
по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС, в резултат на което не възниква право на данъчен
кредит по чл.68, ал.1 ЗДДС. Липсата на доказателства за
извършеното от изпълнителя плащане не може да обуслови извод, че е налице
извършена доставка. В интерес на длъжника или изпълнителя е да притежават
доказателства, че са изпълнили задължението, с цел избягване на
неблагоприятните последици от евентуално повторно изпълнение на вече изпълнено
задължение.
Съдът намира, че изводите на органите по приходите за липса на облагаеми
доставки между преките доставчици и жалбоподателя са обосновани с липсата на
достатъчно убедителни доказателства за реално осъществен транспорт (на стоки и хора) и за техническа и
материална обезпеченост на доставчиците. На практика липсата
на такива доказателства обосновават извод за липса на данъчно събитие по
смисъла на чл.25, ал.1 ЗДДС, защото не може да бъде прехвърлено право на
собственост върху стоки, каквито прекият доставчик не притежава. А че не ги
притежава доказват не само събраните писмени доказателства, но и вещото лице
при проверката на документите по делото и в счетоводството на
жалбоподателя. Повече от ясно е, че ако
процесните доставки бяха действително проявени юридически факти, то очевидно не
би представлявало каквато и да е трудност да се посочат и установят конкретните
физически лица, извършили действията по физическото осъществяване на
доставките, конкретните материални активи и транспортни средства, посредством
които същите са осъществени.
Крайният
извод, с оглед изложеното до тук е, че констатацията на органите на приходна
администрация за липса на осъществена доставка, е фактически и правно основан.
Ето защо, декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит, не следва да
бъде зачетено, поради липсата на основните юридически факти, само с проявлението
на които, то може да възникне като правна последица.
2.
По отношение на допълнително начисления ДДС съдът намира
изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни.
Установява се
при извършената ревизия относно въпросната фактура № 79 от 30.12.2009г. с
доставчик “Вастрейд” ООД и получател “Банту” С.А. – Франция, за бланширана рижийка 5040 кг. – 34500,84
лв. и бланширана сидживка 10125 кг. – 61 388,61 лв., че с фактурата е била
осчетоводена, като фактурата е отразена по кр. на см.702, както и е изписано
количеството гъби от см.304 Стоки. Представен е инвентаризационен опис на
наличните количества гъби към 31.12.2009 г., в който са посочени наличните
количества бланширана рижика и съждивка, първите от които 5811.1 кг., а вторите
7176,9 кг. На 31.05.2010 г. според представените данни в склада на дружеството
са постъпили пресни гъби на стойност 122855 лв. Установено е също, че в
годишната си декларация дружеството е отчело прихода от въпросната продажба на
гъби в размер на 95889,40 лв. Не са представени доказателства от ревизираното
лице за това къде са били съхранявани гъбите, съгласно твърденията на лицето,
че френският получател по фактурата отказал сделката и гъбите били продадени на
испански контраген с ф.№ 84 от 13.07.2010 г. с предмет рижика в саламура за 6930 кг., нито са представени данни за
бракуването на тази стока.
Съдът
кредитира изготвената ССЕ в тази връзка, още повече, че същата не установява
нови обстоятелства по случая, а е установила осчетоводяването на спорната ф-ра
по начина, описан по-горе, както и взетите сторно операции – на 01.06.2010 г. –
Дебит 702/ Кредит 304 със знак минус по отношение на сумата от 73320, т.е.
взетата счетоводна операция К-т см.304 е само стойностна, но не и количествена.
От събраните
доказателства в хода на ревизията по отношение на ф.№ 84 от 13.07.2010 г.,
съдът намира, че в случая не се установява на първо място идентичност на
стоката, предмет на ВОД-а от м.07.2010 г. с тази, предмет на процесната фактура.
Не се установява също лицето да е извършило своевременно към м.01.2010 г.
сторно операции, като заприходи обратно
стоката в предприятието и да анулира процесната фактура, което да намери
отражение в декларацията по ЗДДС за съответния месец. Посочи се по-горе, че от
представените доказателства няма данни дружеството да е съхранило въпросното
количество по ф.№ 79, тъй като инвентаризационен опис за наличните количества е
представен едва при повторната ревизия, а също така не съществува идентичност в
предмета на двете фактури. Освен това неправилно дружеството, след като е
знаело, че въпросната сделка няма да се осъществи, е включило в ГДД като приход
стойността по тази фактура.
Представените
доказателства за извършен ВОД през м.07.2010 г. в този смисъл не могат да обосноват твърденията на
жалбоподателя за идентичност на предмета по двете ф-ри, поради което съдът не
следва да ги коментира, още повече, че този период е извън ревизирания и по
отношение на това дали е извършен ВОД, компетентна да се произнесе е първо
приходната администрация.
Събраните въз
основа на доказателствата данни в тази връзка налагат да се приеме, че правилно
е бил начислен ДДС в сочения размер, тъй като не са представени данни за
анулиране на ф-рата, нито съответните счетоводни документи, от които да се
направи категоричен извод, че дънк не се дължи.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че оспореният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, не са налице основания за неговата
отмяна или изменение, поради което жалбата като неоснователна ще следва да се
отхвърли.
Съобразно изложеното следва да се
постанови решение, с което предявената жалба да бъде отхвърлена, като на
основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК и с оглед нарочно направеното искане на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат. Последното се констатира в размер
на 1470 лева.
Мотивира от изложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, ХІV състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАСТРЕЙД“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от управителя П.П.В., против ревизионен акт №
*********/03.02.2012 г. издаден от В. Г. - гл. инспектор по приходите при ТД на
НАП Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 493 от 09.05.2012г. на
директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са
определени данъчни задължения по ДДС за периода 01.07.2009г. – 31.12.2009г. в
размер общо на 67 386,39 лв. и е начислена лихва за забава в размер на
16 098,92 лв.
ОСЪЖДА „ВАСТРЕЙД“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
управителя П.П.В., да заплати на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1470/хиляда
четиристотин и седемдесет/ лева, представляващо възнаграждение за юрисконсултската
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :